Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети
касационен състав, в публично съдебно заседание
на втори юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора А. А.,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1334/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.И.А. ***, чрез адв. А.Д. срещу
решение № 604 от 14.04.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 128/2020 г., по
описа на ВРС, 22 състав, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 19-0436-000377 от 23.12.2019
г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на И.И.А.
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. С решението И.И.А. е
осъден да заплати на ОД на МВР-Варна и сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че издаденият АУАН е издаден в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, защото в него е посочено, че А. е неправоспособен
водач, а същия притежава СУМПС. Счита, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС във всички държави
на Европейския съюз, тъй като притежава немско
национално СУМПС с № № ********, в тази връзка, като нарушение на материалния закон отчита
факта, че не е следвало наложеното наказание да бъде на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Релевира,
че липсва пълно,
точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено, което пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя. Твърди, че АНО е наложил административно
наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено. В условие на алтернативност моли да се намали наложеното наказание до предвидения в закона
минимум. Претендира разноски по списък.
Ответната страна – ОД на
МВР – Варна, не се явява представител, в
писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
въззивното решение да бъде оставено в сила, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП
счита жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред
Районен съд Варна е образувано по жалба на И.И.А. срещу
НП № 19-0436-000377 от 23.12.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР –
Варна, 02 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: На
04.12.2019 г. на ул. „******“ в гр. Варна, до № *, в посока
бул. „********“, при специализирана полицейска операция за безопасност на
движението с цел превенция и санкциониране на нарушителите по ЗДвП, служители
на 02 РУ – Варна установили лек автомобил „******“ с рег. № *******,
управляван от И.И.А.. При направената проверка на личните документи и
документите за автомобила на водача, св. Н. установила, че лицето е с отнето
СУМПС и е неправоспособен. При проверката водачът представил свидетелството за
управление на МПС № *********, издадено на 05.02.2018 г. от компетентните
власти на ФРГ за категории АМ, В и L. На същата дата, приемайки, че И.И.А.
е осъществил състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП, св. Т. Н. съставила АУАН,
с който иззела като доказателства СУМПС № *******, СРМПС, част II № ********* и 2 бр. регистрационни табели с
рег. № *********, като при връчването му на водача, същият написал, че има
възражения. На същата дата била издадена от началника на 02 РУ – Варна
заповед за прилагане на принудителна административна мярка за прекратяване на
регистрацията на управляваното от него МПС, за което били отнети и СРМПС на
автомобила, както и 2 бр. регистрационни табели с рег. №*******. В хода на
административно наказателното производство чрез Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ в МВР била получена информация от Интерпол ********,
в която е посочено, че представеното на контролните органи СУМПС е издадено на И.А.
от компетентните органи на ФРГ на
05.02.2018 г. В хода на проверката е установено, че със заповед №
30072/17.05.2005 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е
иззето свидетелството за управление на МПС на И.И.А.,
поради това, че същият не е изпълнил задълженията си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Поради извършени нарушения на ЗДвП на И.А. е определен пробационен период до
05.02.2020 г.
Срещу съставения АУАН постъпили две
възражения, едното от които извън срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В своевременно
постъпилото възражение И.А. сочи, че АУАН е съставен, без да е изяснена
фактическата обстановка. На 23.12.2019 г. П. Н. Ч. – началник на сектор към
ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, издал процесното
НП, като в него възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и
санкционирал А. за това, че управлява МПС като е загубил правоспособност по
реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Сезираният
със спора съд в мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и със законоустановените реквизити, в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел, че по безспорен
начин се установява извършването на нарушението както от обективна, така и от
субективна страна. Направен е извод, че притежаването на валидно СУМПС,
издадено от друга държава – членка на ЕС, не прави А. правоспособен водач, с
оглед и разпоредбата на чл. 17, ал. 15 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. До възстановяването на
правоспособността по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, водачът няма право да
управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно свидетелство
за управление на МПС. Въззивният съд приема, че обжалваното НП
не противоречи на чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета, предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от директивата, според която при спазване на
принципа на териториално действие на наказателното и полицейското
законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може да прилага
своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или
анулиране на правото на управление на моторно превозно средство на притежател
на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, и при
необходимост да замени свидетелството за управление с тази цел.
Разгледана по същество,
касационната жалба против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези от тях, които
съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК, съобразно препращащата
норма на чл. 63 ЗАНН/.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, приложим по препращане от
чл.84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е
обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя,
коментирал е свидетелските показания и писмените доказателства, като е посочил
дали ги кредитира.
По приложението на материалния закон,
съдът прецени следното: отговорността на касатора е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Нормата регламентира, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция не споделя направените в
жалбата тълкувания за приложението на СУМПС издадено в чужбина на територията
на Р. България, при отнето българско СУМПС. Касаторът не може да управлява МПС
на територията на Р. България с немското СУМПС. Приложимата Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина в чл.17 ал.15 регламентира, че „не се признава
за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално СУМПС на лице,
което е притежавало българско СУМПС, но е изгубило правоспособност в съответствие
с чл.157. ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки и чието
свидетелство е отнето или обявено за отнемане. При това положение лицето може
да възстанови правоспособност само на осн. чл.157 ал.5 от ЗДвП, за което му се
издава ново СУМПС по реда на чл.14 ал.1 , като при връчване на новото
свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното СУМПС за
изпращането му на държавата, която го е издала“. Правилото на чл.17, ал.15 от Наредбата е в съответствие и с общностното
законодателство, като буквално възпроизвежда нормата на чл. 11, § 4
от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., и е възприето в
изпълнение на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление
между държавите – членки на ЕС (чл.2, §1 от Директива 2006/126/ЕО, чл. 151а от ЗДвП). Нещо повече, видно от
редакцията на текста на наредбата /ДВ, бр. 37 от 2015 г./, същата е приета
далеч след приемането на горепосочените директиви на ЕС и е напълно в унисон с
тях.
За да придобие
„правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да е провело обучение
и да е издържало изпит за придобиване на такава правоспособност, което се
удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични
документи ред /ЗБЛД/. В тази връзка следва да се посочи, че правното
значение на СУМПС е изяснено в ЗБЛД,
като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на
документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е
удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. И докато ЗБЛД
урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските
лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда...
изискванията за правоспособност на водачите на ППС,. както и принудителните
мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е
"да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Дадено
лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за
което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със
СУМПС по реда, установен в ЗБЛД,
за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС".
Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на
държавата (чл.2)
т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС" от "категориите, за които е валидно" (чл.50, ал.1
и чл.53, ал.1,
т.10 от ЗБЛД).
Безспорно по делото е установено, че касаторът е
притежавал валидно българско СУМПС, което е иззето със Заповед
№300072/17.05.2005г. след влизане в сила на НП и изчерпване на всички контролни
точки, в която изрично е отбелязано, че водачът губи правоспособност до придобиване на нова по реда на чл. 157,
ал.5 от ЗДвП. Още повече, че в случая
касаторът е получил лично горната заповед на
14.09.2005г. При така очертаните факти, след влизане в сила на НП, с които на
касатора са отнети всички контролни точки, той не е предприел действия по
възстановяване на правоспособността си по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП чрез полагане на
изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност и макар
да е притежавал СУМПС, издадено от ФРГ, не е притежавал правоспособност за
управление на МПС на територията на Р България. В тази връзка е неоснователно
касационното възражение, че приложимата санкционна норма в случая е чл. 177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която регламентира управлението на МПС, след като водачът е
лишен от това право по съдебен или административен ред. Разликата между двете
разпоредби е съществена и се изразява в това, че по т. 1 водачът е
правоспособен, но временно е лишен от това право, т.к. му е наложено наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за определен период от време със
стабилен административен акт или влязло в сила решение, а по т. 2 водачът не е
правоспособен или свидетелството му за управление е отнето по реда на чл. 171, ал.
1, т. 1 или 4 от ЗДвП,
какъвто безспорно е настоящия случай.
Неоснователно е искането на касатора за
определяне на наказание в минимален размер. От приложената по делото справка за
нарушител е видно, че А. има налагани множество наказания за извършени
нарушения на ЗДвП. Съдът счита, че наложеното от АНО в максимален размер
наказание е съответно на извършеното от касатора нарушение и само то в случая
би могло да изпълни целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Наказание в
по-нисък размер не би постигнало
поправителен и предупредителен ефект.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал.3
от ЗАНН
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от 80 лева.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 604 от 14.04.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 128/2020 г., по описа на ВРС, 22 състав, с което е
ПОТВЪРДЕНО НП № 19-0436-000377 от 23.12.2019 г., издадено от началник сектор
към ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на И.И.А. на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 150 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ********** ***
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: