Присъда по дело №292/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 12.10.22г. по НОХД № 292 / 2022г. по описа
на Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав.

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против Л. Н. Т. за
престъпление от общ характер наказуемо по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3,
вр.чл. 194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 26.05.2020 г. до
09.06.2020 г. в гр.В., при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот - повреждане на кафемашини в областта на механизма на електромотора
и на ръкава, отнел чужди движими вещи, както следва:
на 26.05.2020г. - парична сума в размер на 60 лева от кафемашина,
позиционирана на ул. „Р." №11, от владението на С. К. С.;
на 26.05.2020г. - парична сума в размер на 55 лева от кафемашина,
позиционирана на ул. „Б.Т." №1, от владението на С. К. С.;
на 09.06.2020г. - парична сума в размер на 65 лева от кафемашина,
позиционирана на ул.Ц.С. I" №26, от владението на С. К. С.,
всичко на обща стойност 180 лева, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството по делото се проведе по общия ред предвиден в НПК.
Участващият в производството представител на ВРП не поддържа
предявеното против подс.Т. обвинение, счита че същото не е доказано, с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Прокурорът не подържа обвинението.
В наказателното производство, в хипотезата на чл.76 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане предявения от „Д.В.С.“ ЕООД граждански
иск против подс.Т. в за сумата от 180 лева, представляващи претърпени в
резултат на деянието имуществени вреди и съобразно направените искания
същият бе конституиран като граждански ищец в процеса лично и чрез
процесуален представител.
Подс.Т. участва в производството лично и с процесуален представител.
В хода на досъдебното производство не се признава за виновен. С последната
си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Процесуалният представител на подс.Т.-адв. Д. в пледоарията си
изтъква, че не е установена по безспорен начин фактическата обстановка по
делото и не съответства на тази изложена в обвинителният акт. Пледира
подсъдимия да бъде оправдан изцяло по възведеното и обвинение, поради
липсата на каквито и да е доказателства сочещи, че подзащитният му не е
автор на деянията описани в обвинителният акт.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
1

Търговско дружество „Д.В.С.“ ЕООД с управител свид.С. се занимавало
със търговия с топли напитки, чрез вендинг машини. Дружеството имало
множество машини поставени на различни места в града, който обслужвало.
Машините били обслужвани от свид.С. или от негови служители.
Автоматите разполагали с монетник, в който винаги се съхранява
парична сума от около 50-60 лева, в монети от по 10, 20 и 50 ст., служеща за
връщане на ресто, като монетите с по-голям номинал от 1 и 2 лева падали
директно в касата на автомата, без да преминават през монетника. На
автоматите имало поставено устройство осъществяващо връзка с НАП и
отчитащо всички продажби на топли напитки. На всеки вендинг автомат бил
поставен телефония номер на свид. С. за връзка на клиентите с него.
„Д.В.С." ЕООД имало разположен автомат в централната част на гр.В.
на ул. „Р." №11. Сутринта на 09.06.2020г. свид.С. получил обаждане от
поС.ен клиент, че вендинг автомата разположен на ул. „Р." №26 не
работи правилно, като приема пари но пуска само захар и бъркалки.
Незабавно се отправил към мястото на което била поставена машината.
След като пристигнал свид.С. установил, че вендинг автомата е взломен,
тъй като липсвал ръкава за чашите, по който те достигали до клиента.
По същото време получил информация и за друга вендинг машина,
която била поставена в гр.В. на ул.“Б.Т.“ № 1.
За тези повреди на машините съобщил на тел.112, като в последствие подал
жалби до 1 РПУ В.. При извършване на проверка и на двете кафе машини той
установил повреждането им и липсата на монети. Повреждането и на двете
кафе машини се състояло в запалване на ръкава, по който падат чашите, като
от там можело да се достигне до монетника и да се отнемат намиращите в
него пари. Стойността на липсващите монети установил след проверка на
отчитащите програми монтирани в машините. Свид.С. установил след
проверка, че от машината разположена на ул. „Р." №11, липсва парична сума
в размер на 60 лева, а от тази поставена на ул. „Б.Т." №1, липсва паричната
сума от 55 лева. Пред разследващите в разпита си в хода на досъдебното
производство свид. С. посочил подс.Т. като предполагам автор на деянията.
„Д.В.С." ЕООД имало разположен автомат в централната част на гр.В.
на ул. „Цар Симеон I" №26. Сутринта на 09.06.2020г. свид.С. получил
обаждане от непознато лице, че машината разположена на ул. „Цар Симеон
I" №26 не работи правилно, като приема пари но не пуска топли напитки.
Свид.С. обяснил, че на мястото незабавно ще изпрати негов служител който
ще възстанови неправилно приетата парична сума от вендинг автомата. В
последствие сам отишъл на място и установил, че машината била взломена и
от нея по липсвала паричната сума от 15 лева, което установил чрез данните
на устройството за връзка с НАП. При извършения от него оглед на кафе
машината свид.С. установил, че липсвал ръкава по който падат чашите,
машината силно миришела на бакелит, което водело до извода, че
пластмасовия ръкав бил запален.
2

Свид.С. установил, че електромотора, който държал подвижното рамо
пискащо държача с чучурите е изкъртен. Липсвало и устройството за
прочитане на монети.
Свид.С. незабавно се тъжил в полицията и при проведения му разпит по
образуваното досъдебно производство посочил, че в последния месец са му
обрани поне 10 автомата и разяснил стандартния механизъм по които били
обирани вендинг автоматите. Също така посочил и лице на име Георги, в
който се съмнявал, че е автор на деянието.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства по делото - от писмените доказателства по
досъдебно производство № 829/2020г. по описа на 1РУП при ОД-МВР- В.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – жалба, докладни записки,
протоколи за разпит на свидетели, съдебно-оценителна, справка за
съдимостта на подсъдимия и други, чийто съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Тонев не е осъществила от обективна и субективна страна
състава на възведеното и обвинение по чл. 196 ал. 1, вр. чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.
26 от НК.
За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и въз основа на тях възприема, че подсъдимият не е осъществил
така предявеното му обвинение.
Единственото доказателство представено от обвинението по делото,
което свързва подс. Т. с извършеното деяние са показания на служители на 1
РПУ В. получили данни от Т. в хода на оперативна беседа, че той е автор да
деянието.
По делото не са ангажирани никакви други преки или косвени
доказателства свързващи подсъдимия с отнетите пари от трите кафеавтомата.
За да приеме горното фактическо положение за установено РП-В. се
позовала на показанията полицейските служители.
Свид. К. Н. полицейски служител сочи, че е записвал данните при
проведена оперативна беседа с подс.Т.. Сочи, че няма спомен как при
беседата подс.Т. е посочвал дати, на които е разбивал кафемашините и
тяхното местоположение, за което се ориентирал по посочените от
полицейските служители обекти в близост. Свидетелят сочи, че при беседата
подс.Т. е признал авторство на деянието.
Свид.И. И. също полицейски служител в разпита си пред съда също
сочи, че при оперативна беседа, по която е бил разпределен да работи по
кражби на кафеавтомати в централната част на града извършени от Т..
Беседата била записвана от колегата му Н., а той и свид.Минев му задавал
3

въпроси. Свидетелят сочи, че при беседата Т. не му е казвал конкретно дати,
на които е извършвал кражби от кафеавтоматите. Посочените от него
периоди отговаряли на заявителски материали подадени в РПУ-то и така ги
свързали с конкретните кражби. Пред него Т. е посочил, че е автор на
деянията, за които бил разпитван.
Свид. М. също служител на 1 РПУ В. пред съда сочи, че е провел с Т.
беседа по повод извършени от него кражби в централната част на града. В
разпита си свидетелят сочи, че Т. е обяснил в хода на оперативната беседа, че
е извършвал взломявания на кафе автомати и е отнемал от тях парични суми.
Конкретно посочил механизма на взломяване на машините. Свидетелят не
помни Т. да е посочвал конкретни дати на извършване на деянията.
Съдът разпита и свид.С. – управител на подстрадалото дружество
„Д.В.С.“ ЕООД, чийто кафе автомати са били обект на кражбите описани в
обвинителният акт на РП-В.. Свидетелят сочи, че през 2020г. имал множество
нападения над автоматите собственост на дружеството, за които подавал
жалби в съответното районно управление. Към момента на деянията
машините нямали СОТ или видеозаснемане. Липсват видеозаписи от
взломяването на автоматите.
По изискани данни от съда се установява, че спрямо подс.Т. са водени
множество досъдебни производства. Част от тях са внесени в съда с
обвинителен акт и към настоящият момент са приключили с осъдителни
присъди. РП-В. е прекратила няколко досъдебни производства водени спрямо
Т. за кражби от кафе автомати, находящи се на ул.“Струга“ и ул.“Цар
Симеон“. Има и две спрени досъдебни производства, тъй като липсват
достатъчно доказателства подс.Т. да е автор на деянията, за които са водени.
Съдът изиска и приобщи водените съдебни дела спрямо подс.Т.:
По НОХД №1402/2021г. по описа на РС-В. подс.Т. е признат за виновен
за извършено деяние по чл.196 ал.1, вр. чл.195 ал.1 от НК, касаещо
кражба на монети от кафе автомат.
По НОХД №4693/2020г. по описа на РС-В. подс.Т. е признат за виновен
за извършено деяние по чл. 196 ал.1, вр. чл. 195 ал.1 от НК, касаещо
също кражба на монети от кафе автомат.
Безспорно и двете съдебни производства касаят идентични
противоправни деяния извършени от подс.Т..
Извършването на идентични деяния обаче не предопределя авторството
на деянието по настоящото дело. Фактът на прекратяване на досъдебни
производства спрямо лицето също така не предопределя и оправдаването му
за сходно деяние.
Позоваването на тези факти от страна на гражданския ищец не могат да
обосноват авторство на деянието. Идентично е становището на съда по повод
изтъкнатото от граж.ищец доказателство за авторство на деянието
приобщената по делото справка от РПУ, съгласно която след задържането на
4

Т. кражбите на монети от кафе автоматите в централния район са намалели.
Съдът следва да посочи, че авторство на деянието се доказва с преки
доказателства или с верига от косвени такива, а справка от РПУ, данни за
прекратени досъдебни производства и влезли в сила присъди за други деяния
не може да обоснова авторство на процесното деяние. Така изброените факти
дори не могат да се обсъдят като верига от косвени доказателства.
По отношение на проведената беседа в хода на полицейската проверка
съда следва да посочи следното: по същността тя представлява именно разпит
на лице, което е заподозряно в извършване на престъпление. Снемат се
предварителни обяснения от лице, за което има данни, че е извършило
престъпление и имат само оперативна стойност за разработване на
следствени версии. Разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла
на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем.
Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на
правнорелевантни факти. Излишно е фиксирането й чрез възпроизвеждането
и посредством разпита на присъстващите на нея полицейски служители,
защото от това беседата няма да придобие процесуална стойност и да стане
източник на доказателства. Задържаното лице няма процесуално качество и
поради това, нито има пълния обем от права, гарантирани му чл. 55 НПК,
нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да
запази мълчание, на обвиняемия следва да бъде разяснено, че не е длъжен да
дава обяснения, а ако откаже даването на такива, това няма да бъде тълкувано
в негова вреда. Също така, следва да му бъде разяснено правото да има
защитник / в някои случаи, адвокатската защита е задължителна /, с когото да
се съветва по въпроса каква процесуална позиция да заеме, респективно, по
какъв начин да организира защитата си. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на
задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са
приемали за доказателствено средство. Полицейските служители не са
участвали в процеса в друго процесуално качество и могат да бъдат
разпитвани като свидетели за установяване на факти и обстоятелства от
значение за делото. В случая обаче, те не възпроизвеждат факти, които лично
са възприели, а преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни
чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Безспорно е
по делото, че при проведените по реда на НПК разпити на подс.Т. в хода на
досъдебното производство и пред съда, той или се ползвал от правото си да
не дава обяснения или е отричал да е автор на вменените му престъпления.
Липсват и преки очевидци на трите процесни деяния, поради което съда
приема, че което не са събрани първични доказателства за основния факт,
предмет на доказване по делото. Показанията на полицейски служители,
възпроизвели думи на обвиняемия, могат да се ползват само ако са
подкрепени с други обвинителни доказателства, какъвто не е настоящия
случай. Съгласно съдебната практика обективирана в множество решения на
ВКС се приема, че „оперативна беседа“ е неформален разпит на лице, което
5

впоследствие е привлечено към наказателна отговорност. Този разпит обаче
няма същата доказателствена стойност, каквато има разпитът на обвиняемия,
проведен по реда на НПК. Когато информацията, изводима от разпита на
обвиняемия, проведен при спазване на НПК, не съвпада с тази, получена от
свидетелите, провели „оперативната беседа“, извънпроцесуалното признание
не може да подмени липсващо самопризнание, депозирано по реда на НПК.
Само, когато обясненията на обвиняемия на досъдебната фаза са дадени при
спазване на процесуалните изисквания и са приобщени в съдебната фаза по
надлежния ред, съдът може да ги ползва при формиране на вътрешното си
убеждение по релевантните факти. Когато в обясненията си на досъдебната
фаза и пред съда, обвиняемият/подсъдимият е отрекъл участието си в
престъплението, предмет на наказателното производство, съдът не разполага
с процесуалната възможност да „попълни“ делото с обвинителни факти,
изводими от свидетелските показания на полицейските служители, провели с
него „оперативна беседа“, в която се съдържа негово извънпроцесуално
признание, тъй като би се стигнало до заобикаляне на процесуалния закон, в
който са уредени правилата за законосъобразно провеждане на разпит на
обвиняемия.
Съдът напълно споделя възражението на защитата, че обвиняемия има
право на адвокатска защита от момента на задържането си и органа по
разследване не може да извършва никакви действия, без да го информира за
това. Това изискване не е самоцел, а цели ефективно упражняване правото на
защита на обвиняемия. В процесния казус подс.Т. фактически е бил задържан,
макар и формално. От една страна формално подс.Т., нито е задържан за
престъпление, но няма свобода на придвижването си, същевременно не е
обвиняем, следователно няма право на защита от адвокат, нито му се
разясняват права да се консултира с такъв, нито дори има право да бъде
запознат в какво точно престъпление е заподозрян. НПК изисква обясненията
на обвиняемия да се закрепят от разследващ орган /или от полицейски орган,
но при изключенията на чл.194, ал.4 НПК/ в протокол отговарящ на
съответни изисквания на закона. Ако протоколът от такъв разпит бъде
опорочен, то обясненията на обвиняемия няма как да бъдат преразказани от
трето лице /извън разследващия, за когото има изрична забрана в НПК, която
също не е самоцелна/, което по някаква причина е присъствало на разпита. С
това би се обезсмислило изискването за подобна форма изобщо, а именно тя е
гаранцията за законосъобразност.
На практика по делото като се изключат показанията на тримата
полицейски служители не се установява, никакви други доказателства
относно авторството на деянието.
Прокурорът е придал водещо значение на показанията, депозирани от
тримата полицейски служители, провели „оперативна беседа“ с подсъдимия,
в хода на която той направил извънпроцесуални признания за деянието по
чл.196 НК. Само когато обясненията на обвиняемия на досъдебната фаза са
дадени при спазване на процесуалните изисквания и са приобщени в
6

съдебната фаза по надлежния ред, съдът може да ги ползва при формиране на
вътрешното си убеждение по релевантните факти. Когато в обясненията си на
досъдебната фаза и пред съда, обвиняемият/подсъдимият е отрекъл участието
си в престъплението, предмет на наказателното производство, съдът не
разполага с процесуалната възможност да „попълни“ делото с обвинителни
факти, изводими от свидетелските показания на полицейските служители,
провели с него „оперативна беседа“, в която се съдържа негово
извънпроцесуално признание, тъй като би се стигнало до заобикаляне на
процесуалния закон, в който са уредени правилата за законосъобразно
провеждане на разпит на обвиняемия.
По настоящето дело, подсъдимият е разпитван в качеството на
обвиняем, по реда на НПК и е отрекъл участието си в престъплението.
Същата процесуална позиция е заел и в съдебната фаза при даването на
обяснения пред съда. При тази хипотеза, в нарушение на НПК, съдът не може
да ползва показанията на св. Нейков, И. и М., провели „оперативната беседа“,
за да изведе извод, че подсъдимият е автор на деянията.
За да се докаже, че именно подс.Т. е автор на възведеното му обвинение
следва да са установени по делото доказателства, че той е присвоил
инкриминираните вещи. За да е налице този извод по делото следва да са
налични доказателства за действията на подсъдимото лице по отношение на
инкриминираните вещи.
Доказателствените източници, които ангажира обвинението, за да
обоснове участието на подсъдимото лице в противоправното отнемане на
вещите липсват. Липсват такива, които установяват, както преки, така и
косвени доказателства за авторството на деянието.
В принципен план не съществува пречка косвените доказателства да
могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда. В тези случаи, обаче съдът е задължен да установи достоверността
на доказателствените средства - източници на косвени доказателства, след
което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях
доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се
обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те
хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят
изводи досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде
единствено възможен. В настоящия случай съдът извежда извод за липса на
система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и
взаимно обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно
авторството на деянието.
Тежестта на доказване в наказателния процес е за прокурора и той
следва да представи достатъчно и убедителни доказателства, с които да
докаже обвинителната теза. В случая обвинението не е представило никакъв
доказателствен източник, за да може да се изведе извод, че обвинението да е
доказано по категоричен начин съобразно чл.303 ал.2 от НПК. Проведеното
7

съдебно следствие по никакъв начин не е запълнил доказателствената
празнота, относно обективните и субективни елементи от състава на
престъплението, която е била налице и при изготвяне на ОА и доведе до
постановяване на оправдателна присъда. Постановяването на осъдителна
присъда е възможно само, когато обвинението бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, което означава, че от доказателствата не може да се
направи друг извод, освен този, че именно подсъдимото лице е осъществило
инкриминираното деяние, както от обективна, така и от субективна страна. В
случая обвинението за неговата вина е изградено само върху предположения,
върху каквито не може да почива осъдителната присъда /арг. от чл. 303 ал.1
от НПК/. При тази доказателствена празнота единствената правна възможност
е постановяване на оправдателна присъда.
Налице е пълна недоказаност по отношение на главни факти по
делото. Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав
досежно обвинението по чл.196 ал.1, вр. чл.195 ал.1 от НК, за подс.Т. следва
да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само, когато осъществяването на престъплението и
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние, механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда.
Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни
и колебливи изводи, досежно осъществяването на обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата
на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В конкретния случай съдът не установи авторството на деянието по
чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, за което РП - В. е внесла
обвинителният акт.
Фактът, че липсва обективната страна на състава по чл.195 ал. 1 от
НК, съдът счита, че е излишно да се обсъжда субективната му страна.
Липсата на такива, което съдът счита за безспорно доказан факт по делото
изключва умисъла за извършване на престъпление наказуемо по посочените
текстове от закона.
Налице е пълна недоказаност по отношение на главни факти по
делото. Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав
досежно обвинението по чл.196 ал.1, вр.чл.195 ал.1 от НК, за подсъдимата
следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно
8

обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само, когато осъществяването
на престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес
на престъпното деяние, механизмът и неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна
присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата
на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В конкретния случай съдът не установи авторството на деянието по
чл. 196 ал.1 от НК, за което РП - В. е внесла обвинителният акт.
Направените по-горе изводи за несъставомерност на деянието,
обуславят и липсата на елементите на деликта в инкриминираното поведение
на подс.Т., който деликт е основание за възникване на право на обезщетение
за причиняване на вреди. Ето защо, предявеният срещу подсъдимото лице
граждански иск за причинени на граждански ищец имуществени вреди от
деянието, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
С оглед изхода на делото съдът не възложи на подс.Т. разноските по
делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	200
Дата:	12 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110200292
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 януари 2022 г.

Присъда по дело №292/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите