Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
гр. Севлиево
19.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на единадесети април
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 1211 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 687/18
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 336 от 30.05.2018
г. по чл. 410 ГПК, като ответникът е осъден да заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните
последици.
Твърди, че отношенията между страните са възникнали от Договор за кредит № 305570
от 24.09.2015 г., сключен между ответника и „Фератум България“ ЕООД. Договорът
е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ. По силата на договора ответникът е получил кредит в размер на 800 лв. Сумата е следвало да се върне в размер на 984 лв., включваща главницата и договорна
лихва в размер на 184 лв. за срок от 360 дни. В същия ден е бил сключен и
Договор за гаранция /поръчителство/ между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, като
кредитополучателят се е задължил на гаранта с такса за предоставяне на
гаранцията в размер на 614,29 лв. Тъй като ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си да върне кредита, кредиторът „Фератум България“ ЕООД е поискал
изпълнение от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, който е погасил дължимата сума, с
което е встъпило в правата на кредитора.
На 01.12.2017 г. е сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД и е
подписано Приложение Г към Договора, по силата на които вземането е прехвърлено
в собственост на ищцовото дружество. По договора за кредит ответникът е
изплатил сума 150 лв. Ищецът претендира главница 768,22 лв., договорна лихва 142,27
лв. и такса за гаранция 537,80 лв. ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът, чрез
особен представител адв.С.М., е представил писмен отговор в законния месечен
срок. В него твърди, че не са представени доказателства за сключени от
разстояние договор за кредит и за поръчителство. Прави възражение за нищожност
на договора за кредит и договора за гаранция поради противоречие с добрите
нрави,със закона и поради неравноправни клаузи.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 687/18 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 336 от 30.05.2018 г. по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за съществуване на
вземането си.
С влязло в сила определение № 1130 от 12.11.2018 г. – л.45 производството
по делото е прекратено по отношение на иска за мораторна лихва с цена 37,67
лв., поради оттегляне на иска. В тази част е обезсилена и издадената заповед за
изпълнение. Затова предмет на спора са останалите суми по заповедта за
изпълнение /без мораторната лихва/.
Безспорен факт е, че предмет на установителния иск е Договор за кредит № 305570
от 24.09.2015 г., сключен между ответника и „Фератум България“ ЕООД и Договор
за гаранция /поръчителство/ между
ответника и „Фератум Банк“ ЕООД. Договорите са е сключени чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ, както се твърди в
исковата молба. Ищецът е представил тези два договора – л. 85- 86 и л.93-94, но
те не са подписани от страните. И тъй като в договора за гаранция е предвидено,
че ако клиентът не изпълни задължението си към кредитора, гарантът ще плати при
първо негово поискване, след което встъпва в правата на кредитора. Ищецът
твърди, че гарантът „Фератум Банк“ ЕООД е изплатил в пълен размер дължимата от
ответника сума на „Фератум България“ ЕООД, поради което именно гарантът има
право на регрес срещу длъжника.
Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за
гаранция, но своята активна легитимация установява чрез приложения Договор за придобиване
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/
между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017 г. – л. 12 и сл. В чл. 2.1 от този
договор е посочено, че кредитите се отпускат от „Фератум България“ ЕООД и че
„просрочените кредити са прехвърлени срещу гаранционно плащане на продавача –
„Фератум Банк“. Вероятно точно затова ищецът твърди, че дружеството гарант
„Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД задължението
на ответника по договора и затова встъпва в правата на кредитор. И в качеството
си на кредитор е прехвърлил вземането към ответника по силата на посочената
по-горе цесия.
Съдът обаче счита, че тези твърдения са недоказани, тъй като не са
представени никакви доказателства кога и каква сума е изплатил гарантът
„Фератум Банк“ на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят на ответника по
делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради
изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответника/ и след това прехвърляне на
вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на ищцовото
дружество. Освен това двата договора за са различни суми и посочената цена в договора
за гаранция не покрива изцяло задължението на ответника.
В исковата молба не се съдържат
никакви твърдения, че ответникът е бил уведомен за извършената продажба на
вземането. Не са представени и доказателства. Видно от особеното искане от ИМ уведомлението
за цесията за първи път се връчва чрез връчване на съдебните книжа по
предявения иск.
Извън недоказаната по безспорен начин активна легитимация, съдът счита, че
по делото не е представен процесният
договор за потребителски кредит. Касае се за договор по чл. 6 от ЗПФУР, като в
чл. 18 са предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата. Точно поради
липсата на електронната кореспонденция не е ясно не само дали е бил сключен
договорът, а какви са клаузите му /ако все пак е бил сключен/. Това е видно от
представения незаверен като електронен документ договор – л.85, в който е
посочено „брой вноски 12“, но без да е конкретизирано за седмични, месечни или
други вноски става въпрос. Посочена е и първата падежна дата, но няма
погасителен план или край на договора, за да е видно кога изтича и съответно
как са изчислени дължимите по него суми. Представената от ищеца справка,
наречена Статус на заема от л.6 не може да замести основното доказателствено
средство за сключване на договора – а именно самият договор.
По делото не са представени доказателства за съставянето на електронни
документи във връзка с договора. Не са представени заверени преписи от
електронната кореспонденция между страните. Не са представени доказателства, от
които да се установи, че кредиторът, в качеството му на доставчик, е
предоставил на ответника съответната информация по Глава ІІІ от ЗПФУР. Не са
представени доказателства, от които да се установи, че ответникът като
потребител е бил уведомен за правото да се откаже от сключения договор. Няма
потвърждение и по факта, че ответникът е получил Общите условия, приложени от
ищеца.
Същото се отнася и до договора за поръчителство, за чието сключване не е
представено никакво доказателство.
Поради това съдът приема, че не се доказа сключването на договор за заем
между ответника и „Фератум България“ ЕООД, както и договор за гаранция между
ответника и„Фератум Банк“ ЕООД, като и двата не бяха представени от ищеца.
Извън това съдът счита, че ищецът не установи и своята активна легитимация,
по следните съображения:
Цесията е сключена между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД, но това дружество не
е предоставило кредита. За да има право на регресен иск срещу длъжника гарантът
„Фератум Банк“ ЕООД трябва да е изплатил задължението на длъжника към „Фератум
България“ ЕООД, а такива доказателства не са представени, освен голословни
твърдения в исковата молба. Затова ищецът не може да претендира за вземане,
което се дължи на трето на цесията дружество.
Мотивиран от горното съдът счита, че
установителният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
Съдът няма да обсъжда възраженията на особения
представител на ответника досежно
нищожност на договорите, тъй като всъщност няма договори, а за нищожен
може да бъде обявен съществуващ в правния мир договор или отделни негови
клаузи.
С оглед изхода на спора разноските на ищеца остават
в негова тежест.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповед за изпълнение № 336 от 30.05.2018
г. по ч.гр.д.№ 687/18 г. по описа на РС Севлиево, издадена по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
бул.Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К.против длъжник И.И.И. ЕГН ********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 687/18
г. по описа на РС – Севлиево.
По арг. от чл. 416 ГПК, след влизане на решението в сила, заповед за
изпълнение № 336 от 30.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 587/18 г. на РС – Севлиево няма
да влезе в сила и по нея не следва да се издава изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: