№ 1262
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110134583 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния
служител за присъждане на сума в размер на 1 746.87 лв., представляваща обезщетение за
17 дни неизползван от Р. С. М. платен годишен отпуск за 2022 г.
В исковата молба се твърди, че Р. С. М. работил като „Н.“ в отдел „П.“ в М., считано
от 01.02.2012 г. На 15.06.2022 г. му била връчена Заповед № ./08.06.2022 г. на министъра на
външните работи, с която служебното правоотношение между страните било прекратено.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗДСл ищецът имал право на платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни, като със Заповед № ./22.03.2013 г. на министъра на външните работи бил
определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, поради което
ищецът имал право на общо 30 работни дни платен годишен отпуск за 2022 г. Твърди, че не
му бил заплатен неизползвания годишен отпуск за 2022 г. в размер на 17 дни, поради което
в настоящото производство се претендира сумата от 1 746.87 лв. Претендират се и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че Заповед № ./08.06.2022 е
обжалвана по административен ред, като е образувано адм. дело № 6046/2022 г. по описа на
АССГ, 19 състав, по което има постановено съдебно Решение № 6086/21.10.2022 г., с което е
отхвърлена жалбата срещу издадената заповед, и което решение все още не е влязло в сила.
Искът по чл. 61, ал 1 ЗДСл бил преждевременно предявен и като такъв – недопустим.
Твърди се, че изплатеното обезщетение за 13 работни дни неизползван платен годишен
отпуск било изчислено пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж към
момента на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като правото на реално
ползване на платения годишен отпуск било обвързано от изискването да се полага реално
труд по съществуващото правоотношение, като размерът на полагащия се отпуск се
определял пропорционално на реално отработеното през тази година време. Поддържа, че
изводите от Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд не следва да се
прилагат във връзка с отпадането на пропорционалността при определяне на обезщетението.
В подкрепа на това твърдение се позовава на Конвенция №52 на МОТ и на практиката на
СЕС, според която правото на полагаем платен годишен отпуск зависело не само от
съществуването на правоотношението, но и от реалната възможност на служителя да
положи труд по него. Поддържа, че Заповед № ./22.03.2013 г., с която е определен
допълнителен отпуск от 10 работни дни, се отнася до работа на ненормиран работен ден и
този отпуск се полага само ако служителят е полагал труд. С тези съображения моли искът
1
да бъде отхвърлен и претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че възражението за недопустимост на предявения иск е неоснователно,
като обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между
страните е атакувана не води нито до преждевременност на предявения иск, нито до
неговата недопустимост.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на служебно правоотношение с ответника за
твърдения период, прекратяването му на съответното основание и размера на неизползвания
платен годишен отпуск, респ. размера на дължимото обезщетение.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото обезщетение при прекратяване на
правоотношението.
С оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти и обстоятелства: че страните са се намирали в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Н.“ при основното
възнаграждение в размер на 2466,17 лв.; че със Заповед № ./08.06.2022 на министъра на
външните работи било прекратено служебното правоотношение на ищеца с М., която не е
влязла в сила; че размерът на обезщетението за 17 дни неползван отпуск се равнява на
сумата от 1746.87 лв.
По исканията на страните:
Ищецът е направил искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да
представи заверено копие на Заповед № ./22.03.2013 г. на министъра на външните работи и
на служебното досие на Р. С. М., което искане е основателно.
Съдът намира, че следва да допусне представените писмени доказателства, тъй като
са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
На ответника следва да се даде възможност да завери „вярно с оригинала“ приложените към
отговора документи.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
оставено без уважение, доколкото с него се цели установяване на безспорни между страните
обстоятелства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.04.2023 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, като УКАЗВА на
ответника в срок до първото съдебно заседание да завери „вярно с оригинала“ приложените
към отговора документи, като в противен случай съдът ще отмени определението си в
частта, в която ги е приел като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото съдебно заседание по делото на
основание по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи заверено копие на Заповед № ./22.03.2013 г. на
министъра на външните работи, както и на служебното досие на Р. С. М., като УКАЗВА на
ответника, че при непредставяне на посочените документи поведението му ще се цени по чл.
161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
2
експертиза.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С.. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел..,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че настоящото определение, ведно с мотивната му част, има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание
може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се
изпрати и препис от писмения отговор, ведно с доказателствата към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3