Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

865/26.9.2019г.

 гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, ІV състав

на осемнадесети септември 2019 година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                         Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №590/2019 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.

  В исковата си молба до съда, ищецът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., излага, че по ч.гр.д.№3041/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.И.Н., ЕГН **********,***, за следните суми: 1 239,11 лева – главница по Договор за кредит №915607 от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 79,19 лева - административни разноски; 199,21 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.; 143,91 лева - наказателна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 03.10.2018 г.; 419,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Присъдени са и извършените по делото разноски. Ищецът получил съобщение за предявяване на установителни искове по чл.415 от ГПК за установяване на вземанията си по заповедта. Ищецът излага, че на 31.07.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател е сключен, във формата на електронен документ, Договор за кредит №915607, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1 500.00 лева, усвоена от ответника по начин, посочен в исковата молба. Ответникът е избрал да обезпечи задълженията си по договора, чрез поръчителството на ищцовото дружество, за който договорен ангажимент се е задължил да заплати допълнително възнаграждение на поръчителя, равняващо се на 107, 27 лева месечно. Ответникът се е задължил да върне усвоената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и възнаграждението за поръчителство чрез месечни вноски до 31.05.2018 г. Ответникът е извършил само две плащания по договора, както следва: на 02.09.2017 г.- 288.00 лева и на 21.10.2017 г.- 307.00 лева. На 12.10.2018 г., с оглед неизпълнението задълженията на ответника, ищецът, в качеството му на поръчител и солидарно задължен към кредитора, изпълнил задълженията си по договора за поръчителство и изплатил всички дължими от заемателя суми на кредитора. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1 239,11 лева – главница по Договор за кредит №915607 от 31.07.2017 г.,сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *** и ответника, обезпечен чрез сключен на 31.07.2017 г. между ищеца и ответника, договор за предоставяне на поръчителство  ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 79,19 лева - административни разноски; 199,21 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.; 143,91 лева - наказателна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 03.10.2018 г.; 419,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми е издадена Заповед № 1471 от 25.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3041/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор по молбата. След срока за отговор от двете страни постъпва писмена молба, с която същите заявяват, че са постигнали спогодба, обхващаща предмета на делото и молят съда да се произнесе с решение при признание на исковете. В писмена молба ответникът изрично заявява, че признава изцяло исковете.

В писмена молба, депозирана по делото преди първото по делото съдебно заседание, ищецът отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

           Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство, равняващи се общо на сума от 550.00 лева /91, 63 лева – в заповедното производство и 458, 37 лева – в исковото/.

                          Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Н., ЕГН **********,***, дължи на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., сумите, както следва: 1 239,11 лева /хиляда двеста тридесет и девет лева и единадесет стотинки/– главница по Договор за кредит №915607 от 31.07.2017 г.,сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *** и ответника, обезпечен чрез сключен на 31.07.2017 г. между ищеца и ответника, договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 25.10.2018 г. до окончателното й изплащане; 79,19 лева /седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/- административни разноски; 199,21 лева /сто деветдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/- договорна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.; 143,91 лева /сто четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/- наказателна лихва за периода от 01.11.2017 г. до 03.10.2018 г.; 419,88 лева /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми е издадена Заповед № 1471 от 25.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3041/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Д.И.Н.. ЕГН **********,***, да заплати на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш., сумата от 550.00 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство /91, 63 лева – в заповедното производство и 458, 37 лева – в исковото/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

 

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: