№ 8715
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110108442 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И.. Ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот с аб. номер .. Поддържа, че
ответникът е ползвал доставената топлинна енергия през периода м. 05. 2019 г. – м. 04.
2021 г., но не я е заплатил. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с
ответника като собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата размери. Поддържа,
че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в
сградата[1]етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че
в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „.“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да признае за установено по
отношение на И. Г. П., че дължи на „.” ЕАД сумата от 297,55 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2019 г. – м. 04. 2021 г.,
1
ведно със законна лихва от 29.08.2022 г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 46647 по описа на
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
единия от ответника И. Г. П. с ЕГН **********, адрес .. Признава, че дължи
процесните суми, но посочва, че по отношение на тях между него и ищеца е сключено
извънсъдебно споразумение, което се изпълнява от него, поради което моли за
прекратяване на производството.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .. С писмена молба заявява, че не
оспорва предявения иск и го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с
документ за довнесена държавна такса в необходимия размер и съответства на
параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е редовна, а
предявените с нея искове са процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяването на
съществуването на парично задължение, свързано с доставянето на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което през
процесния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2019 г. реално му е доставил спрямо
топлоснабдения недвижим имот ап. 3-ти, находящ се в ., аб. номер ., топлинна енергия
на стойност общо 297 лева и 55 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на
задължението. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е заплатил задължението.
Предвид съдържанието на отговора на исковата молба съдът приема, че страните
не спорят относно възникването на твърдяното с исковата молба юридическо
задължение и неговия размер, поради което и в рамките на настоящото производство
не бяха допуснати съдебни експертизи, нито бяха събирани доказателства от третото
лице помагач. В първото открито съдебно заседание първоинстанционният съд
изслуша становищата на страните, от които се налага извода, че спорът помежду им се
свежда до това дали ответникът изцяло е заплатил в хода на процеса претендираната от
ищеца сума. Според ищецът ответникът е погасил само част от претендираната сума,
като се иска от съда да установи останалата дължима главница в размер на 161 лева и
94 стотинки (за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 297 лева и 55
стотинки не беше предприето нито оттегляне, нито отказ от иска, поради което съдът
дължи произнасяне по целия иск). От друга страна, ответникът твърди, че е погасил
изцяло претендираното парично задължение, поради което иска от съда да прекрати
производството и да не присъжда разноски на ищеца. Становището на ответника по
съществото на спора е непрецизно, защото настъпилото в хода на процеса плащане е
въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта му. Т.е. ако действително
ответникът е погасил изцяло претендираното задължение чрез плащане, то съдът
трябва да отхвърли иска, а не да прекрати производството.
За изясняването на този спорен между страните въпрос съдът прие като писмени
2
доказателства по делото документите, приложени към отговора на исковата молба,
както и представеният от ответника в откритото съдебно заседание документ. От тях се
установява, че след завеждането на исковата молба на 11. 08. 2023 г. страните
сключили споразумение, според което ответникът признава, че дължи на ищеца сумата
238 лева и 4 стотинки, представляваща главница за стойността на доставената
топлинна енергия, предмет на настоящото дело (че става въпрос тъкмо за
задължението, предмет на настоящото дело, следва от цитирането на номера на делото
в споразумението), сумата 14 лева и 57 стотинки, представляваща лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
споразумението; и сумата 25 лева, представляваща деловодни разноски. Разбира се,
това споразумение съдържа и признание от страна на ищеца, че главницата, която
ответникът му дължи, възлиза на 238 лева и 4 стотинки, а не на претендираната с
исковата молба сума от 297 лева и 55 стотинки. Страните освен това уговорили
разсрочване на изпълнението на задълженията на седем вноски, първата от които в
размер на 83 лева и 28 стотинки, а останалите шест в размер на 32 лева и 39 стотинки.
В споразумението не е посочено какви части от трите признати задължения се
обхващат от всяка една вноска; вноските са формулирани най-общо и за трите
признати задължения.
В същия ден ответникът заплатил на ищеца сума в размер на общо 83 лева и 28
стотинки, като в касовия бон е посочено, че по този начин са били заплатени
съдебните разноски в размер на 25 лева, законовата лихва в размер на 14 лева и 57
стотинки, както и 43 лева и 71 стотинки от главницата. От представения в откритото
съдебно заседание платежен документ пък се установява, че на 17. 10. 2023 г.
ответникът наредил да се заплати в полза на ищеца по банков път сума в размер на
общо 129 лева и 56 стотинки, като е посочил като основание настоящото дело.
При това положение съдът приема за установено следното.
Касовият бон се издава от получателя на плащането, в случая – ищеца. Затова
той не може да послужи като категорично доказателство при плащането на първата
вноска в размер на 83 лева и 28 стотинки ответникът да е заявил, че погасява първо
съдебните разноски в размер на 25 лева, сетне законовата лихва в размер на 14 лева и
57 стотинки, а най-накрая и съответната част от главницата. Щом като липсват
конкретни данни ответникът да е посочил кои точно признати със споразумението
парични задължения погасява с тази първа вноска, то съдът следва да приложи
съответните правила. Следва да се отчете и особеността на настоящия случай, че се
претендира само едно главно задължение (главница за стойността на доставената
топлинна енергия), а не две. Предвид тази особеност в разглеждания случай следва да
се приложи единствено правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което „Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. При
това положение с вноската в размер на 83 лева и 28 стотинки ищецът наистина е
погасил най-напред разноските в размер на 25 лева, сетне лихвата в размер на 14 лева и
57 стотинки, а най-накрая и 43 лева и 71 стотинки от главницата. След това с второто
плащане на 17. 10. 2023 г. той е погасил още 129 лева и 56 стотинки от главницата.
Така общо погасената в хода на процеса чрез плащане главница възлиза на 173 лева и
27 стотинки (43, 71 + 129, 56). При това положение ответникът продължава да дължи
64 лева и 77 стотинки (238,04 - 173,27). До този размер искът трябва да бъде уважен, а
за разликата над него до пълния претендиран размер 297 лева и 55 стотинки следва да
бъде отхвърлен. Предвид отсрочването на задълженията със сключеното споразумение
3
законовата лихва трябва да бъде присъдена от падежа на последната вноска насетне.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди разноски само в
полза на ищеца, защото ответникът е дал повод за завеждането на делото и относно
сумите, по отношение на които искът се отхвърля. В дадения случай обаче съдът
констатира, че ищецът е признал, че дължимите деловодни разноски са в размер само
на 25 лева. Установи се, че тези разноски са вече погасени чрез плащане от ответника.
При това положение разноски не следва да се присъждат нито за заповедното, нито за
първоинстанционното исково производство.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, че ответникът И. Г. П. с ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца „.“
ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 64 лева и 77 стотинки, представляваща стойността на
доставената през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. топлинна енергия спрямо ап.
3-ти, находящ се в ., аб. номер ., ведно със законовата лихва от 11. 02. 2024 г. до
окончателното изплащане, за които задължения е била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 46647 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение,
150-и състав, за 2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 64 лева и 77
стотинки до пълния претендиран размер 297 лева и 55 стотинки.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД с
ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4