Р Е
Ш Е Н
И Е
20.09.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 168 2023 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на тринадесети септември 2023 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Михаил Крушовски
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 158 по описа на КнАдмС за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
ОД на МВР гр. Кюстендил, представлявана от директора си ст. комисар Т. П., чрез гл. юк. Г.Б. обжалва Решение на ДРС № 189/23.05.2023 г. по НАХД № 395/2023 г. по описа на същия съд за 2023 г.
Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което районния съд неправилно е отменил ЕФ и моли същият да се потвърди. Твърди се, че не са допуснати сочените от въззивния съд нарушения при прилагането на закона.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото. По делото е постъпила молба вх. № 3519/11.09.2023 г. от касатора чрез гл. юк. Г.Б., с която уведомява съда, че е невъзможно явяването й в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на ДРС и да се потвърди отменения с него електронен фиш. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото. Констатирано е постъпването на молба вх. № 3500/08.09.2023 г. от ответника, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност му е невъзможно явяването в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Оспорва изцяло касационната жалба, като моли да се постанови решение, с което да се остави в сила решението на ДРС като правилно, ведно с всички законни последици от потвърждаването. Поддържа писмения отговор, като моли да се имат предвид и доводите му пред въззивния съд, които поддържа изцяло.
Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е основателна, сочените в касационната жалба основания са налице, а ДРС е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да се отмени, а процесния ЕФ да бъде потвърден.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 395 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е отменен Електронен фиш Серия К № 6781825, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на А.И.Г., с адрес ***, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 800.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Отмененият от ДРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу А.И.Г., с адрес ***, за това че на 25.11.2022 г. в 11.16 ч., в обл. Кюстендил, общ. Дупница, гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“, при склад на магазин „Те Макс“, в посока гр. Самоков, управлява лек автомобил Форд Фюжън, с рег. № РА 1672 КВ, като се движи с 84 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., Наказуемата скорост е 34 км/ч. след приспаднат толеранс в полза на водача – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2783757 на 26.11.2021 г.
Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство система за контрол на скоростта на МПС TFR1-M 563, като е изготвен клип № 10957.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 09.03.2023 г. и на нарушителя е наложена “глоба”
в размер на 800.00 лв., на основание 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с
ал. 1 т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон.
Първоинстанционният съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган при формално спазване на процесуалните правила, но е счел същия за неправилен и незаконосъобразен поради частично, неясно и недостатъчно от към факти и конкретика описание на нарушението, което съществено е ограничило правото на защита на санкционираното лице, както и възможността за преценка от страна на съда, дали нарушението изобщо е било извършено в условията на повторност или не. След обсъждане на събраните доказателства, съдът е счел, че жалбата е основателна, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, както и не е доказано по несъмнен начин правнорелавантните за деянието обстоятелства и го е отменил.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще отмени решението на ДРС като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивния съд е изпълнил задълженията си по чл. 13 ал.1; чл. 14 ал.1 и чл. 107 ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства, обсъдил е и е анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които обаче не се споделят от касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1 т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3 т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1 т. 6 и ал. 3 т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В конкретния случай АНО е обосновал квалифициращия признак за повторност на деянието, съобразявайки дефиницията в §1 т. 33 от ДР на ЗДвП, като е посочил приложимия състав по чл. 182 ал.1 т. 4 вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишаване на скоростта в населено място. Налице е връзка с конкретния основен състав на деянието, което позволява да се провери и законосъобразността на наложеното административно наказание, размерът на което е в зависимост от приложимата хипотеза по основния състав.
Неправилен
извод е направил въззивния съд и по отношение липсата на изрично упоменаване на
дата на влизане в сила на предходно издаден ЕФ, тъй като още с първоначалното
изпращане на административната преписка АНО е представил справка от
информационната система АИС-КАТ, от която е видно, че ЕФ серия К № 2783757 е
влязъл в сила на 26.11.2021 г.
След анализ на всички приложени писмени доказателства, настоящият касационен състав счита, че констатираното административно нарушение в условията на повторност е доказано, налице е съответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.
С оглед изхода от правния спор следва да се присъдят разноски в полза на касатора за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 160 лв. за представителство и защита пред двете съдебни инстанции, които са платими от А.И.Г. ***.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 189/23.05.2023 г., постановено по НАХД № 395/2023 г. по описа на ДРС за 2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 6781825, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на А.И.Г. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/лв. на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон при условията на повторност.
ОСЪЖДА А.И.Г. *** да заплати на ОД на МВР гр. Кюстендил разноски в размер на общо 160 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: