РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе, 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание
на двадесети септември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ. дело № 420 описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на И.Т.М.
*** против Експертно решение (ЕР) № 0939 от заседание № 080/26.04.2021 г. на
НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено
ЕР № 0016 от 04.01.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания втори състав при УМБАЛ –
Русе. В жалбата се твърди, че с оспореното експертно решение неправилно е
определен процентът на трайно намалената работоспособност (ТНР) на
жалбоподателя, независимо че правилно са установени вида и характера на
нараняванията. От една страна жалбоподателят смята, че в конкретния случай
следва да се приложи разпоредбата на т. 36 от Част І, Раздел VІІІ от Приложение
№ 1 към Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017
г. (обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), в редакцията й
след изменение с ПМС № 152/26.07.2018 г. (Обн., ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г., в
сила от 3.08.2018 година). Едновременно с това се поддържа и тезата, че
окончателният процент ТНР следва да бъде определен като сбор от определените
проценти за уврежданията на всяка от ръцете му.
Иска се от съда да отмени
решението на НЕЛК и да реши въпроса по същество като определи 50% трайно
намалена работоспособност на основание т. 36 от Част І, Раздел VІІІ от
Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
Ответната страна
в производството – НЕЛК - София, чрез пълномощника си юрисконсулт П.Г., в придружителното
писмо, с което е изпратена жалбата и административната преписка до съда,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че процентът ТНР на
жалбоподателя е определен съобразно изискванията на т. ІІІ от Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в
проценти, съдържаща се в Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като заинтересовани
страни по делото са конституирани ТЕЛК – общи заболявания ІІ състав при УМБАЛ –
Русе, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Русе и РДСП – Русе. Становище
по жалбата е изразено само от ТП на НОИ – Русе, чийто процесуален представител
в съдебно заседание оспорва жалбата като я счита за неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата
на страните и събраните
по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е от
страна с надлежна
процесуална легитимация,
адресат на акта в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата
е неоснователна.
От наличните по
делото доказателства, включително представеното от ответника медицинско
експертно досие (МЕД) съдът установи следната фактическа обстановка:
С ЕР на ТЕЛК – общи заболявания
ІІ-ри състав при УМБАЛ Русе № 0016/04.01.2021 г. е извършено преосвидетелстване
на жалбоподателя за влошено здравословно състояние по документи, при което е
определена 35 % трайно намалена работоспособност с пожизнен срок. От мотивната
част на решението е видно, че същото е постановено в съответствие с чл. 40, ал.
1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинската експертиза
(ПУОРОМЕРКМЕ) г., т.е. въз основа на съдържащите се в медицинското досие на
лицето документи. На базата на тези документи ТЕЛК е определила за увреждането
(загуба на крайна фаланга) на втори пръст на дясната ръка 5% ТНР на основание
Част 1, раздел не е посочен, т. 33 от НМЕ като на основание шеста забележка от
Раздел 8, Част І към този процент се добавят още 10% затова, че нараняването е
на доминантна ръка. Така за заболяване с код S68.2за трудова злополука с дата на
инвалидизация 12.01.2004 г. са определени общо 15% ТНР. Отделно от това на основание
част І, раздел 8, т. 35.3 за нараняване (ампутация на ниво средна фаланга) на 2
и 3 пръст на лява ръка ТЕЛК е определила 35% ТНР за заболяване с код S68.2 за общо заболяване с дата на
инвалидизиране 16.07.2020 г. Като краен процент ТНР ТЕЛК е определила 35%
позовавайки се на Наредбата за медицинската експертиза в редакцията й с
последни изменения от 17.07.2020 г. Макар в решението на ТЕЛК да не е посочено
изрично съдът счита, че цитираните от ТЕЛК част, раздел и точка като основания
за определяне на процента ТНР са от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ в
посочената от ТЕЛК редакция. До момента на това освидетелстване на
жалбоподателя са били определени 15% ТНР поради трудова злополука за
увреждането на втория пръст на дясната му ръка.
Решението на ТЕЛК е
връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата (съобразно отбелязването
върху един от екземплярите на решението в МЕД), след което той го е оспорил с
жалба от 11.01.2021 г. пред НЕЛК, в която не е посочил конкретни възражения за
неправилност на оспорваното решение на ТЕЛК.
С оспореното в настоящото
производство ЕР № 0939/26.04.2021 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по хир.,
ортопедични и ССЗ е потвърдено ЕР № 0016 от 04.01.2021 г. на ТЕЛК общи
заболявания втори състав при УМБАЛ – Русе, включително и относно определения
процент ТНР, а именно 35% за общо заболяване, 15% за трудова злополука и краен
процент ТНР – 35%.
В решението си НЕЛК посочва,
че дадените оценки на ТНР в ЕР на ТЕЛК за всяко отделно увреждане кореспондират
с приложените в МЕД рентгенографии и медицински документи, поради коте и НЕЛК
ги потвърждава. Относно крайният процент – 35%, НЕЛК се позовава на т. ІІІ от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от
Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ (изм. И доп. ДВ, бр. 64/03.08.2018 г.,
посочвайки че „съпътстващите увреждания не се вземат предвид оценката, но се
вписват в мотивната част на ЕР“.
В жалбата до настоящия
съд М. изрично посочва, че не оспорва установените от ТЕЛК и НЕЛК вид и характер
на уврежданията си, а възразява единствено относно размера на определения му
краен процент ТНР. В тази връзка съдът приема, за безспорно установено, че
жалбоподателят е с ампутирана крайна фаланга на втори пръст на дясната ръка,
причинена от трудова злополука през 2004 г. (диагноза Ампутацио парциалис
фаланги дисталис дигити ІІ манус декстра – S68.2) и с ампутация на 2 и 3 пръст на
лява ръка на ниво средна фаланга по причина общо заболяване от 2020 г.
(диагноза Ампутация на 2-3 пръст на лява ръка на ниво медиални фаланги – S68.2).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Обхватът на съдебната
проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания за
законосъобразност на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният
индивидуален административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в
границите на неговата компетентност. Оспореното
решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото
заболяване на лицето, съгласно чл. 49,
ал. 1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в
случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза – за ортопедично
заболяване. Оспорваното решение отговаря на изискванията за форма, доколкото
съдържа всички посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ реквизити.
Произнасянето
на НЕЛК е станало при условията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа само
на приложените в медицинското досие на лицето документи. Наличната в МЕД документация дава възможност на ТЕЛК,
респективно и на НЕЛК, да извърши оценка на здравословното състояние на
освидетелстваното лице само въз основа на представените документи, които са
били подробно обсъдени и взети предвид в пълен обем при произнасянето и на
двата органа на медицинската експертиза.
Така в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, като
правилно е приложен и материалния закон при определяне на процента ТНР на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Точка ІІІ от посочената Методика в редакцията й, действаща към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК (доп., ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020г.) има следното съдържание - Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.В конкретния случай ТЕЛК/НЕЛК е определила по отделно процентите ТНР за всяко от уврежданията на жалбоподателя като за увреждането на дясната ръка (ампутация на крайна фаланга на втори пръст) този процент е 15 % на основание Част І, Раздел 8, т. 33 от Приложение № 1 към НМЕ и забележка 6 от същия раздел, а за увреждането на лявата ръка на жалбоподателя (ампутация на 2 и 3 пръст на ниво средна фаланга) този процент е 35% на основание Част І, Раздел 8, т. 35.3. При определянето на крайният процент ТНР е взет точно по-високият процент от определените за двете увреждания, а именно 35% съобразно цитираната точка ІІІ от Методиката, която не допуска определяне на крайния процент като аритметичен сбор от определените проценти за отделните увреждания, поради което възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.Неоснователен е и другият поддържан от жалбоподателя довод, а именно, че крайният процент ТНР следва да бъде определен на основание Част І, Раздел 8, т. 36 от Приложение № 1 към НМЕ. Посочената точка, относимата към момента на освидетелстване на жалбоподателя редакция – преди Изм. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предвижда, че при загуба на три пръста процентът ТНР е 50%. При анализ на изброените в Част І, Раздел 8 „Увреждания на горните крайници“ от Приложение № 1 към НМЕ отправни точки за определяне на ТНР е видно, че в точки от 27 до 40 са определени проценти при частична или пълна загуба на пръсти на ръцете, като точки от 27 до 31 касаят увреждания на палеца на едната или на двете ръце (т. 30). Точки 32 и 33 касаят увреждания на показалеца, третия или четвъртия пръст на ръката (само на един от тях), а т. 34 – увреждане на петия пръст. В т. 35, в отделни подточки са диференцирани процентите ТНР при увреждане едновременно на два пръста на ръката, в зависимост от комбинацията кои точно два пръста са увредени, тъй като функцията на отделните пръсти се отразява по различен начин на общата функционалност на ръката. В настоящия случай административният орган е приложил т. 35.3 за лявата ръка на жалбоподателя, тъй като е налице загуба на втория и третия му пръсти. По-нататък в т. 36 е посочен процент при загуба на три пръста, в т. 37 – при загуба на четири пръста и в т. 38 – при загуба отново на четири пръста, но точно определените втори, трети, четвърти и пети и то едновременно и на двете ръце. Следва т. 39 за загуба на петте пръста на едната ръка и накрая т. 40, касаеща случаите на загуба и на десетте пръста. Тази последователност при определяне на процента ТНР при загуба на различни пръсти на ръката сочи, че в точки от 31 до 37 са включени случаите на загуба на един, два, три или четири пръста на едната ръка. Докато случаите на загуба на пръсти и на двете ръце са уредени в т. 30, т. 38 и т. 40. С оглед на това съдът намира, че т. 36 от Част І, Раздел 8 на Приложение № 1 към НМЕ обхваща единствено случаите, в които е налице загуба на три пръста на едната ръка и не включва случаите на загуба общо на три пръста, независимо от това че са на двете ръце, какъвто е процесният случай.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че ЕР на НЕЛК № 0939/26.04.2021 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0016/04.01.2021 г. и е определен краен процент трайно намалена работоспособност – 35 % е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. С молба вх. № 2866/08.07.2021 г. ответният административен орган е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и е изпратил до съда жалбата на И.М. ведно с наличната при органа административна преписка. В тази молба, имаща характер на съпроводително писмо и подписана по пълномощие от юрисконсулт, е изразено и становище по съществото на спора както и е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира за нужно да посочи, че разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат, когато страната е била представлявана в хода на съдебното производство от юрисконсулт, било то чрез явяване в съдебно заседание или чрез участие в процеса посредством писмени изявления, молби и становища. В случая не е налице осъществено процесуално представителство на ответната страна от юрисконсулт. Обстоятелството, че упълномощен юрисконсулт е подписал придружителните писма, с които са изпратени административната преписка и МЕД на лицето до съда, не променя този извод, доколкото тези действия не представляват процесуални действия по защита на страната в съдебното производство, а са изпълнение на задължения на административния орган издал оспорвания акт. С оглед на това в настоящото производство разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на И.Т.М. *** против Експертно решение №
0939 от заседание № 080/26.04.2021 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 0016 от 04.01.2021 г.
на ТЕЛК общи заболявания втори състав при УМБАЛ – Русе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: