№ 3026
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110136129 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). Образувано е по искова молба на К. ТР. М., ЕГН **********,
срещу В. ТР. М., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от Семейния кодекс
(СК), обективно съединен с небрачен иск по чл. 56, ал. 1 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
28.06.1990г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че
съпрузите са във фактическа раздяла от 2009г. Поддържа се, че ответникът не
е полагал грижи за дома, за отглеждането и възпитанието на децата, за
издръжката им и осигуряване на базовите им потребности. Твърди се, че
макар и до 2009г. ответникът да е живял в семейното жилище не е
контактувал със семейството си – нито със съпругата си, нито с децата си,
като рядко е разговарял с тях. Поддържа се, че през 2009г. е напуснал
семейното жилище и първоначално се е пренесъл да живее при майка си, като
скоро след това ищцата разбрала, че ответникът живее с друга жена при нея.
Сочи се, че оттогава контактите им са инцидентни и единствено по телефона.
Посочва, че семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Илинден”, бл.
1
146, вх. Ж, ет. 2, ап. 46, с площ 84,67 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, е лична собственост на ищцата, придобито по
наследство и дарение, а ответникът го е напуснал преди повече от единадесет
години. Моли се съдът да прекрати брака по изключителна вина на ответника,
като семейното жилище се предостави на ищцата. Сочи, че желае да запази
брачното си фамилно име. Претендират се разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника.
В същия се излагат съображения, че малко преди да напусне семейното
жилище през 2009г. отношенията между страните са били влошени, тъй като
ищцата е непрекъснато е упреквала ответника, че не полага грижи за дома и
децата, без да вземан предвид, че М. е имал проблеми с намирането на
подходяща работа. Сочи, че в резултат на обтегнатите им отношения бракът
им се е изпразнил от съдържание. Посочва, че е съгласен бракът им да бъде
прекратен, по взаимна вина. Няма претенции към семейното жилище което е
лична собственост на ищцата. Не възразява след развода ищцата да продължи
да носи брачното си фамилно име М..
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са съпрузи от 28.06.1990г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака жената е променила предбрачното си фамилно име от
Драганова на М. (л. 28 от делото). Същите нямат от брака ненавършили
пълнолетие деца (л. 6 от делото). Видно от представения по делото заверен
препис на нотариален акт № 40, том XXXXXV, дело № 10286 от 1991г. (л. 7
от делото), на ищцата чрез извършено дарение от страна на нейната майка
Надежда Александрова Николова, първата е придобила ½ ид. част от жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 46.
От представения по делото нотариален акт № 166, том VII, дело № 1366 от
1988г. (л. 8 от делото) се установява, че К.Т. Драганова и Надежда
Александрова Николова са собственици на апартамента, находящ се в гр.
София, ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 46. По делото ищцата е
ангажирала и доказателства, че съпрузите са били в режим на съпружеска
2
имуществена общност по време на брака /л. 10 от делото/.
От показанията на разпитания по делото св. Теодора Веселинова
Матева, дъщеря на ищеца и на ответника, се установява по един безспорен
начин, че фактическата раздяла между съпрузите датира от около 12-13
години насам, когато ответникът напуснал семейното жилище. Свидетелства,
че баща й е пътувал постоянно поради служебна ангажираност и майка им ги
е отгледала сама. Сочи, че преди да се изнесе от семейното жилище през
2008-2009г. е идвал да ги посещава събота и неделя, но не всяка седмица и е
работил в строителството в гр. Бургас. Заявява, че родителите й не са се
карали пред децата, както и децата не са се карали с баща си. Поддържа, че
майка й е осигурявала изцяло финансовите средства за нея и брат й, като
баща им не е изпращал парични средства за тяхната издръжка. Навеждат се
твърдения, че откакто са се разделили са се виждали много рядко с него, а са
се чували по телефона. Свидетелства, че когато са се разделили родителите й,
същите са обсъждали дали ответникът ще се грижи за децата си и
семейството си, но последният просто станал и си тръгнал. /л. 29 от делото/
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира свидетелските показания,
като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и събрани въз
основа на лични впечатления. При преценка на показанията на св. Матева,
съдът съобрази родствената й връзка със страните, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка
да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно убеждение,
още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът, смята, че в конкретния случай
е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в
продължителна фактическа раздяла от повече от дванадесет години насам (св.
Теодора Веселинова Матева). Установи се, че съпрузите не поддържат
никакви отношения помежду си. В този ред на мисли бракът съществува
съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е
неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
3
Ищцата е поискала произнасяне относно вината за разстройството на
брака. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, изразяваща се в
системна незаинтересованост за грижата за дом, семейството и децата, има
мъжът, който е нарушил изискването на чл. 14 и чл. 15 СК. Ответникът не е
проявявал необходимата заинтересованост към семейството си, нито по
отношение на отделено внимание на същия, нито по отношение на
издръжката на същото, като същият е напуснал и семейното жилище (св.
Теодора Веселинова Матева).
По отношение на иска по чл. 56, ал. 1 СК.
Претенция за ползване на семейното жилище е предявена от страна на
ищеца. Не се спори, а и от представените по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 46, е собственост на ищеца (л.
7 -9 от делото). Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. С оглед гореизложеното и като взе предвид, че жилището е
лична собственост на ищеца и че единствено той е поискал предоставяне на
неговото ползване, същото не е оспорено от ответника, като последният го е
напуснал (св. Теодора Матева), настоящият съдебен състав, счита, че
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Илинден”, бл. 146,
вх. Ж, ет. 2, ап. 46, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено за
ползване на К. ТР. М., ЕГН **********.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай, при сключване на брака ищцата е променила
фамилното си име, от Драганова на Матева. По делото същата не е предявила
претенция за възстановяване на предбрачното си фамилно име, а е заявила, че
желае да запази брачното си фамилно име. Ето защо, след прекратяване на
брака същата ще продължи да носи брачното си фамилно име – Матева.
Семейният кодекс не предвижда съгласие на съпруга за това, съпругата да
продължи или не да носи неговото фамилно име, поради, което, настоящият
съдебен състав, счита че е безпредметно направеното изявление от ответника
4
в отговора на исковата молба, че няма против ищцата да продължи да носи
брачното й фамилно име.
Относно разноските за делото
Държавната такса за производството в размер на 25,00 лева е внесена
изцяло (л. 2).
Претенция за присъждане на направените по делото разноски има от
ищцата. С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изречение
първо, ответникът следва да й заплати разноски в общ размер на 425,00
(четиристотин двадесет и пет) лева, от които 400,00 (шестстотин) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат (л. 27 от делото), както и
25,00 (двадесет и пет) лева – държавна такса за образуване на настоящото
производство.
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00
лева се дължи от ответника, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен с Акт за граждански брак № 3088 от
28.06.1990г. на Столична община, район „Възраждане“, гр. София между К.
ТР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж,
ет. 2, ап. 146 и В. ТР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 146 и съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Бели
брези” бл. 4, ет. 9, ап. 36, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА , на основание чл. 44, т. 3, вр. чл.
49, ал. 1 и ал. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака К. ТР. М., ЕГН
**********, ще продължи да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА В. ТР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 146, да заплати на К. ТР. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 146,
разноски в общ размер на 425,00 (четиристотин двадесет и пет) лева, от
които 400,00 (четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за един
5
адвокат, както и 25,00 (двадесет и пет) лева – държавна такса за образуване на
настоящото производство, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. ТР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „Илинден”, бл. 146, вх. Ж, ет. 2, ап. 146, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6