№ 67
гр. Плевен , 28.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
и прокурора Велислава Влад *** (РП-Русе)
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава . Цонева Частно
наказателно дело № 20214430200202 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 17:49 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ *** редовно призован, доведен от Областно звено
„Следствени арести“ - Плевен, явява се лично, представлява се от защитници
в лицето на *** и *** с пълномощни по досъдебното производство
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН редовно призована,
представлява се от наблюдаващия по делото прокурор Велислава ***
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ***: Да се даде ход на делото.
АДВ. ***: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането, нямам доказателствени искания.
АДВ. ***: Оспорвам искането, същото е незаконосъобразно,
неоснователно. Представям молба с опис и моля да приемете общо 21
писмени доказателства.
АДВ. ***: Поддържам становището на колегата
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ НАМЕРИ така представените писмени доказателства за
относими към предмета на доказване, поради което и същите следва да бъдат
приети към доказателствата по делото.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ВЛАГА към доказателствата по делото представените в
днешно съдебно заседание от страна на защитата в заверени копия: покана за
доброволно изпълнение с изходящ № 374 от 13.01.2021 година по ИД № 1123
от 2020 година на ***; съобщение с изходящ № 680 от 20.01.2021 година по
ИД № 1123 от 2020 година на ***; разпореждане № 60 от 26.01.2021 година
на Районна прокуратура - Плевен; протокол № 7 от 26.01.2021 година по ИД
№ 1123 от 2020 година на ***; ехография на корем от 22.12.2014 година от
*** - УМБАЛ - Плевен; амбулаторен лист № 000034 от 08.12.2015 година на
името на обвиняемия ***; КТ-изследване в ДКЦ „Св. Панталеймон“ от
09.01.2016 година с приложение ехографска снимка; компютърна томография
№ 178619 от 01.12.2020 година от МБАЛ „Авис Медика“; медицински
2
протокол № 363 от 18.09.2020 година на името на обвиняемия ***;
медицински протокол № 73 от 23.11.2020 година на името на ***;
медицински протокол № 445 от 09.12.2020 година на името на обвиняемия
***; медицински протокол № 408 от 19.10.2020 година на името на
обвиняемия ***; медицински протокол № 381 от 05.10.2020 година на името
на обвиняемия ***; удостоверение за раждане на *** *** от 09.10.2019
година; справка на Районна прокуратура - Плевен с изходящ № И-511 от
24.11.2020 година относно подадени сигнали и жалби от ***, *** и *** във
връзка с искане по гр. д. № 1497 от 2020 година по описа на Районен съд -
Плевен; заповед № 18 от 01.04.2020 година за незабавна защита по гр. д. №
1497 от 2020 година по описа на Районен съд - Плевен; определение № 1485
от 13.05.2020 година по гр. д. № 1497 от 2020 година по описа на Районен съд
- Плевен; определение по ч. гр. д. № 372 от 2020 година по описа на Окръжен
съд - Плевен; определение по гр. д. № 1497 от 2020 година по описа на
Районен съд - Плевен от 11.08.2020 година; протокол по гр. д. № 4427 от 2020
година по описа на Районен съд - Плевен от 02.11.2020 година; протокол по
гр. д. № 4427 от 2020 година по описа на Районен съд - Плевен от 07.12.2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 283 от НПК присъединява към доказателствата
по делото събраните до момента писмените материалите по преписка № 60 от
2021 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, намирам, че са налице
предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно: налице е обосновано
предположение, че обвиняемият *** е извършил престъпленията, за които е
привлечен към наказателна отговорност. Те са пет общо, като три от тях са
престъпления против личността и са тежки умишлени, две от тях - в
условията на домашно насилие. Намирам, че е налице, въпреки адресната
регистрация, постоянния адрес и длъжността на обвиняемия, реална опасност
той да се укрие, но най-вече намирам, че съществува реална опасност той да
извърши други престъпления, ако не бъде взета спрямо него най-тежката
3
мярка „Задържане под стража“, тъй като е възможно отново да извърши
престъпление против личността спрямо бившата си съжителка *** и по
отношение и на общото им дете ***, поради което ще Ви моля да постановите
спрямо него най-тежката мярка, предвидена по НПК за неотклонение, а
именно „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Л. В. П..
АДВ. ***: Уважаема госпожо Председател, аз ще моля да не уважавате
искането, тъй като от събраните по делото доказателства и тези, които
предоставих на Вашето внимание, не може да се направи заключение за
авторството на деянието, за които е привлечен като обвиняем, тоест не може
да бъде направено обосновано предположение, че същият е извършил тези
престъпления. За всички те, за първото от тях, видно от справката, която
приложих на Вашето внимание за образувани производства срещу него или
срещу лицето ***, са налице откази за образуване, прави се задълбочени
проверки по тях, няма налично постановление, от което да се види какво е
наложило тяхното постановяване във вчерашния ден, когато той беше
получил постановление, с което нашия подзащитен беше привлечен като
обвиняем. От всичките материали и от последния протокол, който
представям, се вижда и се установява, че има заповед за домашно насилие,
издадена на *** да не извършва такова по отношение на детето и на ***, а не
обратното. Има достатъчно доказателства в тази посока за всичките, има
доказателства, от които се установява, че детето е следвало да бъде предадено
на 27.01.2021 година - вчера, когато той беше задържан от предходния ден, за
да може да го предаде. Това са данни, които са от ***, където се вижда, че
има съобщение, че на еди-коя си дата то трябва да се предаде в град Плевен в
Служба за закрила на детето, тоест вземането на детето да бъде, когато той се
намира извикан при Директора на ОД на МВР - Плевен на разговор и в този
момент, както обичайното, само че предимно служба БОП прави тези неща, се
влиза с взлом в къщата с три патрулки, с много полиция и се взема детето при
положение, че това дете се намира на около 40 - 50 километра от Плевен.
Разбира се, в тази връзка аз ще моля все пак Вие да прецените освен това и, че
според мен е налице и разпоредбата на чл. 36 ал. ІІІ именно във връзка с тези
обвинения, за които е привлечен, че последните обвинения, за които се
привлича, които са 2020 година, последните са за деяния, извършени в ***,
тоест те не са на територията на съдебен район Плевен. На следващо място,
4
никъде в НПК няма записано, че, за да се изисква да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е, че тъй като се предвижда
наказание лишаване от свобода, оттам следва презумпцията, че съответното
лице може да се укрие и да избяга от правосъдието, да не се явява и да не
бъде осъден или ако бъде осъден, тоест да не търпи съответната присъда. В
чл. 63 ал. І пише, че от доказателствата по делото, не от текста на закона, от
доказателствата по делото, които няма такива се сочи същият съществува
реална опасност да се укрие. Той има известен адрес, същият и към
настоящия момент към днешна дата е служител на ОД на МВР - Плевен.
Тоест той не е с висящи производства, тоест той няма други данни същият да
има престъпни наклонности и така нататък. Законът изисква, същият текст
изиска да извърши престъпление, а не да извърши други престъпления по
отношение на личността и тези данни трябва да се извличат от самите
доказателства по делото, а не да се презюмират от прокурора, тъй като той е
решил нали, че обвиняемото лице, в случая ***, следва да бъде задържан, тъй
като очевидно по гражданско-правен път процесите, видно от
доказателствата, които се намират пред Вас се установява, че има трудности
госпожа *** да осъществява своите желания по отношение на бащата на
детето от тяхното брачно съжителство. Видно е от тях, че както казах
домашно насилие са по отношение на *** от нейна страна на тази свидетелка,
а не обратното. Има ги тези заповеди в делото. В последствие моята колежка
ще каже по-подробно за тях, тъй като тя по тях се явява като адвокат по
всички тези граждански дела и тя с по-голяма точност може да ги каже.
Считам, че мярка е подробно разгледана в чл. 57 каква е мярката за
процесуална принуда, каквато очевидно от доказателствата по делото не
може да бъде извлечена, за да му бъде наложена най-тежката мярка
„Задържане под стража“. Налице са доказателства, които сме предоставили на
Вашето внимание, че обвиняемият *** е с тежко, според мен, макар че не съм
специалист, но не е необходимо да бъдем такива, с влошено здравословно
състояние, изразяващо се в това, че същият е с един бъбрек, на следващо
място е със съответните травми на гръбначния стълб и считам, че в това
производство е трудно да бъде изготвена и да се прави медицинска
експертиза, от която да се установява доколко престоя му в ареста как би му
се отразил, но достатъчно е да се знае, че той е с тези тежки заболявания,
които са достатъчни, за да обосновават именно Вашето решение при вземане
5
на съдебния акт. На следващо място следва да се има предвид неговото
семейно положение, а именно, че той има освен това дете ***, той има и
друго дете, също малко, за което не следва да се приема че ако, тъй като
прокуратурата смята, че е извършил престъпление, което няма, от последния
протокол, последното доказателство, което е приложено се вижда детето
какво е отношението към майката, той си има друго дете, за което той също
трябва да полага грижи. Считам, че във всички случаи, макар моето скромно
мнение, че не трябва да му се взима каквато и да е мярка на този етап, той
като няма, не може да се направи това обосновано предположение нито от
доказателствата по делото, че той ще извърши изобщо престъпление. Законът
казва да извърши престъпление, не друго или други и за това престъпление
трябва да има доказателства, които е събрала прокуратурата, а не просто
хипотетично, щото така пишело някъде и респективно същият да се укрие.
Няма такива данни и считам, че целите могат да бъдат изпълнени и без мярка
или в някаква лека. Той е все още полицейски служител на полицията,
извършени са множество проверки в тази посока, има рапорти от неговите
колеги там, извършени са проверки за датата например 06.09.2020 година,
които би трябвало да се намират по делото, някой от тях сме приложили в
тези доказателства, където се установява, че няма такива данни да е извършил
закана за убийство, от два различни екипа, посетили неговия дом поради
внасяне на жалба от страна на ***.
АДВ. ***: Аз ще бъда малко по-подробна, колкото и да е неприятно на
всички тука, но в крайна сметка нали… Ще почна, освен, че се
присъединявам изцяло към изложеното от колегата ***, аз ще почна точка по
точка в постановлението, с което към днешна дата от 28.01.2021 година,
където *** е привлечен в качеството на обвиняем. По отношение на точка 3,
касаещо период месец юни 2019-та до 06.09.2020-та, според прокуратурата
направил опит да принуди *** *** да пропусне да изпълнява родителските си
задължения. Сагата между доверителят ми и въпросната дама започва преди
от юни месец, много преди юни месец 2019 година. Тогава е влизала в сила
решението по гражданско дело 640 от 2018 година на Районен съд - Никопол,
потвърдено е с решение на ВКС и родителските права се присъждат на
майката, като на бащата е определен и разписан конкретен, ясен и точен
режим на виждане и на лични отношения с детето. След влизането на
6
решението в сила, майката *** прави опит да вземе детето чрез образуване на
изпълнително дело при ***. Предадена е покана за доброволно изпълнение,
ние отговаряме, че детето не желае да бъде предадено на майката, насрочва се
среща със социалните служби в присъствието на майката, на ***, двамата
частни съдия-изпълнители, една камара полицаи, в това число и Началника на
РПУ - Гулянци, двама или трима адвоката нали. Само искам да кажа тогава,
че ***, като процесуален представител на *** не се появи на въпросната
среща. На въпросната среща, която е протоколирана, детето категорично
заяви, че не желае да тръгне и не живее с майката. Това се случва още в 2015
година. Отново беше насрочена нова среща за предаване на детето, бащата
никога не е отказвал да предаде детето, това е единствено желанието на
детето. Отварям една скоба, на първа инстанция по това дело 640,
родителските права са присъдени на бащата след изслушване на детето, което
детето категорично заяви, че желае да бъде отглеждано и възпитавано от
бащата и да живее в дома, където е израснало и отглеждано. На втора
инстанция с едно изречение, че майката, видиш ли, е с педагогическо
образование и който е годния родител, детето беше присъдено с лека ръка, без
да се вземат под внимание всичките писмени и гласни доказателства, които
бяха събрани по делото. Това нещо ние го обжалвахме пред ВКС, приехме
решенията на ВКС, не е оспорвал бащата, искаше и доброто желание с насока
от наша страна детето да бъде предадено доброволно на майката. Детето
категорично заяви пред мен и пред колегата заяви, че не желае. Майката
отвлича детето, в кавички го казвам отвлича, защото нали тя е с родителски
права, от един рожден ден в *** на 28.08.2019 година. Бащата първата
седмица, когато следва да види детето си и да осъществи режим на лични
контакти, забележете е точно на 06.09.2019 година. Бащата отива в
присъствието с жената, с която живее ***, както и с нейното дете, което е
дало показания пред полицаите в Детска педагогическа стая, не мога да кажа
в момента да цитирам името, пак е *** детето, дават показания, че *** не е
извършвал твърдения акт на домашно насилие, което майката подава молба за
домашно насилие по реда на чл. 9 образува пред Районен съд - Плевен и
сагата започва. Бащата не вижда детето цели 5 – 6 месеца. Първите
контакти… само искам да кажа нали за прокуратурата нали да знае - има
издадени заповеди за незабавна защита на майката, която е с дата 13.09.2019
година. На 05.12.2019 година с решение на *** тази заповед… има нова
7
заповед, с която заповед вече не е заповед за незабавна защита. Искам да
заявя, че тази заповед за незабавна защита тя всички знаят, че действа до
издаване на заповед за защита, която заповед доверителят ми трябва да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Няма никъде член, буква на
закона, която ограничава бащата да си вижда детето и да осъществява режима
на лични контакти. След като има тази заповед майката в края на януари,
началото на февруари се съгласява бащата да вижда след хилядите уговорки
на базата на молба по линия на доверителят ми, майката вижда… бащата да
вижда детето. Междувременно детето е записано втори клас в ***. От там
насетне бащата не е осъществявал контакти. Един единствен път това дете, с
което е на съжителката му се опитва да направи контакт с ***, тъй като те са
израснали заедно, веднага е съобщено на майката и така нататък. Бащата
почва да осъществява редовни контакти на виждане по отношение с детето,
всяка седмица се взима въпреки издадената заповед, нали, която *** обжалва
на Окръжен съд изцяло. Отделно от това *** дори цяла седмица и по две
седмици се е случвало да бъде при бащата пак със съгласието на майката.
Майката не е имала никакъв страх това дете да бъде при бащата. Стигаме до
дата 03.03.2020 година, която е посочена като в точка 1 като тезис -
03.03.2020 година. Шести септември 2019 година споменахме, че това е,
когато е отправил закана: „Ще те ликвидирам теб и твоето семейство само
някой да пипне детето! Не ме е страх!“. Това нещо не се потвърждава по
никакъв начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
множеството изслушани свидетели, в това число разпити, полицейски
протоколи, една камара документи, които значи, че по гражданското дело,
нали, част от тях не се признават. Не се доказа твърдяно нещо. Точно по това
нещо, по подадения сигнал от 06.09.2019 година от госпожа ***, тя е подала
на 10.09.2011 година две жалби в Районна прокуратура, които не е ясно каква.
Едната от тях е приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на 5-ти пети. Касаят и двете сигнал… един и същи
случай, обаче единият прокурор решава едно, другият прокурор решава друго,
нали, парадокс. През всичкото това време, пропускам обстоятелствата и
многото жалби, които процесуалния представител на *** вече сезирала:
Вътрешна сигурност, Министерство на правосъдието, Социално подпомагане,
в това число директори и така нататък, какъв преси, заплахи от началници в
полицията и така нататък бяха извършвани. За всичко това нещо доверителят
8
ми не е сезирал нито един орган, никога не е действал с отмъщение или по
някакъв друг начин. Стигнах до датата 03.03.2020 година. На 03.03.2020
година бащата връща детето от последната среща, която се е осъществила
между него и ***. Детето отказва да се върне при майката. Казва: „Аз не
желая да ме връщаш!“ и почва да реве, при което звънят на „112“. Бащата
лично подава сигнала на „112“. Майката с нейния съжител *** пристигат, при
което идват полицаите. Тези полицаите са заявили в съдебно заседание преди
един месец, че не са чули бащата да отправя каквито и да било заплахи нито
към ***, нито към ***. Има го документирано това в протокол по гражданско
дело 1497 от 2020 година на ***. Това е делото за домашно насилие, което е
образувано във с инцидента на трети март, защото аз го наричам инцидент.
На трети март какво се случва: детето след като отказва да замине при
майката, бащата го помолва да слезе, изкарва от колата, това са го видели
полицаите. То е сграбчило бащата и ревейки и се е държало за бащата и не
искало да отиде при майката. Полицая в своите показания, аз не знам този
протокол, мисля че съм го предоставила заявява и каза: „Тя просто го взе.“,
на моя въпрос: „Ми как така го взе, дърпаше ли го, какво направи? - Ми тя го
взема, ама то детето ревеше за баща си.“. Не знам как се взима едно дете така
спокойно и то тръгва с майката, нали, не го коментирам. За този сигнал, тъй
като майката почва да вика, дърпа детето, това са така наречените актове на
домашно насилие спрямо детето, бащата подава сигнал. Имало е вербална
агресия от страна на съжителя на майката, сезирахме ние Районен съд -
Плевен с дело за… с молба по чл. 9 от Закона за домашното насилие и какво
се случва оттам насетне. Почнаха отново множеството жалби и сигнали по
отношение срещу бащата. Делото беше насрочено от ***, представила съм
писмени доказателства, има издадена заповед за незабавна защита по чл. 5,
такава заповед, която касае майката, *** да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо малолетното дете *** и бащата. Изведнъж делото се
прекратява по безумен начин, като определението не подлежи на обжалване,
защото видиш ли имало някаква допусната техническа деловодна грешка от
страна на съдията. Обжалвахме го това определение, съответно Окръжен съд,
нали, отмени определението на *** и делото стартира. Много удачно, цялата
ситуация е много странна и аз мога смело да го заявя, защото това е
превишаване на права и го заявявам, нали, от обстоятелствата по делото. На
едни хора се отнема оръжието, на други хора оставя оръжието, за едни хора
9
има заповед за незабавна защита, за други хора няма заповед за незабавна
защита. За жалост в нашата държава нещата се случват така. Както и да е,
делото за домашно насилие тръгна. Междувременно бащата в август месец
взема детето, той продължава да си осъществява режим на лични контакти с
детето през този период от време. В август месец взема детето за…
разрешение по съдебното решение на ВКС до месечния режим на лични
контакти с него. Това се случва, ако не се лъжа на 4-ти или 5-ти август.
Трябва да го върне в петъка на септември месец, как се пада 3-ти, 4-ти или 5-
ти септември, договорка с майката те се разбират този срок да се удължи, тъй
като тя не е в Плевен и да върне детето в неделя на 6-ти септември. Детето
отново категорично отказва и почва да реве и казва: „Аз ще избягам, не искам
да ме връщаш там. Там не знаеш какви неща се случват с мен!“, след което
бащата се обажда на майката и казва така и така, съвсем доброволно без
заплахи, без нищо. Бабата е свидетел на всичките разговори, които се случват
между тях. Бабата е жената, която е отгледала детето и която в цялата тая сага
всички пропускат, че бабата е спала с 6 години с детето, майката не е спала и
един ден с детето си в семейното легло, защото детето не знае на кой етаж
живеят майката и бащата. Детето отказва да се върне, при което майката
подава сигнал в ОД на МВР или в Гулянци, вече не знам, забравих къде какъв
сигнал подава, но на адреса на бащата се явяват двама негови колеги от ***,
влизат вътре, говорят с детето. Детето казва: „Не, не желая да тръгна с
майката.“. *** им казва: „Аз не го спирам детето, детето отказва да отиде при
майката.“. По-късно в 10:30 отново идват двама полицаи, полицейски
автомобили в присъствието вече на *** ***а, нейния съжител, колко тя била
разстроена, нали, има вече пуснати жалби в тази насока и така нататък и едва
ли не тогава той е казал: „Сега ще видиш ти оттук нататък какво ще се случи!
Ще се видим в ада!“. Нищо подобно не е казал, дори да е казал нещо друго
това не е закана за убийство, а емоционален изблик на един баща, който
вижда детето му как страда. Оттук насетне ситуацията как се развива: след 6-
ти септември детето предстои да бъде на училище на 14-ти, на 15-ти
септември, по-скоро, мисля че те почваха на 16-ти септември, ако не се лъжа.
На 14-ти септември ние имаме гражданско дело 1497 в Районен съд - Плевен
с домашното насилие. С доверителят ми, с *** излизаме от делото и отиваме
в моята кантора в „***“. В един момент му се обажда Началника на РПУ -
Гулянци и му казва: „Ти къде се намираш? Идвай тук, защото ние сме пред
10
твоя дом и те чакаме.“, те са се отзовали за 20 минути докато ние
разговаряме, *** с четири забележете патрулни автомобила и над 20 полицая
все едно, че е най-големия престъпник. На посочената среща, на посоченото
така наречено принудително взимане, нали, той не е отказал пак казвам: той
не отказва да предаде детето. Отива там служител на ДПС, социален работник
от ДСП - Никопол *** и ДПС - Гулянци е ***, помня ги, защото ги
разпитвахме преди 2 - 3 седмици. Влизат вътре, детето категорично заявява на
двамата полицаи, след това влизат поотделно, поединично, водят разговори и
ДПС, социалния работник, детето казва: „Не, не желая да отида при майката!
Не искам, аз говоря с нея по телефона и й казвам искам да ме запишеш тука
да уча, не искам да живея там.“. Толкова години толкова сигнали сме
подавали никой не можа да разбере, че това дете няма проблем с майката, има
проблем със съжителя на майката. Подавали сме сигнали, че той се разхожда
по гащи пред това дете, че пие, че… една камара неща, нали, не искам да ги
изброявам, защото не са предмет на това дело. Детето се отказва да отиде в
Плевен, защото се притеснява от поредното дърпане от майката и отвличане
и заключване и да няма никакъв контакт с бащата. На 02.11.2020 година е
поредното изслушване на детето пред Районен съд - Плевен пред ***. Всички
останаха с увиснати, с извинение ще бъда малко цветна, ченета, защото
детето заяви при изслушването фрапиращи неща - как е бито, тормозено, как
е спяло на земята при майката и неща, които на мен ми настръхва кожата. Не
знам как се твърди, че едно такова дете на 9 години си измисля такива неща и
без присъствието на бащата, без присъствието на майката, една камара
психолози, изследвания са му правили и така нататък. Отделно от всичко това
детето последната година има тикове. Бащата го води редовно на прегледи
при личния лекар, при други специалисти във връзка с тиковете, които са
породени от конфликтите между *** и ***. На въпросното дело показания
даде и колегата ***, който ни беше адвокат по това дело за родителски права,
но е присъствал на случката на 14.09 с цел разкриване на обективната истина,
тоест да се докаже, че това дете не е насилвано по никакъв начин от ***, че
той не го спира да тръгне с майката, напротив. Никога не е отказвал той да се
вижда с майката, даже сме я молили майката да дойде да си види детето. Тя
един път от 2018-та до 2020-та тя не дойде до дома на *** в определения
режим да си го вземе, винаги *** го е карал на адреса. На 14.01.2021 година,
на поредното дело, та дали по едното или другото, в момента не мога да Ви
11
кажа, се появява служител на *** пред съдебната зала и връчва на *** покана
за доброволно предаване на детето, като заявява, че предния ден е бил търсен
на адреса му в ***, той не е бил намерен и трябвало тука да му връчи
поканата. Доверителят ми беше направил опит да се възпротиви, след намеса
от моя страна подписа областната покана. В законоустановения тридневен
срок ние представихме уведомително писмо на ***, с което заявихме, че
бащата не отказва да предаде детето, а има пречки за своевременното
изпълнение за това и му описваме ситуацията. Такова писмо същото сме
подавали предния път, заявили сме, че желаем детето да бъде предадено в
неговия дом, да се направи среща да дойде майката, да дойде ЧСИ в неговия
дом да разговарят и ако детето каже: „Тръгвам.“ никой не го спира. Да дойдат
социални работници, да дойдат психолози - детето не иска, сега какво трябва,
да го дърпаме насила, да го влачим, да го травмираме. На 25-ти, след моя
отговор, който подадохме пред ***, на 25-ти януари тази седмица, в сутринта
в 9 и половина - 10 пак служител на *** в кантората ми връчва съобщение, в
което е описано, че детето трябва да бъде предадено доброволно на
27.01.2021 година. В моето уведомление изрично съм посочила какво
представлява интереса на детето както според Хагската конвенция, така и
според Закона за закрила на детето, Параграф І, в който много ясно и точно е
посочено, че: „Интересът на детето е най-висшия интерес във всички
производства, които се водят и които касаят деца.“. В това производство,
както и в производствата, които са водени до момента, интереса на детето
смело мога да заявя, че беше забравян многократно, в това число и от майката
и от бащата. Всеки в стремежа си да направи детето си щастливо и си мисли,
че прави нещо добро за детето си, нали, се стига, стигаме всички сме
свидетели тука в тази зала. На 25-ти ми връчват това съобщение и ми казват,
че на 27-ми сутринта трябва да предадем детето в Плевен доброволно. О`кей,
бащата казва: „Няма проблем, ще го заведем.“. Междувременно го викат
прокурори, разпитват го. На 26-ти той ми звъни сутринта в 9 - 10 часа и ми
казва: „Тръгвам за Плевен, ще мина да донеса документи, идвам да ги нося,
ще се видим в кантората, но ме викат в при Директора на ОД на МВР -
Плевен. Началникът снощи вечерта ми го заяви, трябва да отида, но имам
някакви притеснения, че ще бъда задържан, защото не иска да тръгна сам.
Трябва да тръгна с неговата кола, при което аз му казвам - Аз имам работа в
Плевен, ще остана при адвоката си. - Ние ще те чакаме.“. Убеждава го и той
12
тръгва с неговата кола - отпред началника, отзад го следват, стигат тука в
Плевен. Държат го няколко часа във фоайето ли, в кафето ли на ОД на МВР -
Плевен без да му казват какво се случва. А какво се случва междувременно на
адреса в ***, ***. Прокурор *** с една камара полицаи, без да визирам нищо
лично, нали, говорим чисто служебно, с една камара полицейски служители,
психолог, ЧСИ, който знае, че има покана за доброволно изпълнение и това
предаване на детето трябва да стане на 27-ми, а не на 26-ти и въпреки
интересите и висшия интерес на детето какво правят?! Бабата е вътре, викали
са да се покаже, да не се покаже. Бабата се уплашила, детето почва да пищи,
да реве и се затваря в банята и какво се случва: разбива се вратата с щанга по
някакъв безскрупулен начин. Бабата ги чака с… този път жената е запазила
самообладание, защото това не се случва вече за първи път. Тези хора аз
искам да кажа, че те са подложени на системен тормоз от страна на всякакви
органи и попитва: „Кои сте вие, какво правите тука?“ и госпожа *** казва:
„Аз съм прокурор ***. - Легитимирайте ми се, дайте ми заповед за това нещо,
което правите.“. Такова нещо не е връчено, нито е връчено прави се някакъв
оглед, претърсване и изземване против всякакви правила, които са в НПК по
моя информация, не съм специалист по НПК за жалост, но беглите ми
познания са такива. Клиента ми се обажда, че ще бъде задържан и това е
ситуацията. Вечерта упълномощи ни с колегата *** и днеска сме тук. Считам,
че всичко изложено в постановлението за привличане на обвиняем на
доверителя ми, всички повдигнати обвинения са неоснователни по
изложеното всичко от мен до тук. Още един път заявявам: никога не е
възпрепятствал изпълнението на това съдебно решение по гражданско дело
640 от 2017 година. Детето никой не го чу, детето беше изведено по най-
брутален начин, беше нужно това да се случва - да се разбива врата пред дете,
пред бабата, въобще да се правят тия циркове и тия неща при положение, че
имаш много други деликатни начини това нещо да се случи, ако той не беше
предал детето на 27-ми януари.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Изцяло подкрепям адвокатите си с едно пояснение
искам да направя: техническа грешка може би от адвокат ***. Началник група
ООР ми се е обадил по телефона тогава, а не Началника на управлението.
Също така мога да заявя, че когато бях извикан от *** с детето да се явя
лично след кратък разговор в мое присъствие и на детето при нея, бях
13
помолен да изляза отвън в коридора. Близо до вратата седнах абсолютно мога
да кажа, че съм чул целия разговор. Въпросите, които бяха зададени от нея
към детето и на един съществено искам да обърна внимание - дали иска да
ходи да живее при майка си, е: „Не. Само иска да ходи на гости и да се
връща.“. След което бях извикан в Районен съд и Районна прокуратура -
Никопол също от госпожа ***. Дадох й сведения по случая. Тя ми обясни, че
трябва да дам сведения, касаещи учебния процес на детето, тъй като бях
възпрепятстван на края от майката, тъй като все още правата са нейни и аз
чрез писмени молби издействах да бъде, детето да не прекрати учебния
процес, а да бъде включено в програмата Електронно обучение ОЕССП. Тя с
една нейна молба прекрати това нещо, с което аз имах преди това
предписание от социалните служби, задължително по три точки, от които
една от тях беше да се осигури присъствието на детето в учебен процес, тъй
като детето е при мене нищо, че правата не са мои. Всички точни бяха
изпълнени от моя страна, имам документирано, записани са, има съставени
протоколи от социалните служби, дадени необходимите документи от мен
към тях. Също искам да подчертая, че никога абсолютно наистина в интерес
на детето и воден от този интерес не съм възпрепятствал, пък камо ли закана
на *** да вижда, да взима, а обратното тя винаги, когато съм ходел на всяко
мое ходене пред техния дом в град Плевен, намиращ се на ***, аз първо съм
поискал съдействие от колегите от РУ 02 - Плевен. Изчаквал съм ги на
съседна улица, могат да потвърдят абсолютно всяко мое действие колегите,
когато съм ги чакал и съм отивал с тях евентуално да си взема детето. Никога
в този период, когато е трябвало да взема детето, не съм успявал да го взема -
или ги няма на адреса или те не излизаха и така нататък. Пускал съм
многократни жалби в РУ 02 - Плевен по този случай. С *** сезирахме също и
въпросното *** за съдействие да може да бъде детето вземано в определения
период, когато трябва. По незнайни причини след около две седмици ни вест
ни кост, слязохме понеже тя е на шестия етаж на „***“, той е на петия,
слязохме заедно с адвокатката и го попитахме какво се случва, има ли
развитие по този въпрос. Оказа се, че *** не е получила съобщението, не е
изпратено, по незнайна причина някоя секретарка го извика там, създаде се
някаква суматоха и това беше. Пак не успях да взема детето. Една вечер към
18, даже и по-късно към 18 и 30 аз с дъщерята на моята приятелка *** и тя
отидохме с… заявявам го над един милион сигурно уговорки майката да
14
вземем детето. Тя го изкара и пак отново заяви, че иска само да го видя, но
при въпрос от моя страна детето иска ли да тръгне с мен то заяви категорично
пред майката, че иска. Изскубна се от майката, прегърна ме и аз го прегърнах
и казах на ***: „Аз петък го взимам, неделя ще го върна.“. Тя започна да се
суети, едва ли не да проронва сълзи, но моята приятелка увери, че детето ще
бъде взето и ще бъде върнато с хиляди молби и съгласие от нейна страна и
това ми е първото взимане от вече за периода. Искам да отбележа също, че
тук намесата на *** - съжител на *** според мен нали и моето лично виждане
е, че играе лоша роля в нашите взаимоотношения между ***. Налага се да
споделя, че когато той беше в едномесечна командировка в град София и не
беше на адреса, нямаше го, заявявам категорично пред съда, че не съм имал
абсолютно никакви препятствия от *** да вземам детето - ма дали съм в
сроковете, дали не съм, искам всяка седмица е било при мен в месеца. Четири
седмици заявявам всяка седмица и през седмицата съм го чакал след училище
и сме ходили из Плевен, из МОЛ-ове, кина и така нататък. Никакъв проблем
от нейна страна. Пълно разбирателство до случката на 03.03.2020 година,
която вече описаха адвокатите ми. Тогава, само искам пак да поясня, че
когато колегата заяви майката да си вземе детето, а детето пищеше и тичаше
около колата и тротоара отсреща на тяхната порта, аз в това да покажа на
колегите и на майката и *** беше там, че няма да дърпам и да възпрепятствам
детето, понеже тази сага се играе от четири години вече, съм стоял с вдигнати
ръце на тила пред техните камери. Дали го има записано или го няма не знам.
С изтръгване на детето, детето го е заявило пред социалните има също
доклади, бяха червени ръцете. Аз съм си тръгнал, пуснал съм сигнал и съм си
тръгнал от Плевен. По повод тази разиграла се сага вече 4 години искам само
да поясня, че абсолютно всичките жалби, пуснати от *** и нейната адвокатка
Мария Кънова и така нататък са с единствена цел злепоставяне на моето
служебно положение, изгода от тази страна да бъда аз отстранен и уволнен, за
да загубя една съдебна битка, която в крайна сметка трябва да покаже своята
справедливост, нищо друго. И пак заявявам, както и адвокатите ми, в интерес
това нещо е единствено детето и неговите желания, разумни. Считам, че има
право да… детето на тази възраст, вкарвано и на 6 години също в съда и сега
даде показания, през този период никога не се е променяло. По повод
обвиненията, внесени към мен, мога да заявя следното – в мой интерес е,
както твърди госпожа прокурорката ***, не аз да се укривам или да
15
възпрепятствам съда по някакъв начин, а напротив: в мой интерес е по-бързо
и скоротечно да се развие делото, за да мога аз да бъда върнат отново на
работа, защото това, което се прави е умишлено, тъй като съм служител на
МВР и явно ще вмъкна, че неудобен на някой в цялата тази битка за детето
ми и в момента са впрегнати абсолютно всички сили и средства да бъда аз
ограничен по някакъв начин детето ми и да бъда уволнен едва ли не, за да
мога да бъда сринат и да загубя тази битка, която тя смятам, че адвоката ми
ще потвърди, тя е към своя край. Също заявявам категорично пак, че нямам
намерения да се укривам и да се укривам, а по първата точка особено
заявявам, че това са абсолютни безсмислици. Аз съм човек на закона и няма
да си позволя, особено, както преди това имам преписки и така нататък, няма
как да стане, никога не съм употребявал дори да ми се е искало вътрешно,
както каза адвокатката ми, смея да твърдя, че познавам добре законовата
нормативна база и работя с нея до ден днешен.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на определение.
След съвещание СЪДЪТ обяви определението си на страните, като им
разясни реда и начина за обжалване и протестиране пред Окръжен съд -
Плевен.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 18:38
часа.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
16