№ 14612
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110132294 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от И. А. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С(*****************) против етажните
собственици в сградата на бул. (*****************) с искане за отмяна на
прието решение от общото събрание на етажните собственици по т. 2 от
общото събрание, проведено на 09.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че при приемане на оспорените решения
са допуснати нарушения на закона и решенията се явяват незаконосъобразни,
съответно подлежат на отмяна. Ищецът В. поддържа, че приетото решение
протИ.речи на чл. 51, ал. 1 и ал. 4 от ЗУЕС, както и заобикаля разпоредбата на
чл. 51, ал. 5 ЗУЕС. Посочва, че разходите по поддръжка и управление на
етажната собственост са били разпределени на квадратен метър в зависимост
от имота /жилищен, нежилищен/, а не както следвало – според броя на
собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните
домакинства. Ищецът твърди, че е уведомил ръководството на етажната
собственост за неправилното разпределение на разходите, като е поискал
информация във връзка с проекто-бюджета, но такава не била предоставена.
Ищецът сочи, че решението не е взето в съответствие с обявения дневен ред,
както и че не е отразено кои имоти са предназначени за извършване на
професия или дейност, съответно на ищеца и останалите етажни собственици,
които ползват имотите си за жилищни нужди, са възложени
непропорционално високи такси за разходите по поддръжка и управление на
етажната собственост. Във връзка с твърденията си за заобикаляне на нормата
на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС, ищецът посочва, че в процесното решение е прието
да има портиер, сумите за когото не са разпределени съгласно закона, а като
точна сума за всеки отделен обект. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявения иск.
1
В срока за отговор е подаден такъв със становище за неоснователност
на предявената искова претенция – твърди се, че ищецът не е оспорил
съдържанието на протокола съгласно чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Оспорва се
твърдението, че решението е прието в съответствие с обявения дневен ред,
посочва, че всеки собственик е задължен да внася такси за разходите по
управление и поддръжка. Твърди, че процедурата по свикване на общото
събрание е спазена. Ответникът счита,че ищецът не е доказал,че притежава
право на собственост върху недвижим имот в сградата. Моли съда да
отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
С постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2013
г.,влязло в сила на 28.03.2013 г. И. А. В. се легитимира като собственик на
апартамент 4-13 в сградата на (*****************)
Установява се от протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от 09.05.2022 г. на общото събрание на собствениците в сграда в
режим на етажна собственост в С(*****************)я,
(*****************)че по т.2 е прието решение за нов месечен бюджет за
разходите за поддръжка и управление на общите части съгласно предложен
проекто-бюджет като считано от 01.05.2022 г. се определя такса поддръжка и
управление в размер от 0,71 лева на кв.м.(чиста площ и общи части ),а за
нежилищните имоти – 1,36 лева на кв.м.(чиста площ и общи части ),под
нежилищни имоти се имат предвид имоти в жилищните входове,без
самостоятелен вход,които се ползват като офиси и за други подобни
дейности,свързани с достъп на външни лица. Такса портиери остава 36
лева/обект.
Видно от констативен протокол от 10.05.2022 г.,протокол от общото
събрание е поставен на 10.05.2022 г. в 17,30 часа,а на *** протокол е изпратен
по електронната поща на 11.05.2022 г.
По делото са представени покана за общо събрание на етажните
собственици в сградата на (*****************)разписка за поставянето й на
29.04.2022 г.,списък на етажните собственици и пълномощни за общото
събрание от 09.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Съдът,отчитайки обстоятелството,че на ищеца В. е изпратен препис от
протокола на имейл адрес на 11.05.2022 г.,както и при съобразяване датата на
пощенското клеймо на изпращане на исковата молба по пощата,намира,че
искът е предявен в рамките на предвидения преклузивен срок.
По основателността на иска :
С иска по чл.40 от ЗУЕС е предоставена защита на всеки собственик на
индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост срещу
незаконосъобразни решения на общото събрание на етажните собственици. За
да бъде уважена исковата претенция,необходимо е страната ищец да проведе
2
доказване,че е собственик на индивидуален обект,а е възложено в тежест на
ответната страна да установи,че приетото решение на общото събрание е
прието при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на
материалния закон. Чрез предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС се цели
предизвикване настъпването на правна промяна – да бъде отменено
решението или решенията,които етажният собственик оспорва. В този смисъл
неоснователен е доводът на ответната страна,че ищецът В. не е оспорил
съдържанието на протокола – следва да се посочи,че оспорване на
съдържанието може да бъде направено,когато етажният собственик счита,че
протоколът съдържа неточност относно отразените изявления или приетите
решения,докато при несъгласие с приетото решение по същество етажният
собственик следва да предяви иск за отмяна на решението.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че ищецът В. е собственик
на недвижим имот в сградата,в която насока е представено постановлението
за възлагане,съдържащо отбелязване за влизането му в сила,според което
ищецът е придобил недвижим имот в сградата на (*****************)а и
следва да бъде отчетено,че от представените от ответната страна
доказателства – списък на етажните собственици за общото събрание от
09.05.2022 г. ищецът е включен,а и не е спорно,че страните са водили имейл
кореспонденция по повод общото събрание от 09.05.2022 г.,поради което е
доказано,че ищецът е активно легитимиран да оспори решението по т.2 от
общото събрание от 09.05.2022 г.
В производството по иск по чл.40 от ЗУЕС съдът не проверява
служебно дали са спазени процедурите по свикване и провеждане на общото
събрание и дали решенията са законосъобразни извън наведените в исковата
молба доводи относно тяхната незаконосъобразност,т.е. съдът се произнася
по законосъобразността на решенията въз основа на релевираните от страната
ищец твърдения – в този смисъл решение № 58/25.03.2014 г.,постановено по
гражд.дело № 5704/2013 г. по описа на ВКС и решение № 37/20.04.2016
г.,постановено по гражд.дело № 4432/2015 г. по описа на ВКС.
Софийският районен съд възприема като основателни доводите на
ищеца В.,че при приемане на решението по т.2 е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл.51,ал.1 и ал.5 от ЗУЕС. Съгласно чл.51,ал.1 от ЗУЕС е
установен принципът,че разходите за управление и поддържане се определят
по брой лица – собственици,обитатели или ползватели,а ал.5 от същата
разпоредба регламентира,че при упражняване на професия или
осъществяване на стопанска дейност в самостоятелен обект,свързана с достъп
на външни лица разходите за управление и поддържане са в размер от
трикратен до петкратен спрямо размера,определен с решение на общото
събрание. Съдът счита,че цитираната разпоредба урежда императивно
правило за начина,по който се определя размера на таксата за управление и
поддържане,както и императивно е определен минимален и максимален
размер на дължимата вноска,ако в определен обект се упражнява професия
или се реализира дейност. Анализирайки нормата на чл.51,ал.1 от ЗУЕС,съдът
намира,че същата еднозначно сочи,че размерът на вноската за управление и
поддържане следва да бъде определен на база брой лица,съответно размерът
на вноската за обектите,в които се осъществява дейност следва да е между
три пъти и пет пъти по-висок и не е предоставено на правомощията на общото
3
събрание да възприема друг подход за определяне размера на дължимата
такса. С оглед това,че в настоящия случай при определяне размера на таксата
за управление и поддържане е възприет подход за изчисляване размера на
същата при отчитане на големината на самостоятелните обекти и се изчислява
на база кв.м. площ – за самостоятелния обект и за общите части,съдът
приема,че е нарушено императивно правило и решението по т.2 от общото
събрание,проведено на 09.05.2022 г. подлежи на отмяна. В тази насока следва
да бъде отчетено,че разбирането,че таксата за управление и поддържане
винаги трябва да се определя на база брой собственици,обитатели или
ползватели е обективирано в съдебната практика на ВКС,а именно в решение
№ 80/04.11.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1213/2020 г. и решение №
313/07.04.2020 г. по гражд.дело № 1332/2019 г. По изложените съображения
съдът възприема,че оспореното решение по т.2 от общото събрание подлежи
на отмяна като следва да бъде отменено изцяло – независимо от довода на
ответната страна,че в частта за таксата за портиер е налице предходно влязло
в сила решение на общото събрание,което ищецът В. не е оспорил по съдебен
ред. С оглед това,че с оспореното решение по т.2 от общото събрание се
определя размера на таксите,считано от 01.05.2022 г. занапред,това решение
представлява самостоятелно решение,подлежащо на съдебен контрол и
обстоятелството дали за по-ранен период от време таксите са били
определени по същия начин,но решението не е било оспорено,не препятства
съдебния контрол на процесното решение. При това положение и при
съобразяване,че съгласно чл.51,ал.4 от ЗУЕС разходите за портиер също се
разпределят при спазване на принципа,установен съгласно чл.51,ал.1 от
ЗУЕС,т.е. на база брой лица,и в частта за такса портиер решението подлежи
на отмяна.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени 80 лева – внесена държавна такса,а възнаграждение не
следва да бъде присъдено поради липса на доказателства за размера на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по т.2 от проведено общо събрание на етажните
собственици в сграда в режим на етажна собственост в гр.София,
(*****************)проведено на 09.05.2022 г. по иск с правно основание
чл.40 от ЗУЕС,предявен от И. А. В. против етажните собственици в сграда в
режим на етажна собственост в гр.София,(*****************)
ОСЪЖДА етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост в гр.София,(*****************)да заплатят на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. А. В., ЕГН **********, с адрес гр.
С(*****************), сумата от 80 ( осемдесет ) лева внесена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5