№ 3073
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110131611
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени задълженията на ответниците
при режим на разделна отговорност при равни квоти всеки по ½ от сумата в общ размер на
1803,32 лева за аб. № 287075, от които 1616,52 лева, представляваща главница за потребена
ТЕ за периода 01.05.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ в размер на
148,91 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.10.2020 г., сумата от 30,93 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главница за услугата дялово разпределение в размер на 6,96 лв. за периода от 31.10.2017 г.
до 15.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 по г. гр. д.
№51816/20 г. по описа на СРС, 124 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за битови нужди на осн. чл. 153 от
ЗЕ, като по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия
е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия от 2014 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като изпада в забава след изтичане на 30-дневен срок от публикуване на изравнителните
сметки на интернет страницата на топлинното дружество. Претендира и заплащане на
услугата за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват предявените искове по
съображения, изложени в отговора на исковата молба, в т.ч. че не са потребители на ТЕ за
битови нужди за процесния имот, с твърдение, че трето за спора лице е собственик на
процесния имот, че не е извършено реално отчитане на показателите, като излагат и
твърдения за погасяване на част от вземанията по давност.Оспорват методиката на
изчисляване суми за дялово разпределение, както и вземанията за лихви. Молят за
отхвърляне на иска, претендират разноски.
1
Третото лице помагач не оспорва предявените искове
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
За да бъде уважена исковата претенция, топлофикационното дружество следва да
докаже наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на
задълженията му по него, в т.ч. и нормативни /че през исковия период се е намирал в
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответниците и че е
доставил топлинна енергия/, както и размера на претенциите си /главница и лихви/.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г.
на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Доводите в противната насока,
поддържани от ответницата, съдът отхвърля като неоснователни. Необходимо е да се
посочи,че тези изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна,
съгласно която се говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на
закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Видно от представените по делото доказателства ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, поради което са длъжни да заплащат цената на
доставената ТЕ съобразно дяловете си в съсобствеността.
Следва да се има предвид и извънсъдебното признание за облигационно отношение с
топлофикационното дружество, извършено чрез представените доказателства за частично
погасяване на суми за ТЕ в различен от процесния период.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира жилището на
ответниците, е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва от /фирма/.
С определение по чл. 140 ГПК от 19.01.2022 г., съдът е отделил като безспорно по
делото, че в процесния период ищецът е доставил до процесния топлоснабден имот ТЕ в
твърдяното количество и качество. Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот
на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и за него е възникнало задължение да заплати
нейна цена. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия,
за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното
възражение за погасяване на вземането по давност, както и възражението за частично
погасяване чрез плащане.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично/ за
процесния период. По делото е прието заключение на СЧЕ, неоспорено от страните в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК. Вещото лице, на база представените по делото документи от ищеца и
ответниците, е посочило, че за периода м. май 2017 – м. април 2019 г. от ответниците не е
извършено плащане към топлофикационното дружество.
Като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност, част
от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по
2
т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по
давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за дялово разпредeление, които са
станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е
станалите изискуеми след 23.10.2017 г. Размерът на тези вземания /по представеното
извлечение от сметка и изчислен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК/е както следва:
1 487,04 лева главница за доставена ТЕ, 146,24 лева лихва за забава върху главните вземания
на ищеца за доставена ТЕ, изчислени с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, както и 21,79
лева за извършено дялово разпределение, и 5,23 лева лихва за забава.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, страните имат право на разноски на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК. Ищецът е извършил разходи в размер на 413,93 лева – в настоящото производство
и 86,07 лева в заповедното производство /при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, от
които се присъждат 381,10 лева за настоящото производство и 79,24 лева за заповедното
производство.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, в тежест на ищеца следва да се възложи адвокатско
възнаграждение в размер на 15,86 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. Г. Г., ЕГН
********** и длъжникът ХР. Н. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: /адрес/ , дължат на
/фирма/, ЕИК **********, с адрес /адрес/, разделно /по ½ всеки от тях/ от следните суми:
сумата от 1 487,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.09.2017 г. до 30.4.2019 г. за аб.№ 287075, ведно със законна лихва от
23.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,24 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., сумата от 21,79 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.23 лв. за
периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 25.01.2021 г. по гр.д. № 51816/2020г. на СРС, 124 с-в, като за разликата до
пълните им предявени размери и за периода от м.05.2017г. до 31.08.2017г., ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** и длъжникът ХР. Н. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес: /адрес/, да заплатят на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 381,10 лева – разноски по делото, както и 79,24 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** и длъжникът ХР. Н. Г., ЕГН **********, и двамата
с адрес: /адрес/ ,сумата от 15,86 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4