Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на девети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Митева АНД № 1059 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕКО БГ”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.Д.Д. -
управител, срещу Наказателно постановление № * г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЕКО БГ” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Наказателно постановление /НП/ № 08-000877/477 от 13.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Добрич e било
изпратено за връчване на „ЕКО БГ” ООД със седалище и адрес на управление: ***.
Пратката не е била потърсена от получателя, видно от образец 250 от Общите
условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от
“Български пощи” ЕАД, като същият е с пощенско клеймо от 07.01.2019 г.
Видно от приложения по делото
констативен протокол, на 30.01.2019 г. служителите при Дирекция „Инспекция по
труда” град Добрич Г. В* и С*Г* посетили адреса на управление на дружеството, а
именно – *, като не установили управителя или упълномощено от него лице.
Въз основа на това, наказващият
орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно –
че представляващият дружеството не е открит на адреса на управление на
дружеството, поради което и наказателното постановление следва да се счита
връчено от деня на отбелязването – 30.01.2019 г.
Съдът категорично не споделя
изводите на наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не бил намерен на посочения от него
адрес, поради което същото следва да се счита връчено на 30.01.2019 г., т.е. на
датата, на която е бил посетен адресът на управление на дружеството и на която
дата е бил изготвен съответният протокол.
Това е така, тъй като съответните
служители при Дирекция „Инспекция по труда” град Добрич не са проявили
процесуална активност при връчване на НП, като са се задоволили да посетят
адреса единствено и само на 30.01.2019 г.
Обстоятелството, че на 30.01.2019
г. на адреса не е бил открит управителя на дружеството или упълномощено от него
лице, не води до извода за приложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Формалната логика и житейски опит сочат, че е напълно нормално и
естествено, управителят на което и да е дружество да не може да бъде открит при
еднократно посещение на адреса на управление на дружеството.
В настоящия случай е следвало чак
когато след обстойна проверка се установи, че представляващият дружеството не е
открит на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
В случая, административно-наказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността
на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му
връчване на дружеството – жалбоподател. Поради това не е започнал да тече срок
на обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу него
не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика.
Ето защо, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен
интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока се е
произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 01.10.2019
г.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в присъствие
на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца
се е възползвал от правото си на възражения и обяснения, като е изписал „лицето
не е било в имот на ЕКО БГ” /цитат/. Наказателното постановление /НП/ е
издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2
от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите
на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно известен
факт е, че А*Н*П* както към датата на издаване на наказателното постановление,
така и към настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Добрич, т.е, същият притежава материална
компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото
законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е
вписана нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ повелява, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1.
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В разглеждания
случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице
описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършеното, като нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. И актосъставителят,
и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата
инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните
съображения:
На първо място, според настоящия
съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В
акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговеца
в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като
правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в
процесното наказателно постановление.
Също така, преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи
имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност
на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
Няма спор, че в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП, е посочено, че „ЕКО БГ” е дружество с
ограничена отговорност /ООД/, вместо еднолично дружество с ограничена
отговорност /ЕООД/. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в
изписването на правната форма на дружеството /вместо ЕООД е изписано ООД/, която
обаче не води до заблуда и неяснота кое е санкционираното ЮЛ, отчитайки, че
същото е индивидуализирано посредством изписването на ЕИК, както и седалището и
адреса на управление. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява
категорично кой е санкционираният търговец.
От съдържанието на двата акта,
може да се изведе безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също нарушение,
извършено от едно и също ЮЛ – „ЕКО БГ” ЕООД, като фактическите обстоятелства по
извършване на нарушението в АУАН и НП са идентични. Важното в случая е, че
всички елементи от описанието на нарушението /освен правната форма на
дружеството/ съвпадат, поради което защитата на нарушителя не е ограничена.
Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство,
адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
В този смисъл погрешното изписване на правната форма на дружеството /вместо
ЕООД е изписано ООД/, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да
налага отмяната на НП на това основание. В тази насока е и константната съдебна
практика.
С оглед изложеното, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото
си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление,
съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно
това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно
против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
С обжалваното наказателно
постановление, на „ЕКО БГ” ЕООД е наложена имуществена санкция за това, че в
качеството си на работодател е допуснал до работа на 31.08.2018 г. Р.Р.М., ЕГН **********,
като общ работник, преди да регистрира в НАП сключения трудов договор и да му
предостави екземпляр от договора и копие от уведомлението от ТД на НАП за
регистрацията на същия.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и ал. 2
от КТ, съгласно които, работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1.
За това нарушение, на основание чл.
414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лв.
Жалбоподателят оспорва така
вмененото му нарушение. В съдебно заседание се навеждат доводи, че проверката не
е извършена в имот на „ЕКО БГ” ЕООД, както и че към момента на проверката Р.Р.М.
не е полагал труд за дружеството.
След преценка на събраните
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 31.08.2018 г., в 15:55 часа, свидетелите
К.А.А., К*Г*С* и ***** – инспектори в Дирекция „Инспекция на труда“ Добрич, са извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в имот за производство на
биотор, находящ се в с. Полковник Минково. В имота инспекторите установили
няколко лица, между които свидетелят С*Д*С*, както и Р.Р.М., който товарел
биотор в строителни колички, приготвяйки го за експедиция. Инспекторите
предоставили на М. бланка, наименувана: „Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство”, която свидетелят С*
попълнил, тъй като Р. бил неграмотен. Свидетелят С*посочил в декларацията, че Р.Р.М.
работи във фирма „ЕКО БГ” ЕООД от 31.08.2018 г., на обект ферма – ЧКЧ, с
работно време от 08 до 17, без да има сключен или граждански договор, срещу
трудово възнаграждение в размер на 30 лв. на ден, изплатено от С*С*. М.
подписал собственоръчно попълнената от свидетеля С* декларация.
След приключване на проверката,
инспекторите връчили призовка на св. Д.Р. /тракторист, който се е намирал в
имота/, за явяване на законен или упълномощен представител на „ЕКО – БГ” ЕООД в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д* с указания за представяне на документи,
включително и трудовите досиета на заварените работници.
В изпълнение на дадените в
призовката указания, на 03.09.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Добрич били представени изисканите документи, включително и трудов договор,
сключен на 31.08.2018 г. между Р.Р.М. ***, с прието в ТД на НАП Варна, офис
Добрич Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 03.09.2018 г. в 13:42:08 часа.
От възприетото по време на
проверката и декларацията подписана от Р.М., актосъставителят и наказващият
орган достигнали до извода, че жалбоподателят в качеството си на работодател е
приел на работа на 31.08.2018 г. М. да работи с определена трудова функция – общ
работник преди да регистрира в НАП сключения трудов договор и да му предостави
екземпляр от договора, и копие от уведомлението от ТД на НАП за регистрацията
на същия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
К.А.А., К*Г*С* и К*Н*К*, но от същите не може да се установи по категоричен и
безспорен начин, че Р.Р.М. на 31.08.2018 г. е престирал работна сила за
жалбоподателя, нито, че е пребивавал на територия стопанисвана от последния.
От своя страна, жалбоподателят оспорва вмененото
му нарушение, като ангажира гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля
С*Д*С*, който в съдебно заседание с категоричност заявява, че процесната
проверка е извършена в имот, негова собственост, на чиято територия отглежда
калифорнийски червеи за биотор. Потвърждава, че лично е попълнил декларацията,
предоставена на Р.М. и е посочил фирмата на жалбоподателя, за да избегне
санкция. Уточнява, че наемал работници срещу заплащане само за деня.
Съдът не намира основания да не
кредитира показанията на свидетеля С*С*, който, след като е запознат с
отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, еднозначно описва развилите се събития в
деня на проверката, която позиция относно описаното от него е логически
издържана.
Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите К.А.А., К*Г*С* и К*Н*К*, но от същите не
може да се установи по един категоричен и безспорен начин, че Р.Р.М. на
31.08.2018 г. е престирал работна сила за жалбоподателя, нито, че е пребивавал
на територия стопанисвана от последния.
Срещу тези
улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията на
свидетеля С*С*, дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на защитна
позиция, съставляват годно доказателствено средство.
Отделно от
това в съдебното следствие по инициатива на съда са разпитани и други свидетели
с цел установяване на обстоятелството в чия ферма е била извършена проверката
от инспекторите - св. Д.И. – присъствал в хода на проверката, както и кметския
наместник на населеното място. Въпреки това обаче по делото не бяха приобщени
безспорни доказателства, от които да се изведе обоснования извод, че
провереният имот е стопанисван от наказаното лице. Дори кметският наместник
навел доводи, че действително проверката е извършена в имот на св. С*, като
допълнил, че улиците и имотите населеното място имат съответно имена и номера.
Така, при наличната
доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее
констатираното противоречие. Събраните доказателства разколебават извода на
административно-наказващият орган, че провереният имот е стопанисван от
жалбоподателя, още повече че в нито един от съставените в хода на проверката
документи не е описан процесния имот с идентифициращи го белези като име и
номер на улица. А видно от показанията на свидетелите, в населеното място има
повече от една биоферма.
Предвид изложеното, съдебният
състав намира, че вмененото на „ЕКО БГ” ЕООД нарушение по ч. 63, ал. 1 и ал. 2
от КТ не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани
по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения
логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на
жалбоподателя, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 08-000877/477 от 13.12.2018 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЕКО БГ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/