№ 285
гр. Пазарджик, 23.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно
наказателно дело № 20245220200201 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.24а АЛ.2 ОТ ЗБППМН.
За вносителя МКБППМН, редовно призовани чрез адв.Г. Ц., се явява
адв.Г. С.-Ц. в качеството й на Председател на състава, разгледал
възпитателното дело.
Непълнолетният З. Ю. А., редовно призован- явява се лично.
В залата се явява адв.П. К. от АК-Пазарджик, определена да защити
правата и законните интереси на непълнолетния А..
Майката и законен представител на непълнолетния З. А.- В. К.,
нередовно призована- не се явява.
Лицето, което замества родителите Н. П.- управител на ЦНСТДБУ
гр.Пазарджик, редовно призован- явява се лично.
Свидетелят С. Ч.- представител на Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, редовно призован- явява се
лично.
Свидетелят З. Г.- психолог към ЦНСТДБУ гр.Пазарджик, редовно
призована- явява се лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
1
С оглед разпоредбата на чл.24а ал.2 от ЗБППМН, за лице, което да
защитава правата и законните интереси на непълнолетния А., следва да бъде
назначена определената от АК-Пазарджик адв.П. К..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
НАЗНАЧАВА за лице, което да защитава правата и законните интереси
на непълнолетния З. Ю. А.- адв. П. К. от ПАК.
Г. С.- Ц.: Да се даде ход на делото.
Н. П.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
З. А.: Да се гледа делото.
Предвид обстоятелството, че в днешното съдебно заседание не
присъства майката на непълнолетния З. А. – В. К., доколкото е нередовно
призована и с оглед чл.24а ал.2 от ЗБППМН, доколкото днес се явява лицето,
което замества родителя, а именно управителяТ на ЦНСТДБУ г-н Н. П., то
съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на непълнолетния З. А., спрямо когото е
отправено предложение на МКБППМН към Община Пазарджик за налагане
на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН – „Настаняване във
възпитателно училище – интернат“:
З. Ю. А. – роден на ****г. в гр.Пазарджик, понастоящем в ЦНСТДБУ с
адрес гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, учащ, неосъждан,
ЕГН: **********.
2
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е образувано по предложение на МКБППМН към
Община Пазарджик за налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН – „Настаняване във възпитателно училище – интернат“ на
непълнолетния З. Ю. А..
АДВ. С.-Ц.: Уважаема госпожо съдия, поддържам предложението.
Считам, че същото е основателно. В решението са изложени подробно мотиви
относно неговата основателност. След възпитателно дело 8/24г. по описа на
МКБППМН към Община Пазарджик, съставът на комисията, след
изключително задълбочено обсъждане на всички събрани по възпитателно
дело №8 материали и с оглед историята и предходни възпитателни дела и
сигнали по отношение на З. А., стигна до извод, че следва да бъде направено
това предложение. В решението съм изложила подробни мотиви, поради
които намирам, че е основателно предложението до Вас.
Н. П.: Съгласен съм с предложението на комисията.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с доклада на комисията. Същите
предлагат мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН, поради което моля да
премине по процедура по чл.24а от ЗБППМН и тъй като съдът има прерогатив
да събира нови доказателства, да изслуша лицата по ал.2, като в тази връзка
моля да се изслуша г-жа Г..
АДВ. К.: Аз оспорвам предложението на комисията. Ще взема
отношение в пледоарията си по същество.
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:
З. К. Г. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик,
****, българка, българска гражданка, неомъжена, с висше образование,
работеща в ЦНСТДБУ като психолог, неосъждана, ЕГН: **********.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля З. Г.:
СВ. ГЕЕШЕВА: Познавам З. А. от 2021 година от ЦНСТ. Познавам З.
3
като дете, настанено в центъра заедно със сестра си Г. А.а. Впоследствие, след
година и половина, беше настанен и по-малкият му брат А.. Децата имат
родители, но съм виждала само майка му за тези години- 2 или 3 пъти. От
историята, с която съм запозната, детето е настанено заради неглижиране от
страна на майката и липса на битови условия и невъзможност да полага
грижи за тях. Те са настанени по сигнал. З. е бил на 4 или 5 години, когато е
настанен в приемно семейство, при което има отказ те да се грижат за него,
защото почва да прави деяния, с които не могат да се справят. Мисля, че от
около 7 години е в центъра. В семейството му са 4 деца, като едно дете е
починало, тъй като майката го ражда и го изкъпва на третия ден в локва. При
З. често имаме инфекциозни заболявания. Има и поставена диагноза от
психиатър. Диагнозата е F91.9 Разстройство на поведението- неуточнено.
Честите инфекциозни заболявания се дължат на лоша хигиена. Няколко пъти
е хоспитализиран именно заради такива инфекции в болнична среда.
Това, което се наблюдава при него, е че резултатите, които постигам аз с
работата си, са краткотрайни за няколко часа или за 2-3 дни. Имаме хиляди
обещания от негова страна за промяна на поведението, но в рамките на тези
три години няма тези резултати, които търсим в работата си с него.
Използвала съм програма за комуникативни и поведенчески нарушения,
транзакционен модел, използваме техники от експресивната терапия, но
всичко е краткотрайно. Провеждаме и групова работа, но той се включва, за
да я саботира и пречи на работата. В много от срещите става избухлив, заяжда
се, агресивен е. Казва, че не съм никоя. Заплашва ме, че ще ме удари, особено
когато говорим за правила, че не ходи на училище, че бяга, че краде, че лъже.
Бута ме, за да мине. Заставала съм няколко пъти между него и брат му, тъй
като той е способен да ме удари.
Най-основното е, че той има външен локус на контрол. Това означава, че
той си казва: "каквото и да направя, другите са виновни и са ме
провокирали". Той няма самокритичност към себе си. Има липса на
поддържаща функция на „Аз-а“.
Твърде е малък обаче, за да му се постави диагноза личностово
разстройство. Често клони в мярката на „счупения нарцисизъм“. Той
получава внимание по най-счупения път. Счита, че не може да получи
внимание като бъде мил и добър. Поведението му е свързано с това да получи
4
внимание като бъде лош, агресивен и бунтар. Всяко едно нещо прави с бунт,
противопоставяне, заплахи. Трудно постигаме консенсус, както с другите
деца в центъра. Това предизвика много конфликтни ситуация межди него и
персонала, и между него и други деца, вкл. от квартала. Пробвахме да
направим програма с психолози от Отдел „Закрила на детето“, дори групова
такава. Това се случи, когато го върнахме от кризисния център в Пловдив.
Направихме план за интервенции с цел да променим метода на работа с него.
Усилия се положиха от всички институции- нашия център, отдела и
училището, но безрезултатно. Отново не се повлия.
Във връзка с външния локус на контрол, когато имаме такова лице,
промяна в поведението може трудно да бъде постигната. Може само с по-
ограничителни мерки и дълготрайна терапия не само медикаментозна, но и
терапевтична с психотерапевт или психоаналитик. Във ВУИ имат психолог и
със сигурност там режимът е затворен. Там ако не може да се удържа, ще
бъде задържан. Той при нас става и излиза през прозорците. Не мога да го
задържа и да го накарам да стои в моята програма. Във ВУИ, където съм
водила такива програми, нещата се случват много добре, защото не се разчита
само на моя контрол. Там има ментори- по-големи момчета, които успяват да
наложат контрол. При нас в комплекса няма по-големи момчета от него, а има
само по-малки. Няма кой да му налага менторски контрол. Това е много
важно, когато аз не мога да го контролирам, някой друг трябва да го направи.
Тук не говорим само за психологическа работа, а и корекция в поведението,
което е педагогическа работа, а това няма как да бъде направено в центъра.
Нямаме този инструментариум. Във ВУИ имат педагози. Там е мястото точно
за корекция на поведението. Това е основната им функция.
Има още един минус да остане при нас, тъй като в кв.Запад той има там
пълнолетни приятели. Там той се сдобива с ножове. Питаме го откъде ги
взима и не желае да отговори. Той вади нож в центъра и заплашва децата.
Ние не можем да го ограничаваме в центъра, защото той има право на
свободно време при нас. Той го използва да общува с други неподходящи
непълнолетни деца. Бяха ми споделили, че е употребявал и алкохол. Аз лично
съм намирала цигари у него. Той започна да се кара с мен, че нямам право да
му ги взимам.
Знам от другите деца, които са присъствали един ден, че З. е бил с
5
негов приятел Алекс, с когото са се скарали и З. се качил на покрива на 8-
етажна сграда и е хвърлял камъни оттам по хората. Хората долу са го
умолявали да слезе. Бил е горе да демонстрира своето величие, това е
счупеният нарцисизъм. Това е най-добрият начин да го получи. Той дава
такъв пример на много по-малки деца в центъра и те го гледат. Няма как да ги
предпазим. Няколко пъти чистачката го заварва чисто гол в стаята си. Той
представлява заплаха за другите децата, защото има поведение, което не може
да бъде контролирано. Той често променя емоциите си и както е добър, в един
момент става заядлив и импулсивен. Не може да бъде удържан. Много често
показва, че е лидерът на другите и може да раздава правосъдие и като види
нередност, спрямо неговата представа, отива и започва да се намесва. Казвам
му, че има дежурни, да каже на тях, че не е той този, който да раздава
правосъдие и да наложи правила. Това е другият минус той да остане при нас-
той няма авторитети, които той да зачита. При него както имаме твърде
високо идеализиране на обектите, после преминава в крайно обезценяване на
този обект. Често казва: „Ти си най-лошият“. Използва епитети. Нямаме
средна точка, в която той да влезе. Това още повече го чупи отвътре.
Той живее в нашия център. Учи в ПГСС „Царица Йоанна“, но всъщност
не ходи на училище. Нашия шофьор го закарва сутрин до там и след 1-2 часа
той се връща, като казва, че има свободни часове или изобщо не иска да дава
обяснение. В последно време ходи по-редовно. Ние полагаме усилия да го
мотивираме. В 8-ми клас е. Той е за първа година там. Преди беше в училище
„Кирил и Методий“, а като беше настанен в Пловдив, учеше там в друго
училище. В Пловдив беше в кризисен център. Той разби една кола и крадеше
и затова го настаниха в кризисния център- като жертва. Дадохме му тогава
шанс да се промени. Тогава открадна и едно колело. После каза, че е продал
колелото на по-възрастен мъж като железария. Мъжът веднага върна
колелото.
Той е опасен и за деца от квартала. Често имаме оплаквания от
родители, че бие децата, че вади ножове. Идват бащи и казват, че са ядосани
и едва ги удържаме да не му посегнат. Налага се да ги възпираме.
Той е дете, което извършва противообществени прояви, което много
добре осъзнава. Той не ми обяснява нищо за тези деяния. За него всичко е
наред. Той смята, че това, което прави е справедливо и това е неговият модел.
6
Неговата житейска оценка е, че той е добър, а другите са лоши. Това му дава
вътрешно право да се разпорежда. Той може да каже някой път „сгреших“, но
това е чисто манипулативно, за да получи това, което иска и на следващия
ден е пак същото.
Във ВУИ ще му дадат нов модел на поведение, който ние не успяхме да
му дадем през тези три години, за да може коригира поведението си, да
осъзнае, че това, което е извършил, е било нередно за него и другите. Там ще
има по-структурирано време, което ние не можем да осигурим. Ще бъде
сигурно, че всеки ден е в класната стая, че не общува с по-големи деца, с
които може да бъде под заплаха, няма да употребява алкохол и забранени
вещества, ще бъдем сигурни, че няма да краде. Моята позиция е, че аз виждам
само плюсове от това да бъде настанен там- положително е както за него, така
и за другите деца.
В центъра той живее в една стая с неговия брат А.. Отношението на З.
към А. е отрицателно, негативно, бие го, кара му се, обижда го и смята, че той
има контрол на над него и може да решава за него. Брат му е с по-тежка
диагноза. Приема около 10 лекарства. На него също му бе изготвена оценка
на риска, но рискът при него е почти нулев от извършване на
противообществени прояви. Поведението на З. влияе на здравословното
съС.ие на А.. Често трябва да ги разтърваваме, защото А. изпада в стресови
ситуация, плаче, идва да се крие при нас. Често казва: „З. ще ме бие“ и аз го
успокоявам, че няма да го бие.
З. има поставен акцент на агресията към момичетата. Ако някой му
направи нещо, той е отмъстителен. Обмисля как да си го върне. Ако има
конфликт с някое дете, той ще постъпи агресивно. Имало е много моменти да
си разчопли кожата, за да си смуче кръвта. Това е мазохистична нагласа.
Работили сме за решаване на този проблем. Малко по-добре е вече в това
отношение, спря да се чопли и да си пие кръвта. Той изпитва удоволствие и
като пикаеше, триеше си дрехите заради аромата.
Аз смятам, че той би наранил дете. Той се добира до ножове и смятам,
че той може да нарани дете, което му се противопостави, независимо дали
детето е от комплекса или външно дете.
Асертивност е адаптивност към околната среда, но той няма такава. В
същото време той осъзнава напълно това, което върши.
7
Аз бях на заседанието на МКБППМН на 07.02.2024г. При изслушването
на г-жа С. К. аз не съм присъствала. Един по един сме влизали при
изслушването ни. Знам за инцидента с г-жа К.. Трябвало е да бъде на
училище сутринта, но вместо това той се прибира в комплекса с нож. Отказва
да информира служителката К. откъде е взел ножа. Г-жа К. е педагог в
центъра. Той вади ножа и започва да заплашва, че който го доближи, ще го
убие, като слага ножа близо до шията на децата и показва как ще го направи.
Той отказва да даде ножа на К. и тя се обажда на тел.112. Когато идва
полицията, преди да влязат, той й хвърля ножа. Това се случи през м.януари
тази година, ден петък.
Само аз съм психолог в центъра. Аз не съм способна да се справя с това
момче, защото резултатите, които съм постигнала, са краткотрайни. Три
години близо работя с него. Получавам само обещания. Аз не съм убедена, че
нуждата му е толкова до психолог, колкото до корекция на самото поведение
и ментори. Според мен правилното място е ВУИ в Ракитово. Има други
момчета там, които да му дадат правилен модел на поведение. Хората там са
специализирани в тази област. Те работят с такива деца. В случая неговото
вярване е, че той е безнаказан и е свободен да прави всичко. Когато имаме
такава позиция, няма как да се справим с него. Нашият център е от семеен
тип, а не за корекция на поведение. Ние създаваме на изоставени деца
семейство, а не да коригираме поведение на деца, с които има проблем. Ние
нямаме такива инструментариуми. Опитахме се с кризисния център, но те не
правят корекции по този начин. Мислихме, че поведението му се дължи
повече на проблеми в емоционалната сфера, но се оказа, че е по-дълбинен
проблемът. За него винаги другите са виновни.
Търсили сме и други психолози- колеги от Отдел „Закрила на детето“ и
с тях също не се получи. В България психотерапията е твърде скъпа и в
такива учреждения като нашето няма психотерапевти. Аз уча психотерапия и
на моя добра воля съм прилагала знанията си по психотерапия. От Отдел
„Закрила на детето“ нямам идея кой е работил с него, но е работено със
сигурност. В групови програми и в индивидуални е работено с него.
Комуникирала съм с колеги за неговия случай. Тяхното мнение е, че може да
бъде подкрепен, но трябва да се включат хора, за да направим като един кръг,
в който той засега не иска да влезе. Когато моделът в семейството е толкова
счупен и майката дълго е неглижирала това дете, в него се проявява тази
8
нагласа към целия сеят и когато срещне и други, които имат тази нагласа, е
много по-лесно. Затова аз съм на мнение, че бъдейки в такава среда, каквато
има във ВУИ, той ще има огромна промяна. Ние по този начин можем да го
спасим от затвора, където брат му и баща му са били. Не смятам, че ще му се
отрази зле отиването във ВУИ. Там са добри специалисти и след като успяват
да се справят с толкова деца, ще могат да се справят и с него. Аз съм ходила
там и цяла година съм водила програми в Ракитово. То е прекрасно училище,
общежитията са близо. Имат център за дърворезба и ги обучават. Имат
огромни градини и гора. Занимават се с лесничейство. Може да придобие
много знания, вместо да краде и пие и пуши и да ходи на училище. Ние не
можем да го овладеем и да го накараме да се изкъпе дори.
Съдът намира, че за изясняване на обективната истина по делото следва
да допусне до разпит в качеството на свидетел С. Ч.- представител на Отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Пазарджик.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото С. Ч..
В залата влиза свидетелят С. Ч..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. С. Ч. – роден на ****г. в Руска Федерация, гр.Тюлмен, живущ в
с.Величково, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, с
висше образование, работещ като социален работник в Отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, неосъждан,
ЕГН: **********.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. Ч.:
СВ. Ч.: Работя като социален работник в Отдел „Закрила на детето“ от
14.02.2022г. Аз съм започнал да работя на заварено положение със З.. Тогава
нямаше чак такива проблеми с него, както сега, но може би с това, че взе да
пораства и съзрява, усеща се силен и започва да прави опасни постъпки,
9
които ние разбираме от докладните на г-н П..
Взеха да ескалират нещата в началото на миналата година, като през
февруари месец го настанихме за 6 месеца в кризисен център в Пловдив, за да
се прекъснат действията му. Кризисният център е от малко по-затворен тип от
центъра и имат повече контрол, но пак е отворен режимът. Един път даже
беше успял да си дойде до Пазарджик сам, та се наложи да го връщат обратно
към Пловдив. Във ВУИ е много по-строг режимът.
Той беше в кризисния център в Пловдив за 6 месеца и след като се
върна още повече ескалираха нещата. Той вече е най-голям в центъра и вече
се вижда, че става тартор, като се усеща, че е силен. Той дори с госпожите се
държи лошо- вади ножове, заплашва ги. Това го знам от докладните на г-н П..
Има много сигнали, което е притеснително, че тормози децата психически и
физически. Колежката казва, че е настъпил едно дете по гърдите, а друго от
квартала е изритал. Преди месец е убил куче. Може да го направи и с човек.
Той вече си чувства силата и за мен той е опасен. В интерес на самия него е
да отиде в по-строга институция, за да може да контролират тези прояви на
агресия, кражби- колело беше крал, пари, какво ли не.
Аз съм социален работник по длъжност, а по образование съм психолог.
Според мен той е опасен най-вече за децата. По-агресивен е към децата и към
жените, които чувства по-слаби. Жените тръгват да бранят децата си и самите
те могат да станат жертви на насилие, или не дай си Боже убийство. Не знам
какво може да му роди главата. За мен е много опасен и молбата ми е да бъде
преместен в по-строга социална услуга, която да го контролира по-добре. В
тази услуга, в която е сега, не могат да се справят, както и ние. Той не зачита
авторитети. Не реагира на нашите думи или на тези на г-н П.. Той просто не
иска да приеме чуждо мнение и си прави, каквото си знае. За мен е опасен
най-вече за по-малките деца, както за тези в центъра, така и за тези в
квартала, в който живее и има прояви. Във ВУИ са специализирани за работа
с такива деца. Там е по-строго, по-затворен режим е и има повече контрол над
децата, което за него ще е по-полезно и същевременно няма да бъде опасен за
другите.
От д-р К. има назначено лечение, за което сме информирани. Беше
отказал хапчета и мина на мускулни инжекции. Като му ги слагат, тогава е
по-добре. Психиатърът беше казал, че има разстройство на поведението,
10
неуточнено. З. осъзнава нещата, които прави. Прави ги не защото е болен или
има някаква диагноза, а просто някакво извратено удоволствие изпитва да
тормози по-малките. В ЦНСТ, доколкото знам, няма медицински екип. Те го
водиха на психиатър при д-р К..
Неговата сестра се е оплаквала, че я дразни, крие й нещата, пари взима
от нея.
Смятам, че з е много опасно да остане в ЦНСТ. Ние се опитваме да му
въздействаме, но не става. Наложително е да бъде настанен във ВУИ.
Аз знам за два пъти, в които той е имал нож в себе си. Единият път от
някакъв шкаф го е намерил в ОУ „Любен Каравелов“, а другият път си го бил
купил отнякъде и го извадил срещу една от служителките в ЦНСТ. След като
тя извикала полиция, той го предал. Заплашил е служителката с ножа, добре
че не се е стигнало до нещо по-сериозно.
Ежеседмично работи психолог с него- по 2-3 занимания на седмица.
Индивидуално се работи с него всяка седмица, а има и групови програми, но
няма резултат или е за много кратко.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА приложените към делото материали по
възпитателното делото на МКБППМН към Община Пазарджик, а именно:
решение на МКБППМН, протокол на МКБППМН, консултативен преглед на
З. А., протокол на изследването, решение на ПГСС „Царица Йоанна“
гр.Пазарджик, доклад-оценка на ЦНСТДБУ гр.Пазарджик, социален доклад
от Агенция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, 3 бр. писма от Община
Пазарджик, доклад по възпитателно дело, заповед № 153/26.01.2024г. на
МКБППМН, докладна записка, изготвена от обществени възпитатели И. М. и
Г. Б., докладна записка от Н. П., сигнал от Т.Ч., докладна от Н. П., жалба от Д.
Х., докладна от Н. П..
Страните /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че съдържащата се в материалите по преписката
информация е относима към предмета на делото и от значение за неговото
правилно решаване, поради което същите следва да се приемат като писмени
доказателства по делото.
Водим от горното, съдът
11
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: решение на
МКБППМН, протокол на МКБППМН, консултативен преглед на З. А.,
протокол на изследването, решение на ПГСС „Царица Йоанна“ гр.Пазарджик,
доклад-оценка на ЦНСТДБУ гр.Пазарджик, социален доклад от Агенция
„Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, 3 бр. писма от Община Пазарджик,
доклад по възпитателно дело, заповед № 153/26.01.2024г. на МКБППМН,
докладна записка, изготвена от обществени възпитатели И. М. и Г. Б.,
докладна записка от Н. П., сигнал от Т.Ч., докладна от Н. П., жалба от Д. Х.,
докладна от Н. П..
Н. П.: Искам да представя доклад/предложение от Д. Ц.- Директор на
Дирекция „Социални дейности“ при Община Пазарджик, утвърден от Кмета
на гр.Пазарджик, с който изразява становище спрямо З. А. да бъде
предприета подходяща мярка с цел той да бъде изведен от ЦНСТДБУ и
настанен в подходяща за неговото съС.ие институция, където да има
контролиран дневен режим.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че съдържащата се в представения
доклад/предложение информация е относима към предмета на делото и от
значение за правилното му решаване, поради което същият следва да се
приеме като писмено доказателство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: доклад/предложение
от Д. Ц. – Директор на Дирекция „Социални дейности“ при Община
Пазарджик.
АДВ. Ц.: Искам да допуснете до разпит в качеството на свидетел
секретаря на МКБППМН- Б. Т., която е участвала при изпълнение на
дейността си като секретар и която е запозната с работата със З. А.. В
МКБППМН са постъпвали сигнали, след които е работено с него. Назначаван
му е обществен възпитател, без да е имало възпитателно дело. Т. е участвала в
12
координационни съвети и общи събирания между П., Т. и Отдел „Закрила на
детето“- всички социални институции, които биха могли да въздействал в
корекция поведението на З. А.и може да ви разкаже за резултатите, които са
постигнали.
АДВ. К.: Да се допусне.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
СЪДЪТ намира искането на адв.Г. Ц. за основателно, доколкото
разпитът на поискания свидетел ще допринесе за изясняване на обективната
истина по делото, поради което Б. Т. ще следва да се допусне до разпит в
качеството на свидетел.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото Б. Т..
В залата влиза свидетелят Б. Т..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва;
Б. С. Т. – родена на ****г. в с.Юнаците, обл.Пазарджик, живуща в
с.Юнаците, обл.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, неомъжена,
с висше образование, работеща като секретар на МКБППМН, неосъждана,
ЕГН: **********.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. Т.:
СВ. Т.: Работя в МКНППМН от м.май 2016 година. Информацията за
поведението на З. постъпи след подадени сигнали от г-н П., които той
изпрати до комисията. Първият беше преди 2 години. Има практика да не се
образува веднага възпитателно дело, а да назначим обществен възпитател,
когато съществува риск за поведението и възпитанието на децата. Така и
постъпихме със З.. В последствие беше преместен временно в Пловдив в
кризисен център и работата с него беше преустановена. Общественият
възпитател беше г-н Г. Б.. При работата му има срещи с децата минимум 1
път седмично, 4 пъти в месеца с цел корекция на поведението. Няколко
13
месеца работи с него г-н Б. до преместването на З.. Да кажем, че половин
година някъде е работил. Тези обществени възпитатели са към МКБППМН.
Всеки месец възпитателят представяше доклад на нас. Промяната в
поведението на З. беше трудно осъществима. Не винаги е съдействал да
стават срещите. Много пъти е отсъствал, дори когато има уговорена среща.
Не съдействаше. Ако се продължи сега с обществени възпитатели, по мое
мнение, тази мярка е изчерпана тотално.
След този сигнал имаше нови сигнали от г-н П. и този път образувахме
възпитателно дело. Мярката с обществен възпитател беше продължена, но тя
изчерпа своите функции и не мисля, че това може да повлияе коригиращо на
поведението на З.. Той не приема на сериозно тези срещи, дори не ги
осъществява. С колегите много задълбочено сме говорили. В момента в
България няма социално-педагогически интернат има само ВУИ. С колегите
обсъждахме задълбочено какво точно да наложим и решихме, че той има
нужда от по-строг режим. Когато може свободно да ходи, където си пожелае,
виждаме резултатът. Това че общува с всякакви хора, излага на риск тях и
самия себе си. Той е опасен за другите, но е опасен и за себе си. Сам си
сподели, че се е качил на покрива и замерял децата с камъни, просто ей така.
Може да му хрумне всичко друго. Не е лесно да се вземе решение за
настаняване на дете във ВУИ. Трудно е самите ние да бъде убедени, че това е
най-добрата мярка, но в случая смятаме, че това е място, което може да му
повлияе. Поддържаме контакти с г-н Я., който е директор на ВУИ и съм
наясно колко усилия полагат там и имат добре подготвен екип. Там имат
психолог. Имат подготвен екип, който работи с такива деца.
Страните /поотделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРЕДСТ. Ц.: Уважаема госпожо съдия, считам, че от събраните гласни
доказателства в днешното съдебно заседание, както и от приложените към
преписката писмени доказателства и представеното в днешното съдебно
14
заседание писмено такова от г-н П., по един безспорен и категоричен начин
се установи, че единствената удачна мярка за въздействие и подпомагане на
З. А. е да бъде преместен в ТВУ-инернат, поради което моля да постановите
решение, с което да уважите предложението, взето с решение по възпитателно
дело № 8/24г. на МКБППМН, по мотиви, които подробно са изложени в
решението.
Н. П.: Моето мнение е, че това дете с девиантно поведение е опасно за
другите деца в центъра, децата в квартала и за себе си и механизмите за
контрол и въздействие, с които разполагаме като социална услуга, не ни дават
възможност да го контролираме. Той излиза през оградата и прозорците.
Социално-педагогически интернат в България няма. Смятам, че настаняване в
ТВУ ще свърши работа спрямо него и се надявам на това. Ако той остане тук,
ние не можем да му помогнем. Той е опасен за хората отвън и за хората вътре
в услугата - и за персонала и за децата. Моля, да го настаните във ТВУ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, моля, да уважите
направеното искане от МКБППМН по възпитателно дело № 8/24г. и да
настаните в ТВУ-интернат непълнолетния З. А.. От това, което чухме в
съдебна зала и разпита на Г., която е психолог, се установява, че
непълнолетният на тази възраст действа целенасочено и не се повлиява от
методите, които се прилагат спрямо него по отношение сеанси. Не може да се
контролира поведението при условията на центъра, където пребивава.
Събраха се данни, че е с агресивно поведение, опасен е за другите деца,
поради което, ако остане при този режим, може да извърши освен
противообществени прояви, то и престъпно деяние по НК. В този смисъл,
спрямо непълнолетния следва да се вземат мерки за контрол на поведението,
което в центъра и съгласно режима, това не може да се осъществи. Всички
мерки са изчерпани до този момент, поради което предлагам да уважите
искането на МКБППМН за настаняване на същия в ТБУ-интернат. АДВ.
К.: От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че детето З. А.
е проблемно дете. Психиатърът се е произнесъл и се е занимавал с него и дава
заключение, че е с неуточнено разстройство на поведение. Има данни и
предпоставки за промяна на режима на поведение и да бъде настанен в
интернат от затворен тип, но моето разбиране е малко по-различно. З. точно
сега е в т.нар. тийнейджърска възраст, в която дори децата без разстройствено
поведение проявяват различни по вид нелепости. Това е период на пубертет,
15
през който всеки човек преминава. Това е нещо ново и непознато за всеки
човек. Опитах се да се запозная повече с този период от развитието на
личността, въпреки че това е специфика на специалист. От това разбрах, че
при момчетата това е период на проява на агресивност, на упоритост, грубост,
опит да се разберат сами със себе си, не умеят да проумеят какво се случва с
тях, неудовлетворени са от себе си, което всичко това води до тези прояви.
Оказва голямо влияние и промяна в хормоналния баланс, който от своя
страна влияе върху неговите емоции и то отрицателни. От историята до сега
разбираме, че израснал без семейство и семейна среда и това му е оказало
сериозно отражение при формиране на личността му, но той е ученик и учи в
ПГСС „Царица Йоанна“ в гр.Пазарджик. Считам, че наказанието, което
МКБППМН му предлага, е крайна мярка, поради което моля да бъде даден
още един шанс за корекция на поведението му. Вярвам, че той ще успее да
проумее поведението си и да го коригира. В съдебно заседание аз опитвах на
няколко пъти да го питам дали разбира какво се дискутира и той казва, че да.
В същото време, преди да влезна в съдебна зала аз на дълго и широко
разговарях и разбирам, че той всичко разбира. Стигам до убеждение, че това
са негово емоции, които са необуздани и смятам, че социалните работници и
психолози, ако се положат малко повече допълнително усилия, смятам, че той
ще поправи поведението си. Поради изложеното, моля, да оставите без
уважение предложението на МКБППМН и детето З. А. да не бъде
настанявано във възпитателно училище - интернат.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на З. А.: Знам, че съм тук заради тези
прояви. Те искат да ме преместят във ВУИ. Знам какво е ВУИ. Всички от там
ги познавам. Не искам да ходя там. Не искам да ходя там, защото там няма да
мога да излизам, да се виждам с приятелите ми тук. Искам да бъда в
Пазарджик. Тази седмица цялата бях на училище. Ще слушам психолога.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения 7-дневен срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:45 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16
17