Р E Ш Е Н И Е
град София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на осми април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 6247 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на
чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 63448 от 10.03.2020 г., постановено по
гр. дело № 56302 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 80-ти състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, заповед за защита в полза на П.Ю.Н., ЕГН **********, срещу
М.Н.П., ЕГН **********. Задължил
е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗД, М.Н.П. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо П.Ю.Н.. Насочил е, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, пострадалото лице П.Ю.Н. към програма за
възстановяване, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена
от ”Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“, град София,
пл.”*********, офис 5, за срок от шест месеца, считано от 10.03.2020 г. Предупредил
е М.Н.П., че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта,
на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на
заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
(НК). Наложил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на М.Н.П. глоба в
размер на 200.00 лева. Осъдил е М.Н.П. да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева. Осъдил е М.Н.П.
да заплати на П.Ю.Н. направените по делото разноски в размер на
400.00 лева.
Ответницата по молбата за защита М.Н.П. (въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното
Решение и го е обжалвала изцяло, с въззивна жалба, вх. № 5060817 от
27.05.2020 г. по описа на СРС. Поддържа, че решението е неправилно поради
необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Изтъква доводи, че показанията на разпитаните по делото свидетели не
следвало да бъдат кредитирани. Счита, че изложеното от св. И. не е достоверно,
тъй като било житейски нелогично да се приеме, че майката е извършила домашно
насилие в присъствието на социален работник от Отдел ”Закрила на детето“.
Оспорва установеното по делото повишаване на тон да бъде преценявано като акт
на домашно насилие. Релевира оплакване, че неправилно е преценена приетата
съдебно – психиатрична експертиза (СПЕ), тъй като от
същата ставало ясно, че между родителите на молителката имало влошени отношения
и конфликт. Поддържа, че не била обсъдена доказателствената съвкупност в
нейната цялост, и в частност доказателствата установяващи, че майката М.Н.П.
водела дело срещу бащата на П. за домашно насилие. Съобразно изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло атакувания съдебен акт и вместо него да
постанови друг, с който да отхвърли молбата за защита като неоснователна.
Поддържа въззивната жалба в открито съдебно заседание лично, и чрез
пълномощник. Не претендира разноски за въззивното производство.
Молителката П.Ю.Н. (въззиваема страна в
настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е взела становище по
така подадената въззивна жалба. Оспорва същата като неоснователна в открито
съдебно заседание, чрез пълномощник. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Софийският градски съд, с оглед обхвата
на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни
инстанции и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирана за това страна в
първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването,
като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно
обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.
Първоинстанционният
Софийски районен съд е установил подробно писмената и гласна доказателствена
съвкупност по делото. От представеното удостоверение за раждане (л. 6 от първ. дело), издадено въз основа на Акт за раждане №
205/23.05.2020 г. на Столична община, Район ”Надежда“, че детето П.Ю.Н. е
родено на *** ***, от родители: майка - М.Н.П. (ответник по делото) и баща - Ю.Ц.Н..
Не е било спорно по делото, че родителите на непълнолетната молителка са били
във фактическа раздяла, и между тях е
имало висящ спор за родителски права. След
фактическата раздяла на родителите детето П. живеело при баща си, който полагал
и преките и непосредствени грижи за него.
Първата
инстанция е кредитирала събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите М.И.и Ю.Н., като
логични и последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия
събран доказателствен материал. За твърдяната в молбата за защита дата на
домашно насилие – 05.09.2019 г., свидетелят И. е установила, че на 05.09.2019 г., около
обяд, молителката П.Н., придружавана от св. И., посетили дома, в който живеела
ответницата М.П. ***, находящ се в град Мездра, ул.”Ал. ********, тъй като молителката
искала да се види със своята малолетна сестра. Последната, след радялата на
родителите, останала да живее при майка си. В жилището, освен ответницата, се
намирали малолетната й дъщеря Ю. и социален работник от Д”СП” - Мездра. Свидетелката
И. сочила при разпита й, че ответницата, след увещания, ги пуснала двете с П. да
влязат. След като влезли в апартамента седнали в кухнята да разговарят. В един
момент ответницата П. започнала да крещи, казала на молителката, че е смешна и
жалка, което повторила поне два пъти, и започнала да блъска по масата пред нея,
като св. И. дръпнала молителката, за да не я удари майка й. Св. И. с категоричност е установила, че ответницата не
е правила опит да удари дъщеря си, но блъскала по масата точно пред нея, поради
което и тя я е издърпала. Малко след това двете си тръгнали, а ответницата
казала на молителката, че повече няма да види сестра си Ю.. Когато св. И. и
молителката си тръгнали последната плачела, треперела и не говорела. Двете
момичета отишли при бащата на молителката (св. Н.), който ги чакал в близост до
блока, в който живеела ответницата. Според св. Н. дъщеря му П. била изпаднала в
шок, не можела да говори, лицето й било зачервено и цялата треперела. Св. Н.
започнал да пита какво се е случило, но молителката не била в състояние да му
отговори. За случилото се в дома на ответницата последният разбрал от св. И.,
която споделила с него, че майката на П. се държала агресивно с нея, че я е обиждала.
Бащата бил притеснен от състоянието на дъщеря му и затова я закарал до Спешна
помощ в град Мездра, където лекарите я прегледали и й поставили инжекция
”Диазепам“. Насочили я към специалист, защото П. заеквала и говорела бавно. На
следващия ден в град София молителката била прегледана от различни специалисти.
На основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДт молителката П.Ю.Н. била изслушана в открито съдебно заседание в
присъствието на социален работник Т.И.– Й.. При изслушването си детето заявило
пред съда, че на 05.09.2019 г. в дома, в който живеели сестра й и майка й в град
Мездра, ответницата се държала грубо с нея; направила опит да я удари, като
замахнала към лицето й, но приятелката й я издърпала. Повишавала тон и удряла
по масата пред П.. Молителката разказала за състоянието, в което се е намирала
след инцидента – не можела да говори и трябвало да й поставят инжекция
”Диазепам“, за да се успокои. П. споделила и за логопедичния проблем, който се
е появил в резултат на инцидента от 05.09.2019 г. - не
можела да изговаря буквата ”р“ , която дотогава изговаряла перфектно.
В хода на
съдебното дирене е прието, неоспореното от страните заключение на СПЕ, което
съдът е кредитирал. Вещото лице е установило, че при направения преглед на П.Н. в Спешна помощ - Мездра и последващите
прегледи на последната в град София от различни специалисти (за извършването,
на които по делото били представени и писмени доказателства – амбулаторни
листове на л. 11 и л. 12 от първ. дело) й били поставени различни диагнози от ”Състояние
на емоционален шок и стрес“, неуточнено (R 45.7), ”Дисоциативно (конверзивно)
разстройство“, неуточнено (F 44.9) и ”Остра страхова реакция с дисоциативно
конверзионни симптоми, персистиращи по продължителност“. Според вещото лице
наличието на негативни емоционални преживявания можело да бъде съпроводено с
различни соматични симптоми, като споделяните от молителката - главоболие и
заекване. Според заключението на СПЕ молителката била въвлечена в родителския
конфликт, като по време на нейното освидетелстване П. е декларирала, че ”вина
за нейното състояние“ носела единствено и изцяло майка й. Според вещото лице
молителката изцяло се била фокусирала да докаже, че майка й е вербално
агресивна, като и че се страхува от нея. Според специалистът психиатър П.Н.
преживявала негативни емоции, породени от житейската ситуация, в която се
намирала, като според вещото лице не било желателно тя да остава по - продължително
време в тази ситуация, тъй като можело да има влияние върху нейното личностно
формиране. В заключителната част на СПЕ била отправена препоръка към двамата
родители на молителката да не използват никакви форми на агресия при общуването
с децата им, както и да не ги въвличат в техните конфликти и спорове.
От предоставена
в писмен вид (л. 35 и сл. от първ. дело) информация от З.М. –
психолог при ”Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ към
Фондация ”Център Отворени врати“ е установено, че детето П. е посещавало
програмата за възстановяване на жертви на домашно насилие, като отреагирало на травмата
с повишена тревожност, страх и разочарование от отношението на майка й. Наблюдавани
били фиксирани травматични преживявания, придружени с негативни образи,
представи и оценки, породени от заплахите и забраните на майката П. да се вижда
със своята сестра Ю.. Констатирано е от психолога, че въпреки постановената със
заповедта за незабавна защита мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, ответницата М.П.
не се е свързала с центъра, а направените опити за осъществяване на контакт с
нея са останали безуспешни. Заключено е, че П.Н. се намирала в
психо-емоционално нарушено равновесие на настроенията и преживяванията, които били
основно в негативния спектър; преживявала перманентна форма на тормоз и
обезценяване, което било предпоставка за дисхармонично функциониране на
психичния свят на детето.
Първата
инстанция е обосновала, че не гради фактическите си изводи на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като освен нея по делото са били ангажирани и други
доказателства.
Първостепенният
съд е квалифицирал поведението на ответницата М.П. на 05.09.2019 г. като
съставомерно по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Намерил е твърдения с молбата за защита акт на домашно насилие за
доказан. Обосновал е в тази връзка, че извършените от ответницата действия
спрямо детето П. – ответницата крещяла по нейн адрес, блъскала по масата пред
нея, наричала я ”смешна и жалка”, и което поведение ответницата упорито не
преустановила до намесата на св. И., която издърпала молителката, били
засегнали психологичната и емоционална стабилност на тогава непълнолетната П..
Същата се намирала във възраст, свързана с редица физиологични, емоционални и
интелектуални промени, в която възраст подобно поведение можело да причини
травма, която да се отрази неблагоприятно на нейното личностно формиране. Това поведение
съдът е намерил за оскърбително и
унизително спрямо детето и надхвърлящо границите на житейски допустимото
реагиране в подобни ситуации. Същото съставлявао акт на емоционално и
психическо насилие. Аргументирано е от съда, че независимо от мотивите на
майката (влошените отношения с бащата и липсата на контакт с П.), действията й на 05.09.2019 г. нямало как да не предизвикат страх и безпокойство
у детето, наред с обидата и оскърблението, че е изложено публично - пред
приятелката си, пред сестра си, пред служител на Д”СП” - Мездра. Съдът при формиране на решаващите му изводи е отчел
преустановяването на контактите на майката с детето, след раздялата с неговия
баща; крайно изострените отношения с последния; висящите дела между тях и е
намерил, че ответницата не осъзнавала в достатъчна степен, че със своята
импулсивност, избухливи и необмислени действия, липсата на каквато и да е
търпимост при опитите на дъщеря й да осъществи контакт със сестра си, е
поставила молителката П.Н. в риск, засягайки нейната психическа и емоционална
неприкосновеност.
При тази
доказателствена съвкупност Софийският районен съд е намерил молбата за защита
за основателна.
Въззивният съд споделя установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея
обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи
въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първоинстанционният
съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и
е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към
тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този
начин част от своя акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба настоящата
инстанция излага и свои мотиви.
Във въззивната
инстанция са приети като писмени доказателства следните
документи, ангажирани от въззивницата П. и въззиваемата Н.: вляло в сила
Решение № 142 от 31.07.20120 г., постановено по гр. дело № 1338/2019 г. по
описа на Районен съд – Мездра, Решение № 260027 от 03.02.2021 г., постановено
по в.гр.д. № 457/2020 г. на Окръжен съд – Враца, жалба от П.Ю.Н. до Районна
прокуратура – София, съдебно – психологична експертиза по в.гр.д. № 457/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Враца. Въззивният съд не гради изводите си на посочената
доказателствена съвкупност, тъй като между страните не са спорили, че
въззивницата М.П. и бащата на П.Н. – св. Ю.Н., са страни по производство, с
правно основание чл. 127 СК, касаещо малолетната им дъщеря Ю.. Посочените
доказателства не установяват елементи от релевантния фактически състав,
подлежащ на доказване в производство по ЗЗДН за издаване на заповед за съдебна
защита. Известно е по делото и също не е било спорно обстоятелството, че
родителите на П. (понастоящем пълнолетна) са във влошени отношения. Що се отнася до представената от въззиваемата П.Н.
жалба до Софийска районна прокуратура, от същата е видно, че касае действия на
въззивницата от 22.01.2021 г. – т. е. извън релевантния период.
Спорният между
страните въпрос, по който следва да се произнесе въззивната инстанция, е дали
действията на въззивницата – ответница М.П. на 05.09.2019 г. по отношение на
въззиваемата - молителка П.Н. съставляват акт на домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. От събраната по делото доказателствена съвкупност (включително от данните, обективирани в писмения документ, изходящ от
психолог при ”Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ към
Фондация ”Център Отворена врата“, приети на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН) по безсъмнен начин се установи, че на твърдяната в молбата за защита дата
– 05.09.2019 г. в град Мездра, въззивницата М.П. е крещяла на въззиваемата,
нарекла я е ”смешна и жалка“, заплашила я е да не види повече сестра си Ю.,
удряла е с ръка по масата. Това агресивно поведение е било възприето не само от
П., към която е било пряко насочено, но и от по – малката й сестра Ю., от
придружаващата я св. М.И.и от намиращия се в апартамента на майката П. по
същото време социален работник при Д“СП“ – Мездра. Ето защо и правилно това
поведение е преценено от първата инстанция като оскърбително, обидно,
предизвикващо страх и безпокойство у молителката П.Н.. Тези действия на майката
М.П. са засегнали по негативен начин психо-емоционалното състояние на тогава
непълнолетното дете. Въззивницата същевременно се домогва да интерпретира така
установените по категоричен начин факти като произтекли не от нейното собствено
поведение, а като резултат от влошените отношения между М.П. и бащата на П. –
св. Ю.Н. – т. е., като производни на съществуващия родителски конфликт, при
все, че психолог (З.М.) и психиатър – вещото лице по СПЕ (Е..И), по експертен
път по делото са установили психическите и емоционални травми при
непълнолетната П.Н., причинени именно от случилото се на 05.09.2019 г. В тази
връзка, както нееднократно е отбелязвано от въззивния съд, домашното насилие
във всичките му форми, визирани в чл. 2 ЗЗДН, съставлява противоправно,
вредоносно, виновно и морално укоримо поведение, именно с оглед на неговите
последици за пострадалото лице. Това, което отличава насилието по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН и всички други прояви на деликтно, респективно престъпно
поведение, е специфичната му характеристика да засяга и да се осъществява в
рамките на семейните отношения. Домашното насилие, като
поведение, надхвърля рамките на житейски
допустимото, схващано като поведение, което от една страна е съобразено със
свободата на съвременния човек като
личност с емоции и право да изразява същите в обективната действителност
(включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.),
но което поведение, от друга страна,
следва да е съобразено с установената в обществото система от ценности и
права на другите. До този извод – че поведението на ответницата надхвърля
рамките на житейски оправданата реакция на родител спрямо неговото дете, е достигнала
и първата инстанция след задълбочен и цялостен анализ на доказателствената
съвкупност по делото.
Въззивният съд
преценява като неоснователни оплакванията във въззивната жалба за допуснати
нарушения от първата инстанция при преценката на доказателствата. Софийският
районен съд е съобразил водените между родителите на молителката съдебни
производства и конфликта между тях при определяне на подходящите мерки за
защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН и размера на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Тези
отношения не стоят в пряка връзка с релевантните за предмета на доказване факти
- начин на извършване, време, място и авторство на твърдения акт на домашно
насилие.
От друга страна,
съставляващите изгодни за въззивницата - ответница твърдения – че не нейните
действия са засегнали въззиваемата - молителка по установения отрицателен
начин, са подлежали на пълно и главно доказване съгласно разпределената с
доклада по делото доказателствена
тежест. Такова не е проведено в хода на съдебното дирене. Ето защо и по
арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приложат неблагоприятните последици от
недоказването на фактите, от които въззивницата М.П. извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно – за съда недоказаният факт е неосъществил се факт.
Съобразно изложеното, като намира първоинстанционното Решение за
правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в
сила обжалвания съдебен акт.
По разноските за въззивното производство.
Въззивницата М.П. не е заявила претенция за разноски.
Въззиваемата
П.Н.
е претендирала присъждане на разноски за настоящото производство за процесуално
представителство. Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие № 979580 (намиращ се между
л. 12 и л. 13 от въззивното дело), който е годен
да служи като разписка, договореният и заплатен хонорар на пълномощника на тази
страна за процесуално представителство пред въззивната инстанция е в размер на
сумата от 400.00 лева. Предвид изхода на делото тези разноски следва да бъдат
репарирани от въззивницата М.П..
Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение, и на основание чл. 17,
ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивницата М.П. следва
да бъде осъдена да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса
по въззивната жалба в размер на 12.50 лева.
Така мотивиран, Софийският
градски съд, на основание чл. 17 ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63448 от
10.03.2020 г., постановено по гр. дело № 56302 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 80-ти състав.
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН **********, да заплати на П.Ю.Н., ЕГН
**********, сумата от 400.00 (четиристотин) лева - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.