№ 232
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.
С протестираното определение състав на Окръжен съд Пазарджик е
отменил постановлението от 22.03.2022г. на ОП-Пазарджик, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № ***г. по описа на ОД на
МВР П. и върнал делото на ОП Пазарджик за изпълнение на указанията,
дадени в определението.
Срещу определението е постъпил протест от прокурор при Окръжна
прокуратура Пазарджик. В протеста са релевирани доводи за неговата
незаконосъобразност, като с петитума се предлага определението да бъде
отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство
потвърдено. Прокурорът е оспорил и изразил несъгласие с изводите на
Окръжния съд, като е посочил, че разследването по делото е обективно,
всестранно и пълно и обективната истина е разкрита по несъмнен и безспорен
начин. Така прокурорът е намерил, че изпълнението на дадените от Окръжния
съд указания с нищо не биха променили фактическата обстановка, а от там и
правните изводи.
1
Пловдивския апелативен съд, като прецени допустимостта на протеста
и провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на
протестираното определение, намира протеста на прокурора за основателен.
Това е така защото прокурорът е изградил вътрешното си убеждение,
като е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Това е сторено
по реда и със средствата предвидени в НПК. Всички въпроси, обхванати от
разпоредбата на чл.102 НПК са изследвани обективно, всестранно и пълно.
Детайлно са обсъдени показанията на всички свидетели, в частност на
Т.Г.., М.В., Х.Д., П.В., А.К. и Х.К.. Анализирани са детайлно заключенията по
назначените експертизи и писмените доказателства по делото.
Доказателствено обоснована и професионално поднесена от прокурора
е и аргументацията, довела до крайния правен извод, че липсват
доказателства за извършени престъпления от общ характер от длъжностни
лица в ДГС „ Ш.“ във връзка с реализацията на придобития дървен материал,
който впоследствие не бил заплатен от контрагентите на дружеството.
Установено по делото е, че тогавашния директор на ДГС „ Ш.“
свидетелят Т.Г.. е предал на фирмите „ М.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, „Х.“ ЕООД и
„ А.“ ЕООД дървесина в нарушение на чл.87р, ал.12 от ППЗГ с т.н. отсрочено
плащане.
Само това формално нарушение обаче не може да доведе до търсене на
наказателна отговорност от съответното длъжностно лице по чл.282 НК.
Необходими са безспорни и категорични доказателства за субективната
страна на деянието, изискваща наличието на пряк умисъл и специална цел на
дееца да набави за себе си облага или да причини немаловажни вреди на
дружеството. Съвкупната доказателствена база не позволява да се приеме, че
директорът Т.Г.. е разрешил предаването на дървесината без предварително
заплащане на цената, за да може по този начин да облагодетелства себе си
или едноличните собственици на капитала на горепосочените дружества или
пък да е искал по този начин да причини имотна вреда на горското
стопанство.
Това е така, защото по делото е установено, а и не се спори от страните,
че в случая става въпрос за т.нар.“обли занаятчийски материали“, т.е. за
дървесина, която е извън първи и втори клас и затова е неатрактивна за
търговците, която е била добита и се е съхранявала на временни складове в
2
гората. Именно за да не погине този вид дървен материал, в случай че остане
нереализиран, св. Г. в качеството му на директор на стопанството, оправдано
е предприел продажбата на дървесината, макар и в нарушение на чл.87р, ал.12
от ППЗГ.
Установено е, че продаване на дървесината в противоречие с
разпоредбата на чл.87р, ал.12 от ППЗГ е било наложена практика в горските
стопанства от региона, като единствената цел е била да дървесината да спаси
от похабяване и влошаване й на качеството до степен да не бъде годна за
реализация. И четирите фирми са били редовни и изрядни клиенти на ДГС „
Ш.“, като първоначално са заплащали закупената дървесина, но в последствие
са спрели плащанията, което пък от своя страна води до извод, че св. Г.
изначално не е знаел и не е можел да предполага, че в един последващ момент
купувачите ще спрат да плащат цената на получената предварително
дървесина. Именно спирането на плащанията са дали основания на
ръководството на ДГС „ Ш.“ да предприеме законови действия за събиране на
задълженията, като са били образувани изпълнителни дела срещу
нередовните дружества купувачи и част от задълженията им са били събрани
по съдебен ред.
Всичко това сочи, че директора на ДГС „Ш.“ не е действал с
престъпния умисъл и специалната цел да набави за себе си или за
дружествата купувачи облага или пък да причини вреда да управляваното от
него дружество. Сложилата се в този момент неблагоприятна икономическа
обстановка и опасността от похабяване и унищожаване на добития дървен
материал са принудили св. Г. да поеме риска, като го продаде, макар и в
нарушение на чл.87р, ал.12 от ППЗГ и по този начин от една страна да
избегне настъпващата вреда за дружеството, а от друга страна да се опита да
му осигури приход от реализацията на застоялия дървен материал.
Именно липсата на умисъл в действията на св. Г. не позволяват търсене
на наказателна отговорност за престъпления по чл.282 НК или чл. 220 НК,
при които прекият умисъл е основен елемент от субективната страна и
липсата на доказателства за него води до несъставомерност на действията на
дееца.
Настоящият състав не намира за необходимо да коментира дали и
доколко има данни за престъпление по чл.219, ал.1 НК поради очевидно
3
настъпилата абсолютна давност за реализиране на наказателна отговорност по
този законов текст.
Обобщено, при решаване на делото по същество, настоящата инстанция
намира, че прокурорът е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и
след като разследването по делото е проведено задълбочено и съобразно
процесуалните изисквания, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и крайния правен извод е основан на установената
доказателствена съвкупност и съобразен със закона, то постановлението за
прекратяване на досъдебното производство се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Така изводът на Окръжния съд, че постановлението следва да бъде
отменено и делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания
се явява необоснован.
Всичко посочено по-горе прави определението на първоинстанционния
съд, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на
досъдебното производство незаконосъобразно и налага отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6, т.2 НПК
Апелативния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 139/04.05.2022г. по чнд № 166/22г. на
Окръжен съд Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.03.2022г. на ОП-Пазарджик, с
което е прекратено наказателното производство по ДП № ***г. по описа на
ОД на МВР П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5