Присъда по дело №116/2021 на Районен съд - Русе

Районна прокуратура Силистра е обвинила:
Подс.К. Г. У., ЕГН-********** от с.Калипетрово, обл.Силистра
в това, че:

На 17.07.2018 г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно лице -
Старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи - гр.Силистра и водещ разследването
по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно
управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе
си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, възбудил
заблуждение у Ф. А. М. от гр.Силистра, че ще извърши конкретни действия
по служба - създал невярна представа у Ф. А. М. относно обстоятелството, че
ако Ф. А. М. му даде парична сума в размер на 500,00 лева, ще привлече Ф. А.
М. в качеството на обвиняем по досъдебно производство №1886 ЗМ-
318/2018г. по описа на Районно управление-Силистра за по-леко наказуемо
престъпление и ще му бъде наложено наказание „Глоба", както и че ще му
снеме криминалистическата регистрация, и с това направил опит да причини
на Ф. А. М. от гр.Силистра имотна вреда в размер на 500,00 лв., като
престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини -
престъпление по чл.210, ал.1, т.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

По внесеният обвинител акт било образувано НОХД № 531/2019г. по
описа на Районен съд Силистра. Поради отвод на всички съдии от Районен
съд Силистра, с Определение № 98/13.09.2019г. по НЧД № 896/2019г. на
Върховен Касационен съд, делото било изпратено за разглеждане на Районен
съд Русе.
При предходното разглеждане на делото /НОХД № 1838/2019г. на
Районен съд Русе/, с Присъда № 68/15.07.2020г. Съдът признал за виновен
К.У. в това, че на 17.07.2018 г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно
лице- старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ
разследването по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави
за себе си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, е възбудил
заблуждение у Ф. А. М. от гр.Силистра, че ще извърши конкретни действия
по служба - създал невярна представа у Ф. А. М. относно обстоятелството, че
ако Ф. А. М. му даде парична сума в размер на 500,00 лева, ще привлече Ф. А.
М. в качеството на обвиняем по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018
г. по описа на Районно управление-Силистра за по-леко наказуемо
престъпление и ще му бъде наложено наказание „Глоба" и с това направил
опит да причини на Ф. А. М. от гр.Силистра имотна вреда в размер на 500,00
лв., като престъплението е останало недовършено по независещи от дееца
причини, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3 във вр. чл.209, ал.1,
1

във вр. чл. 18, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което на основание чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Със същата присъда, Съдът признал подсъдимия К.У. за НЕВИНЕН в
това на 17.07.2018г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно лице -
Старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ разследването
по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно
управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе
си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева, да е възбудил
заблуждение у Ф. А. М. от гр.Силистра, че ще извърши конкретни действия
по служба - създал невярна представа у Ф. А. М. относно обстоятелството, че
ако Ф. А. М. му даде парична сума в размер на 500,00 лева, ще му снеме
криминалистическата регистрация и с това да е направил опит да причини на
Ф. А. М. от гр.Силистра имотна вреда в размер на 500,00 лв., като
престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението в
тази му част.
По въззивна жалба от защитника на подсъдимия У. било образувано
ВНОХД № 920/2020г. по описа на Окръжен съд Русе. С Решение
№26004/15.01.2021г. по това дело, Съдът отменил присъдата на РРС само в
осъдителната част и върнал делото за разглеждане от друг състав на Районен
съд Русе, като постановил, че в оправдателната част, присъдата като
необжалвана и непротестирана е влязла в сила.
Предвид изложеното, новото разглеждане на делото /НОХД №
116/2021г./ продължило само по отношение обвинението на К.У., в това, че на
17.07.2018г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно лице - старши
разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ
разследването по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да
набави за себе си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева,
възбудил заблуждение у Ф. А. М. от гр.Силистра, че ще извърши конкретни
действия по служба - създал невярна представа у Ф. А. М. относно
обстоятелството, че ако Ф. А. М. му даде парична сума в размер на
500,00лева, ще привлече Ф. А. М. в качеството на обвиняем по досъдебно
производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно управление-
Силистра за по-леко наказуемо престъпление и ще му бъде наложено
наказание „Глоба" и с това направил опит да причини на Ф. А. М. от
гр.Силистра имотна вреда в размер на 500,00лв., като престъплението е
останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по
чл.210, ал.1, т.3 във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК и чл.54 от
НК.

2

Производството протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като с
определение Съдът одобрил изразеното от подсъдимия У. и защитника му
съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите и вещите лица от досъдебното
производство и от предходните разглеждания на делото от Съда, а при
постановява на присъдата да бъде ползвано непосредствено съдържанието на
протоколите за разпит на тези свидетели и вещи лица.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия
за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление наказание. Излага
доводи, че са събрани безспорни доказателства по делото, че това
престъпление от осъществено от подс.У. от обективна и субективна страна.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник. Не
дава обяснения в хода на съдебното следствие, поради което и на осн. чл.279,
ал.1, т.4 от НПК са приобщени обясненията му даде при предходното
разглеждане на делото, в които отрича извършването на деянието.
Подсъдимият и защитникът му молят Съда да признае К.У. за невинен и го
оправдае по предявеното му обвинение, като излагат аргументи за липса
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението, както и поради недоказаност на обвинението.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Г. У. е роден на 16.08.1979г. в гр.Силистра, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, не работи, с ЕГН-
**********.

През 2002г. подс.К.У. бил назначен за разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при РПУ-Силистра, а от 2015г. У. бил преназначен на
длъжност „старши разследващ полицай" в ОД МВР, към Отдел „Разследване"
при Областна дирекция на МВР - гр. Силистра. Работното му място било в
гр.Силистра, бул.„Македония" №175 /сградата на „Паспортна служба" към
ОД МВР -гр.Силистра/, на първи етаж, кабинет № 2.
На 05.06.2018г., при условията на чл.212, ал.2 от НПК, с Протокол за
претърсване и изземване от 05.06.2018г., изготвен от подс.У., било
образувано Досъдебно производство № 1886 ЗМ-318/2018г. за престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, водено срещу свид.Ф. А. М.. Разследването по това
досъдебно производство било възложено на подс.У., а наблюдаващ прокурор
била свид.В.М. от Районна прокуратура Силистра. Подс.У. и свид.М. се
познавали отпреди, тъй като Ф.М. имал и други криминални прояви, по които
досъдебните производства били водени от У., а освен това, назад във времето
М. и брат му извършвали ремонт на жилище на подсъдимия.
По ДП № 1886 ЗМ-318/2018г., подс.У. се срещнал със свид.М.
първоначално във връзка с назначена и извършена на свидетеля
съдебнопсихиатрична експертиза, а в последствие и за предявяване на
обвинение. В тази връзка, на 10.07.2018г. подс.У. докладвал на наблюдаващия
3

прокурор – свид.М. материалите по досъдебното производство и проект на
постановление за привличане в качеството на обвиняем на М. Ф.. След
доклада, свид.М. съгласувала с подписа си проекта на постановлението, с
което свид.Ф. А. М. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. чл.354а, ал.3, т.1 от НК и му била взета
мярка за неотклонение „Подписка“. След това, У. изпратил призовка до
свид.Ф.М., за явяването му в кабинета на подсъдимия на 17.07.2018г. от
11.00ч., в качеството на обвиняем, за „привличане и разпит на обвиняем“.
Освен това У. отправил искане до АК-Силистра, за определяне на адвокат,
който да бъде назначен за защитник на свид.Ф.М. по досъдебното
производство. От АК-Силистра били определена свид.В.Г. – адвокат в
колегията, която също била призована за 17.07.2018г.
На посочените в призовката дата и час свид.М. се явил в кабинета на У.,
където вече била свид.В.Г.. Пред У. свид.М. заявил, че желае да бъде
защитаван от свид.И. П. – адвокат в АК-Силистра, като заявил че са
разговаряли предварително за това. Подс.У. не възразил и дал възможност на
свид.М. да се свърже със свид.П.. В разговора между двамата, свид.П. заявил
категорично, че няма да защитава свид.М. и няма да участва в насрочените
следствени действия. След това подс.У. също провел телефонен разговор със
свид.П., който и пред него заявил същото. Междувременно, подразнена от
неяснотата в ситуация, свид.Г. заявила, че си тръгва и напуснала кабинета на
подс.У.. След отказа на свид.И. П. да защитава свид.М., последният заявил
пред подсъдимия, че е съгласен да бъде представляван от адвокат Г.. Тогава
подс.У. се свързал със свид.Г., която по това време била в непосредствена
близост и я помолил да се върне в кабинета му. След завръщането на Г., У.
пристъпил към предявяване на обвинението на свид.Ф.М.. След като свид.Г.
се запознала с постановлението, разяснила на М., че според обвинението,
който и адвокат да си наеме, наказанието което може да му бъде наложено за
това престъпление е само глоба в размер до 1000лв. Обяснила му, че по това
обвинение няма как да влезе в затвора и, че може да сключи споразумение с
Районна прокуратура Силистра. М. отново попитал за вида и размера на
наказанието, което може да му бъде наложено и свид.Г. повторно му
разяснила, че може да бъде само глоба, а при споразумение могат да се
„борят“ за размер около 500лв. След това, в 11.15ч. свид.М., защитника му –
адв.Г. и подс.У. подписали постановлението за привличане на обвиняем и
взема на мярка за неотклонение. При разпита му в качеството на обвиняем,
проведен непосредствено след предявяване на обвинението, свид.М. заявил:
„Запознат съм с обвинението и с предвидената наказателна отговорност за
престъплението, в което съм обвинен.“ След това, свид.М. и свид.Г.
напуснали кабинета на подс.У.. Пред сградата на „Паспортна служба" свид.Г.
обяснила на Ф.М., че ще бъде търсен от полицейски служители, за да му бъде
извършена полицейска регистрация, както и какво представлява тази
регистрация. М. заявил, че знае, тъй като и преди са му правили такава. След
това двамата се разделили.
След известно време, на свид.А. М. - полицейски инспектор в РУ-
Силистра, отговарящ за района, в който живеел свид.Ф.М. било възложено от
4

ръководството на управлението да намери и лично се срещне с Ф.М..
Първоначално А. М. установил, че Ф.М. е в комуна за наркозависими и не
успял да установи контакт с него. Няколко дни по-късно свид.А. М. се
срещнал със свид.Ф.М. и му казал, че го търсят от ръководството на РУ-
Силистра. Тогава последният споделил пред полицейския служител, че
„оперативни“ го били хванали с наркотици и за да прекратено воденото
срещу него досъдебно производство, подс.У. му поискал парична сума, като
не уточнил каква. Свид.А. М. предположил, че от ръководството на РУ-
Силистра търсят свид.Ф.М. именно заради това, след което свързал Ф.М. с
ръководителите си.
Впоследствие, от ОД МВР-Силистра била подадена информация до
Дирекция „Вътрешна сигурност“-Русе, с данни за извършено и извършващо
се престъпление от служител на ОД МВР-Силистра. Проверката по случая
била възложена на свид.Г.Б. – Началник сектор в Дирекция „Вътрешна
сигурност“-Русе. Със съдействието на свид.А. М., свид.Б. организирал среща
със свид.Ф.М., която се провела на 23.07.2018г. На тази среща свид.Ф.М. дал
устни, а после и писмени обяснения, в които заявил, че на 17.07.2018г., при
привличането му в качеството на обвиняем за притежание на наркотици, в
кабинета на подс.К.У., последният поискал от свид.Ф.М. сумата от 500лв. за
да му „оправи“ делото, като му съдейства да получи само наказание глоба. У.
казал на свид.Ф.М., че парите трябва да му занесе лично, след като приключи
делото му в съда. Събраните по проверката материали били изпратени на
Окръжна прокуратура гр.Силистра, където с Постановление от 02.08.2018г.
на прокурор в прокуратурата било образувано Досъдебно производство
№19/2018г., за това, че на 17.07.2018г. в гр.Силистра, разследващ полицай е
поискал дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба –
престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, водено срещу подс.К.У..
По това досъдебно производство на свид.Б. били възложени оперативно-
издирвателни и оперативно-технически мероприятия с цел установяване и
документиране на престъпната дейност на подсъдимия.
Междувременно, на 06.08.2018г. между защитника на Ф.М. – свид.В.Г. и
наблюдаващият прокурор – свид.В.М. било постигнато споразумение за
решаване на делото по ДП №1886 ЗМ-318/2018г. на РУ-Силистра, с обвиняем
Ф.М. за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като
проектът бил внесен за одобряване в Pайонен съд - Силистра.
На 07.08.2018г. председателят на Окръжен съд-гр.Силистра разрешил
използването на специални разузнавателни средства по ДП №19/2018г. на
ОП-Силистра, по отношение на подсъдимия У., част от оперативните способи
за което било подслушване. На същата дата свид.Ф.М. декларирал на осн.
чл.12, ал.3 от ЗСРС, че дава съгласие спрямо него да бъдат използвани СРС.
След това свид.Ф.М. събрал сумата от 300лв. в брой, която на 10.08.2018г с
приемо-предавателен протокол предал на водещият разследването
следовател. Сумата била в банкноти с номинал от 100лв. – 2бр., 20лв.- 3бр.,
10лв.- 3бр и 5лв. – 2бр.. Банкнотите били изпратени в ТДТО-гр.Русе към
Държавна агенция „Технически операции" и на 13.08.2018г. били белязани с
невидимо химическо вещество, което при пипане или докосване полепва по
5

тялото, дрехите и вещите и при облъчване с ултравиолетови лъчи
фосфоресцира в жълтозелен цвят. Веднага след това, третираната по този
начин, паричната сума била предадена на следователя по делото.
С протоколно определение №333/24.08.2018г., постановено по НОХД №
541/2018г. по описа на Районен съд - гр.Силистра било одобрено
споразумението, с което Ф. А. М. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, за което му било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
Органите на досъдебното производство по ДП №19/2018г. по описа на
ОП-Силистра, съвместно със служители от Дирекция "Вътрешна сигурност"
взели решение да се проведе операция в кабинета на подсъдимия за
документиране на престъпната му дейност, която да се реализира на
29.08.2018г. В този ден, непосредствено преди реализацията, на свид.Ф.М.
била предадена белязаната парична сума в размер от 300 лв., която той
поставил в задния джоб на панталона си, а в риза, предоставена на М., която
той облякъл, били монтирани технически средства, даващи възможност да се
осъществи подслушване. Около 13.45ч. свид. Ф.М. отишъл в сградата
„Паспортна служба"- гр.Силистра, за да се срещне с подс.У.. Подсъдимият
отишъл на работното си място в 14.33ч., като преминавайки по стълбите към
входа на сградата видял свид.М., бегло го поздравил и продължил към
кабинета си. Малко по-късно свид.Ф.М. отишъл на пропуска на „Паспортна
служба"-гр.Силистра, където осъществявал контролно- пропусквателни
функции свид.П.П – полицейски служител в ГООР при РУ-Силистра.
Свид.М. заявил на свид.П., че иска да се срещне с подс.У.. П. е свързал с
подсъдимия, който отговорил, че М. трябва да изчака. Едва в 15.47ч. М. бил
приет от подс.У. в кабинета му. Свидетелят седнал на канапе, докато подс.У.
седял с вдигнати на бюрото крака. Подсъдимият запитал свид.Ф.М. защо е
дошъл при него, като изразил и предположение, че М. вероятно иска да си
признае някой „грях“. Последният отговорил, че е дошъл, за да благодари на
У., на което подсъдимият, видимо учуден попитал: „За кое, брат? Какво
става?“. Едва тогава свидетеля заявил, че идва да благодари за делото, както и
че е доволен от крайния резултат, а именно, че му било наложено само
наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. В този момент свид.Ф.М. извадил
белязаните банкноти от джоба си, а когато подс.У. видял това му казал „Дур
бакалъм малко“, след което извадил от шкаф в кабинета си пластмасова торба
с отличителни белези на марката „Кауфланд", отворил я пред Ф.М. и му казал:
„Аайде дай зареди тука. Дай тука сега." При което М. пуснал банкнотите в
торбата. У. сгънал торбата и я върнал в шкафа, като затворил вратата му.
След това разговорът между двамата продължил в друга насока, като в хода
му подсъдимият казал на Ф.М., че „Господ го изпраща навреме". Към края на
разговора М. отново казал на подсъдимия, че е много доволен от изхода на
делото, а У. му отговорил, че той пък се радва, че М. бил от малкото хора,
които се сещат кой им е направил добро. В 15.51ч. свид.М. си тръгнал, а в
кабинета на подсъдимия влезли органите на досъдебното производство,
служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" при МВР, като в присъствието
на поемни лица - свидетелите Н.Н. и В.Н., и защитник на подсъдимия били
6

извършени оглед на лице, обиск на лице и оглед на местопроизшествие. В
шкафа в кабинета на подс.У. били открити белязаните банкноти, които били
описани и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие. Впоследствие
било изготвено веществено доказателствено средство - звукозапис от
прилагането на специалното разузнавателно средство при способ
подслушване, приложено по надлежния ред по делото.

Изложената фактическа обстановка Съдът намира за установена от
обясненията на подс.К.У. и показанията на свидетелите В.Г. Д.а, М.Х. Д., М.
Д. И.П.П., Г.М.Л., Т.В.Г., Н.Р.Н., П.К.П., А. Н. М., Г.Б., В.Е.Н. и Ф. А. М.,
дадени в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие при
предходните разглеждания на делото пред друг състав на съда и приобщени
на осн. чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, както и показанията свид.В.М.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от събраните и проверени по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, протокол за оглед
на лице, протокол за обиск на лице, приемо-предавателни протоколи,
протокол за демаркиране на белязани банкноти, заповеди за назначаване, акт
за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, проект на
споразумение от 06.08.2018г., Определение № 333/24.08.2018г. по НОХД №
541/18г. на РС Силистра, за одобряване на споразумение, протокол за
претърсване и изземване от 05.06.2018г., искане за определяне на служебен
защитник, постановление за определяне на служебен защитник,
постановление за назначаване на служебен защитник, призовка за явяване на
Ф. А. М. в качеството на обвиняем, постановление от 10.07.2018г. за
привличане на Ф. А. М., в качеството на обвиняем, протокол за разпит от
17.07.2018г. на Ф.М., в качеството на обвиняем, заключително постановление,
заключение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на вещите лица В.Д. и С.И., заключението по техническата
експертиза на вещото лице К.К., справка за съдимост, декларация,
биографична справка.

Всички тези доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият К. Г. У. не е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.3, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
За да е налице от обективна страна измама, деецът следва да е
извършил действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение, т.е.
действия, чрез които е формирал у него погрешна представа за наличието на
определени факти, които не съответстват на действителността. Освен това,
съставомерността на измамата предполага измамливите действия да са
повлияли на волята на пострадалия, така че от своя страна той да извърши
разпоредителни действия, които да причинят имотна вреда нему или другиму
и които не би извършил, ако не е бил въведен в заблуждение. Целта за
7

противозаконно материално облагодетелстване трябва да съществува към
момента, в който се възбужда заблуждението, а довършеността на деянието
предполага и настъпването на общественоопасните последици.
По мнение на Съда, за тези съставомерни елементи на инкриминирания
престъпен състав, категорични и несъмнени доказателства в настоящото
наказателно производство не се събраха.
Районна прокуратура Силистра предала У. на съд, за това, че на
17.07.2018г. в гр. Силистра, в качеството му на длъжностно лице - старши
разследващ полицай в Отдел „Разследване" към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Силистра и водещ
разследването по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на
Районно управление-Силистра в кръга на неговата длъжност, с цел да
набави за себе си имотна облага - парична сума в размер от 500.00 лева,
възбудил заблуждение у Ф. А. М. от гр.Силистра, че ще извърши конкретни
действия по служба - създал невярна представа у Ф. А. М. относно
обстоятелството, че ако Ф. А. М. му даде парична сума в размер на
500,00лева, ще привлече Ф. А. М. в качеството на обвиняем по досъдебно
производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно управление-
Силистра за по-леко наказуемо престъпление и ще му бъде наложено
наказание „Глоба" и с това направил опит да причини на Ф. А. М. от
гр.Силистра имотна вреда в размер на 500,00лв., като престъплението е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Очевидно, при тази конструкция на обвинението, прокурора е приел, че
се касае за довършен опит към престъплението измама. Безспорно според
наказателното право, съдебната практика и теорията, при довършен опит
изпълнителното деяние е довършено, но въпреки това не са настъпили
предвидените в закона общественоопасните последици на престъплението.
Такава хипотеза може да се реализира само в случаите, когато деянието
поставя началото на обективен причинен процес, след завършването на който
престъпният резултат настъпва. В тези случаи деецът е осъществил това,
което обикновено е необходимо, за да причини резултата, но поради различни
причини престъплението е останало недовършено. В конкретният случай,
според изложеното в обвинителният акт, прокурорът е приел, че подс.У.
довършил изпълнителното деяние на престъплението, като е въвел в
заблуждение свид.Ф.А., създавайки у него невярна представа, че ако
последният му даде сумата от 500лв., подсъдимият ще привлече М. в
качеството на обвиняем по досъдебно производство №1886 ЗМ-318/2018г. по
описа на Районно управление-Силистра за по-леко наказуемо престъпление и
ще му бъде наложено наказание „Глоба". Приел, че деянието останало
недовършено, тъй като: „…извършеното имуществено разпореждане с
паричната сума в размер на 300лв. от страна на постр.Ф.А. М. е осъществено
в момент следващ този, в който последният е размислил и осъзнал, че е бил
заблуден от обв.У., че същият ще извърши конкретни действия по служба.“
На първо място Съдът намира, че липсва изискуемата от закона степен
на безспорност и несъмненост, които да бъдат изведени от съвкупния
8

доказателствен материал, досежно твърдението в обвинителният акт, че на
17.07.2018г., в кабинета си, при предявяване на обвинение на свид.Ф.М.,
подс.У. му казал: "Нали знаеш, че си ми приятел, много отдавна се познаваме
с теб. Аз мога да те оправя, ще дадеш там едни 500лв.", „Като се свърши с
делото, ще те уредя да минеш с глоба. Нали знаеш, каквото пиша, това става."
и "Аз ще разбера кога ще е свършена работата. Ще дойдеш при мен, ще
поговорим малко. Лично на мен ще дадеш тези пари". В тази насока
единственото пряко доказателство са показанията на свид.Ф.М.. Съдът обаче
намира показанията на М. за недостоверни, поради тяхното съществено
противоречие с останалите събрани по делото доказателства, както и на
житейската логика. На първо място следва да бъде отчетено, че според
показанията на свид.В.Г., подкрепени от тези на свид.М., както и от
обясненията на подсъдимия, когато на 17.07.2018г. М. влязъл в кабинета на
подс.У., свид.Г. вече била там, призована от подсъдимия за защитник на
Ф.М.. Единствената причина Г. да напусне кабинета, било изразеното
нежелание на свид.М. тя да му бъде защитник. След като било установено, че
посоченият от Ф.М. адвокат не желае да поема защитата му, подс.У. се
обадил по телефона на Г. и тя отново се върнала в кабинета. Според свид.М.
/в показанията му пред съдия от 06.08.2018г. от ДП/ именно в този
промеждутък от няколко минути, когато Г. отсъствала, подс.У. му поискал
сумата от 500лв. за да му „оправи“ делото. Според изложеното от Ф.М., може
да се предположи, че подсъдимия се е възползвал от отсъствието на адвоката,
за да поиска паричната сума и да въведе в заблуждение М., че срещу нея ще
го привлече в качеството на обвиняем за по-леко наказуемо престъпление, за
което ще му бъде наложено наказание „Глоба". Това противоречи на всякаква
житейска логика, доколкото няма как У. да е знаел предварително или дори
да е предполагал, че подсъдимият ще се откаже от адвокат Г., че същата ще
си тръгне и двамата с Ф.М. ще останат насаме. Напротив, установява от
показанията на свид.М., че подсъдимият дори се опитвал да го убеди да
приеме определеният му защитник, т.е. У. очевидно нито е имал намерение да
я отпрати, нито е желаел напускането на кабинета от страна на Г.. Несъмнено,
подсъдимият, като човек със значителен житейски и професионален опит на
служител в МВР е могъл да планира доста по прецизно срещата си насаме със
свид.М., при която да го мотивира да даде парична сума срещу смекчаване на
наказателната му отговорност. Абсурдно е да се приеме, че в тази ситуация
подс.У. е разчитал на случайността или пък, че внезапно без обмисляне, след
излизането на Г. е взел решение да извърши инкриминираните действия.
Налице са и други съществени противоречия на показанията на свид.М.
с останалите доказателства - например по отношение твърдението на
свид.Ф.М. /приобщени показания от л.71 от НОХД № 1838/19г./, че се обидил
и ядосал на думите на подс.У., че е циганин и не може да си отвори врата,
поради което отишъл и се оплакал на свид.А. М.. На първо място, както се
установява от показанията на свид.А. М., не Ф.М. отишъл при него, за да се
оплаче специално от действията на подсъдимия, а това станало, когато А. М.
се срещнал със Ф.М., по възлагане от ръководството на РУ-Силистра. Нещо
повече, в показанията си по НОХД № 116/21г. /л.92/ Ф.М. заявил, че не може
9

да даде логично обяснение защо е изчакал няколко дни преди да отиде да се
оплачи на свид.А. М., а твърди само, че така бил решил. На второ място,
налице е и съществено вътрешно противоречие в показанията на свид.М.,
досежно твърдението му кога подсъдимия го е обидил, че е неграмотен
циганин, заради това, че не може да си отвори вратата на пропуска на
„Паспортна служба“ - дали на инкриминираната датата на или на 29.08.2018г.
При последният му разпит /л.89 от НОХД 116/21г./ при заявеното му от Съда
противоречие в тази насока с показанията му от НОХД № 1838/19г.,
свид.Ф.М. заявява категорично, че това, което е казал за желязната врата се е
случило втория път – когато отишъл да предаде сумата от 300лв. на подс.У..
Това от своя страна разколебава и достоверността на твърдението му, че се е
оплакал на свид.А. М., защото бил обиден от думите на подс.У., че е прост
циганин, защото не може да си отвори една врата. Налице е същественото
несъответствие между твърденията на свид.М. за съдържанието на разговора
проведен между него и подс.У. на 29.08.2018г., изложени в показанията му
пред съдия от ОС-Силистра на 30.08.2018г. /л.79-80 от ДП/, т.е.
непосредствено след инкриминираното предаване на сумата от 300лв. на
подс.У. и обективно установеният разговор между тях двамата, отразен в
протокола за изготвяне на ВДС „Звукозапис“. При съпоставка на тези два
доказателствени източника се установява, че не отговаря на истината
твърдението на М., че подсъдимият постоянно го обиждал, че е циганин и, че
е прост.
Особено съществени обстоятелства, даващи основание на Съда да не
възприема показанията на свид.Ф.М., че на 17.07.2018г. подс.У. му поискал
сумата от 500лв., за да му „оправи“ делото и, че между тях била постигната
договорка, М. да занесе тази парична сума на подсъдимия, след като
приключи делото му, се съдържат в приобщените по делото протокол за
изготвяне на ВДС „Звукозапис“ и справки за прилагане на СРС „Негласно
проследяване“ по отношение подс.У. и свид.Ф.М..
Ако ситуацията в кабинета на подс.У. на 17.07.2018г. се е развила
според твърденията на свид.Ф.М., а именно, че У. очаква от последния
„благодарност“ под формата 500лв., логично и житейски приемливо е да се
приеме, че подсъдимия би следил кога ще приключи делото на М., би
потърсил контакт с него, най-малкото би очаквал появата на последният, за да
изпълни обещанието си, респективно би реагирал в контекста на тази
уговорка. Нищо подобно обаче не се установява от доказателствата по делото
да се е случило. Напротив, от справки за прилагане на СРС „Некласно
проследяване“ се установява, че на 29.08.2018г. в 14.33ч. /когато Ф.М.
изчаквал пред „Паспортна служба“ появата на подсъдимия за да му даде
парите/ У. минал покрай него, поздравил го бегло и влязъл в сграда, без да му
обърне никакво друго внимание. Както се установява, подс.У. приел в
кабинета си свид.Ф.М. едва в 15.47ч., само поради настояването на
последния. Очевидно, това не съответства на поведение на човек, който
вижда лицето, от което очаква да получи „дължима“ сума в размер на 500лв.,
още повече, когато това лице заявява и изрично желание за среща. В тази
насока е и протокола за изготвяне на ВДС „Звукозапис“ на разговора
10

проведен на 29.08.2018г. между подс.У. и свид.М., след като последният бил
приет в кабинета. От първоначалните думи на подс.У. става ясно, че той нито
очаква Ф.М., нито знае или предполага за какво е дошъл той. Подсъдимият
запитал свид.Ф.М. неколократно защо е дошъл при него, като изразил и
предположение, че М. вероятно иска да си признае някой „грях“, очевидно
имайки предвид някое друго престъпление извършено от М.. Последният
отговорил, че е дошъл, за да благодари на У., на което подсъдимият, видимо
учуден попитал: „За кое, брат? Какво става?“. Нещо повече, още в началото
на разговора подс.У. казал на свид.Ф.М. да отвори вратата на кабинета –
изключително недостоверно поведение на лице, при това полицейски
служител, което очаква да получи дар, който не му се следва. Освен това,
буди недоумение и обстоятелството, че според протокола за изготвяне на
ВДС „Звукозапис“, подс.У. не реагирал по никакъв начин на обстоятелството,
че свид.Ф.М., вместо поисканите и обещани 500лв. дава само 300лв.
Така обсъдените безспорни факти, съчетани и с останалите
доказателства по делото, от които се установява, че за времето от 17.07.2018г.
до 29.08.2018г. подс.У. нито е разговарял, нито е търсил контакт със
свид.Ф.М., нито е проявявал интерес от изхода на делото на последния, дават
основание на Съда да приеме, че подс.У. не е очаквал да получи,
предварително обещана парична сума от свид.Ф.М..
Тези обстоятелства внасят обосновано съмнение в достоверността на
показанията на свид.Ф.М. досежно това, че на 17.07.2018г., подс.У. му казал:
"Нали знаеш, че си ми приятел, много отдавна се познаваме с теб. Аз мога да
те оправя, ще дадеш там едни 500лв.", „Като се свърши с делото, ще те уредя
да минеш с глоба. Нали знаеш, каквото пиша, това става." и "Аз ще разбера
кога ще е свършена работата. Ще дойдеш при мен, ще поговорим малко.
Лично на мен ще дадеш тези пари", поради което и Съдът не ги кредитира в
тази им част.
Доколкото тези показанията на свид.Ф.М. се подкрепят косвено
единствено от показанията на свидетелите А. М. и Г.Б., пред които след
инкриминираната дата Ф.М. споделил за случилото се, следва да се отбележи
следното:
Обясненията на свид.Ф.М. от предварителната проверка, пресъздадени
от свидетелите А. М. и Г.Б. в показанията им, представляват по своята
същност извънсъдебно изявление, като без съмнение, такива свидетелски
показания представляват източник на косвени, производни доказателствени
факти.
Безспорно обаче, разпитаният като свидетел полицейски служител
може да установява всички факти и събития от обективната действителност,
които лично е възприел. В тази насока процесуалните норми не съдържат
ограничения и забрани. Поради това, при разпита му в качеството на
свидетел, полицейският служител може да установява и извънпроцесуални
изявления на други лица. Без съмнение, както бе посочено, такива
свидетелски показания представляват източник на косвени, производни
доказателствени факти, поради което осъдителна присъда не би могла да се
11

основава само и единствено на такива показания, както и при наличие на
съществени противоречия между тях и останалите доказателства, които биха
внесли съмнение за достоверността на извънсъдебното изявление по
отношение на съществени за обвинението факти. Конкретния случай по
мнение на Съда е именно такъв. При анализ на показанията на свидетелите А.
М. и Г.Б. и съвкупната им оценка с останалите доказателствени източници
обсъдени по-горе, Съдът констатира съществени противоречия, които дават
основание да се приемат направените от свид.Ф.М. извънсъдебни изявления
пред тези свидетели за недостоверни.
Изложеното дотук и липсата на други доказателства, дава основание на
Съда да приеме за недоказано по изискуемите от закона начин и степен, че на
17.07.2018г. подс.У. е възбудил заблуждение у Ф.М. от гр.Силистра, че ще
извърши конкретни действия по служба, като създал невярна представа у
Ф.М. относно обстоятелството, че ако Ф.М. му даде парична сума в размер на
500,00лева, ще привлече Ф.М. в качеството на обвиняем по досъдебно
производство №1886 ЗМ-318/2018 г. по описа на Районно управление-
Силистра за по-леко наказуемо престъпление и ще му бъде наложено
наказание „Глоба".
На второ място, при установеното от фактическа страна Съдът намира,
че инкриминираните от държавното обвинение изявления на подс.У. към
свид.Ф.М., че ако последният му даде сумата от 500лв., подсъдимият ще
привлече М. в качеството на обвиняем по досъдебно производство №1886
ЗМ-318/2018г. по описа на Районно управление-Силистра за по-леко
наказуемо престъпление и ще му бъде наложено наказание „Глоба", не
изпълват по съществото съдържанието на изпълнителното деяние на
престъплението "измама". Липсват действия от страна на подсъдимия К.У. по
"въвеждане в заблуждение" на Ф.М.. Съгласно повдигнатото и поддържано от
прокуратурата обвинение, описаните измамливи действия на подсъдимия би
следвало да са създали у пострадалия невярната представа, че подсъдимия ще
привлече Ф. А. М. в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№1886 ЗМ-318/2018г. по описа на Районно управление-Силистра за по-леко
наказуемо престъпление и ще му бъде наложено наказание „Глоба". В същото
време обаче, от доказателствата по делото се установява безпротиворечиво,
че на практика, точно такива действия подсъдимият У. предприел на
17.07.2018г. при предявяване на обвинението на свид.М.. С постановлението
от 10.07.2018г., утвърдено от свид.В.М. – прокурор в РП-Силистра, свид.М.
бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Същото обвинение било предявено
на М. и на инкриминираната дата 17.07.2018г. Безспорно, така повдигнатото
и предявено на Ф.М. обвинение се явява за по-леко наказуемо престъпление
от това, за което било образувано досъдебно производство №1886 ЗМ-
318/2018 г. по описа на Районно управление-Силистра – за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Няма спор също така, че за престъплението, в което
бил обвинен Ф.М., законът предвижда само наказание „Глоба“ в размер до
хиляда лева. Установява се също така, че по отношение на тези
обстоятелства, подс.У. не е имал обективна възможност да създаде у
12

пострадалия неверни представи, доколкото още преди предявяване на
обвинението, както подсъдимият, така и защитникът на Ф.М. – свид.В.Г.,
неколкократно му разяснили, че по това обвинение може да му бъде
наложено само наказание глоба, че няма да влиза в затвора, което било и
водещото желание на М.. Нещо повече, свид.Г. му обяснила и това, че при
постигане на съгласие за сключване на споразумение, тя ще опита да
постигне и по-ниско наказание, а именно около 500лв. По отношение на тези
обстоятелства доказателствата по делото са еднозначни и безпротиворечиви.
Освен това, видно от Протокол за разпит на обвиняем от 17.07.2018г., при
разпита му в качеството на обвиняем, непосредствено след предявяване на
обвинението, свид.Ф.М. заявил: „Запознат съм с обвинението и с
предвидената наказателна отговорност за престъплението, в което съм
обвинен.“ Нещо повече, в показанията си дадени пред съда /л.85 от НОХД №
116/2021г./, свид.Ф.М. заявява: „И двамата /подс.У. и свид.Г./ казаха, че ще
мина по споразумение, ще взема някаква глоба.“ и „Това ми го каза Г. преди
да подпиша“. При това положение и независимо от липсата на съществена
правна култура и установената от експертизата степен на интелектуалното му
развитие, нямам как да бъде прието за почиващо на житейската логика, че
свид.Ф.М. не е съзнавал още преди предявяване на обвинението, че ще бъде
привлечен за по-леко наказуемо престъпление и за него ще му бъде наложено
наказание „Глоба“. Очевидно, интерпретирането на тези обстоятелства
създало затруднение и у прокурора при обосноваване на тезата му в
обвинителният акт, касаеща наличието на въвеждане в заблуждение, като
посочил само, че: „Малко по-късно обаче св.Ф.М. осъзнал, че така
извършеното от него престъпление така или иначе осъществява от обективна
и субективна страна признаците на престъпление по чл. 354а, ал.5, във вр,
ал.3, т. 1 от НК и за него се предвижда наказание „Глоба" и не е необходимо
да дава каквато и да било парична сума, за да бъде привлечен за това“.
Неясно остава за Съда защо и въз основа на какви доказателства, прокурора е
приел, че „малко по-късно“ М. е осъзнал тези обстоятелства, а не по време на
предявяването на обвинението, нито какво се е случило „по-късно“, което е
осенило свидетеля, в по-голяма степен от разясненията на разследващият
полицай и защитника.
Предвид казаното дотук, Съдът намира, че у свид.Ф.М. не е била
формирана посочената в обвинителният акт погрешна представа за наличието
на процесните факти, които да не съответстват на действителността, още по-
малко такава погрешна представа да е повлияла на волята му и да го е
мотивирала така, че от своя страна той да извърши разпоредителни действия
/при това в неопределен бъдещ момент/, които да му причинят имотна вреда.
Това налага извода, че в конкретният случай, от обективна страна не е налице
въвеждане на пострадалия М. в заблуждение, по начина възприет в
обвинителната теза, а именно с посочените изявления от страна на подс.У.:
"Нали знаеш, че си ми приятел, много отдавна се познаваме с теб. Аз мога да
те оправя, ще дадеш там едни 500лв", „Като се свърши с делото, ще те уредя
да минеш с глоба. Нали знаеш, каквото пиша, това става". Т.е. деянието, за
което подс.К.У. е предаден на съд се явява несъставомерно от обективна
13

страна, което прави безпредметно обсъждането на субективната страна на
деянието.
Поради това, подс.К.У. следва да бъде признат за невинен в това да е
извършил престъплението по чл.210, ал.1, т.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1
от НК и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

14

Номер на акта:	105
Дата:	3 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520200116
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2021 г.

Присъда по дело №116/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите