№ 200
гр. Габрово, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на вр. чл. 413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД гр. София
против разпореждане № 116/1.02.2022 г. по ч.гр.д. № 93/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Договрът бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Заемополучателят заявил желанието си да получи заем, като попълнил и подал заявление за заем.
Формата за кандидатствана е попълва в електронен формуляр. С избора на съответния бутон
заемополучателят декларирал, че е запознат с необходимата информация и приема клаузите на
договора за заем. В жалбата подробно се посочват действията, които се извършват за да се смята
договорът за сключен.
Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и доа бъде издадена исканата заповед
за изпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съделен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:
Обжалваното разпореждане е постановено по заявление от “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника ПЛ. ЗДР. Д. от гр.Севлиево за следните суми: 570,23 лева главница по договор за
заем, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, 52,55 лева договорна лихва за периода от 14.01.2021 г. до 14.06.2021 г.,
312,30 лева - сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
14.01.2021 г. до 14.06.2021 г., 43,60 лева –обезщетение за забава върху дължимите суми по договор
за заем за периода от 15.01.2021 г. до 21.01.2022 г., както и направените във връзка с
1
производството разноски.
Към заявлението са приложени заверени копия от договор за заем от 14.12.2020 г.със
страни „Микро Кредит“ АД гр. София – заемодател и ПЛ. ЗДР. Д. –заемополучател, договор
за допълнителни услуги към договора за заем от 14.12.2020 г.,със същите страни и Общи
условия към договора за заем. В заявлението се посочва, че договорът за заем и договорът за
предоставяне на допълнителни услуги са сключени от разстояние, чрез използване на
средства за комуникация от разстояние, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
За да отхвърли заявлението първоинстанционния съд е приел, че съгласно разпоредбата
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
която е форма за действителност, на осн. чл. 22 от ЗПК.Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК,
договорът следва да съдържа подписите на страните, а съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка тяхна страница
също се подписва от страните по договора, като неспазването на това изискване също има за
последица недействителността на договора.Посочено е също, че съгласно чл. 18 ал. 1 т. 3 от
ЗПФУР, при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а
съгласно ал. 2 - за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.
Заявителят не е представил доказателства за това, че длъжникът е изразил съгласието си за
сключване на договора по описания в заявлението начин. Не са представени доказателства
за подписването на договора и общите условия не само от негова страна, но и от страна на
заемодателя. като съдът има предвид всяко електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и
ЗЕДЕУУ, от което ясно и недвусмислено могат да се установят волята и съгласието на
страните за обвързване с клаузите на договорите и общите условия.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд.
За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред,
регламентиран в чл. 18 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена
върху доставчика на услугата от разстояние, който следва да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е
предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по
чл. 410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и
формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда
и формата на отправяне на валидно електронно изявление, в съответствие с изискванията на
ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за
2
неизпълнение.
В изпълнение на задължението си по чл. 410, ал. 3 от ГПК при сключен договор за
потребителски кредит от разстояние заявителят не е освободен от задължението си да
ангажира годни доказателства за това, че са направени валидни електронни изявления от
страните, насочени към сключването на договора.
Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление.
Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят, който
претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да
представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и
на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната
връзка.
Имайки предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена, а разпореждането потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 116/1.02.2022 г. по ч.гр.д. № 93/2022 г. по
описа на Районен съд Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3