Решение по дело №725/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „София асфалт“ ООД – гр. Плевен с ЕИК *********, представлявано от управителя И. Г. Г., чрез адв. Ж. Г. от Адвокатска колегия – Пловдив срещу Решение № 49/20.06.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 59/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-2200162 от 18.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „София асфалт“ ООД с. Хаджиево, общ. Пазарджик, Асфалтова база, представлявано от И. Г. Г. - управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. в полза на ДИТ – Плевен.

Наказателното постановление е издадено, затова че на 25.11.2021 г. в 12.20 часа, при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен в строителен обект, намиращ се на републикански път 1-3 „Бяла - Ботевград“ при км 41 394 до с. Козар Белене на територията на област Плевен със строител „София Асфалт“ ООД с. Хаджиево и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 06.06.2022 г., е установено, че работодателят „София Асфалт“ ООД с. Хаджиево е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като на 25.11.2021 г. е допуснал до работа като общ работник лицето Е. Р. И., без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като трудови правоотношения, а именно - няма сключен трудов договор в писмена форма.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Сочи, че когато е извършена проверката, е осъществявана само доставка на строителен материал и не е имало нужда от допълнителни работници и че лицата, присъствали на проверката физически не са работели и дружеството е нямало качеството на „работодател“ по отношение на лицето Е. Р. И., съгласно легалната дефиниция на §1, т. 1 от КТ. Твърди, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства по безспорен начин е доказано, че декларациите са били попълнени от други лица, както и данните, попълнени в тях, касаещи името на фирмата, работното време и вида на изпълняваната от тях работа е била продиктувана от някой друг. Посочва, че в подкрепа на това са събраните гласни доказателства, които първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие. Поддържа доводите си, основани на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН за изтекла погасителна давност за образуване на административно наказателно производство, тъй като нарушението е било открито при проверката на място на 25.11.2021г., когато е установен и нарушителят, а актът е съставен на 06.06.2022г. - много след изтичането на тримесечния срок за съставянето му. Всички доказателства са събрани още на 25.11.2021 г. или непосредствено след тази дата, както и обяснения на И. Г., но нищо съществено за изясняване на фактическата обстановка по случая не е наложило съставянето на АУАН да стане шест месеца след откриване на нарушителя. Твърди, че този срок е преклузивен и не може да бъде продължен чрез действия на същия контролен орган. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността. Давността е материалноправен институт с процесуално-правни последици, тъй като се погасява възможността за реализиране на отговорността. Моли да се отмени решението, а по същество – да се отмени НП. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. Ч., която оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд. Поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор, в който се излагат аргументи, че изводите, до които е достигнал РС-Плевен са правилни и че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са налице процесуални нарушения. Същите отговарят на изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, произтичащи от КТ. Намира за неоснователни твърденията, че не е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя. Проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ се извършва на два етапа - на място и по документи. На 25.11.2021 г. е извършена проверка на място, където е установено, че има лице, което полага труд без да има сключен договор, а проверката по документи приключва на 06.06.2022 г. Счита за неоснователно твърдението в жалбата, че Е. Р. И. е бил на обекта, за да се запознае с работата и не е полагал труд. Обстоятелството, твърдяно от жалбоподателя, че декларацията по чл. 402 от КТ е попълнена от друго лице не е доказано по категоричен начин и това не влияе на формалната доказателствена сила на представения документ, тъй като същата не е оспорена по предвидения в ГПК ред. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък в размер на 80 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд е приел за доказано по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства при тяхната съвкупна преценка визираното нарушение, за което дружеството обосновано е наказано с предвиденото в закона наказание в минимален размер. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за административно-наказателно преследване като е приел, че проверката не е започнала и приключила на 25.11.2021г., а е започнала на 21.11.2021г., когато е извършена проверката на място и установени работещите за дружеството лица, а е довършена в инспекцията по труда с документална проверка на 06.06.2022г. , тъй като се наложило неколкократното призоваване на работодателя да се яви, за да представи необходимите документи за довършване на проверката.

Настоящият касационен състав не споделя този фактически и правен извод на първоинстанционния съд, който е от съществено значение за изхода на спора.

От събраните писмени и гласни доказателства при тяхната съвкупна преценка се установява, че при проверката на място на строителния обект на 25.11.2021г. инспекторите на ДИТ – Плевен са установили да работят група лица, като всяко от тях е подписало декларация по чл. 402 ал.1 т.3 и ал.2 КТ по образец. Такава декларация е подписал и Е. Р. И., в която е посочил трите си имена, ЕГН, адрес като е заявил, че работи за „София Асфалт“ на обект с. Козар Белене, път Е-79 от 25.11.2021г. като общ работник, с работно време от 08:00ч. до 18:00ч., не работи на официални празници, почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден 10:00-10:15ч. и 12:00-12:15ч. Декларирал е, че няма сключен трудов или граждански договор и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

При проверката на 25.11.2021г. е връчена призовка на В. Г. З., който пристигнал на обекта в качеството на ръководител на групата работници. В призовката е указано до представляващия дружеството да се яви на 03.12.2021г. в ДИТ като са изискани множество документи, свързани с трудовите правоотношения на работниците. Следваща призовка е връчена на 04.02.2022г. на управителя на дружеството – И. Г. Г. срещу подпис да се яви на 24.02.2022г. в ДИТ за приключване на проверката като допълнително е изискана попълнена идентификационна карта за работодател. В преписката са приобщени писмените обяснения от управителя И. Г., в които посочва, че дружеството изпълнява част от строителство на обект „Козар Белене“ – новострояща се магистрала като подизпълнител. За установените при проверката работници, изброени поименно, включително и Е. Р. И. е заявил, че за тези лица дружеството няма други договори, които да се представят пред инспекция по труда, нямат други договори с посочените лица. Тези обяснения не са приложени в цялост с преписката и не са регистрирани с входящ номер, но може да се направи обоснован извод, че са представени при явяването на Г. в ДИТ – Плевен на 04.02.2022г.

При служебна справка за регистрираните в НАП трудови договори по ЕГН на лицето Е. Р. И. се е установило, че е имал сключен срочен трудов договор с друг работодател на 20.01.2020г. с подадено уведомление по чл. 62 ал.4 КТ, което е заличено на 21.01.2020г. Справката е генерирана на 23.02.2022г. и от нея с категоричност контролните органи са установили декларираното обстоятелство, както от работника, така и от работодателя, че лицето няма сключен трудов договор с посоченото дружество.

С последваща покана Изх. № 22045730/18.05.2022г. на осн. чл. 40 ал.1 ЗАНН управителя на дружеството е поканен да се яви за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, с предупреждение, че при неявяване актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие. На 06.06.2022г. е съставен и връчен на управителя Протокол за извършената проверка № ПР2218105 от 25.11.2021г. до 06.06.2022г. , в който се съдържат констатации и предписания – за определяне на длъжностни лица в обекта, които да представляват работодателя пред контролните органи на ДИТ, в обекта да е наличен екземпляр от правилника за вътрешния ред и документи за разпределението на работното време и организацията на работа, да се провежда ежедневен инструктаж на работещите при строителни и монтажни работи, да се осигурят лесно достъпни средства за оказване на първа помощ, на работниците на обекта да се осигурят лични предпазни средства – предпазни каски. На 06.06.2022г. е съставен и акта за установяване на нарушеието.

С протокола от 06.06.2022г. за приключване на проверката не са установени нови факти и обстоятелства, свързани с наличието на трудов договор за лицето, установено да полага труд като строителен работник при проверката на място на 25.11.2021г., тя касае установяване на други обстоятелства, неотносими към състава на конкретното нарушение.

С декларирането от лицето и от управителя на дружеството, че работи за „София Асфалт“ ООД и че няма сключен трудов или друг договор и със служебната справка в НАП на 23.02.2022г. е установено по несъмнен начин, че лицето полага труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор между страните, с което нарушението и нарушителят са били установени. Актът е съставен на 06.06.2022г., след изтичането на повече от три месеца от откриването на нарушителя, което е в нарушение на установения в чл. 34 ал.1 ЗАНН преклузивен срок за административно-наказателно преследване. Според разпоредбата не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Не е имало обективна пречка за съставянето на акта в предвидения законов срок. С изтичането на този срок се погасява правото на контролните органи за административно-наказателно преследване. Актът е съставен в нарушение на чл. 34 ЗАНН, затова издаденото въз основа на него НП е незаконосъобразно.

По тези съображения решението на Районен съд – Левски следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за двете съдебни инстанции, което е съобразено с Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 49/20.06.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 59/2023 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2200162 от 18.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „София асфалт“ ООД с. Хаджиево, общ. Пазарджик, Асфалтова база, представлявано от И. Г. Г. - управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен да заплати на „София асфалт“ ООД с. Хаджиево, общ. Пазарджик деловодни разноски в размер на 1000 лв. за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.