№ 1841
гр. Сливен, 04.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван М. Д.
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Д. Административно
наказателно дело № 20232230201369 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят „Милат Карпет България“ ЕООД1 редовно призован
не се явява. За него се явява адв. Т. Т. от САК, редовно упълномощен.
Въззиваемата страна –Иван Добрев Пасков Н-к отдел Митническо
разузнаване и разследване към ТД Митница - Бургас, редовно призована се
представлява от юриск. Михаела Динева.
Актосъставителят пор. № 3, редовно призован се явява.
Свидетелите пор. №№ 4 и 5, редовно призовани се явяват.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Юриск. ДИНЕВА: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и го ДОКЛАДВА.
САМОЛИЧНОСТ на актосъставителя:
Р. Д.А Т. - 46 г. , българка, бълг. гражданка, висше образование,
омъжена, работи, неосъждана, без родство с жалбоподателя, ЕГН
**********.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:
М. Г. М. - 36 г. , българка, бълг. гражданка, висше образование, не
1
омъжена, работи, неосъждана, без родство с жалбоподателя, ЕГН
**********.
Н. НИКОЛОВ Ц. - 26 г. , българин, бълг. гражданин, висше
образование, разведен, работи, неосъждан, без родство с жалбоподателя, ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за нак. отговорност по чл.290 от НК, обещават да
говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетеля от залата.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв. Т.: Нямам искания за отводи. По доказателствата, моля да бъде
назначена комплексна икономическа и счетоводна експертиза със задачи,
които съм формирал в нарочна молба. Моля да се разпита като свидетел Д.
Енев Т.ов, с адрес: ж.к. Сини камъни, бл.7, вх. В ап.34.
Юриск ДИНЕВА: Нямам искания за отводи. Възразявам спрямо
искането за извършване на комплексна икономическа и счетоводна
експертиза. В хода на проверка е извършвана от последващ контрол към
Митница Бургас, дружеството „Милат Карпет“ е представило подробна
материална и счетоводна отчетност и експертизата би припокрила
резултатите от предоставените от дружеството материали в хода на
последващя контрол. Спрямо искания свидетел също възразявам. Считам, че
производственият капацитет на дружеството е ирелевантно на отговорността
му да спазва митническото законодателство. Представям заповед за
материалната компетентност и заповед за преназначаване на АНО.
Допълнително ще представя след разпита на лицата други доказателства.
Съдът ДАВА ход на съдебното следствие.
Адв. Т.: Поддържам жалбата.
Юриск.ДИНЕВА: Оспорвам жалбата.
АКТОС. Р. Т.: Към датата на съставяне на акта работех в отдел
„Последващ контрол“ към ТД Митници Бургас. Със заповед на директора на
териториалната дирекция беше възложен последващ контрол на
жалбоподателят. Провеката беше извън планова. Беше във връзка с получен
сигнал по линия на международното сътрудничество от Кралство Мароко, в
2
който се посочваше, че след въвеждане на антидънпингови мита от Кралство
Мароко за килими произведени от Турция, почти е спрял вноса на килими от
„Милат Хали“ - Турция и е започнал вноса от Република България със
сертификати за преференциален произход България. В хода на проверката
бяха изискани счетоводни и материална отчетност, с цел да бъда използвани
като подкрепящи доказателства по смисъла на Регионалната конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход. От
счетоводна отчетност стана ясно, че дружеството отразява готовите килими
закупени от „Милат Хали“ - Турция, като „Милат Хали“ - Турция е
собственик на „Милат Карпет България“, заедно с преждите закупени от
„Милат Хали“, като материали по сметка 302. Впоследствие както готовите
килими и така и преждите счетоводно влизат в сметките на дружеството
единствено и само стойностно. Не може да се разбере през съответния период
колко прежда и колко готови килими са осчетоводени като материали влязли
в производството на дружеството. Впоследствие по производствените сметки
на дружеството, готовата продукция излиза единствено и само стойностно,
т.е. няма как да се разбере в тази готова продукция колко и готови килими са
осчетоводени и колко и какви видове килими произведени от „Милат Карпет“
са осчетоводени. Подобен резултат установихме и след проверка на
материалната отчетност. Т.е. в хода на проверката стана ясно, че както
счетоводната, така и материалната отчетност не могат да бъдат използвани
като подкрепящото доказателство във връзка с Регионалната конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход, в резултат
на което се пристъпи към следните действия: От „Милат Карпет България“
беше изискана следната справка - готовите килими закупени от собственика
на дружеството в Турция към кои точно клиенти и с кои фактури са
продадени. Такава справка беше представена на провераващия екип от която
е видно, фактура издадена от „Милат Хали“ – Турция и съответно фактура
издадена от „Милат Карпет България“ . От справката се виждат клиентите на
които са продадени готовите килими. От тази справка стана видно, че част от
готовите килими закупени от „Милат Хали“ – Турция са продадени на
клиенти към Кралство Мароко. В тази връзка искам да уточня, че проверката
показа, че дружеството не е купувало килими от дружества установени на
територията на ЕС и на територията на Република България, като продажбите
към европейски клиенти са на почти пренебрежимо ниво. След като
3
получихме тази справка от дружеството бяха изискани поръчки и заявки за
производство на килими от неговите клиенти не само от Кралство Мароко, а
и от другите клиенти. Те имат клиенти и в Саудитска арабия, като бяха
дадени заявки за поръчки. Една част бяха извадени от програмен продукт
„Ентърпрайз“ , който програмен продукт е на територията на „Милат Карпет
България“ във фабрика в България, а част от поръчките бяха извадени от
същия програмен продукт, който е собственост на „Милат Хали“ - Турция.
Беше извършена проверка в дружеството, като беше установено, че в „Милат
Карпет България“ се използват споделени папки. В тези споделени папки, ни
беше обяснено, че по отношение на поръчките и доставките от „Милат Хали“
– Турция, както служители на „Милат Хали“ - Турция, така и служители на
България слагат документи, като опаковъчни листове, фактури, декларации за
износ от Турция, намерихме работни документи, в които са правени
изчисления за килимите, които са внасяни и след това изнасяни за Кралство
Мароко, намерихме етикети за стоките, които са внасяне в Република
България, на които пише „Маде ин България“. Съществуват споделени папки,
в които се слагат документи във връзка с продажбата към клиенти на
дружеството, отново опаковъчни листове, фактури и най-различни работни
документи. Тези документи бяха проверени от проверяващия екип. Бяха
проверени всички декларации за поставяне под режим за свободно
обръщение, ведно с документите към тях, в това число фактури и опаковъчни
листове, и всички митнически декларации за износ, отново в т.ч. и
опаковъчните листове и фактурите, за да се идентифицират внасяните и
изнасяните килими. Всички тези данни бяха въведени в таблица, която е
приложени към доклада , за да се установени кои готови килими към кой
клиент са продадени. При една от проверка в дружеството беше изискана
справка от програмен продукт „Ентърпрайз“ в присъствието на
проверяващия екип на поръчките въведени за производство от „Милат Карпет
България“ на територията на Република България. Бяха ни извадени справки
от програмния продукт за клиентите към Кралство Мароко, като беше
извадена една обща справка за всички въведени поръчки. Поръчките, които
извлякохме към онзи момент съответстват на поръчките предоставени от
програмния продукт изваден от управителя на дружеството. При едно от
посещенията си поискахме информация от програмен продукт, в който се
въвеждат преждите за производство на становете, с цел да установим колко
4
килима от какви прежди се произвеждат от дружеството, като ни беше
предоставена информация, че данни за този продукт се съхраняват за
определено време и беше установено, че към момента на тази проверка няма
данни за килими, които попадат в проверявания период. На база цялостния
анализ, който направихме на тези първични документи, които проверихме
приложен в споделените папки, към декларациите за износ, декларациите за
внос и сертификатите за движение, изложено в приложение към доклада
беше установено, че килимите „Ритаж“, „Олимпос“, „Софт“ и „Торино“ към
клиент „Асиат Карпет“ Кралство Мароко са килими внесени от Република
Турция, закупени от „Милат Хали“ Турция, чиито произход е турски. При
изнасянето на тези килими дружеството е посочило в митническа декларация
за износ, че килимите са с българско произход, с което е нарушило чл.15,
параграф 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Освен това за тези килими
дружеството е подало заявления за издаване на сертификати за движение
Евро 1и в тях е декларирало преференциален произход България, с което е
нарушен чл.16 пар.2 от допълнение 1 към Регионалната конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход. Трябва
да отбележа, че в част от вносните декларации по които установихме, че
килимите са изнесени впоследствие към „Асаят Карпет“ България в
опаковъчните листи към декларацията за внос изрично е вписан клиент
„Асиат Карпет“. Това са опаковъчните листи издадени от „Милат Хали“, като
по една от митническите декларации за износ е установено, че към датата на
поставяне на стоките под режим износ стоките са със несъюзен статус, т.е.
декларацията за внос, все още режима на внос не е бил разрешен в резултат
на което при изнасянето стоките са със несъюзен статус, а съгласно
разпоредбите на Митническото законодателство стоките без съюзен статус не
могат да бъдат поставени с режим износ, с което дружеството е нарушило
чл.269 пар. 1 от Регламент № 952/2013 . Стоките под митнически надзор до
моментите до които не се им даде разрешение не могат да се изнасят, те не
стоят в митнически склад, на определено място. Те са под контрол на
дружеството и то не може да се разпорежда с тях, те може да са на
територията на фабриката, може да са в склад на дружеството или превозно
средство. Дружеството не е следвало да се разпорежда с тези стоки, нито да
ги изнася, нито да ги продава. Стоките не се предоставят. Те могат да бъдат
на всяко едно място, не са затворени, не са на някакво определено място, но
5
те следва да бъдат на разпореждане, ако митническите органи искат да ги
проверят, следва да са на разпореждане. Чрез системата за подаване на
митнически декларации, регламента ги задължава, чрез системата могат да
видят кога стоките са на тяхно разпореждане. След като видят разрешавам
вдигане стоките, в системата като видят могат да се разпореждат със стоките.
Тогава въпросния декларатор знае, че стоките са разрешени за износ.
Вносителя може да го разбере, а митническия служител не може. Те са
декларирани като съвсем различни стоки. В случая в едната декларация е с
произход Турция, в едната с произход България. Декларирани са като стоки с
различен произход. Сертификата за движени се заверява от митническите
органи. Лицето го попълва, митническите органи заверяват. Митническите
органи би следвало да осъществят контрол. Митнически декларации не са
попълнени, в доклада е посочено. Въобще не е попълвано декларации.
Проверката в рамките на последващия контрол след като установи
законосъобразността на действията на проверяваните лица, проверяващия
екип е направил своите констатации и изложил в доклада си всички
констатации и всички пропуски предоставил ги е на директора на Агенция „
Митници“ – Бургас, като митническите действия са на инспектората на
Агенция „Митници“. Законосъобразността на действията на проверяваното
лице нямат нищо общо с действията на митническите служители.
Действията на митническите служители не изключват, това че всяко лице
следва да спазва митническото законодателство и да декларира верни данни.
Лицето има своите задължения, съгласно митническото законодателство,
както и митническия служител. Възможно да е искано потвърждение за
автентичността и валидността на сертификатите за движение, но в отдел
„Последващ контрол“ не е проверявал предходни искания, не сме правили
такива проверки, освен проверката в последващия контрол възложена със
заповед на директора. Закона за митниците е ясен на всички и достъпен. Това
би било незаконосъобразно действие от наша страна. Не сме проверявали
колко работници имат и колко килими произвеждат. Материалната отчетност
беше проверена от нас, която не съответстваше на счетоводната. Складовата
наличност не сме проверявали, т.к. проверяваме период, който е отминал.
Става въпрос за килими, които са изнесени. По електронен път се подава
декларацията за износ. Подателя на декларацията вижда всеки етап в
декларацията, която са подали. Вижда момента, в който вече може да се
6
разпорежда със стоките. Предоставената счетоводна и материална отчетност
от страна на „Милат Карпет България“ не може да послужи като подкрепящ
документ по смисъла на чл.27 от Регионалната конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход за
доказване произхода на продуктите.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИД. М. М.: Работя като ст.инспектор Отдел „Последващ контрол“ в
Митница Бургас. Свидетел съм при констатиране на нарушението и
съставянето на акта. След извършен последващ контрол е установено, че
„Милат Карпет България“ е декларирало в отчет по чл.34 ал.1, от износ в
декларация произход на стоките, килими с произход България, а е
установено, че килимите са с произход Турция, с което са нарушил чл.238
ал.1 от Закона за митниците. Сертификатите за движени се заверяват от
митническо бюро Сливен. Би следвало да осъществят контрол митници
Сливен. Към заявлението има декларация, на гърба трябва да са попълнени
от износителите. Към преписката имаше молби, но не както в заявлението. Не
мога да си спомня дали е имало декларации. Самите сертификати се попълват
от износителя, декларациите те също се попълват от износителя. Митническо
бюро Сливен заверява и би следвало да контролират. Не мога да отговоря
дали има документ, с който се удостоверява къде се намират стоките.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
СВИД. Н. Ц.: Работя в ТД „Митници“ - Бургас, Агенция Митници,
отдел „Последващ контрол“, като гл.инспектор. Свидетел съм при
установяване на нарушенията. Става въпрос за нарушения, касаещи
разпореждане на дружеството със стоки, които са били под митнически
надзор и когато дружеството не е имало право да се разпореждат с тях,
съответно стоките не са били вдигнати за режим внос. Митническият надзор
се налага, когато стоките биват внасяне на територията на Република
България, със самата митническа декларация, преди да бъде разрешено
вдигане на стоките , стоките които не със съюзен статус са под митнически
надзор. Митническият надзор е съвкупност от действия, които митническата
администрация осигурява за контрол над стоките. В зависимост от къде е
разрешен контрола на стоките, къде се намират, това е декларирано пред
митническите служители, те са наясно с това и съответно митническа
7
администрация има различни етапи след нейното приемане, на контрол, на
вдигане на стоките и докато не бъдат вдигнати за съответния режим към
вносителя, те остават под митнически контрол. В самите митнически
декларации имат няколко вида статуси, електронни са. Лицето има достъп до
митническата декларация и нейния статус, чрез системата на нейното
подаване. Митническите служители също имат достъп. Стоките дали са под
митнически надзор, зависи от тяхното местоположение, няма митнически
служител, който да ги пази. Статуса на стоките, на митническата декларация,
дали някой се е разпоредил преди те да са получили разрешение за допускане
на свободно движение е отделен въпрос. Митническият служител нямам
представа дали тези килими, които са декларирани, са под някакъв надзор, не
може да разбере, че са под митнически надзор определените килими. В
последващия контрол работим с повече данни, отчетности, отколкото
митническите служители, които приемат и обработват митническите
декларации.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Адв.Т.: Държа на разпита на поискания от нас свидетел.
Юриск.ДИНЕВА: Моля да приемете протокол от извършена
митническа проверка от 16.11.23г., към които документи има снимка на готов
внесен килим от Турция с поставен етикет произведено в България.
Адв.Т.: От самите митници е констатирано нарушението през 2021 г.
Става въпрос за 3-4% от килимите. Тези килими са изнесени първо за Турция,
защото е имало нужда за качествен контрол и после внесени в България.
Съдът установи, че представеното от пълномощника на АНО
доказателства са неотносими към делото. Видно от НП жалбоподателят е
санкциониран за деяние извършено през 2021г. , много преди представените
по делото протокол за извършена митническа проверка, който е от 14.11.23г.
Предвид посоченото съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представеното от АНО доказателства – служебна бележка
и протокол.
Относно искането на пълномощника на жалбоподателя да бъде
допуснат до разпит свидетел, съдът установи, че то е допустимо и
8
основателно. Процесуално право е на страните да искат ангажирането на
гласни и писмени доказателства и доказателства средства, относно
установяване обективната истина по делото. Ето защо, съдът следва да
допусне до разпит този свидетел. Относно искането за назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе с закрито заседание.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з за 05.02.2024 г. от 10.00 ч., за която
дата и час да се считат за редовно призовани страните.
Да се призове искания от пълномощника на жалбоподателят свидетел,
на посочения адрес.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 09.40 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9