Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.02.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №13526 по
описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е жалба от К.Р.К., взискател по изпълнително дело №20108380400657 по описа на ЧСИ
М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 17.06.2020г., с което е прекратено
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди
се, че по делото
няма данни за период от повече
от две години от страна на взискателя да не са
поискани, съответно от
съдебния изпълнител да не са извършвани
изпълнителни действия, предвид на което не е налице настъпила по силата на закона перемпция на изпълнителното дело. Прави
искане за отмяна на обжалваното постановление за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Останалите страни по
изпълнителното дело – „О. Б.Б.” АД и ЕТ“Т.И.М.– И.Н.“, представляван от И.Н.Н.,
в законоустановения срок не взема становище относно подадената жалба.
По делото са приложени писмени
обяснения от М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, дадени на
основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по
конкретното изпълнително дело са налице законни предпоставки за неговото
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че е изминал
времеви период от повече от две години, през който взискателят е бездействал и
не е поискал извършване на изпълнителни действия. По тези съображения се
излага, че подадената жалба от взискателя е неоснователна и недоказана и като
такава следва да се остави без уважение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Изпълнително дело №20108380400657 по
описа на М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 23.02.2010г. на
взискателя - „О. Б.Б.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2010г.
по гр.дело №56332/2009г. по описа на СРС, І Г.О., 36 състав, срещу длъжника - ЕТ“Т.И.М.– И.Н.“,
представляван от И.Н.Н.. С молба от 02.07.2010г. К.Р.К. прави искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран като
взискател на основание чл.155 от ЗЗД. На 14.06.2012г. К.Р.К. подава заявление, с което възлага
на ЧСИ права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. На 31.05.2014г. К.Р.К. подава заявление, с което възлага на ЧСИ
права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. На 22.11.2017г.
К.Р.К. подава заявление, с което възлага на ЧСИ права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. С постановление от 17.06.2020г. ЧСИ
М.Б. прекратява изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което е надлежно съобщено на взискателя със
съобщение, получено на 30.08.2020г..
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В нормата
на чл.435, ал.1 от ГПК (след
изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от взискателя, а именно: т.1 отказ на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; т.2 отказ на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК; т.3 спиране, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. С оглед на цитираната
разпоредба, в която са изброени
изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да
бъдат предмет на обжалване от взискателя, към които се включва и прекратяване
на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е подадена
от лице, което има правен интерес от подаването й и като такава се явява процесуално
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира,
че атакуваното постановление от 17.06.2020г., с което ЧСИ М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, с район на действие СГС, е прекратил изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е законосъобразно, съответства на събраните по делото
доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното
действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в
този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока,
който тече считано от последното действие на взискателя. В случая при преценка
висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира че е налице период по -дълъг от две години, в
който взискателят е бездействал. По конкретното дело е видно, че взискателят
- К.Р.К. е подал на 31.05.2014г.
заявление, с което възлага на ЧСИ права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, като последващо
заявление с идентично съдържание е подадено на 22.11.2017г.. През
периода от 31.05.2014г. до подаденото заявление на 22.11.2017г. не са
извършвани изпълнителни действия, съответно не е поискано от взискателя
извършването на такива. Проследявайки
хронологията, когато са извършени изпълнителните действия /независимо от
това дали прилагането им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че между заявлението от
31.05.2014г. и
последващото заявление от 22.11.2017г. има повече от две години, през който
период не са извършвани изпълнителни действия. Следователно налице
са и двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално
бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който продължава
това бездействие,
предвид на което са налице законовите основания за прекратяване на
изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В случая безспорно се
установява, че по изпълнителното дело е изтекъл законоустановения двугодишен
срок по т.8 на чл.433 от ГПК, в който да
не са извършвани изпълнителни действия. Атакуваното постановление от 17.06.2020г., с
което ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
За
прецизност, следва да бъде отбелязано, че при прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предявеният
за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание.
Или, казано по друг начин, с прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се слага
край само на образуваното изпълнително дело, но не се лишава взискателя от възможността,
ако изпълнителният лист не е изпълнен, последният отново да поиска започване на
изпълнение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от К.Р.К., с ЕГН **********, взискател /съгласно молба от 02.07.2010г.,
в която се прави
искане да бъде
конституиран като взискател на основание чл.155 от ЗЗД/ по изпълнително дело №20108380400657
по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 17.06.2020г., с което
е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./