МОТИВИ към присъда
№2/22.01.2020г. по НОХД №948/2019г.
по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Т.А.
*** и същият
е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 207, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
а именно за това, че на 01.09.2018 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7”, с ИМЕЙ: 359603089289357 на стойност
359.10 лева, собственост на Ш.М.М., която е попаднала у него случайно.
След проведено разпоредителното
заседание защитника на подс. А. направи искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от
тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпределително
заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени
правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. А. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с
оглед характеристичните данни на подсъдимия А., както и наличието на предишни
осъждания, да му се определи наказание при условията на чл.58а, ал.5 от НК вр.
чл.54, ал.1 от НК, което да бъде „Глоба” в размер на 200 лева в полза на
държавата. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в
чл.36 от НК, като пледира подс.А. да бъде осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Сл. защитник на подсъдимия Т.,
адв. М.н., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва
правната квалификация относно повдигнатото спрямо нейния подзащитен обвинение. Счита,
че спрямо подс. Т. следва да се определи наказание което да бъде глоба в минимален
размер.
Подс. А.Т.А. се признава за
виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за минимално наказание глоба
.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на
подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на
досъдебното производство, показанията на свидетелите СКА, МНА, КНЖ, НСЯ, СРАи Ш.М.М.,
дадени в хода на досъдебното производство, като взе предвид и заключенията на
вещото лице по назначената: стоково оценъчна експертизи /лист от 78 от ДП /,
като взе предвиди събраните и приложени по делото писмените доказателства по
делото справки а съдимост (листи 54 до 59
от ДП и листи 19 до 23 от съд.дело), справка с вх.№ 17751/10.12.2019г. на АРС
лист 17 и лист 24 от Началника на
Затвора гр. Пазарджик, както и останалите приложени по делото писмени и
веществени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.А. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с адрес гр.Асеновград ул. „Малина” № 24, понастоящем в Затвора –
Пловдив, с ЕГН **********,
Подсъдимия А.Т.А. призна изцяло фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На 27.03.2018 г. св. Ш.М. посетил
магазин на „Виваком” в гр. Асеновград от където закупил на лизинг за сумата от
397,92 лв. мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси J7” с IMEI 359603089289357. Така закупения телефон се ползвал от св. М. с
регистрирана на негово име СИМ карта № ********** на мобилния оператор „Виваком”.
На 01.09.2018 г. около 17.30-18.00 ч. св. М. бил излезнал със съпругата си пред
дома им в гр. Асеновград на ул. „Русалка” № 27. Двамата били седнали на
столове, като още при сядането св. М. оставил гореописания мобилен телефон
марка „Самсунг” върху оградата на двора, в близост до него. Двамата останали
отвън около 30 минути, като след това св. М. взел столовете и ги пренесъл в
двора на къщата. В това време покрай оградата минала малолетната СКА /род. на ***
г./. Тя видяла оставения там телефон на св. М. и го взела у себе си. След като се прибрала в
дома ди малолетната го дала на баба си св.СРА, като й казала, че го е намерила.
Св. М. междувременно се върнал на улицата, за да си вземе мобилния телефон и
установил, че същият липсва. От мобилния телефон на съпругата си направил опит
да се свърже, като първоначално телефонът все още бил включен, но малко след
това бил изключен.
От своя страна, св.СРАоще на
същия ден ала телефона марка „Самсунг” на сина си - подс. А.Т.А., като му
обяснила, че внучката го е намерила. Подс. А. го взел с намерението да го скрие
и впоследствие да го продаде, за да си набави парични средства. На 03.09.2018
г. подс.А. *** и се срещнал със св.Николина Янкова, като й обяснил, че няма у
себе си лична карта и я помолил да заложи телефона му в заложна къща. Св.
Янкова се съгласила и го заложила в заложна къща „Кеш и Корект” ЕООД с
управител - св. КНЖ за сумата от 170.00лева, които веднага дала на обвиняемия. Получените
пари , впоследствие той похарчил за свои нужди. На 28.10.2018г. св. МДзакупил
телефона марка „Самсунг” модел „Галакси J7” с IMEI 359603089289357 от
заложната къща за сумата от 280.00 лева и започнал да го ползва и след известно
време го разменил с лице с неустановена самоличност в хода на разследването.
На 02.09.2018г. св. М. *** където
подал заявление във връзка с изчезналия мобилен телефон. По случая била
образувана преписка за предварителна проверка № 239000-12780/2018г., а на
24.10.2018г. с Постановление на прокурор в РП Асеновград и ДП № 808/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград.
В хода на разследването били изискани и справки от мобилните оператори в
България относно ползването на мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси J7” с IMEI 359603089289357, както и СИМ карта № **********.
Било установено и това, че
търсения мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси J7” с IMEI 359603089289357 се е намирал за известен период в заложна къща
„Кеш и Корект” ЕООД.От там били изискани
и приложени по делото Заложен билет № 37365 от 03.10.2018г. на името на НСЯ,
както и Разписка за продажба № 37640 от 28.10.2018г. по Заложен билет № 37365 /
листи 48 и 49 от ДП/
От заключението на назначената по делото стоково
оценъчна експертиза /лист от 78 от ДП
/се установява, че стойността на мобилен телефон марка „Самсунг Галакси J7”, с ИМЕЙ: 359603089289357 възлиза на сумата от 359.10 лева.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите по обвинителния акт, като същото си
кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
показанията на свидетелите и писмените и веществени доказателства събрани по
делото, както и от изготвената по делото стоково оценъчна експертиза, заключението
по която съдът възприема като обективно, пълно и точно и от писмените
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със
събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения материал –
характеристична справка, справки за съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, като
свидетели СКА, МНА, КНЖ, НСЯ, СРАи Ш.М.М.,тъй като показанията им са логични и достоверни, като те
взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на обективната
действителност.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по назначената стоково оценъчна експертиза
като пълно, точно и обективно.
По
отношение на дадените от страна на подс. А. обяснения в хода на досъдебното производство
следва да се отбележи, че същите се много оскъдни, като с отказа си да даде подробни
обяснения, същия не е затруднил изясняването на фактите и обстоятелствата по
делото.
От правна страна:
Подсъдимият А.Т.А. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 207, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 01.09.2018г. в гр.Асеновград, обл.
Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг Галакси J7”, с ИМЕЙ: 359603089289357 на стойност 359.10 лева,
собственост на Ш.М.М., която е попаднала у него случайно.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
Стойността на отнетата вещи в
резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, възлиза на сумата от 359.10
лева, като тя се установява от заключението на назначената стоково оценъчна.
Престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговия нисък морал и правна култура, както и в незачитане
на установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. А. престъпление при условията на чл.54, ал.1 от НК, съобразно правилата визирани
в чл.58а, ал.5 от НК. При индивидуализацията на
наказанието съдът прие, че то следва да се определи в размер от 200.00 лева,
като се имат предвид множеството осъждания на А. и факта, че същия все пас е
съдействал в хода на досъдебното производство за пълното документиране на
извършеното престъпление. Предвид множеството осъждания на подс. А. за
които не е настъпила реабилитация, както и това, че стойността на веща предмет
на престъплението не е възстановена, то няма как да намери приложение текста на
чл.78а, ал.1 от НК.
С оглед изхода на
делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия
А.Т.А. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 64.40 лв., представляваща
разноски по водене на делото, както и постанови вещественото доказателство,
приложено по делото, а именно - компактдиск, да се унищожи като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в сила,
В
случая, след преценка на приложените по отношение на подс. А. справка за
съдимост ведно, както и другите писмени доказателства намиращи се в изисканото
и приложено НОХД № 993/2019г. по описа на АРС ,
съдът установи, че по отношение на подс. А. са налице предпоставките на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Освен престъплението предмет на настоящето
дело, по отношение на подс. Андреева са налице и още пет други осъждания, като
от значение за приложението на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е следния съдебен акт: С определение №
217/11.12.2019г. по НОХД №993/2019г. на РС Асеновград е било одобрено
споразумение с което подс. А. е бил признат за виновен в това, че на 07.12.2019г.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал.1,т.1 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК като му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на една година и шест месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”б” от ЗИНЗС е било постановено това
наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подс. А.Т.А. наказание „лишаване от свобода”, съдът е
приспаднал времето, през което той е бил задържан по реда ЗМВР, считано от
19,30 часа на 07.12.2019 г. както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на
Районна прокуратура гр.Асеновград, считано от 08.12.2019 г. до влизане на определянето в законна сила. Определението е влязло в сила
11.12.2019г., като видно то постъпилата справка от Затвора в гр.Пазарджик, подс.
А. е започнал да търпи това наказание от 07.12.2019г.
и го търпи фактически до момента на произнасяне на присъдата по настоящето
дело.
Видно
е, че деянията предмет на настоящето НОХД №948/2019г. на АРС и това по НОХД №993/2019г.
на РС Асеновград, са извършени от подс. А. преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, като няма пречка на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1
от НК да му бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията
наложени му по тези дела, каквото в случая се явява наказанието „лишаване от
свобода” в размер на една година и шест месеца.
При
преценка на начина на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание
в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, съдът взе предвид
текста на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който е неприложим и счете, че изпълнението на същото следва да бъде
ефективно. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража,съдът постанови така
наложеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи от
подсъдимият при първоначален „строг” режим тъй като подс. А. се явява рецидивист по смисъла на
ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадна от
така определеното общо най-тежко наказание времето, през което подс. А.Т.А. е
търпял наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 993/2019 г. на РС –
Асеновград, считано от 07.12.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини изцяло към
така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” и наказанието
„ГЛОБА”, в полза на Държавата, в размер на 200 (двеста) лева, наложено на
подсъдимия по НОХД № 948/2019 г. на РС – Асеновград.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: