Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 52 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД,
депозирана чрез юрисконсулт П.Т., против Решение № 6/04.01.2023г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2253/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-000369/26.07.2022г. на
и. д. директор на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД, с ЕИК131071587, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222а от ЗЗП, за нарушение на
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради. Излага
съображения за липса на осъществено противоправно поведение с оглед констатациите
на оторизирания от производителя на стоката сервиз, сочещи причината за
несъответствието на стоката. Воден от обективираните твърдения жалбоподателят
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, както и
за присъждане на разноски. Представя молба за даване на ход в негово отсъствие.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, и.д.
директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Лидъл България ЕООД енд
Ко“ КД извършва търговска дейност в стопанисвания от дружеството обект –
магазин „Лидъл“, находящ се в гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ № 40.
По повод постъпила
потребителска жалба с вх. №В-03-512 от 07.04.2022г. на 12.04.2022г. била
извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр. Шумен. Било установено,
че потребителят М. на 04.12.2021г. закупил от търговеца фритюрник на стойност
129.99 лева. След ползване в период от около два месеца от вътрешната страна на
фритюрника част от покритието започнало да се отделя под формата на лющене. Тъй
като това обстоятелство създало у потребителя притеснение от опасност за
здравето и живота на семейството му, на 05.04.2022г. предявил рекламация в
магазина, за което бил съставен приемен протокол, в който било посочено, че е
констатиран проблем с чекмеджето. Потребителят бил уведомен, че му се отказва
гаранционен ремонт, тъй като считали, че е налице неправилно почистване на
уреда.
Резултатите от
проверката били отразени в Констативен протокол №К2706871/12.04.2022г., с който
от дружеството-жалбоподател били изискани конкретни писмени доказателства. На
19.04.2022г. от дружеството било представено писмено становище, в което
посочили, че след подаване на рекламацията от потребителя, са се обърнали към
оторизиран сервиз в Германия, откъдето са получили отговор, че причина за
възникналия дефект в уреда е неправилно почистване на уреда след употреба. С
Констативен протокол №К-0135569/19.04.2022г. представител на дружеството бил
поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 000369/04.05.2022г., като актосъставителят посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и
подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие
дружеството-жалбоподател се е възползвало от законното си право и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН депозирало писмени възражения, в които отново излага, че
считат, че не са налице условията за удовлетворяване на рекламацията, тъй при
закупуване на уреда същият е бил предаден в изрядно състояние, а появилият се
по-късно дефект се дължи на неправилно почистване и по-конкретно на факта, че
уредът не е бил почистван след всяко ползване.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка
районният съд счел, че от страна на нарушителя не са представени доказателства
за съдържанието и обхвата на търговската гаранция, която търговецът е
предоставил, както и предоставени на потребителя общи условия и указания
относно начина на експлоатация или почистване на уреда, както и изрично
посочени условия, при които гаранцията за уреда няма да бъде призната. Съдът
посочил също, че за да се позове на
посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да
докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по
делото, се намират в пряка причинна връзка с твърдяното от тяхна страна
неправомерно въздействие върху уреда, както и че следи за такова са били
налични към момента на приемане на уреда в обекта на търговеца. С оглед липсата
на доказателства за това по какъв начин обслужващият сервиз е констатирал
увреждането на покритието и по какъв начин е установил, че същото се дължи на
неправилна експлоатация от страна на потребителя, както и поради отсъствието на
доказателства на потребителя да е било указано по какъв начин следва да
експлоатира и почиства уреда, съдебният състав заключил, че не би могло да се
възприеме становището, че повредата е причинена от неправилна експлоатация,
респективно от неправилно почистване на уреда. По тези съображения съдът
потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно безспорната установеност на приписаното на
търговеца нарушение. Касаторът изтъква принципно правилни съображения относно
диференциацията в защитата на потребителските права, основана на възможността
към законовата гаранция да бъде добавена и търговска такава, уговорена по
съответния ред между страните в конкретния договор. По този въпрос спор няма.
Спори се дали са били налице условията за удовлетворяване на рекламационната
претенция на потребителя, доколкото от страна на санкционираното лице се
изтъкват доводи, че оплакванията на купувача почиват на неговото немарливо
поведение, като в подкрепа на това свое разбиране юридическото лице се позовава
и на становището на ангажирания сервиз, в което е коментирана специфичната
структура на покритието и механизма за взаимодействието с мазнината и водата.
Както правилно е приел и районният съд обаче, от страна на търговеца не са
представени доказателства, установяващи по какъв начин служителите са
констатирали увреждането на покритието и по какъв начин са установили, че
същото се дължи на неправилна експлоатация от страна на потребителя. Не се
доказва също, че потребителят е бил запознат със спецификите при експлоатиране
и почистване на уреда по отношение начина и честотата на почистване на
повърхностното покритие, съответно да е бил запознат с възможността то да се
отлепи, при неспазване на указанията на производителя. В тази връзка съдът
намира, че подобно указание, противно на застъпеното от касатора становище, не
е нито излишно, нито пък обидно, а е гаранция за защита на правата и интересите
на лицето-купувач. Именно поради гореизложеното настоящата инстанция намира, че
не са налице основания да се приеме, че дефектът в уреда, възникнал едва
няколко месеца след закупуването му, се дължи на немарливост на самия купувач.
До аналогичен краен извод е достигнал
и районният съд, приемайки, че правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството. За пълнота следва се отбележи, че отмяната на чл. 113, ал. 1 и чл.
222а, ал. 1 от ЗЗП /ДВ бр. 23 от 19.03.2021г., в сила от 1.01.2022г./, в случая
не води до основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на
нарушителя в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по правилото на чл.
34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки /обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022г./
търговецът носи задължение при предявена рекламация да извърши ремонт или
замяната на стоките безплатно в рамките на разумен срок, считано от
уведомяването му от потребителя за несъответствието и без значително неудобство
за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която
са били необходими на потребителя. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и съответна санкция по чл. 70 от същия закон - за физически лица -
глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Тоест в случая не са
налице по-благоприятни разпоредби за нарушителя, които да изключват
съставомерността на деянието или неговата наказуемост, както правилно е посочил
и районният съд.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.
Водим от гореизложеното, съдът,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 6/04.01.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2253/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.03.2023 г.