Р Е Ш Е Н И Е
№ ........../............ г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV наказателен състав, в открито съдебно заседание
на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
с участието на секретаря
РАДОСТИНА ИВАНОВА, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4335 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю.
К. Й., депозирана в качеството му на управител на “КОЧО СТРОЙМАРКЕТ” ЕООД, с
ЕИК: *********, срещу НП № 23 – 0000451 от 09.08.2019 г., издадено от Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ”– гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три
хиляди лева) за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2
от Закона за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима
е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, акцентира се върху тежестта на доказване на едно
административно нарушение върху АНО и се приема, че приетото за установено
нарушение с АУАН и НП е недоказано, твърди се, че процесният
водач е притежавал съответното СУМПС от изискуемата категория, че е придобил необходимата професионална компетентност за извършване на
превоз на товари и че към заявлението за издаване на карта за квалификация са
били приложени съответните документи и че след като след процесната
дата е била издадена карта за квалификация на водача, то същият и към датата,
на която е било прието, че е извършено нарушението, е отговарял на изискванията
на чл.7 б ал.1 от ЗАвП.В този смисъл се излага
становище, че не е осъществен състав на твърдяното от АНО административно
нарушение, приема се, че при издаването на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въз. дружество при редовност на призоваването, се представлява от адв.Н. И., надлежно
упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не
ангажира доказателства в подкрепа на същата, твърди, че фактите, изложени в
АУАН и НП не се оспорват и не държи на събиране на допълнителни доказателства,
а в хода на делото по същество отново
излага аргументи в подкрепа на становището си, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, твърди, че не е било доказано в хода на АНП наличие на
виновно поведение от страна на водача и не са изследвани обстоятелствата
относно приложимостта на хипотезата на маловажен случай, коментира се
разпоредбата на чл.7 Б ал.1 изр.1 от ЗАвП и се твърди, че процесният
водач е имал нужната квалификация, приема се, че е било ограничено правото на
защита на нарушителя, тъй като водачът е имал нужното удостоверение, че
притежава съответната квалификация и е представил всички необходими документи
за издаване на карта за квалификация, отново се приема, че липсва виновно
поведение, аргументира се приложимост на нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН и се
иска отмяна на НП.
Представителят на органа, издал НП, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като
аргументира доказаност и съставомерност на приетото
за установено нарушение и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, съгласно
депозираното писмено становище, съпровождащо изпращането на материалите по
преписката във ВРС.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 20.06.2019 г., след приключване
на комплексна проверка по документи относно дейността на
дружеството – превозвач „К.С.“ ООД, притежаващо Лиценз на общността за
превоз на пътници № 08812/ 13.01.2012 г.
за обществен превоз на товари на територията на РБългария,
било прието за установено, че на 01.08.2018г., в с.Каменар, обл.Варна,
превозвачът е допуснал до управление на
МПС, кат. N
2, марка „Мерцедес 914”, с рег. № В 0127РС, оборудвано с
аналогов тахограф, от водача Ю. К. Й.-ЕГН **********, който обаче не притежавал
карта за квалификация на водача.Извършването на превоза било установено въз
основа на представеният тахографски лист за процесната
дата и Заповед за извършване на превоз за собствена сметка от
01.08.2018г.Извършена била и допълнителна справка в системата за преглед на
картите на водачите, от която било установено, че процесният
водач е притежавал валидна карта до
01.07.2018г. и е придобил нова карта на 03.08.2018г.
Преценявайки, че с това свое
поведение дружеството „К.С.“ ООД, е извършило нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на 20.06.2019
г. св. Й. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството- жалбоподател, в който описал приетото за установено нарушение.АУАН
бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството,
който го подписал без възражения.
В
законоустановения срок било подадено писмено възражение срещу съставения
АУАН, но същото, видно от съдържанието на НП било прието за неоснователно,
поради което въз основа на материалите по преписката на 09.08.2019 г.,
Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, издал процесното НП ,
с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози, наложил на „К.С.“ ООД, „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението,
както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени
лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от
формална страна.
Съдът намира, че както в АУАН, така и
в НП нарушението е достатъчно точно и ясно описано, визирани са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е
било извършено това нарушения, ясно и точно е посочено кога и какво е
констатирано от проверяващите, както в АУАН, така и в НП са визирани и
събраните в хода на АНП доказателства, които го подкрепят, поради което не
счита, че е било допуснато нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира, че в
хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
НП.ЗАНН не вменява задължение за АНО писмено да се произнесе по депозираните
възражения, а единствено да ги прецени, преди да се произнесе по преписката,
което очевидно от съдържанието на НП е било сторено, поради което не е била
нарушена нормата на чл.52ал.4 от ЗАНН. АНО е посочил, че не са налице
предпоставки за приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН, което изрично е
посочено в НП, като ЗАНН не изисква излагане на подробни аргументи относно
неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН.
По отношение на
материалния закон:
На първо място следва да
се отбележи, че липсва спор между страните по отношение фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на
него наказателно постановление и приета за установена от съда фактическа
обстановка, но съдът намира за нужно да отбележи, че изцяло кредитира приетите
по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си
и взаимно се допълват.Предвид горното и предвид становището на страните съдът
прецени, че не е нужно да се събират и гласни доказателства, касаещи
фактическата обстановка по делото.
Предвид горното съдът
намира за категорично установено от фактическа страна, че на 01.08.2018 г. превозвачът „К.С.“ ООД, е допуснал да бъде
извършен обществен превоз за собствена сметка
на товари с водач, който не
притежава карта за квалификация на водача.
Според настоящият състав на
съда, с това свое поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът не споделя
възраженията на въззивното дружество срещу
законосъобразността на наказателното постановление, поради следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 7б,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В случая безспорно
обстоятелство е, че водачът Й. не е имал издадена на негово име карта за
квалификация.
Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози инкорпорира както правилото за поведение, така и
санкцията за неговото евентуално нарушаване.
Не може да се приеме, че
едва ли не издаването на карта на водача представлява само една формалност, тъй
като са били представени доказателства, нужни за издаването на такава карта за
квалификация, доколкото удостоверението за професионална компетентност
представлява само един от седемте изискуеми документи, съгласно Приложение № 6
към чл. 29, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на Министерството на
транспорта, нужни за да бъде издадена подoбна карта
за квалификация, поради което и не може да се постави знак за равенство между
картата за квалификация на водача и удостоверението за професионална
компетентност. Иелевантен е въпросът дали и
останалите документи, нужни за издаването на карта за квалификация, са били
представени в предходен момент, тъй като фактът, че от 01.07.2018г. до 01.08.2018г.-
цял месец, водачът не е притежавал изискуемият от закона документ, е доказан по
безспорен и несъмнен начин.Нормата на чл.7б ал.1 от ЗАвП
е императивна- водачът следва да притежава карта за квалификация и изключения
от това правило не са предвидени.
Съдът не намира основания за приложението на
чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. На първо място процесното нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност, различна
от обичайната за този вид нарушения.
Освен това прави впечатление продължителният период, в който водачът Й. не е
имал карта за квалификация на водача и е извършвал превози. В тази връзка
твърденията, че водачът има удостоверение за професионална компетентност и че е
представил и останалите изискуеми документи, не налага извода, че нарушението
се отличава от останалите нарушения от този вид. Настоящият състав на съда
намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на обществена опасност
на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с обичайните нарушения
от този вид. Напротив, установените обстоятелства са характерни и типични за
този вид административни нарушения и дали в последствие е била издадена карта
за квалификация е въпрос ирелевантен към датата на
извършване на нарушението, тъй като съществува хипотеза в която и такава карта
да не бе издадена.Изцяло в горния смисъл е Решение на Адм.
съд –Варна по кнахд № 2272/19г. по описа на съда.
В обобщение, съдът не
намери в хода на административно – наказателното производство да са допуснати
съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е установено по категоричен начин, санкцията е
строго определена като размер-3000лв., поради което съдът я намира за
справедлива и е лишен от възможност да я ревизира, поради което и процесното НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000451 от 09.08.2019 г., издадено от
Началника на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ”– гр. Варна, с което на
“КОЧО СТРОЙМАРКЕТ” ЕООД, с ЕИК: *********,представлявано и управлявано от Ю. К.
Й., на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: