№ 56
гр. Ловеч, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20244300900044 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 409 от КЗ и чл. 380 от КЗ.
Подадена е искова молба № 4145/24.06.2024 г. от Г. С. С., ЕГН
********** и В. И. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. И. А.
И., ЛАК, против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от М. М. С. -Г. и П.В. Д. – изп. директори, с цена на иска
240,000.00 лева и посочено правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 409
КЗ и чл. 380 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.Посочват, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 21.04.2022 г. около 15:17 ч. по път I -4 в района
на км 67+450 землището на с. Малиново, обл. Ловеч, реализирано от
застрахован при ответника водач по полица „ГО“ е причинена смъртта на Г. Н.
Г. с ЕГН ********** - живял от самото си раждане до навършването на
********* годишна възраст при своите баба и дядо по майчна линия,
вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.Твърдят, че
вследствие смъртта на Г. Н. Г. неимуществени вреди търпят неговите баба и
дядо - ищците по делото, които отгледали внука си от самото му раждане до
навършване на ***годишна възраст. След заминаването на Г. в Р. Г. при майка
му, а след това Р. И. при баща му, връзката между него и ищците не била
прекъсната. Г. ежедневно търсил по телефона и по социалните мрежи баба си
и дядо си, като си споделяли абсолютно всичко. Същите изживяват стрес,
1
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата усещане за „разрив“ в
отношенията с другите и живота като цяло. Излагат, че са предявили пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение по
150,000.00 лв. на всеки от ищците с вх. № 4635/13.05.2024 г. като ответникът
ги информирал, че въз основа на тяхната претенция е образувана щета №
0000-1000-01-22-7718/21.10.2022 г. На 27.05.2024 г. получили становище от
ответниците, че застрахователно - експертната комисия на Дружеството
разгледало представените по преписките документи и ги уведомило, че
твърдението за емоционална връзка само по себе си не предполага доказано
създаване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпени
от неговата смърт продължителни болки и страдания.Молят съда да осъди
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120,000.00 лв. (сто и двадесет хиляди лева)
на всеки от ищците, претърпени вследствие причиняването на смъртта на Г. Н.
Г. при ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Молят съда върху така
определените като обезщетения суми да присъедини и компенсаторна лихва в
размер на законната така по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция до застрахователя: 13.05.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетенията.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, представлявана
заедно от М. М.-Г. - Изпълнителен директор и П. Д. - Изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт А. Г.. Не оспорва следните обстоятелства:
механизма на настъпване на произшествието, така като е описан в исковата
молба; причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия Г.; виновното и противоправно поведение на водача, чиято
отговорност е застрахована при Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД;
валидността на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/22/122000620014, сключена по отношение на л.а. М. с peг. №
*******.Оспорва по основание и размер предявените искове за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че на ищците
не се следва обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
родственик – внук, вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото
не се твърди най-близките родственици на пострадалият да са били в
обтегнати отношения с него или пък такива да не съществуват. Във връзка с
предходното, оспорва твърдението за съдържание и проявление на
емоционална връзка между ищците и пострадалия Г. Г., както и пострадалия
да е бил най-близкия /в общо възприемания смисъл/ човек на ищците.
Посочва, че с Решение на ОС Ловеч № 10/16.02.2024 г. по ТД № 81/2022 г., са
уважени, макар и не в пълен размер, искове, предявени от родителите на
пострадалия Г. Г.. В рамките на производството по ТД 81/2022 г. било
установено, че както бащата на починалия Г., така и неговата майка, въпреки
2
че последните са заминали да търсят препитание и работа в Р. Г., са се
грижили за детето си, изпращали са парични средства на бабата и дядото,
които са полагали временно грижи за него. Твърди, че въпреки че постоянният
му адрес по лична карта е в с. Л., както се твърди в исковата молба,
пострадалият, в по-значителната си част от своя живот, де факто не е живял
там. Оспорва ищците да имат качество на трето увредено лице с право на
обезвреда, съответно - да имат материално притезание, основано на собствени
права и предвид кръга на лица с право на обезвреда съгласно Постановление
№4/68 г. и Постановление №5/69 г. на Пленума на ВС, както и при условията
съгласно TP №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага, че от сторените с
исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищците следва да
получат парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради
възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на
обезщетение наред с най-близките на пострадалия. Изтъква, че ищците не са
наследници на пострадалия по права линия, доколкото пострадалият е оставил
наследници от първи ред, легитимирани като лица с право на претенция за
обезщетение на неимуществени вреди.На следващо място, оспорва размера на
предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим
и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД. Позовава се на параграф 96 от Преходни и заключителни разпоредби на
Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, който определя
лимит относно претенциите за лица по чл. 493А, ал. 2 от КЗ в размер на
5,000.00 лева. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.Моли съда да отхвърли предявените от В. И.
С. и Г. С. С. искове за причинени неимуществени вреди, като неоснователни и
недоказани.
В срока по чл. 372 от ГПК няма постъпила допълнителна искова молба.
Ищците, редовно призовани в съдебно заседание, се явяват лично и с
адв. И. И. . Посочват, че поддържат исковете и молят да бъдат уважени , тъй
като им се следва обезщетение за неимуществени вреди .
Ответникът Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Посочва, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства, заключенията по съдебно-
медицинската експертиза, съдебно-автотехническата експертиза,
съдебнопсихиатричната експертиза, гласните доказателства, от становището
на представителите на страните, съдът установи следните фактически данни:
На 21.04.2022 г. около 15:17 ч. по път - 1-4, км. 67+450, землище на с.
Малиново се е движел водачът на л.а. „М.Б.“ - ******* с per. № ******* с
платформено ремарке „У.“ - с ДК № ** **** ** - Л. В. З. и блъснал л. а. „Ф.
Ф.“ с per. № ** **** **, управляван от Г. Н. Г..
3
Съдът извежда механизма на пътно-транспортното произшествие, по
съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и допълнителна
съдебномедицинска експертиза, които възприема като подробно мотивирани,
обстойно защитени и съобразява изводите си по казуса с тях.Вещите лица са
проследили в рамките на своята компетентност представените доказателства и
направили професионално обосновани изводи, които съдът съобразява.
Поради смъртта на водачите на леките автомобили, не е постановена
присъда в наказателно производство и настоящата инстанция
установявафактите по казуса. От констативен протокол №16/14.05.22 г. /л.147
по ДП №172/22 г. на РПУ-МВР-Ловеч-т.1/ и констатациите по съдебно-
техническата експертиза е видно, че лек автомобил „М.Б.“ ******* с per. №
******* с платформено ремарке „У.“ с ДК № ** **** ** се е движил по път 1-
4 с посока към гр. Варна със скорост над 90 км/ч. При последователно
изпреварване на МПС и прибиране в дясната по посоката си лента на
движение и в следствие действия с органите за управление на МПС, водачът
на л. а. „М.“ - Л. З. предизвиква самовъзбуждащи се махови движения на
ремаркето, описани от вещото лице Н. К. като „trailer shimmy“. При маховите
движения двуосното ремарке навлиза в десен банкет, оставяйки характерни
следи. Тези движения на ремаркето изваждат л. а. от устойчиво праволинейно
движение и рязко го насочват наляво. Лекият автомобил „М.Б.“ *******
внезапно навлиза в лентата за движение за към гр. София, където настъпва
удар между него и движещият се в посока гр. София л.а. „Ф. Ф.“. Ударът е
челен кос, по-силно изразен в лява част на л. а. „Ф.“ и дясна на л. а. „М.“,
вследствие на което л. а. „Ф.“ се връща обратно на посоката си на движение,
излиза вляво от платното и се преобръща по таван. Лек автомобил „М.Б.“
продължава по посоката си с променен ъгъл на вектора на скоростта,
завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, установява се с предна част
към платното за движение, перпендикулярно вляво, място описано в
протокола за оглед и отбелязано на мащабните скици. Скоростта на движение
на л.а. „М.Б.“ е изчислена от вещото лице на 112 км/ч преди удара, а тази на
л.а. „Ф. Ф.“ – 89.52 км/ч., като водачът на л.а. марка „Ф. Ф.“ - Г. Г. не е имал
никаква възможност да предотврати удара. Според Н. К., скоростта на лекият
автомобил „Ф. Ф.“ е в рамките на разрешената и определена от колоната, в
която се движел в посока София и не е причина за настъпване на процесното
ПТП, докато скоростта на л. а. „М." е била по-висока от максимално
разрешената за път от тази категория, както и от тази на автомобилите
движещи се в колона пред него. Теглел е ремарке, което изисква от водача
известен опит и познаване на качествата и възможностите на теглещия
автомобил, както и поведението на композицията.
В резултат между двете превозни средства е настъпила смърт на Г. Н.
Г.,смърт на Н. И. Й. и тежка телесна повреда на Л. В. З., в последствие
починал на 26.05.22 г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установява, че в резултат на ПТП на Г. Н. Г. са причинени: разкъсване на
малкия мозък, счупване на основата на черепа, кръв в мозъчните стомахчета,
4
прекъснат гръбначен стълб, многофрагментни счупвания на ребра и излив на
кръв в гръдната кухина двустранно, контузия на белия дроб, разкъсване на
черния дроб, счупвания на дългите тръбести кости на четирите крайника, а
непосредствената причина за смъртта на същия е съчетаната черепно мозъчна,
гръдна и коремна травми, довели до бърза и неминуема смърт. Тези изменения
са от травматично естество, дължат се на тъпа травма с голяма сила и
отговарят да са получени от твърди повърхности вътре в купето на
автомобила или от волан, или арматурно табло. Предвид на това се доказва
причинно-следствената връзка между травматичните изменения, довели до
летален изход и процесното пътнотранспортно произшествие.
Ответникът не е оспорвал механизма на пътно-транспортното
произщшествие и не е правил възражение за съпричиняване от Г.Г..
Л. В. З. е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДП, тъй като се е движел с превишена
скорост, несъобразена с конкретните условия и пътен участък, без да прецени
обстоятелствата и невъзможността да предприеме спиране при предвидимо
препятствие. Нарушени са и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДП, тъй като
водачът на лек автомобил„М.Б.“ ******* при навлизане изцяло или частично
в съседната пътна лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Водачът на л.а. „Ф. Ф.“ се е движел с разрешена скорост, като не е имал
обективна възможност да предотврати удара между двата
автомобила.Насрещно идващият „М.Б.“ навлиза на 15-20 м. от мястото на
удара, което разстояние той изминава за около 0,5 секунди, което е по-малко от
времето за реакция на водача.
Настоящата инстанция преценява, че предвид постигнатото
извънсъдебно споразумение между наследниците на Н. И. Й. и част от
наследниците на Г. Г. /данни в т.д. №81/2022 г. на ЛОС/ответникът е приел
твърденията на ищеца в исковата молба относно механизма на пътно-
транспортното произшествие от 21.04.2022 г.и вредоносните последици –
смъртта на Н. И. Й. и Г. Г., причинната връзка между тях и относно тези факти
не следва да се излагат пространни съображения.Страните не спорят и
относно валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ сключена
между ответното дружество и водача на л.а. „М.Б.“ ******* с per. № *******
към датата на произшествието по застрахователна полица
BG22000620014/25.02.22 г. /03018339.
На 13.05.2024 г. ищците са отправили претенция до Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, като заявили претенции за обезщетение по 150000лв.
на всеки от ищците С писмо №4286/21.05.2024 г., ответникът е уведомил
ищците, че не е установена особено близка връзка с техния внук Г. Н. Г. и
няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Г. Н. Г. е роден на **.**.**** г. в гр. Л.,Л.област, като в акта за раждане е
вписана майка Н. Н., а баща **********. Н. Н. и Т. К. са заживели при
условията на фактическо съжителство **** годишна възраст и Н.Н. родила
5
дете- Г. Г.. От раждането на детето то било отглеждано и възприело като свой
баща Т. К., но няма установен произход на Г. от бащата. След раждането на Г.
Г., двамата родители заминали да живеят и работят в Р. Г., като детето
останало да живее при родителите на Н. Н. в гр.Л.. Няколко години след това
родителите се разделили. Н. Н. се установява в Р. Г., омъжва се за Г.ус Н. и
двамата са родители на А.и Г.о Н.. Т. К. заминава да работи и живее в И., като
също създал ново семейство и станал баща на още две деца.От раждането на
Г.Н. майката живеела при ищците в гр. Л. и те помагали в полагането на
грижите за него, тъй като майката била непълнолетна-св. С.Р.,св. Й. К.. С
решение №356/30.06.2005 г. по гр.д. №1693/2004 г. Ловешки райнен съд е
настанил на основание чл. 28,ал.1 във вр. с чл. 26,ал.1 от ЗЗД деетето Г. Н. Г. в
семейството на неговата баба и дядо –В. И. С. и Г. С. С.. С решение от
25.10.2010 г. по гр.д. №1761/2009 г. на ЛРС е прекратено настаняването на
детето Г.Н. в семейството на ищците. Г. Г. се намирал при баба си и дядо си по
майчина линия в гр. Л., Лов. област, след което се установил при майка си в Г..
Впоследствие Н. се върнал в България ,пребивавал в дома на баба си и дядо
си, вкл. след като се оженил за първата си съпруга С. и му се родило
дете/св.С.Р./. След навършване на пълнолетие Н. заминал за Г. при баща си ,
но при завръщането си в страната, живеел при баба си и дядо си.
Настъпването на внезапната смърт на Г.Н. поставила неговите баба и
дядо в тежко психическо и физическо състояние. Изградената от раждането му
емоционална връзка с него, довела до отчаяние, отказ да приемат смъртта на
внука, си, загуба да интерес към живота и приемането на медикаменти.По
представените медицински документи се установява, че В. С. се лекувала при
личния си лекар с тревоожно разстройство . Г. С. ползвал лекарствени
средства за потискане на депресивни симптоми-мед.рецепти от 14.05.22 г.,
09.05.2022г. 05.01.2023 г., 20.07.2023 .16.10.2023 г., 16.01.2024 г.. В. С. също
била на медикаментозна терапия за тревожност и са приложени мед.рецепти
от 06.05.22 г.,31.07.2022 г.16.01.2023 г., 31.07.2023 г.През април и май 2024 г.,
октомври 2024 г. са проведени медицински прегледи и на двамата ищци, с
установена диагноза „други уточнени тревожни разстройства“. От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза №7534/14.11.2024 г. е
дадено заключение , че при В. С. е наличие остра стресова реакция,
разстройство и кратка депресивна реакция , като не се окачват трайни
последици за психическото и здраве не се очакват и не се нуждае от
психиатрично лечение. По отношение на Г. С. е настъпила остра стресова
реакция, която е отзвучала, като е проведено лечение с успокоителни
медикаменти.
Предявени са обективно и активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗчл. 380 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, на Г. С. С., ЕГН ********** и на В. И. С., ЕГН ********** против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А, да за заплащане на сумата 120,000.00 (сто и
двадесет хиляди) лева за всеки един от тях поотделно обезщетение за
6
претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие причиняването на
смъртта на Г. Н. Г. при ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от дата 13.05.2024 година до
окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Законодателно е установена легалната дефиниция на договора за
застраховка по чл. 343,ал.1 от КЗ , като договор, с който застрахователят се
задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на застрахователното събитие да изплати застраховате
обезщетение. Застрахователният договор има писмена форма за
действителност –чл. 344,ал.1 от КЗ - се сключва като застрахователна полиза
или друг писмен акт. Между страните по делото няма спор,а това се
установява и доказателствата, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между първия
ответник и деликвента към момента на пътно-транспортното
произшествие.Предмет на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите – чл. 477 от КЗ е
имуществената отговорност на застрахованите лица за причинени от тях
вреди-имуществени или неимуществени вреди,свързани с
притежаване,ползване на моторни превозни средства, за която застрахователя
отговаря. Конкретизирано е в разпоредбата на чл. 478 от КЗ законовото
определение на пострадало лице/увредено лице/ за целите на задължителното
застраховане, като лице, на което е причинена смърт или телесно увреждане от
моторното превозно средство и има право на обезщетение за причинените
вреди.Г. Н. е починал при застрахователното събитие и оттам се извежда
процесуална легитимацията на страните-неговите съребрени роднини.Ищците
са сезирали съда с главни искове по чл. 432 от КЗ- преки искове срещу
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Искът по
чл. 432 от КЗ произтича от материалното право на увреденото лице да търси
обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на базата на
непозволеното увреждане.Процесуалната легитимация на ответника
произтича от качеството му на застраховател по силата на съществуващото
между него и причинителя на увреждането застрахователно правоотношение.
Страните са предявили претенциите си към застрахователя – по цитираните
по горе молби и застрахователят не е изплатил претендираните обезщетения.
По отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя съдът приема, че се установяват елементите на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД- вина и противоправност на деянието. В казуса обаче
настоящата инстанция съобрази, качествата на ищците, които не са преки
роднини на починалата и счита, че следва да се изследва дали са претърпели
неимуществени вреди в резултата на изключителни страдания и болки от
смъртта на тения внук Г. Н.. Доказването на размера на вредата и на
обезщетението е в тежест на ищците, за което съдът е указал изрично с
7
доклада по чл. 374 от ГПК.
С Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления, е конкретизирано, че за "жертва на престъпление" се приема
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление;а така също и членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В дефиницията "членове на семейството" се включват
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Следователно Директива
2012/29/ЕС не лимитира кръга на увредени лица и се включват такива, които
по силата на своята роднинска или емоционална връзка с пряката жертва на
престъплението, търпят вреди от смъртта й. Противоречията в съдебната
практика относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение
бяха преодоляни с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. В него се посочва, че за
всеки конкретен случай ищецът следва да установява характера, степента и
тежестта на преживяното страдание, както и се акцентира върху
изключителността на отношенията им с починалото лице.
Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е иск, на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие.
Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има обезщетително-
гаранционен характер. За уважаването на иска освен доказване на
фактическият състав на деликтната отговорност, се изиска доказване на още
застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането и предварително
отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на банковата
сметка, по която да извършат плащания от страна за застрахователя.
Непосочването на банкова сметка от страна на увредения не освобождава
застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение чл. 380, ал. 3 КЗ,
но поставя пострадалия в забава.
В хода на производството се доказва непозволението увреждане,предвид
установяване на вината на Л. В. З., механизма на деянието, вредите за ищците
като последица от смъртта на Г. Н. Г., причинната връзка между уврежданията
и настъпилата смърт на Г. Н. Г. и произшествието на 21.04.2022 г. С
противоправното си деяние Л. В. З. е причинил виновно смъртта на Г. Н. Г..
Управляваният от Л. З. лек автомобил „М.Б.“ ******* с peг. № *******
притежава валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на
деянието. Застраховател по този договор е ответникът, затова последният
следва да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за
8
причинените им вреди, вследствие ползването на моторното-превозно
средство - чл. 493 КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди, попада в
обхвата на покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ. Неимуществените вреди следва да
се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Справедливостта се
свързва с обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на двамата ищци от
смъртта на техния внук – Г. Н. се обосновава от изградената в продължение на
дължи години доверителна, емоционална връзка поради стечението на
обстоятелствата-непълнолетие на майката при раждането на Н., съвместното
домакинство и отглеждането на детето в техния дом в гр. Л. от раждането му
до заминаваето му в Г. при майката. Тези обстоятелства са създали връзка
между бабата и дядо и техния внук, навишаваща по интензитет отношенията
в традиционното българско семейство. Родителите на Н. Н. е трябвало да
поемат задълженията по отглежданеь възпитание, грижи за обучението на
детето Г.Н. след неговото раждане, а от 2005 г. и по силата на съдебен акт до
2010 година. Дълготрайните и дълбоки лични отношения с детето са
продължили и след навършване на пълнолетие. Г.Н. живеел в дома им, ведно с
първата си съпруга С. и детето си. Свидетелите са категорични и съдът
кредитира изцяло показанията им, тъй като са непосредствени и конкретни, че
ищците са били отдадени на отглеждането на Н. и са осъществявали
заместващата родителска грижа, при установяването на родителите му в
чужбина. Следователно внезапната смърт на внука им е предизвикала
страдание, което е изключително по характер и определя обезвреда чрез
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Влошеното психическо
състояние след смъртта на Н. на ищците се определя и от неговата възраст,
тъй като със смъртта му се нарушава очакването им за естествен ход на
живота ,липсата на заболявания и притеснението им за собственото им
бъдеще,тъй като са разчитали на неговата подкрепа в старините си. От
значение по казуса са икономическите условия към април 2022 г и те също
влияят на размера на сумата на обезщетението. Значим факт е и
преживяването на травмата от двамата възрастни ищци, което е налагало
поддържащо медикаментозно лечение. Съдът приема, че тези данни
определят обезщетение в размер на 50000 лева за всеки един от ищците.
Исковите претенции до пълния претендиран размер на сумата 120000
лева за всеки от ищците са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Двамата родители на Г.Н. са получили съответно 120000 и 130000 лева и
определяне на обезщетение за бабата и дядото на Н. от над 50000 лева до
120000 лева е прекомерен.От заключението на вещото лице-психиатър се
установява, че не се очакват трайни последици върху психиатричното здраве
на ищците и понастоящем не се нуждаят от психиатрично лечение . От друга
страна ищците имат и други внуци, които посещават /св. Й. К./,в чужбина и
имат здравословна връзка със семейството на внука им Г. Н., което може да
9
възстанови ежедневния им живот/вещо лице М. в с.з. на 03.12.2024 г./ .
Съдът е сезиран и с два акцесорни иска за заплащане на законна лихва
върху сумите от 120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 409 във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане и член 86 от
ЗЗД. В член 409 от Кодекса на застраховане е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение. Съобразно
особените правила на член 380 и чл. 429,ал.3 от Кодекса на застраховане,
заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е
обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи.
Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за
заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на
застрахователя.. Ищците са изпратили писмено искане до ответника, което е
получено на 13.05.2024 г. г. Застрахователното дружество е отказал плащане
поради неоснователност на искането и застрахователят е изпаднал в забава
след 13.05.2024 г. г. Следователно съдът приема, че исковете за присъждане на
законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от
застрахователя следва да бъдат уважение на основание чл. 409 от Кодекса на
застраховане във връзка с чл. 380 от Кодекса на застраховане, начиная от
13.05.2024 г. - Определение № 3115 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 761/2024
г., Решение № 10 от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г. ,решение №
128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г. Ищците не са посочили
банкова сметка ,нито в молбата към застрахователя, нито в исковата молба.
Това, не е освобождава от задължението да заплати законна лихва.В казуса не
е приложима разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ за забава на застрахователят
по чл.497, ал. 1 от КЗ. В писмото си застрахователя е оспорил изцяло на
основателността на предявения от ищците претенции,поради недължимост и
недоказаност, а не поради непосочването на банковата сметка от увреденото
лице - съдебно решение № 167 от 3.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т. о решение № 194 от 3.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на ВКС, I т. о. на
ВКС.
Ловешки окръжен съд счита, че кумулативно активно субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от
КЗ и чл. 380 от КЗ против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв.,
причинени на Г. С. С., ЕГН ********** и на В. И. С., ЕГН ********** против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А, за заплащане на сумата 50000 лева за всеки един
от тях поотделно претърпени от причиняването на смъртта на техния внук Г.
Н. Г. при ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 13.05.2024 година до окончателното
изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска са основателни и доказани и следва да бъдат уважени,
10
а исковете до пълния претендиран размер на сумите за разликата до 120000
лв. за всеки един от ищците поотделно,ведно със законна лихва, начиная от
21.10.2022 г. са неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от процеса и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 за минималните
разМ. на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. И. И. сумата от 4650 лева за
всеки от ищците поотделно – адв. възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът трябва да плати в полза на бюджета по сметка на Ловешки
окръжен съд сумата 4000 лева – държавна такса върху уважената част от
исковете, както и сумата от 5 лева, за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, ищците следва да му заплатят
сумата 520 лева за настоящата инстанция за всеки един от активно субективно
съединените искове или общо 1040 лева.
Ищците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да заплатят на
ответника сумата 1390 лева съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от
делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете- юрисконсултско
възнаграждение 1040 и 350 лева-депозит за вещо лице. Ищците са освободени
от такси и разноски по чл. 83 от ГПК, но не и от отговорност за разноски –
съдебно решение № 148 от 19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на ВКС.
Ответникът следва да изплати в полза на бюджета сумата 730 лева-съразмерно
на уважената част от исковете от платения депозит за съд.медицинската и
автотехническа експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от М.М.С.-Г., и П. В. Д. – изп. директори, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл.
380 от КЗ да заплати:
- на Г. С. С., ЕГН **********, от *** да заплати сумата 50000
/петдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени вследствие причиняването на смъртта на неговия внук Г. Н.
Г. при ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 13.05.2024 година до окончателното
изплащане.
11
- на В. И. С., ЕГН **********, от *** да заплати сумата
50000/петдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, претърпени вследствие причиняването на смъртта на Г. Н. Г. при
ПТП от 21.04.2022 г. реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 13.05.2024 година до окончателното
изплащане,
като исковете до пълния претендиран размер за разликата от 50000
лв. до 120000 лв. за всеки един от ищците поотделно, ведно със законна
лихва върху нея, като неоснователни и недоказани отхвърля.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, ,с горните данни да заплати на адв. И. А. И., адвокат при
Адвокатска колегия Ловеч,на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумите от по 4650
лева /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/ – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Г. С. и за В. С. или
общо 9300 лева, за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, с горните данни, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Ловеч, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/ държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете, сумата 750 /седемстотин и петдесет лева/лева -
възнаграждения за вещи лица,платени от бюджета на съдебната власт и 5.00
лв. /пет лева/-д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН ********** и В. И. С., ЕГН ********** ,с
горните данни да заплатят на „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, с горните данни, сумата 1390 лева /хиляди сто тридесет
четири лева/, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция
съразмерно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12