Р
Е Ш Е Н И Е
№.........../................
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА –
петнадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4538 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.Д.Ц., срещу НП № 19-0819-002928/ 12.06.2019г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-Варна- с-р Пътна полиция, с което на въз.Ц. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
150/ сто и петдесет/ лв. на основание чл.180 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.95 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна и като допустима, е приета за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, оспорва се описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, респективно се оспорва извършването на твърдяното административно
нарушение, приема се, че има несъответствие между фактическите констатации в
протокола за ПТП, АУАН и НП, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че
процесният водач при отварянето на вратата на
автомобила си, се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че настъпването на ПТП се дължи на виновното поведение
на водача на втория автомобил, участвал в произшествието, който, въпреки
поставен забранителен знак е навлязъл по улицата, която е бил паркиран
автомобила на жалбоподателката с висока скорост и не е направил опит да предотврати
произшествието чрез спиране, твърди се от въз.Ц., че не е била длъжна да
предвиди нечие неправомерно поведение и в заключение се иска НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въз. Ц. се явява
лично и с адв.Г., надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният
представител на жалбоподателката
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а
в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, отново се оспорва приетата за установена
фактическа обстановка, излагат се аргументи, че посочената като нарушена норма
не е императивна по отношение вината на участник в ПТП, който се качва или
слиза от паркиран автомобил, отново се твърди, че водачът на втория автомобил,
участвал в ПТП, има вина за настъпилото произшествие, тъй като не е видял, че
има отворена врата на лек автомобил и се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно
наказание.
Въз.
Ц. от своя страна визира несъответствия между констатациите в АУАН и протокола
за ПТП, тъй като в протокола за ПТП е отразено, че тя, отваряйки вратата на
автомобила си, е ударила вторият автомобил, а в АУАН е отразено, че след като
вратата е била оставена отворена, вторият автомобил, участвал в ПТП, се е
ударил в тази врата.Жалбоподателя.ата приема, че спрямо нея е било проявено
тенденциозно отношение и предубеденост от полицейските служители, оспорва
наличието на виновно поведение от нейна страна, отново твърди, че преди да
отвори вратата на управлявания автомобил се е убедила, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, респективно излага аргументи за
неосъществен състав на административно нарушение и моли за решение в горния
смисъл.
Процесуален представител на административно
наказващия орган не се явява в с.з., но се депозира писмено становище, съгласно
което в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно
е приложен материалния закон.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2019г.,
малко след 09,00ч., въз. Ц. паркирала управлявания от нея лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ В 3565РК, на ул.”Цар Петър” в гр.Варна в
посока бул.”Сливница” до дом №12.След като паркирала управлявания от нея лек
автомобил, жалбоподателяката решила да слезе от
автомобила, като отворила предната лява врата на същия.В този момент, въпреки
наличието на забранителен знак от ул.”Рачински”, св.Ш.,
управлявайки л.а.” Киа Соренто” с рег.№ В
0888ВХ, се движил също по ул.”Цар
Петър”, тъй като следвало да паркира автомобила си до №12 на горепосочената
улица, където се намирало работното му място.Пътното платно било тясно, като от
двете страни имало паркирани автомобили и преминавайки покрай автомобила,
управляван от въз.Ц., св.Ш. видял, че се отваря предната лява врата на този
автомобил и без да успее да реагира с управлявания от него лек автомобил
блъснал отворената врата на автомобила, управляван от жалбоподателката.След
настъпването на ПТП св.Ш. преместил управлявания от него лек автомобил назад,
за да може въз.Ц. да слезе от управлявания от нея лек автомобил и било
установено, че в резултата на ПТП са настъпили материални щети както следва:-
по предната лява врата на лек автомобил „Опел Вектра”
с рег.№ В 3565РК и в предната част на л.а.” Киа Соренто”
с рег.№ В 0888ВХ- в дясно в областта на фар, калник, броня и електроника под
бронята.След удара автомобилът ,управляван от жалбоподателката, се блъснал и в
паркиран пред нея друг лек автомобил.Очевидец на настъпването на произшествието
била св.А.- колега на жалбоподателката, като въз.Ц. съобщила за случилото се и
на съпруга си-св.Ц., който също пристигнал на мястото на произшествието.
За произшествието бил подаден сигнал и
местопроизшествието било посетено от екип на сектор ПП, в който участвал и св.Е..След
разговор с водачите на автомобилите, участвали в произшествието св.Е. приел, че
виновна за настъпването на ПТП е въз.Ц., поради което, въпреки възраженията от
нейна страна, след като колегата му- И. изготвил протокол за ПТП, на место св.Е.
съставил АУАН срещу жалбоподателката, в който от фактическа страна било
посочено, че като водач на МПС същата е
отворила предната лява врата на паркирания от нея лек автомобил, без да се е
уверила, че няма да създаде опасност за преминаващия покрай нея от ляво лек
автомобил, , който се е блъснал в нея и квалифицирал нарушението като такова по
чл.95 ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателката срещу подпис, която вписала в съответната графа, че има
възражения и ще ги представи в законоустановения срок.В законоустановения срок
били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които
АНО възложил проверка от комисия и тъй като комисията приключила проверката със
заключение, че АУАН е законосъобразен и обоснован въз основа на материалите по
преписката на 12.06.19г. издал ПН, предмет на настоящата въззивна проверка, в
което приел и описал констатациите на актосъставителя и преценил, че
поведението на въз.Ц. е в нарушение на чл.95 ал.1 от ЗДвП и наложил на същата глоба
в размер на 150 лв. на осн.чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Гореизложеното съдът прие за установено
от събраните гласни и писмени доказателства средства. Показанията на
свидетелите Е., Ш., А. и Ц. съдът кредитира като последователни,
непротиворечиви, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
като независимо от обстоятелството, че в протокола за ПТП е вписано, че с
отварянето на врата въз.Ц. е блъснала втория автомобил, началото на АНП се
поставя със съставянето на АУАН, а между фактологията на акта и в НП няма
никакво противоречие.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния
закон.
АУАН и НП са издадени при спазване на
предвидените от ЗАНН срокове, от
компетентни лица съгласно приобщените по делото пълномощни и заповеди и са били
връчени по надлежния ред на нарушителя.
Срещу съставеният АУАН са били депозирани писмени възражения, във
връзка с които АНО е възложил разследване на спорните обстоятелства, извършена
е била проверка от комисия и едва след приключване на проверката и изготвянето
на заключение от комисията за правилност и законосъобразност на съставения
АУАН, АНО е издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, , поради което
съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на НП, същото
съдържа достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място на
извършване, обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички съставомерни елементи
и доказателствата, които потвърждават нарушението.Правилно е била
посочена нарушената норма и същата кореспондира с описанието на нарушението от
фактическа страна, поради което
нарушителят е имал възможност да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен и за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и по
този начин адекватно да организира защитата си. Както е посочено по-горе,
началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН, а не със съставянето на КП
и незначителното несъответствие между КП и АУАН, по отношение на това кой кого
блъска, не е съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на НП.Съдът не споделя и становището, че спрямо въз.Ц. е
проявено тенденциозно поведение от страна на служителите на сектор ПП-ОД на
МВР-Варна, тъй като дали след настъпване на произшествието има причинени щети и
по друго МПС, е въпрос, който не касае нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателката.Дали са направени две или четири снимки при
огледа на местопроизшествието също не е въпрос, който би могъл са се подлага на
обсъждане на плоскостта на съществени процесуални нарушения- няма спор нито ,
че е настъпило ПТП в следствие на отваряне на врата на паркиран автомобил, няма
и спор по отношение на датата и мястото на настъпване на произшествието, а
въпросът точно какви щети са причинени от произшествието, не касае предмета на
спора.Предвид горното съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган,
които да са основание за отмяна на НП.
По приложението на материалния
закон.
Въз основа на приетите за установени
факти в хода на АНП, АНО е приел, че е било извършено нарушение на чл. 95 ал.1 от ЗДвП от страна
на жалбоподателката.
Тази норма от ЗДвП въвежда задължение
за водача на ППС и пътниците в същото, което е спряно за престой или паркирано,
преди да отворят вратата, да я оставя отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, да се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. В настоящия случай безспорно
по делото е установено, че ПТП е настъпило именно в момента в който въз.Ц. е
отворила предната лява врата на паркирания от нея лек автомобил, тъй като
именно в този момент св.Ш. е преминал покрай автомобила й с управлявания от
него лек автомобил. Следователно
поведението на жалбоподателката е в нарушение на посочената разпоредба,
попадаща в раздел „Престой.Паркиране.ППС, спряно поради повреда“ от ЗДвП и
законосъобразно е ангажирана административно наказателната й отговорност по
чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Посочената като нарушена норма императивно
задължава водача, мв конкретния случай, преди да
отвори вратата на паркирания лек автомобил, да се убеди, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, независимо дали същите управляват
превозно средство в съответствие със законовите изисквания.В този смисъл, възраженията,
дали поведението на водача на второто МПС, участник в ПТП, е било правомерно и
предвидимо, са ирелевантни, тъй като това не е съставомерен признак, не изключва наличие или липса на
виновно поведение, а би следвало да се преценява единствено на плоскостта на
размера на наказанието, което би следвало да се наложи.Вторият участник в
движението би могъл да бъде и пешеходец, за който процесният
забранителен знак изобщо не би имал касателство.
Предвиденото от законодателя
наказание в случаите, когато водач на
МПС наруши правилата за престой или за паркиране е глоба от 20 до 150 лв. Наложеното от АНО наказание
- глоба е в максималния предвиден
размер в санкционната част на чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като в конкретния
случай съдът приема, че така определената глоба
не е съобразена с тежестта на
нарушението и всички останали обстоятелства по чл.27 от ЗАНН, както и с целите на административните наказания по
чл.12
от ЗАНН. По отношение размера на наложената глоба, следва да се отбележи, че макар
да липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не се отличава със степен на обществена опасност,
различна от обичайната за този вид, в НП АНО
не е визирал наличието на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, не са
посочени други идентични нарушения, за
които жалбоподателката вече да е била санкционирана,безспорно предвид
показанията и на св.Ш., същият, навлизайки след забранителен знак е допринесъл
за настъпването на ПТП, въз.Ц. е правоспособен водач от 1999г. и до настоящия
момент е била санкционирана само за едно нарушение на правилата на ЗДвП, поради
което съдът намира, че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение и налагане на наказание в
размер над минимално предвидения от санкционната норма по-скоро би имало
негативно въздействие върху нарушителя, отколкото поправително, възпитателно и
възпиращо такова.Предвид горното, в конкретният случай съдът намира, че целите
на чл.12 от ЗАНН биха се постигнали, ако на дружеството бъде наложено
минималното предвиденото от санкционната норма наказание-„Глоба” в размер на
20лв., което би било съответно на извършеното нарушение, тъй като целта на
наказанието е не толкова да накаже нарушителя, а по-скоро да въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него.
С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въз.Ц. следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.
144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ визира минимално възнаграждение 80лв. и тъй като липсва
фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в
с.з., съобразно отхвърлената част на иска съдът намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД
на МВР-Варна в размер на 10,67лв..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като
бъде намален размера на наложеното административно наказание, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № 19-0819-002928/12.06.2019г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна- с-р Пътна полиция, с което на М.Д.Ц.-
ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
150/ сто и петдесет/ лв. на основание чл.180 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.95 ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на „Глобата” на 20/двадесет/ лв.
ОСЪЖДА М.Д.Ц.- ЕГН ********** *** сумата от 10,67лв. /десет лв. и
шестдесет и седем ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от
уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: