Решение по дело №4509/2024 на Софийски градски съд

Мотиви към Решение по НЧД № 4509/2024г., по описа на Софийски градски
съд – Наказателно отделение, 28-ми състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.чл.16, ал.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е въз основа на постъпило в Софийски градски съд удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено във връзка Решение № 9062 5422 6158 6771 на
несъдебен орган на Нидерландия – Parket Centrale Verwerking O.M., Ултрех от 28.12.2023г., с
което е наложена финансова санкция в размер на 380,00 евро на М. Г. Ж. В. /M. G. J. V./,
роден на 12.01.****г. в гр. Едам, Нидерландия. Към удостоверението е приложено копие от
решението.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура излага
становище за наличие на основанията за признаване на решението. Моли актът на
настоящия състав да бъде изпратен на НАП за изпълнение.
Упълномощеният процесуален представител на засегнатото лице – адв. Мирослав Б.
поддържа становище за липса на основания за признаване на чуждия съдебен акт. Твърди, че
актът за налагане на санкция не бил връчен на М. В..
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становището на
страните и разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:
М. Г. Ж. В. /M. G. J. V./ е роден на 12.01.****г. в гр. Едам, Нидерландия. Гражданин е
на Нидерландция.
Видно от писмо на Дирекция „Миграция” към МВР /л. 40 от делото/ - считано от
25.02.2022г. М. В. е постоянно пребиваващ в Република България, като същият има издадено
удостоверение за постоянно пребиваване на картов носител № ********* от 29.03.2022г.
валиден до 25.02.2032г. За същия преди това са били издавани удостоверения за
продължително пребиваване в Република България, както следва: от 05.01.2016г. със срок до
05.01.2017г. и от 02.03.2017г. със срок до 02.03.2022г.
Съгласно писмо от Дирекция „Миграция” – МВР /л. 69 от делото/ - в
информационните системи, ползвани от дирекцията са установени данни за деклариран от
лицето адрес: в гр. София, ул. **** – актуален към 25.02.2022г.. Видно от справката от СО
район „Лозенец” /л. 73-74 от делото/ - за това лице липсват данни за регистрация на този
адрес към настоящия момент. Същият адрес се сочи като адрес на В. в депозираната по
делото молба от 12.09.2024г. от упълномощения процесуален представител - адв. Б..
От справката на ТД на НАП – София /л. 42-43 от делото/ се установява, че
засегнатото лице е имало сключен трудов договор с „П.С.” ЕООД считано от 08.04.2016г. до
02.01.2019г., като за съдебното заседание по настоящото дело лицето е било призовано
именно на адреса на това дружество и призовката е получена от юрисконсулта на
дружеството, като отбелязване лицето да не работи в това предприятие.
Видно от справка от Агенция по вписвания – ТР /л. 46-52 от делото/ - М. В. е имал
участие в управление и/или собственост на две търговски дружества. От приложените
справки по партидата на дружествата се установява, че в периода от 09.03.2015г. до
11.04.2016г. лицето е било управител на „П.С.” ЕООД със седалище гр. София, а в периода
от 10.04.2019г. до 30.12.2022г. В. е притежавал дял от капитала на „Л.М.” ЕООД със
седалище гр. София и е бил управител на дружеството.
Видно от справка от Агенция по вписвания /л. 54 от делото/ - по партидата на М. В.
не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания в Интеграционната
информационна система за кадастър и имотен регистър.
1

Съгласно справка от ОПП-СДВР /л. 56 от делото/ - на името на М. В. в централната
база на АИС – КАТ няма данни за регистрирани МПС.
Съгласно справка от БНБ /л. 57 от делото/ - в информационната система на Регистъра
на банковите сметки и сейфове липсват данни за банкови и платежни сметки на името на В..
Съгласно справка от ГД „Гранична полиция” /л. 60-63 от делото/ - М. В. в периода от
09.03.2014г. до 26.05.2024г. има множество влизания и излизания през границите на
Република България, като последното отбелязване е влизане в страната на дата 26.05.2024г.
С Решение № 9062 5422 6158 6771, издадено от несъдебен орган на Нидерландия –
Parket Centrale Verwerking O.M., Ултрех от 28.12.2023г., влязло в сила на 08.02.2024г., на М.
Г. Ж. В. е наложена финансова санкция в размер на 380,00 евро за извършено нарушение на
чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на кодекса за движение
по пътищата, изразяващо се в това, че на 28.09.2023г. в 10:44ч. в гр. Винсен, община
Бойнинген, Нидерландия, на А50 L при шофиране на МПС с рег. № **** държи мобилно
електронно устройство.
С решението на засегнатото лице са възложени разноски в размер на 9,00 евро,
сторени в административното производството, които не се претендират в изпратеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено въз основа
на решението.
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен
орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение реквизити. Налице е
влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на административно нарушение, с
наложена парична санкция, както и съответно удостоверение.
Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е постановено решението,
има обичайно пребиваване на територията на Република. В тази насока СГС съобрази, че
лицето има статут на постоянно пребиваващ в Република България считано от 25.02.2022г.
въз основа на удостоверение за постоянно пребиваване валидно до 25.02.2032г. Преди това в
периода от 01.05.2016г. до 02.03.2022г. по отношение на лицето са издавани две
удостоверения за продължително пребиваване в страната. Този факт е от значение в
конкретната хипотеза, въпреки че с оглед възприетия в Рамковото решение критерий - за
наличието на законно или обичайно местопребиваване да не е необходимо административна
процедура по регистрация. В случая не се касае за формална връзка на засегнатото лице с
Република България, доколкото видно от справката от ГД „ГП”, същият в периода от 2014г.
до настоящия момент има многократни влизания в нашата страна, които в повечето случаи
са свързани и с престой в Република България /макар и кратък/, включително последното
отбелязване касае влизане на лицето на 26.05.2024г. Не е без значение и обстоятелството, че
лицето в дълъг период от време - от 09.03.2015г. до 30.12.2022г. е бил свързан в две
търговски дружества със седалище гр. София, като в различни интервали от време е
притежавал дял от капитала на едно от тях, кат е бил и техен управител. Едно от
дружествата е П.С.” ЕООД, с което дружество същият е имал регистриран трудов договор до
02.01.2019г., а в периода от 10.04.2019г. до 30.12.2022г. е бил и негов управител. В тази
насока от значение е фактът, че във връзка с настоящото производство засегнатото лице е
било призовано именно на адреса на „П.С.” ЕООД и призовката е получена от юрисконсулт
на дружеството, като липсва отбелязване лицето да не работи в това предприятие.
Последното обстоятелство, мотивира извод за явно наличие на фактическа връзка и към
момента на засегнатото лице с това предприятие, което е със седалище гр. София.
Всички тези обстоятелства са достатъчни според съда, за да приеме, че засегнатото
лице има обичайно пребиваване в Република България, което е едно от условията на чл. 30,
ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС за признаване на наложената финансова санкция.
В този смисъл обстоятелството, че лицето към настоящия момент не живее на адреса,
2

който е регистриран в Дирекция „Миграция” – гр. София, ул. **** – актуален към
25.02.2022г. и посочен като адрес в РБ в молбата, депозирана от упълномощения адвокат по
делото, е без значение. Видно е от справката на СО, че към настоящия момент липсва
адресна регистрация на това лице на адреса, а видно и от докладната записка, изготвена от
РД „Охрана- София” във връзка с призоваването на лицето, че същото не е открито на
визирания адрес, а съгласно сведение от собственика на жилището М. Р. - В. е живял на
адреса до преди около шест месеца под наем.
Налице е, обаче, съвкупност от други факти и обстоятелства, коментирани по-горе,
които сочат за редовно и често посещение на страната ни и пребиваване на нейната
територия /макар и за кратки времеви периоди/, което наред с придобития статут на
постоянно пребиваващ в Република България, мотивират извод за обичайно пребиваване в
страната на засегнатото лице.
При това положение, обстоятелството, че М. В. не притежава недвижимо имущество,
МПС и банкови сметки в страната, е без значение за изхода на делото.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ за признаване на решението за
налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото
физическо лице данни - имена, дата и място на раждане на лицето; размер на наложената
санкция – 380,00 евро; данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1
от ЗПИИАКОРНФС.
В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и засегнатото
лице е било уведомено, съгласно законодателството на Нидерландия, за правото си и
сроковете за обжалване на решението, не е платило глобата, наложена му за констатираното
нарушение, поради което решението е било изпратено на българските власти с оглед
признаването и изпълнението му.
Възраженията на защитата за липса на доказателства относно надлежно връчване на
акта на засегнатото лице, този състав намира за неоснователни.
В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед именно прилагане принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, съобразно и цитираното по-горе рамково
Решение, това става между компетентните органи на съответните държави членки на ЕС на
базата на взаимното доверие. В този смисъл е достатъчно в удостоверението по чл. 4 от
ЗПИИАКОРНФС да е посочено от издаващата държава, че по отношение на засегнатото
лице са спазени процедурите, посочени по-горе, каквото отбелязване е налице и в
настоящето удостоверение.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав намери,
че са налице всички законови предпоставки за признаване на решението за наложена
финансова санкция, като съобрази и липсата на материални пречки за това.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова санкция от
страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение
№ 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно признаване на
санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от
Закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и Рамковото решение реквизити,
необходими за аргументирано заемане на позиция от изпълняващата държава, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за
изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от Закона. В същото време засегнатото лице е
3

било уведомено за правото си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като нарушение на чл. 2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на кодекса за движение по пътищата,
изразяващо се в това, че на 28.09.2023г. в 10:44ч. в гр. Винсен, община Бойнинген,
Нидерландия на А50 L при шофиране на МПС с рег. № **** държи мобилно електронно
устройство. Не са налице изключения от принципите за двойна наказуемост, тъй като се
касае за деяние, нарушаващо правилата за движение по пътищата.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза
не е налице основание да откаже признаване на решението. Паричната сума,
представляваща санкцията, е в размер на 380,00 евро, чиято равностойност в български лева
по курса на БНБ за деня на постановяване на решението е в размер на 743,22 лева.
Разноските, направени в административното производство пред несъдебния орган на
Нидерланция в размер на 9,00 евро не са посочени като претендирани в удостоверението по
чл. 4 т Рамково решение 2005/214/ПВР, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест
на засегнатото лице.
С изложените съображения, СГС с оглед прилагане принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, съобразно цитираното по – горе Рамково решение, прие за изпълнение
Решение № 9062 5422 6158 6771, издадено от несъдебен орган на Нидерландия – Parket
Centrale Verwerking O.M., Ултрех от 28.12.2023г. за налагане на финансова санкция в размер
на 380,00 евро на М. Г. Ж. В. /M. G. J. V./, роден на 12.01.****г. в гр. Едам, Нидерландия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4

Номер на акта:	554
Дата:	27 септември 2024 г. (в сила от 5 октомври 2024 г.)
Съдия:	Емилия Атанасова Колева

Дело:	20241100204509
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 юли 2024 г.

Решение по дело №4509/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите