Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./06.08.2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3901/2020 г.
Производството по делото е образувано
по предявен иск от К.И.Ж., ЕГН **********, адрес: *** срещу Б.Р.В. /Л./,
ЕГН **********, адрес: *** с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
415 ГПК във връзка с чл. 535, чл. 537, чл. 538, ал. 1 и чл. 463 от ТЗ с искане да се признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4900 лева, представляваща
дължима главница по запис на заповед
от 17.01.2017 г. с падеж 17.02.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на същото, за която сума е налице
издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен
съд – град Варна
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения:
На
17.01.2017 г. предоставил в заем
сумата от 4900 лева на ответницата като същата е следвало
да се върне
на 17.02.2017 г. Подписана между
страните е запис на заповед с определен падеж 17.02.2017 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника
чрез назначения особен представител. Оспорва исковата претенция по основание
и размер. Заявява, че подписът положен
за издател не е на ответницата. Във връзка, че
издадения запис на заповед обезпечава задължението по сключения договор за заем, заявява,
че ищецът не е предоставял в заем сумата от
4900 лева на ответницата, поради което за
нея не е възникнало задължение за връщането й. Моли за отхвърляне
на исковата претенция.
По отношение допустимостта на исковата
претенция: Предявеният иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 10544/2019
г. по описа на Районен съд, град
Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 ГПК срещу ответника за сумата,
предмет на установителната искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви
иск за установяване
на претендираните вземания
в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането – 26.02.2020
г. и на датата на предявяване
на исковата молба – 26.03.2020
г. /видно от датата на пощенското клеймо/, следва изводът, че исковата претенция
е заявена в указания срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че исковата
претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа
обстановка:
От приобщеното ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на
Районен съд – град Варна е видно, че към депозираното заявление са представени
договор за паричен заем от 17.01.2017 г., запис на заповед от 17.02.2017 г. и
разписка за получена сума от 17.01.2017 г. Фактът, че съдът е приобщил в цялост
горепосоченото ч.гр.д. по описа на Районен съд – град Варна води до извода, че
към доказателствения материал по делото са приобщени и
представените към него писмени доказателства, поради което съдът следва да ги
съобрази при формиране на крайните си изводи.
От договор за паричен заем от 17.01.2017 г. се
установява, че същият е сключен между К.И.Ж., ЕГН ********** като заемодател и Б.Р.В.,
ЕГН ********** като заемател. От него е видно, че
заемодателят ще предостави на заемателя сумата от
4900 лева. Посочено е, че сумата ще бъде предадена в брой, а заемателят дължи връщане на заемната сума в срок от
17.02.2017 г. отново в брой.
От разписка от 17.01.2017 г., двустранно подписана между Б.Р.В.,
ЕГН ********** и К. И. Ж., ЕГН ********** се установява, че Б.Р.В. е получила
от К. И. Ж. сумата от 4900 лева на 17.01.2017 г. в изпълнение на договор за
заем от 17.01.2017 г.
От приетия запис на заповед от 17.01.2017 г. се
установява, че Б.Р.В., ЕГН ********** се задължава безусловно да плати без
протест и без разноски срещу този запис на заповед на К.И.Ж., ЕГН *********
сумата от 4900 лева. Като падеж на задължението е посочена датата на 17.02.2017
г.
По
делото е приета справка от НБД, от която се установява, че на 19.07.2018 г.
ответницата е сключила брак като е налице промяна във фамилното й име от В. на Л..
С оглед гореизложеното следва изводът, че е налице идентичност между лицето Б.Р.
Л. и Б.Р.В.. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е налице едно и
също ЕГН, който е уникален индивидуализиращ белег на всяко физическо лице.
От приетото по делото заключение по назначената Съдебно почеркова експертиза се установява, че подписът в графата
„Подпис на издател“ на запис на заповед е положен от Б.Р. Л., ЕГН **********. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че и изписаният текст от запис на
заповед от 17.01.2017 г., където ответницата е изписала и имената си – са
изпълнени от нея.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
При съблюдаване на
представения и приет като доказателство по делото запис на заповед от
17.01.2017 г. и приетото по делото заключение на назначената по делото Съдебно почеркова експертиза, което съдът цени като компетентно
изготвено и при съблюдаване постановките на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005
г. по тълкувателно дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, се установява, че
издаденият запис на заповед от 17.01.2017 г. е редовен менителничен
ефект, съдържащ реквизитите по чл. 535 ТЗ. Ценната книга е подписана от
издателя с ръкописно полагане на трите му имена и подпис, поради което съдът
приема, че изхожда от лицето, което я е подписало, а именно от ответника.
Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка, която
материализира задължение за плащане на определена сума пари – в случая сумата
от 4900 лева на 17.02.2017 г. Налице са предпоставките за изискуемост на
конкретното вземане по ефекта като същият е с настъпил падеж.
Въпреки, че обикновено
причина за издаване на запис на заповед е съществуването на някакво друго
каузално правоотношение между издател и поемател не
съществува задължение за страните да посочват какво е то, но ако бъде въведено
в процеса, от която и да е от страните, то съдът е задължен да изследва
валидността на каузалното правоотношение. В този смисъл са и постановките на
т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящият случай е
налице въведено каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден и процесния запис на заповед, а именно заемно правоотношение
въз основа на сключен между страните договор за заем.
По смисъла на чл. 240 ЗЗД
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да ги върне. Договорът се смята сключен
от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните. Затова независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав
на съглашението.
От съвкупния анализ на
приетия по делото договор за заем и разписка от 17.01.2017 г., представени в
приобщеното ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна,
прието в първото по делото заседание и неоспорени от страна на ответника в заседанието
по приобщаване на частното производство, следва изводът, че между страните е
налице валидно възникнало заемно правоотношение като заемната сума е предадена
на заемателя, настоящ ответник на 17.01.2017 г.
Разписката от 17.01.2017 г. представлява частен свидетелстващ документ, който
удостоверява неизгодни за издателя си обстоятелства, поради това се ползва с обвързваща
доказателствена сила. От приетите писмени
доказателства се доказва, че е договорено обезпечение за връщането на сумата
със запис на заповед, издаден на 17.01.2017 г. Безспорно тези действия следва
да се извършат в последователността, в която са договорени, за да имат смисъл –
реалното предаване на парите и обезпечение за връщането им. Видно от записа на
заповед той е издаден на датата, на която е сключен договора за заем и е
предадена сумата. Установява се и падежът на договора за заем и запис на
заповед, който е един и същ – 17.02.2017 г. Следователно записът на заповед е
издаден като обезпечение на реално получена сума.
С оглед гореизложеното
следва изводът, че задължението по сключения между страните договор за заем е
обезпечен с процесния запис на заповед за сумата от
4900 лева. По делото не са събрани доказателства, установяващи, че ответникът е
заплатил задължението си в размер на 4900 лева.
На основание
гореизложените мотиви следва изводът, че предявеният иск се явява основателен,
поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцовата страна. Последната претендира заплащането на
сторените в производството разноски, а именно на сумата от 98 лева –
представляваща заплатена държавна такса за исковото производство, сумата от 300
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 573 лева –
за назначаване на особен представител, 300 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 98 лева – заплатена държавна такса в заповедното
производство. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките
на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 941 лева за исковото производство и 398 лева за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
К.И.Ж., ЕГН **********, адрес: *** и Б.Р.В. /Л./, ЕГН **********, адрес:
*** на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535,
чл. 537, чл. 538, ал. 1 и чл. 463 от ТЗ, че Б.Р.В. /Л./,
ЕГН ********** дължи на К.И.Ж.,
ЕГН ********** сумата от 4900 лева, представляваща
дължима главница по запис на заповед
от 17.01.2017 г. с падеж 17.02.2017 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда - 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на същото, за която сума
е налице издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА Б.Р.В. /Л./,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на К.И.Ж., ЕГН **********, адрес: *** лева, представляваща сторени в исковото производство разноски и сумата от
398 лева, представляваща сторени в заповедното производството разноски
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: