Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260408
гр.Бургас, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при
участието на секретаря Златка Калоянова, като разгледа НАХД № 3119 по описа на
БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Б.У.Ш.” ООД с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление : гр. **********, чрез управителя С.В.В., срещу
Наказателно постановление № 02-0003011/08.07.2020г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение
на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 и
чл. 415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното
постановление. Намира, че е издадено в противоречие с принципа „non bis in
idem”. Счита, че предписанието е само едно и следва да се санкционира за едно
нарушение. В НП не били конкретизирани – дата, място и обстоятелства по извършване
на нарушението. Не било посочено въз основа на какъв ЮФ е възникнало трудово
правоотношение. Излагат се съображения, че възнаграждението е търсимо
задължение и следвало да се окаже съдействие и АНО не бил установил факта на
явяване и отказът за изпълнение. Не бил налице годен обект на нарушение. На
последно място се твърди, че АНО не е коментирал въобще дали не следва да се
приложи чл. 28 ЗАНН, като се акцентира, че именно тази разпоредба е следвало да
намери приложение, а не чл. 415в КТ. В условията на евентуалност моли да се определи
санкцията в размер на 100 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище жалбата се поддържа
изцяло. Развиват се подробни съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН с оглед
невъзможността дружеството да осъществява основната си дейност.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на
санкцията е справедлив. В заключение моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно, че наказателно
постановление е връчено на 28.07.2020г. , а жалбата е подадена на 04.08.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 12.03.2020г. св. Д.И. е съставила АУАН, съгласно който при
извършена проверка на 05.03.2020г. в Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас се
констатирало, че „Б.У.Ш.” ООД в
качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да изпълни
задължително предписание по т. 53 от Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г., а
именно работодателят да изплати трудовото възнаграждение за месец декември
2019г. за положения труд на работника А.А.М. ЕГН ********** в размер на 759,76
лева, полагала труд като опаковач на обект
Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Ч., стопанисван от
дружеството, съгласно изискването на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и чл.
270, ал. 3 от КТ със срок на изпълнение 02.03.2020г. в нарушение на чл. 415,
ал. 1 КТ. Към момента на проверката 11.03.2020г. не са представени
доказателства за изпълнение на предписанието.
АНО е възприел описаните в АУАН факти и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е приел, че е налице нарушение
по чл. 415, ал. 1 КТ, поради което на основание чл. 415в, ал. 1 и чл. 415, ал.
1 КТ е наложил наказание имуществена санкция в размер на 300 лева.
Възприетата от АНО фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства и разпит на свидетел. От разпита на св. И.,
чиито показания съдът счита, че следва да кредитира като подкрепящи се от
събраните по делото писмени доказателства и като логични и последователни, се
установи, че в „ИТ“ са постъпили сигнали от работници при дружеството
жалбоподател за неизплащане на трудови възнаграждения, поради което била
извършена проверка. Една от проверките била на 07.02.2020г. като било
констатирано забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения. В тази връзка
е съставен Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г., с който длъжностните лица дали
общо 67 предписания на работодателя, едно от тях е в т. 53 да се изплати
дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2019г. на работника А.А.М.
като срокът за изпълнение е 02.03.2020г. Предписанието е надлежно връчено на
упълномощен представител, липсват доказателства да е обжалвано и е влязло в
сила. Въпреки дадените задължителни предписания дружеството не изпълнило нито
една от точките в срок, било представено писмено обяснение от представител на
дружеството, че предписанието не е изпълнено. Дружеството не успяло да изпълни
предписанията поради това, че имало лошо време, била затруднена дейността, което
довело да намаляване на приходите на дружеството.
Възнаграждението
за месец декември 2019г. е изплатено през месец август 2020г. съгласно
представени извлечения.
Жалбоподателят
не оспорва така установените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че описаните факти и обстоятелства в
АУАН и НП са в степен в която позволява да се разбере за какво нарушение
дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност като
нарушението е индивидуализирано чрез посочване на начина, времето и мястото на
осъществяването му. Изрично в АУАН и НП е посочено, че мястото на полагане на
труд е гр. Ч. – Цех за преработка на миди, посочен е актът - протоколът, с
който са дадени задължителни предписания и срокът за изпълнение на даденото
предписание, както и това, че в този срок работодателят не е изпълнил даденото
му предписание. Ясно е посочено, че вмененото на работодателя нарушение е
такова за неизпълнение на дадените предписания, а не такова, че
възнаграждението не е изплатено в срок. Ясно е посочена хипотезата на правната норма, която в случая
предписва правило за поведение и съдържа санкцията за нарушението – чл. 415,
ал. 1 КТ.
На първо място
са неотносими са възраженията на жалбоподателя, че се касае за граждански
отношения, тъй като не е санкционирано за неизплащане на възнагражденията в
срок, а заради неизпълнение на властническо волеизявление на административен
орган. В този смисъл не са относими и възраженията, че задължението е търсимо и
следвало да се установи, че работника се е явил за изпълнение.
По същество жалбоподателят не оспорва обстоятелството,
че не е изпълнил даденото му предписание и в указания в него срок не е изплатил възнаграждението. При тези
неоспорени факти е осъществен състава на чл. 415, ал. 1 КТ, която разпоредба
предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
По правило задължителното предписание представлява
едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера
на адресата, предписвайки му конкретно определено правно поведение.
Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни
същото да е било оспорено и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което
подлежи на изпълнение. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от
разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва
реализиране на административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази
отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото
неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет
на друго производство. Предвид посоченото, задължителното предписание е в сила
и е задължително и обвързва и настоящия съд, който приема, че е налице
задължително предписание и това, че не е изпълнено в срок.
На съдебния състав е известна сочената от
жалбоподателя съдебна практика, според която предписанието представлява един
индивидуален административен акт и че след като е издадено едно предписание за
спазването на трудовото законодателство, макар и съдържанието му да е разбито в
отделни пунктове, неизпълнението на предписанието (изцяло или частично) следва
да се счита за едно нарушение, а не за няколко отделни такива. Тази практика
обаче съдебният състав намира, че е изолирана като е преобладаваща практиката,
че всяко отделно предписание, точка от протокола, е отделно властническо
изявление създаващо отделно задължение за адресата с отделен срок за
изпълнение, отделно лице, различна сума и пр. като неизпълнението, на което, е
скрепено с отделна санкция. Фактът, че всички предписания са обективирани в
един материален носител (един протокол) не влияе на тяхната правна същност и не
променя горния извод ( в този смисъл Решение № 550 от 11.03.2013 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1847/2012 г.; Решение № 46 от 16.01.2018 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3333/2017 г.; Решение № 1477 от 11.03.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9750/2014 г.; Решение № 379 от 13.10.2015 г. на АдмС -
Добрич по к. н. а. х. д. № 493/2015 г; Решение № 99 от 23.01.2018 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3332/2017 г.). Този съдебен състав възприема
преобладаващата съдебна практика, която се подкрепя и от касационната инстанция
на БРС в Решение № 959/15.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 916/2018г. на
АдмС-Бургас,Решение № 1517/25.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1236/2018г. на
АдмС-Бургас, Решение № 1370/06.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1048/2018 на
АдмС-Бургас и Решение № 1177/15.06.2018г. по к.н.а.х.д. № 999/2018 г. на
АдмС-Бургас.
С оглед на изложеното, този състав счита, че правилно АНО
е приел, че има извършено нарушение и правилно го е квалифицирал. Споделя се и извода
на АНО, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда,
че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100
лв. В случая следва да се отчете действително затруднението във връзка с
дейността на дружеството, както и това, че макар и със закъснение възнаграждението
е платено.
По мнение на настоящия състав обаче неправилно АНО е
индивидуализирал размера на имуществената санкция в границите предвидени от
законодателя в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ. Вярно е, че се касае за
неизпълнение на предписания, дадени в 67 точки, но следва да се отчита, че
обстоятелствата, в резултат от които не са изпълнени всички предписания са едни и същи –
затрудненото състояние на дейността на дружеството поради въведени ограничения
върху дейността, лошото време, извънредната ситуация. Липсват доказателства
дружеството да е извършвало други нарушения на трудовото законодателство. При
възникнала възможност възнаграждението е платено, поради което съдът намира, че
максималното предвидено в разпоредбата на чл. 415в наказание не е обосновано и съдът счита, че наказанието
следва да се определи в минималния предвиден размер от 100 лева.
Неоснователно е искането за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
тъй като нарушението е свързано с трудовото законодателство и се регулират
значителни обществени отношения по повод престиране на работната сила като
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
подобни нарушения. Отделно от посоченото чл. 415в КТ е специална спрямо
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и не би могла да намери приложение (така Решение №
1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение №
1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г.; Решение №
1220 от 04.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г.).
Така мотивиран съдът намира, че НП следва да се имени
като санкцията се намали от 300 на 100 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи
препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се изменя, жалбоподателят
не претендира разноски. На АНО се дължат разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното
постановление в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност
на делото, това, че приключи в рамките на едно съдебно заседание и че
наказателното постановление е изменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003011/08.07.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в,
ал.1 и чл. 415, ал.1 от КТ, на „Б.У.Ш.” ООД с ЕИК: ***** е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от
300 лв. на 100 лв. (сто) лева.
ОСЪЖДА „Б.У.Ш.” ООД с ЕИК: ****** да заплати в полза
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.