Р Е
Ш Е Н
И Е № 683
гр.
Пловдив,13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 7878/2019 год. по описа
на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 472811-F422841/25.10.2019 г., издадено от Заместник директор на
ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „СИМВАС" ООД, ЕИК *********, на основание
чл. 74, ал. 1, предл. второ от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление
като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. До съда са депозирани писмени бележки от
процесуалния представител на жалбоподателя - ***. К., в които се навеждат
допълните аргументи за отмяна на наказателното постановление поради
маловажността на извършеното нарушение, както и поради липсата на мотиви от
страна на администартивнонаказващия орган в тази насока.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.
Пловдив чрез процесуалния си представител – **. ***. Я. А. излага доводи за правилно и законосъобразно
НП, поради което моли съда да потвърди същото.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на
административно нарушение № F422841 от 12.10.2018 г. при извършена проверка
от служители към ТД НАП – Пловдив на „СИМВАС" ООД, било установено, че дружеството,
в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно
не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2017 г., като не го е
заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е.
до 02.07.2018 г. /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са били неприсъствени дни/.
Констатирано било също, че
„СИМВАС" ООД, е извършвало дейност през отчетния период за 2017 г., видно
от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
с вх. № 1600И0582727, и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби
за 2017 г. са били в размер на 48650 лв.
ГФО на дружеството за 2017г. бил
заявен за вписване и представен за обявявавне в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 12.09.2018г.
С оглед направените констатации,
било прието, че с поведението си дружеството - жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, извършено на 03.07.2018 г. в гр.
Пловдив и установено на 07.08.2018 г. - датата, на която НАП била уведомена от
Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. на
ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1347/17.08.2018 г.
В тази връзка била изпратена
покана с изх. № 70-00-9631-172/22.08.2018 г. с получател „СИМВАС" ООД за
явяване, във връзка със съставяне на АУАН за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗСч., поради неподаден ГФО за 2017 г., като поканата била върната като
"непотърсена".
Актът бил съставен на 12.10.2018
г. в отсъставие на нарушителя, чийто препис последния получил на 14.10.2019 г.
След съставяне на АУАН били
предприети действия за връчване на нарушителя, като била изпратена покана с
обратна разписка с изх. № 70-00-12340-525/26.10.2018 г., върната в цялост като
"непотърсена". Видно от от протокол № **********/18.02.2019 г. било
извършено посещение на декларирания адрес на управление на дружеството, при
което нарушителят не бил открит.
С разпореждане №
423117-F422841/27.03.2019 г. на Зам. Директора на ТД НАП Пловдив и предвид
предприетите действия, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
административнонаказателното производство било спряно и отбелязано върху
оригинала на АУАН.
Въз основа на съставения АУАН,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа
обстановка и е подвел констатираното нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1от ЗСч, като е наложил минимално предвидения в
чл. 74, ал. 1, пр. второ размер на имуществена санкция – 200 лв.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото писмени докзателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на „СИМВАС" ООД е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото му административно
нарушение. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вменява задължение за всички
търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет,
приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок
до 30 юни на следващата година. В качеството му на търговец по смисъла на
Търговския закон съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1, дружеството-жалбоподател, в
каквото качество именно е ангажирана отговорността му, се явява годен субект на нарушението. В това
му качество е било обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде
заявление за обявяване на ГФО за 2017г. в рамките на регламентирания в чл. 38, ал.1 от ЗСч срок, а именно - до 30
юни на следващата година, което не е сторил. В случая от отразеното по
партидата на дружеството в ТР е видно, че е подадено заявление Г2 за вписване
на ГФО за 2017 г. на 12.09.2018 г., т.е. след законоустановения за това срок,
като последният ден, в който е можел да извърши публикуването на това
обстоятелство в срок в Търгоския регистър е бил на 02.07.2018 г., тъй като 30.06.2018
г. и 01.07.2018 г. са били неприсъствени дни, като тези обстоятелства по
същество не се оспорват и от самия жалбоподател.
Въпреки гореизложеното обаче съдът
констатира съществени процесуални нарушения още в хода на
админстративнонаказателното производство, основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление по следните съображения:
Съдът намира, че в хода на
производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на
процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на
жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред
- актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и
допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на
акта за спиране на производството, което води до материална незаконосъобразност
на извършеното действие, чиято последица е непроявяване в обективната
действителност на желания от органа процесуалноправен ефект. Нарушаването на
това изискването по чл. 43, ал.4 от ЗАНН е довело и до неспазване на условията
по чл. 43, ал.6 от ЗАНН. Съответно в случая фактическите основания за издаване
на заповед за спиране на административното
производство са, че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на
чл. 40, ал.2 ЗАНН, тъй като след изпращане на покана за връчване по пощата от
26.10.2018г. и посещение веднъж на адрес от служители на НАП, обективирано в
протокол № **********/18.02.2019г., е било прието, че лицето не е било
намерено. В този смисъл извършените действия не могат да бъдат определени с
характер на „щателно издирване“ по
смисъла чл. 43, ал.6 от ЗАНН изискващо
поне 2 посещения на адрес. Това е така, тъй като при първото посещение липсата
на лице за връчване на съобщение може да се дължи на житейски обосновани факти,
а отсъствието от адреса, което не е за дълго време, да е свързано с
командировка, изпълняване на друга дейност извън града или почивка и да няма
нищо общо с преднамерено укриване с цел осуетяване на процеса по връчване на
АУАН.
Спирането на производството при
изложените по-горе фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В посочената норма законодателят е допуснал
възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита
на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца. Върховният
съд последователно в своята практика е посочвал, че щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение
на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини.
Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време,
издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност
в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е
налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание производството да бъде спряно
до откриване на нарушителя. В конкретния случай такова издирване изобщо не е
извършено, а споменатото едно посещение на адреса на дружеството не е от
естество да промени този извод на съда. Следва да се отбележи и че по
преписката са налице данни че дружеството не е променяло адреса си на седалище
и управление, което и към момент на съставяне на АУАН и НП е бил същия.
Следователно от всичко дотук изложено
се налага извод, че производството е било спряно без да са налице
предпоставките за това, поради което е допуснато и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да
произведе целения с него резултат – да преустанови теченето на срока за
издаване на обжалваното НП. По тази причина 6-месечният срок за издаване на НП,
който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т. е. в
случая от 12.10.2018 г., безпрепятствено е изтекъл на 12.04.2019 г., без въз
основа на процесния АУАН да е било издадено НП. След тази дата, издаването на
обжалваното НП е било недопустимо, и като е сторил обратното, АНО е постановил
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
Регламентираното в ЗАНН производство
по своята същност е санкционно /наказателно/, и само редът за реализиране на
тази отговорност е административен, което във всички случаи налага стриктно спазване
на установените в закона гаранции за правата и интересите на привлеченото към
отговорност лице субект/, в това число правото на лично участие в
производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да прави възражения.
Стриктното спазването на тези правила гарантира законосъобразното провеждане на
производството и в значителна степен го освобождава от недостатъци, които биха
евентуално обосновали последваща отмяна от съда на издаденото НП.
Ето защо, съдът намира, че
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По отношение на разноските, на
основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на такива. Предвид
развоят на делото, а именно – отменяване на процесното наказателно
постановление, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, но доколкото по делото не
са налични доказателства за реално платено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, а именно, договор за правна защита и съдействие, както и
направено изрично искане в тази посока, съдът счете, че не следва да се уважи
тази му претенция посочена в жалбата.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 472811-F422841/25.10.2019 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на „СИМВАС" ООД, ЕИК *********, на основание чл. 74, ал.
1, предл. второ от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК