Р Е Ш Е Н И Е № 910
гр. Пловдив, 07.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на трети май през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПИТРОПОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 71 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за
обезщетяване на неимуществени вреди от деликт при ПТП.
Ищецът А.К.Х., ЕГН **********,****, представляван първоначално
от адв. С.Х. и адв. З.З. (с оттеглени пълномощия – л.190), а сега – от адв. Р.Р. (л.191), със съд.
адрес: ****, е предявил срещу ответника ЗК „Лев Инс” АД иск по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
ведно със законните последици.
Твърди, че на *** в *** е причинена при ПТП смъртта на съпругата му Г. В. Х.,
ЕГН **********, в резултат на управлявано от водача С.Г.Ц., ЕГН **********, МПС
- товарен автомобил „Мерседес 3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ, с ремарке за
товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег.№ РВ 3370 ЕН. На посочената дата Ц.
потеглил с товарния автомобил със закаченото на него ремарке, представляващи
извънгабаритно ППС с височина 4,63 м, от обект на *** към *** в ***.
Приближавайки кръговото кръстовище пред ***, при преминаване на товарния
автомобил със скорост около 30 км./час под въздушната контактна тролейбусна
мрежа рамото (стрелата) на багера закачило въже от тази мрежа, в резултат на
което въжето се скъсало и заедно с други елементи от контактната мрежа паднало
на земята.
В същото време пешеходката Г. Х. чакала на пешеходен остров изтеглянето на
преминаващите по пътното платно автомобили, за да пресече по пешеходната
пътека. В този момент скъсаното въже от тролейбусната контактна мрежа я ударило
в областта на шията. От инерционната сила въжето я изтеглило назад и нагоре и
тя паднала на платното за движение зад преминалия вече товарен автомобил,
управляван от С.Ц.. На мястото били изпратени полицейски служители, както и
екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на Г. Х.
По случая е образувано н.о.х.д.№ 720/2013 г., ПОС, срещу водача С.Г.Ц. и
срещу П. Г. С. в качеството му на *** на „ГАП-07” ЕООД - работодател на Ц.,
които при независимо съизвършителство са причинили на *** смъртта на Г.В.Х.
За товарния автомобил „Мерседес 3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ,
собственост на „КОМ-ТРАК” ООД, ЕИК *********, предоставен на лизинг на „ГАП-07”
ЕООД, е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника ЗК „Лев Инс” АД, обективиран в застрахователна полица №
22111890728473, със срок на валидност от 05.11.2011 г. до 04.11.2012 г.
На 14.10.2013 г. застрахователното дружество е било поканено от ищеца да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но и до момента такива
не са му изплатени.
За ремаркето на товарния автомобил - „Шварцмюлер ТУ 30 80” с рег.№ РВ 3370
ЕН, е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ЗД „Евроинс” АД, обективиран в застрахователна полица № 07112001510200, със
срок на валидност от 13.06.2012 г. до 12.06.2013 г. Този застраховател също е
бил поканен от ищеца да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, като е получен отговор рег.№ 9480/1/15.10.2013 г., според който виновен
за ПТП е водача на товарния автомобил - С. Ц.. В този случай чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 24/08.03.2006 г. предвижда, че вредите, нанесени от ремарке, което е
свързано с МПС и е функционално зависимо от него по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, свързана с притежаването и ползването на влекача.
Ето защо, ищецът счита, че отговорен за репариране на причинените му при
ПТП неимуществени вреди е ответникът ЗК „Лев Инс” АД - застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния товарен автомобил -
влекач.
При процесното ПТП ищецът внезапно загубил по нелеп начин съпругата си Г.,
в резултат на което понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в непрежалима
скръб и тъга по починалата, психически и морални травми и безпокойство, пълна
социална изолация, невъзможност да се адаптира в обществото след нейната смърт,
нежелание за нормален живот и общуване с други хора и присъствие сред
обществото.
Ето защо, ищецът моли съда да осъди ответника в качеството му на
застраховател по цит. застрахователна полица да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта при ПТП на неговата съпруга Г. Х. в
размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - ***
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, в т.ч. адв.
хонорар на адв. Р. по чл. 38 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, представляван първоначално от
„Адвокатско дружество - Б., Г. и партньори”, ЕИК *********, със съд. адрес:***,
чрез адв. Б. Б., а след това - от адв. В.Д. (л. 176) със съд. адрес:****, е
подал отговор, в който заявява, че искът е допустим, но го оспорва по основание
и по размер.
Оспорва всички изложени в ИМ твърдения, както и наличието
на сключен застрахователен договор за товарния автомобил „Мерседес 3213 Актрос”
с рег.№ РВ 7436 ВХ, валиден към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, като евентуално твърди,
че искът е силно завишен по размер и не отговаря на съдебната практика и на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че сумата от 65 000 лв.
би обезщетила причинените на ищеца неимуществени вреди, като в останалата част
моли иска да се отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на
разноски, съразмерно с отхвърлената част.
Оспорва и акцесорното вземане за лихви, както и началния
момент, от който се дължат такива, като твърди, че не са възникнали
предпоставките по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). В условията на евентуалност
прави възражение за изтекла в негова полза 3-годишна погасителна давност на
вземането за лихви на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и авто-техническа експертиза.
Третото лице - помагач на страната на ответника - С.Г.Ц., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. С.Д. със съд. адрес:****, е подал отговор, в
който заявява, че искът е допустим, но е неоснователен в конкретния вид и
размер.
Твърди, че не са налице основания за
ангажиране на регресната му отговорност като водач, управлявал товарния
автомобил „Мерседес 3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ, на посочената дата на ПТП,
тъй като не е употребил алкохол, респ. на наркотично вещество и/или негов
аналог, и е притежавал пълна правоспособност да управлява посоченото МПС.
Счита, че размера на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди
е подчертано завишен и не е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД и със съд.
практика. Твърди, че в случая е налице мажоритарно съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на „Градски транспорт – Пловдив“ АД и Община Пловдив, която
е акционер в това дружество и притежава 33 % от капитала му, тъй като ВКМ
(въздушна кабелна мрежа), която е следвало да се поддържа от „Градски транспорт
– Пловдив“ АД, е била технически неизправна – с височина 4,40–4,50 м в района
на ПТП, при изискване за височина от минимум 5 м, и въпреки многобройните
сигнали за провиснали части от ВКМ, Община Пловдив не е изпълнила законовите си
правомощия да поддържа безопасна транспортна инфраструктура в града.
Ето защо, прави възражение за изключително съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на „Градски транспорт – Пловдив“ АД и на Община Пловдив, тъй
като дори при позициониране на багера върху ремаркето и височина от общо 4,63
м, не би се стигнало до скъсване на въже от контактната мрежа, ако същата е
отговаряла на техническите изисквания за отстояние от пътното платно.
Предвид гореизложеното счита, че няма основание за
ангажиране на регресната му отговорност към застрахователя по смисъла на чл.
224 от КЗ (отм.). Претендира разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът А.Х. е един от наследниците по закон (преживял съпруг) на Г. В.
Х., ЕГН **********, б.ж. на ***, починала на ***, което се установява от препис-извлечение
от Акт за смърт № ***, съставен от ***, и Удостоверение за наследници № ***,
издадено от същия район.
От материалите по приложеното н.о.х.д.№ 720/2013 г. на ПОС, се установява, че с Присъда № 90/14.11.2014 г. на ОС
- Пловдив, изменена с Решение № 20/25.01.2016 г. по в.н.о.х.д.№ 413/2015 г. на
ПАС, потвърдено с Решение № 129/10.08.2016 по н.д.№ 441/2016 г. на ВКС, II н.о., С.Г.Ц., ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на *** в ****, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерседес
3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ, с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ
30 80” с рег.№ РВ 3370 ЕН, е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост е
причинил смъртта на Г. В. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.
„В“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, вр.чл. 2, ал. 1 от НК му е наложено
съответното наказание.
Със същата присъда С.Ц. е признат за невинен в това, да е извършил
посоченото престъпление при независимо съпричиняване с П. Г. С., ЕГН **********,
*** на „ГАП-07“ ЕООД – ***, както и да е нарушил правилата за движение по: чл.
5, ал. 1, т. 1; чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2, и по чл. 127, ал. 1
от ЗДвП; по чл. 3, т. 1, 2 и 3 и чл. 169, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП; по чл. 8, ал.
2 и чл. 17 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, и е оправдан по повдигнатите му в този смисъл
обвинения.
С присъдата изцяло е признат за невинен и е оправдан П. Г. С., ЕГН **********,
*** на „ГАП-07“ ЕООД.
По делото е прието заключението на съдебна авто-техническа експертиза с
вещо лице инж. С.К.М., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните. След извършен от вещото лице М. анализ на
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. на протокола за оглед на ПТП
с фотоалбум и компактдиск със снимки в цифров вид, от експертизата се
установява, че на *** водачът С.Ц. е управлявал товарния автомобил „Мерцедес“ с
ремарке „Шварцмюлер“, превозващо багер, по платното за движение на **** в
посока от север на юг, а пешеходката Г. Х. е била в близост или на платното за
движение. Процесното ПТП е настъпило на равен асфалтов участък от пътя, без
дупки и др. неравности, след като рамото на багера е закачило контактната мрежа
на тролейбусния транспорт и я е скъсало, а въже от нея е ударило пешеходката Г.
Х. в областта на шията, след което тя е паднала на платното за движение зад
товарния автомобил „Мерцедес“. Мястото на първоначален контакт между рамото на
багера, превозван върху ремаркето, теглено от товарния автомобил, и напречното
носещо или фиксиращо въже на ВКМ се намира на 16 м след края на паважа и
началото на асфалтирания участък. При статично натоварване най-високата точка
на стрелата („ухото“) на багера е била на 4,415 м, а височината на твърдите
маслопроводи – 4,37 м. Мястото на първия контакт на носещото или фиксиращо въже
на ВКМ е на около 10 см. под най-високата част на твърдите маслопроводи, т.е.
височината на първия контакт е била на 4,27 м. Следва да се отчете обаче и
динамичното натоварване, тъй като багера, натоварен върху ремаркето,
представлява система от подресорни и надресорни маси, върху която влияние
оказва и деформацията на гумите. В този случай, при динамична композиция
височината на мястото на първия контакт на рамото на багера с ВКМ е възможно да
е било на 4,28 +/- 0,13м от земята, т.е. на 4,29 –
4,55 м.
Според Приложение № 8 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии
(МРРБ), светлият габарит на платното за движение по височина зависи от класа на
улицата. Участъкът от ***, на който е станало процесното ПТП, е клас III-б и според цит. Наредба № 2/2004 г. при проектиране на
платното за движение светлият му габарит трябва да е 4,50 м.
Тази наредба обаче не предвижда каква трябва да бъде височината на
контактната мрежа, като този въпрос е регулиран с „Правилник за техническа експлоатация на тролейбусите“, издаден 1990
г. за служебно ползване от „Пътнически превози“ – Пловдив. Според техническите
изисквания на правилника, нормалната височина на контактните проводници от
повърхността на пътното платно е 5,50 м, като минималната височина в точките на
провисване е 5,00 м. Допуска се при преминаване на проводниците под мостове и
др. подобни съоръжения височината им от повърхността на пътното платно да бъде
4,20 м, в района на процесното ПТП такива съоръжения няма.
Затова ако височината на ВКМ е била равна на нормалната от 5,50 м, то
тогава независимо, че височината на рамото на багера в най-високата му част е
била равна на 4,29 – 4,55 м от земята, ПТП не би настъпило. Ако светлият
габарит от 4,50 м на платното за движение е бил осигурен, то тогава при
посочената височина на рамото на багера е възможно да настъпи ПТП, при условие,
че в момента на преминаване под ВКМ багерът е бил динамично в най-високото си
теоретично възможно положение.
Ако обаче при позициониране на багера върху ремаркето, рамената му са били
на статична височина от 3,98 м, то тогава динамичната височина от земята би
била 3,85 – 4,11 м и ПТП не би възникнало, независимо от височината на ВКМ,
която в случая е била по-ниска от нормално допустимата.
От приложената Застрахователна полица № 22111890728473, издадена от
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, със срок на валидност от 05.11.2011 г. до 04.11.2012
г., се установява, че за управлявания от водача С.Ц. товарен автомобил
„Мерседес 3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ, собственост на „КОМ-ТРАК” ООД, ЕИК
*********, е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”.
По делото са разпитани свидетелите Т. А.
Х. – дъщеря на ищеца, и К. А. Х. – негов баща, показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че преди
процесното ПТП ищецът, съпругата му Г. и двете им деца живеели заедно в ***,
били щастливо и сплотено семейство – „Г.
беше първата любов на А.. Остана му и последната. …ожениха се с Г. и от тогава
живееха като семейство. И двамата бяха влюбени до уши един в друг. Обичаха се.
Родиха им се деца, влязоха в нов апартамент – разкошен. Планираха си бъдещето.
Всичко вървеше „по мед и масло“. Бяха едно щастливо семейство с две деца. …Г.
работеше като ***. Още след като се ожениха А. и Г. преустроиха един гараж в
магазин и след това искаха да се разрасне дейността и А. взе магазин на ***.
….Всеки ден А. прибираше Г. от работа с колата. Грижеше се за нея, разхождаха
се, излизаха заедно.“ (свид. К. Х.).
След като внезапно загубил съпругата си
Г., ищецът коренно се променил. Според свид. Т. Х. „Месеци наред той не можеше да приеме, че това с майка ми действително
се е случило. Смяташе, че това е лъжа и че тя ще се върне. …Баща ми се намира в
жестока депресия след смъртта на майка ми, която продължава и до ден днешен,
вече 5 години. Наложи се аз и брат ми да напуснем жилището, в което допреди това
живеехме четиримата с моите родители, тъй като баща ми не желаеше да контактува
с никой от близките и познатите си, дори и с нас. …Разговаряла съм с баща ми по
телефона преди няколко месеца и то само защото аз многократно се опитвам да
осъществя контакт с него. Баща ми вече не е същия човек. Държи се много
резервирано, има дистанция между нас. Единствено поддържа контакт с родителите
си, … но и този контакт е дистанциран. …Няколко месеца след смъртта на майка ми
баща ми отиде да живее в ***. Неговите родители също живеят в това село, но
баща ми отказва да контактува дори и с тях. ….Пред очите ни той се срина
психически……не желае отново и отново да преживява тази трагедия, която се случи
с майка ми, и затова не желае да контактува с нас, с близки и с познати, защото
му напомняме за нея“.
Според показанията на свид. К. Х.,
който изпаднал в шок, след като научил за внезапната смърт на снаха си Г., и
решил да позвъни на сина си А., „Той ми
вдигна телефона, плачеше, беше много разстроен. Каза ми, че наистина Г. е
умряла и каза да не го търся повече …Погребахме Г. и след като хората се
разотидоха, А. остана и не искаше да си тръгне от гробищата. Остана на гроба
ѝ до късно вечерта. С голяма агитация от моя страна го накарах да си тръгне
от гроба и се прибрахме двамата в апартамента. …Няколко месеца след смъртта на
Г. А. казваше, че ще дойде при нас на село. Идваше, стоеше малко и след това си
тръгваше. Казваше, че му е притеснено, нервно и не може да стои нито при нас,
нито там. След година и половина от смъртта на Г. А. си пренесе багажа и
започна да живее при нас. А. беше много притеснен, нервен, психически
затормозен. Споделяше ми, че ляга, заспива и след това се събужда и цяла нощ не
може да спи. Предложихме му да отиде на лекар, но той отказа и каза, че болката
му ще отмине, когато отиде при жена си. Винаги, когато жена ми носеше в стаята
на А. храна – сутрин, обед и вечер, той не почваше да се храни, докато не вземе
още една чиния и вилица и чак тогава започваше да се храни. Всяка вечер взимаше
некролога на Г. и си го слагаше до възглавницата, а сутрин като стане си го
оставяше на определено място, да го гледа.
Целият му свят се преобърна коренно след смъртта на Г. Това не е синът,
който беше преди. Той загуби смисъла на живота си. Загуби целите и задачите,
които планираха заедно с Г. да осъществят. А. остана като дърво без корен, без
въздух и вода.“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск срещу ответника ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е процесуално допустим,
а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Няма спор, че по повод на процесното ПТП на *** е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК, влязлата
в сила Присъда № 90/14.11.2014 г. по н.о.х.д.№ 720/2013 г., ОС
- Пловдив, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че в резултат
на виновното и противоправно поведение на прекия
причинител на деликта - водача С.Г.Ц., който е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на ищеца А.Х. са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него
изключително силни психически болки и страдания, вследствие смъртта на неговата
съпруга Г. В. Х., които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, съгласно кредитираните свидетелски показания и заключението
на САТЕ.
Тъй като
за управлявания от виновния водач С.Ц. товарен автомобил
„Мерседес 3213 Актрос” с рег.№ РВ 7436 ВХ, с който е причинено
процесното ПТП,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
22111890728473, със срок на валидност от 05.11.2011 г. до 04.11.2012 г., е налице
хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
съгласно която увреденото лице /ищеца/,
спрямо което застрахованият причинител на вредата е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена и
произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на
увреждането, като увреденият има право да избере срещу кого от тях
двамата да насочи претенциите си за
обезщетяване на вреди.
Неоснователни са възраженията и оспорванията на ответника, направени в отговора
му, в т.ч. и относно липсата на застрахователно правоотношение, тъй като същите
не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и САТЕ.
Не се доказва твърдението на третото лице – помагач на ответника – водача С.Ц.,
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на „Градски
транспорт – Пловдив“ АД и на Община Пловдив, тъй като от приетата по настоящото
дело САТЕ се установи, че ако при позициониране на багера върху ремаркето,
рамената му са били прибрани на статична височина от 3,98 м, то тогава
динамичната височина от земята би била 3,85 – 4,11 м и ПТП не би възникнало,
независимо от височината на ВКМ, макар в случая тя да е била по-ниска от
нормално допустимата.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителния характер и изключителния интензитет
на причинените на ищеца психически болки и страдания в резултат на смъртта при ПТП на неговата съпруга Г. Х., към която той е
бил силно привързан и която обичал безкрайно, и съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от 150 000 лв. би
репарирала в известен смисъл претърпените от него неимуществени
вреди, макар че човешкият живот не би могъл да се измерва с паричен еквивалент.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид обстоятелството, че съпругата на ищеца е починала съвсем внезапно, в
разцвета на силите си (42 г.), като той е бил лишен от любовта на живота си, от
мечтите си, от привързаността и подкрепата, която тя му е оказвала приживе,
както и че до сега не е стихнала непрежалимата му скръб и тъга по починалата,
като ищецът се поставил в пълна социална изолация, поради невъзможността да се
адаптира в обществото след нейната смърт.
Ето защо, искът за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, предявен срещу предпочетения ответник - застрахователя, следва да се уважи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в
посочения размер от 150 000 лв., както
и да се присъди обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от датата на деликта на ***
до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 200 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е възражението на
ответника за изтекла в негова полза 3-годишна погасителна давност по отношение
на вземането за лихви по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като от
настъпването на ПТП на *** до завеждането на иска на 07.01.2014 г. този срок не
е изтекъл, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, докато трае съдебния
процес относно вземането, давност не тече.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал.
2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 от ГПК ответникът следва да
заплати на пълномощника на ищеца – адв. Р.Р. адвокатски хонорар в размер на 4 530
лв., съразмерно с уважената част от иска, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв. възнаграждения.
Ищецът следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 75 лв. – разноски за САТЕ, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати по сметка на
ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 6 000 лв. - дължима държавна
такса.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, на
третото лице – помагач не се присъждат разноски, поради което искането му в
тази насока следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със съд.
адрес:****, чрез адв. В.Д., да заплати на А.К.Х., ЕГН **********,****, със съд. адрес:****, чрез адв. Р.Р., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 150 000
лв. (сто и петдесет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи изключително силни и продължителни психически болки и страдания, в резултат на смъртта на неговата съпруга Г. В. Х., причинена при ПТП на ***,
изразяващи се в непрежалима скръб и тъга по починалата, психически и морални
травми и безпокойство, пълна социална изолация и невъзможност да се адаптира в обществото след нейната
смърт, ведно със законната лихва от датата на деликта - *** до окончателното
плащане, като до пълния предявен размер от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД
– гр. София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:****, чрез
адв. В.Д., да заплати на адв. Р.В.Р. ***, със сл. адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 от ГПК адвокатски хонорар в размер на
4 530 лв. (четири хиляди петстотин и тридесет лв.), съразмерно с уважената
част от иска, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
размери на адв. възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД
– гр. София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:****, чрез
адв. В.Д., да заплати на Държавата, по бюджетната сметка на ОС - Пловдив, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 6 000 лв. (шест хиляди лв.) – дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********,***.
****, със съд. адрес:**** чрез адв. Р.Р.,
да заплати на ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********,
със съд. адрес:****, чрез адв. В.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 75 лв. (седемдесет
и пет лв.) – разноски за САТЕ, съразмерно с уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото
лице – помагач на страната на ответника - С.Г.Ц., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:****, чрез адв. С.Д., за присъждане на съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО,
съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника - С.Г.Ц., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез
адв. С.Д., и подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/