№ 2908
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.ВЛ.М.К.
като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Административно наказателно
дело № 20231110211447 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от С. Д. Р., ЕГН ********** чрез адв.
К. Р. срещу наказателно постановление № 393425/2021, издадено на
28.10.2021 г. от заместник –кмета на Столична община, с което на основание
чл. 48 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47 ал. 1 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на посоченото
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че
неправило АНО е приел, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
без да са били налице предпоставките за това, тъй като е необходимо не
просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но адресът му да е
променен и новият адрес да е неизвестен.
Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата и с приложените по
преписката материали намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Същата обаче е депозирана след изтичане на посочения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок, поради което се явява недопустима и
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати по следните съображения:
Началото на административнонаказателното производство е поставено
на 01.10.2021 г. със съставяне на акт за установяване на административното
нарушение на срещу жалбоподателката С. Р.. Актът е съставен в присъствие
на жалбоподателката и на същата дата препис от него й е бил връчен лично,
като тя се е запознал със съдържанието му и го е подписала. Следователно
административнонаказателното производство е било надлежно образувано и
нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е вписан и адресът на
нарушителя - гр. София, ул. „Проф. Дочо Леков“ бл. 2, ап. 12. Съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗАНН нарушителят подписва акта със задължение да уведоми
1
наказващия орган, когато промени адреса си, но такова последващо
уведомяване не е било извършено. На 28.10.2021 г. е било издадено
процесното наказателно постановление и същото е следвало да бъде връчено
на нарушителя на посочения в АУАН адрес. По делото са налице протоколи
за връчване от 26.01.2022 г., 07.02.2022 г., 19.02.2022 г. /събота, неприсъствен
ден/, видно от които протоколи служители на общинската администрация на
СО, район „Витоша“ са посещавали адреса на жалбоподателката - гр. София,
ул. „Проф. Дочо Леков“ № 2, ет.4, ап. 12, но същата не е била открита, нито
лице, на което да бъде връчено наказателното постановление. По делото е
представен и протокол от 25.02.2022 г., видно от който на същата дата на
входната врата на жилището на Р., находящо се на посочения адрес е
залепено уведомление № РВТ21-ВК08-2135-/13/25.02.2022 г., с което
уведомление жалбоподателката С. Д. Р. се уведомява, че срещу нея има
издадено НП и същата се кани да се яви в двуседмичен срок от 28.02.2022 г. в
сградата на СО- район „Витоша“ за връчването му. Въпреки четирикратните
посещения, вкл. и в неприсъствен ден жалбоподателката не е била открита на
посочения от нея при съставяне на АУАН адрес. Същата не се е отзовала и на
поканата за връчване на НП. Действително гражданите нямат задължение да
се явяват при покана за връчване на НП, но това е бил още един начин от
страна на АНО да уведоми жалбоподателя, че НП е издадено и така да
обезпечи правото му да го оспори пред съда. Съдът не споделя възражението,
изложено в жалбата, че е налице разминаване в адреса, посочен в АУАН и
този, на който е търсена жалбоподателката, а именно ул. „Проф. Дочо Леков“
бл. 2 /както е отразено в АУАН/ и № 2 /както е посочено в протоколите от
посещенията/. Следва да се посочи, че постоянният и настоящ адрес на
жалбоподателката е отразен в БД „Население“ /видно от служебно
изготвената справка/ като гр. София, ул. „Проф. Дочо Леков“ № 2, ет.4, ап. 12
и именно на този адрес тя е била търсена за връчване на наказателното
постановление, но не е установена. При тези данни съдът намира, че АНО е
изпълнил задълженията си да положи всички усилия да открие
жалбоподателката на посочения от нея и установен при справка от БД
„Население“ адрес, като същата е била търсена 4 пъти, вкл. и в неприсъствен
ден, а при последното посещение е било залепено и уведомление относно
издаденото НП, но въпреки това жалбоподателката не е била открита, като не
е съобщила на АНО новия си адрес, на който пребивава и на който може да
бъде открита за връчване на НП. Същият е бил неизвестен за АНО, тъй като в
справката от БД „Население“ вкл. и към днешна дата постоянният и настоящ
адрес на жалбоподателката съвпадат с този, на който е била търсена за
връчване на НП, но не е била открита. С оглед горното АНО правилно е
приел, че са налице предпоставките да приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от
ЗАНН, като извърши отразяване върху НП, че същото е връчено на 16.03.2022
г. и поради необжалването му в срок същото е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за
връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от
АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако
последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното
постановление няма такова изискване. Това е така, тъй като законодателят
изисква нарушителят да е бил уведомен за започване на
административнонаказателното производство срещу него и да е запознат с
нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с
връчването на акта на жалбоподателя, който той е подписал лично. Именно
2
нарушителят посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие
за връчване на издаденото НП, като поема задължение да уведоми
наказващия орган, ако промени този адрес. В чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му
адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за връчено от
деня на отбелязването, тъй като деецът не е изпълнил вмененото му в чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН задължение за уведомяване на наказващия орган. Това, че
жалбоподателката е узнала за издаденото срещу нея НП доста по-късно –
както се твърди в жалбата с връчване на поканата за доброволно изпълнение
се дължи само и единствено на нейното поведение и непосочването на
актуален адрес за кореспонденция или месторабота (видно от АУАН същата
не е посочила къде работи), което обаче по никакъв начин не води до
опорочаване на връчването, след като в ЗАНН е предвидена изрична хипотеза
точно за такива случаи. Били са извършени всички възможни действия за
осигуряване на непосредствено и лично връчване, като посоченият в АУАН и
регистриран в НБД „Население“ адрес е бил неколкократно посещаван от
служители на СО- район „Витоша“, но жалбоподателката не е била
установена, нито се е отзовала на оставената покана. В залепеното на
входната врата на жилището уведомление ясно и точно е посочено, че срещу
жалбоподателката е било издадено НП, от кого, неговият номер и дата,
следователно ако жалбоподателката е посещавала този адрес същата без
съмнение е узнала, че срещу нея е било издадено НП и е могла да съдейства
за личното му получаване /без, разбира се, същата да има задължение за това/.
Последното съдът отбелязва като контрааргумент на изложеното в жалбата,
че жалбоподателката е била уведомена за пръв път, че срещу нея е издадено
НП едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение. А ако това
действително е така, то значи същата трайно не пребивава и не посещава
посочения от нея при съставяне на АУАН адрес, което е още един аргумент в
подкрепа на извода за законосъобразност на действията на АНО.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН на 16.03.2022 г. и от следващия ден – 17.03.2022 г. е започнал да
тече 14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 30.03.2022 г. и
НП е влязло в сила на 31.03.2022 г. /а не както неправилно е отбелязал АНО
28.03.2022 г./ Жалбата е подадена в СРС на 07.08.2023 г. /видно от вписания
върху нея входящ номер/, тоест повече от една година след влизане на
наказателното постановление в сила и същата се явява просрочена, поради
което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство следва да се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63г, вр. чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Д. Р., ЕГН
********** чрез адв. К. Р. жалба срещу наказателно постановление №
393425/2021, издадено на 28.10.2021 г. от заместник –кмета на Столична
община, с което на основание чл. 48 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя е
3
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47 ал. 1 от
НРУПОГТТСО.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 11447/2023 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд-София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4