О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /14.03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ
КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 370 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 56588/28.08.2018г. на Ж.Б.К., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу
решение № 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, с която е
допуснат до делба апартамент № 31, находящ се в гр.Варна, ул. „Дрин“ № 45,
вх. Б, ет. 4 с площ от 70,33 кв.м., с идентификатор №10135.1503.45.2.11 по КККР
на гр.Варна, ведно с избено помещение без площ по нотариален акт, заедно с
припадащите се 3,1881% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
10135.1503.45. при квоти от по 1/3 ид.ч. от имота за всеки от съделителите М.А.М.,
ЕГН********** ***, Ж.Б.К., ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,***, на осн.
чл.34 от ЗС.
В жалбата е изложено становище за
необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено пр
допуснати съществени нарушения и неправилно приложениен а материалния закон.
Излага, че обжалваното решение не е основано на съвкупната преценка на всички
доказателства по делото и при обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Изразява несъгласие с извода на съда за успешно проведено от ищцата оборване на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобиване на имущество по
време на брака, довел до извода, че делбения имот е закупен с лични средства на
наследодателя Асен Ковачев. Счита, че е провела успешно насрещно доказване, с
което са опровергани изцяло фактите, отразени в декларация от 11.04.1994г. Не
споделя и становището на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите
Наумов и Велинова биха довели до опровергаване съдържанието на изходящ от
страната документ. Отправеното искане е за отмяна на решението в частта на
квотите на съделителите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от М.А.М., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от И.А.К., в който е изразено становище за основателност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за неправилно. Моли за отмяна
на решението в обжалваната част.
Образувано и по въззивна частна жалба вх. № 55257/21.08.2018г. от Ж.Б.К., ЕГН **********
и И.А.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу решение
№ 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския
районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, имаща характер на определение по
чл.344, ал.2 и ал.3 от ГПК, с която е постановено гараж, находящ се в гр.Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 5, с площ
от 23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., съставляващ
обект с идентификатор № 10135.51.254.5, по КККР, построен в държавно дворно
място, с идентификатор № 10135.51.254, а по документ за собственост
съставляващо имот с пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото
с площ от 250 кв.м. до приключване на производство за делба да се ползва от
двете въззивници, за което ползване са осъдени да заплащат в полза на
въззиваемата М.А.М., ЕГН********** *** месечно по 33,33 лв.
Въззивниците излагат, че с отговора на
исковата молба изрично са заявили, че не ползват гаража и нямат ключ за него,
като не желаят да го ползват и в бъдеще, което искане е поддържано до
приключване на производството пред първата инстанция. Намират, че ползването на
този имот следва да се предостави на въззиваемата.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпило възражение и насрещна частна
жалба вх. № 61347/20.09.2018г. от М.А.М., ЕГН**********. Изразено е
становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба и моли същата
да се остави без уважение. Насрещната страна обжалва решението в частта за
определения размер на обезщетението за ползване на частта на въззивницата от апартамент
№31, находящ се в гр.Варна, ул.Дрин № 45, вх.Б, ет.4 с площ от 70,33 кв.м.,
дължимо от двете въззиваеми по насрещната жалба. Страната намира определеното
обезщетение за крайно занижено. Излага, че е оспорила заключението на вещото
лице по проведената СОЕ, но съдът е допуснал процесуално нарушение като е
отказал допускането на повторна или тройна експертиза. Моли за определяне на
нов размер на дължимото обезщетение за ползването на апартамента. Отправя
искане за допускане на повторна СОЕ, която да даде отговор на въпроса за
размера на пазарния наем на жилището, при съобразяване на неговите
характеристики, местонахождение, състояние и пазарни аналози.
Насрещната страна е изразила становище
за недопустимост на насрещната жалба. В условията на евентуалност моли да не се
допуска исканата съдебна експертиза.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне
на доказателствената тежест.
Съобразно
разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не могат да
твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли
да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията
от цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма.
В случая, въззивницата допускането до разпит на един свидетел за установяване
при какви обстоятелства е съставена и подписана декларацията от 11.04.1994г.,
което искане е обосновано с твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения от районния съд. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения, тъй като своевременно се е произнесъл
и е уважил идентично доказателствено искане. Страната е имала възможност освен
допуснатите двама свидетели за установяване произхода на вложените средства в
закупуване на апартамента, да се ползва от показанията на още един за
установяване при какви обстоятелства е съставена и подписана процесната декларация.
В о.с.з. на 12.06.2018г. въззивницата се е ползвала от показанията само на
двама свидетели, но втората свидетелка Иванка Велинова е разпитана и за двете
обстоятелства, вкл. и за въпросната декларация. Действително, в протокола е
отразено, че съдът отклонява въпрос, свързан с декларацията, но надолу са
записани отговори на въпроси, свързани със знанието на свидетелката за
съществуването на този писмен документ. По изложените съображения, това
доказателствено искане на въззивника се явява недопустимо и следва да се остави
без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Подадената в срока за отговор насрещна частна въззивна жалба е процесуално
недопустима, тъй като в закона не е предвидено право на насрещна частна жалба.
Дори и да се приеме, че такава е допустима, по арг. от чл.278, ал.4 от ГПК, то
следва да се съобрази, че в случая предметът на двете частни жалби е различен.
Първоначалната частна въззивна жалба касае определените привременни мерки
досежно допуснатия до делба нежилищен имот, докато насрещната - привременни
мерки за размера на дължимата сума за ползването на допуснатия до делба жилищен
имот. Липсата на обусловеност на насрещната частна жалба от подадената частна
жалба изключва възможността втрота жалба да се квалифицира като насрещна. Съобразно
направените искания следва да се приеме, че същата съставлява частна жалба
срещу определението на съда, инкорпорирано в решението по допускане на делбата,
в посочената по-горе част. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 от ГПК срокът
за подаване на частна жалба е едноседмичен от датата на съобщаване на
определението. Препис от решение № 3506/25.07.2018г., в което е обективирано
обжалваното определение, е връчено на М.А.М., чрез адв. Д., на 06.08.2018г., а
частната жалба на страната е подадена на 20.09.2018г. Действието е извършено
след изтичането на преклузивния законоустановен срок, поради което е
недопустимо и съдът не дължи произнасяне по него. По изложените съображения
насрещната частна въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 56588/28.08.2018г. на Ж.Б.К., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу решение № 3506 от 25.07.2018г.,
постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви
състав, в частта му, с която е допуснат до делба апартамент № 31,
находящ се в гр.Варна, ул. „Дрин“ № 45, вх. Б, ет. 4 с площ от 70,33 кв.м., с
идентификатор №10135.1503.45.2.11 по КККР на гр.Варна, ведно с избено помещение
без площ по нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1503.45. при квоти от по 1/3
ид.ч. от имота за всеки от съделителите М.А.М., ЕГН********** ***, Ж.Б.К., ЕГН **********
и И.А.К. ЕГН **********,***, на осн. чл.34 от ЗС, както и въззивна частна жалба вх. № 55257/21.08.2018г. от Ж.Б.К., ЕГН **********
и И.А.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу решение
№ 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр. дело № 8193/2017г. на Варненския
районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, имаща характер на определение по
чл.344, ал.2 и ал.3 от ГПК, с която е постановено гараж, находящ се в гр.Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 5, с площ
от 23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., съставляващ
обект с идентификатор № 10135.51.254.5, по КККР, построен в държавно дворно
място, с идентификатор № 10135.51.254, а по документ за собственост
съставляващо имот с пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото
с площ от 250 кв.м. до приключване на производство за делба да се ползва от
двете въззивници, за което ползване са осъдени да заплащат в полза на
въззиваемата М.А.М. ЕГН********** *** месечно по 33,33 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна частна жалба вх. № 61347/20.09.2018г. от М.А.М.,
ЕГН**********.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивницата Ж.Б.К., ЕГН **********
за събиране на гласни доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 370/2019г. на ВОС
за 16.04.2019г. от 14,00ч., за която
дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане насрещна
частна жалба вх. № 61347/20.09.2018г. подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя, на осн. чл. 274, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: