РЕШЕНИЕ №22
гр. Кюстендил,
22.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря В. Бараклийска,
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №557/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. номер
13414/15.10.2019г. от Д.П.Д., адрес: ***, чрез процесуалния си представител –
адв. И. И. против Решение от 26.09.2019г., постановено по гр.д. №466/2019г. по
описа на Районен съд – Дупница.
С
атакувания първоинстанционен акт е осъдена В.П.С., да заплати на Д.П.Д., сумата 910 лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/2
идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
******, намиращ се в сграда с идентификатор ******, със застроена площ от 83
кв.м, брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр.
Д., ул. „П." № ** за периода 01.08.2017 г. – 03.09.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е
искът за разликата до претендираните 1260
лв. и за присъждане на обезщетение за периода 04.09.2018 г. – 19.11.2018 г.,
както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 01.08.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба. Освен това е осъден Д.П.Д.
да заплати на В.П.С.
сумата 708, 75 лв., представляваща обезщетение за
ползването на 1/2 идеална част от
сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор ******
по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на
АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с
административен адрес: гр. Д., ул. „П." № **, номер по предходен план:
1231, кв.54а, парцел ІХ, при съседи: имоти с идентификатори ******, ******, ******
и ******, за периода от 16.04.2015 г. до 03.09.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
17.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е
искът за разликата до претендираните 2400
лв. и за присъждане на обезщетение за периода от 04.09.2018 г. до 16.04.2019 г. С. е осъдена, да заплати на Д.,
разноски
по делото съразмерно с уважената част от първоначалния иск на стойност 398 лв.,
както и съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск в размер на 282 лв. Д.
е осъден да плати на С.
разноски по делото съразмерно с уважената част от насрещния иск на стойност
99 лв.
Въззивникът обжалва решението на ДРС, в
частта, с която отхвърлен искът за разликата до претендираните 1260 лв. и за
присъждане на обезщетение за периода 04.09.2018г. до 19.11.2019г., както и
частта, с която Д.Д. е осъден да заплати на В.С. сума от 708,75 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на ½ идеална част от сграда с
идентификатор ******, застроена площ 23 кв.м., предназначение хангар, депо,
гараж, построена в поземлен имот с идентификатор ******, с административен
адрес: гр. Д., ул. „П.“ **, за периода от 16.04.2015г. до 03.09.2018г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 99 лв. – представляващи разноски по делото.
Иска се отмяна на решението в тези части
и постановяване на решение, с което да бъде уважен изцяло първоначалния
иск за сумата от 1260 лв. и да бъде отхвърлен насрещния иск в уважената част
708,75 лв. Иска се от съда присъждане на сторени от Д. разноски за първата
инстанция и отмяна на решението в частта, с която същият е осъден да плати
разноски в размер на 99 лв.
Въззивникът
твърди, че е неправилен изводът на ДРС за датата, на която е влязло в сила
решение №176/26.07.2018г., постановено по в. гр. д. №18/2018г. по описа на ОС-
Кюстендил. Коректната дата била 04.10.2018г., а не приетата по делото
03.09.2018г. Неправилно бил изчислен размер на обезщетението от 910 лв., тъй
като според чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят ставал собственик на имота от
момента на изплащане на паричното уравнение, заедно със законната лихва. С.
изпълнила това на 19.11.2018г., и съответно на тази дата била станала
собственик. Съдът неправилно бил определил и размера на дължимото месечно
обезщетение, като вместо приетото по в.гр.д. №18/2018г. по описа на ОС-
Кюстендил, а също и в решението по гр. д. №2077/2016г. по описа на ДРС –
месечен размер от 80 лв., то обжалваното решение бил приет размер на месечно
обезщетение 70 лв. Сочи се, че по този начин – с приемане на различен размер,
било извършено нарушение на чл.297 от ГПК.
По отношение на
насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, то
ДРС неправилно бил приел, че сграда с идентификатор 68789.607.371.5 се ползва
само от единия съсобственик – Д.. Тази сграда се състояла от две стаи и тоалетна.
Стаите не се заключвали. Било установено по делото, че в едната стая имало
багаж на Д., а в другата – на С.. Освен това С. нямала тоалетна на етажа и
ползвала външна тоалетна. Според въззивника било необосновано при тези данни да
се определи, че тази сграда се ползвала само от Д.. Не било доказано по делото,
че само той ползвал сградата. Неправилен бил изводът на съда, че достатъчно
добре били конкретизирани имотите в писмената покана от 16.04.2014г., за които
се искало обезщетение. Случаят касаел три постройки, намиращи се в дворното
място, една от които изцяло е собственост на С.. Сградите не били достатъчно
добре конкретизирани и не можело да се приеме категорично, че сред изброените
попада попадала и тази, която е изключителна нейна собственост. Твърди още, че
тази сграда се ползвала освен от Д., но и от С. и поради това той не й дължал
обезщетение. Неоснователно съдът не приел показанията на свидетелката Б., а
приел тези на Ц.. Последният сочел, че не знаел дали двете стаи се заключват,
но бил виждал Д. да си взима инструменти от там, наред с това твърдял, че С.
нямала друга тоалетна и затова ползвала само външната.
В законоустановения 2-седмичен срок, съгласно чл. 263, ал.1 от ГПК,
въззиваемата С. не е предявила насрещна въззивна жалба или писмен отговор. В молба до съда процесуалният й представител
моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна
проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи,
че Решение №546 от 26.09.2019г., постановено по гр. д. №466/2019г. по описа на
ДРС, е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав в
правораздавателната му компетентност по редовно предявени от В.П.С. и Д.П.Д.
искове /иск и насрещен иск/ с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В съдебно заседание страните
не се явяват, не изпращат и представители. Подадени са становище от
процесуалния представител на въззивника, с което се сочи, че се поддържа
въззивната жалба, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
насрещния иск. Желае се присъждане на разноските за въззивната инстанция. Процесуалният
представител на въззиваемата С. е депозирал молба, с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по спора са били съсобственици при
равни права /по ½ ид.ч./ на следните недвижими имоти:
1. Самостоятелен
обект /първи етаж/ с идентификатор ******, намиращ се в сграда с идентификатор *******,
със застроена площ от 83 кв.м, брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.
Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с
площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес:
гр. Д., ул. „П." № **;
2. Сграда
с идентификатор ****** с площ 23 кв.м. и предназначение хангар/депо, построена
в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Д., ул. „П."
№ **.
Съсобствеността по отношение на посочените имоти е прекратена с решение, постановено по гр.д. №2077/2016г. по описа на Районен съд – Дупница. Същото е изменено с решение №176/26.07.2018г., постановено по в.гр.д. №18/2018г. по описа на ОС- Кюстендил и влязло в сила на 03.09.2018г.
От приложеното гр.д. №2077/2016г. по описа на ДРС на л.12 се установява писмена покана от Д.Д., адресирана и получена от В.С. на 07.04.2015г., за това последната да му заплаща обезщетение за ползването на съсобствения им първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. „П.” **, претендирайки месечен наем в размер на 150 лв.
Също така
по делото е налице и покана /л.13 от гр.д. №466/2019г. по описа на ДРС/ от В.С.,
адресирана и получена от Д.Д. на 16.04.2014г., за това последният да й заплаща
месечен наем в размер на 200 лв. за ползването на съсобствените им масивен
гараж, масивна сграда и полумасивна сграда и част от дворно пространство,
всичките в УПИ IX-1231, в
квартал 54 по регулационния план на гр. Дупница. Съпоставяйки описаното със
скица от л.4, приложена по гр.д. №2077/2016г.
по описа на ДРС, се установява, че същите се
намират в поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр. Д., ул. „П.” **.
Пред първоинстанционния съд са разпитани
свидетелите Б. и Ц..
Б. сочи, че е съсед на страните по делото. Твърди, че С. живее в първия етаж от сградата /т.е. самостоятелен обект /първи етаж/ с идентификатор ******, намиращ се в сграда с идентификатор ******/, а по отношение на другия спорен имот - сграда с идентификатор ******, за което съдът й е предявил скица на л.4 от гр.д. 2077/2016г. по описа на ДРС твърди, че същата се ползвала както от С., така и от Д. – „ в едната има стаичка има багаж на Д., а в другата – багаж на В.“. Същевременно обаче свидетелката Б. сочи, че В., мъжът й и синът й разбили една стена от постройката, за да внесат вътре багаж.
Ц. заявява, че Д. е живял в стаичките в двора /т.е. сграда с идентификатор *******/ преди време, а след това ги е ползвал за съхранение на инструментите си и лични нужди. Не е забелязал С. да ползва въпросните стаички.
По делото е изпълнена съдебно-оценителна експертиза за определяне размера на месечния наем за постройка с идентификатор ****** по КККР на гр. Дупница. Вещото лице е посочило стойност от 35 лв.
От правна
страна съдът намери следното:
Въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
Пред Районен съд – Дупница са предявени
искове /иск и насрещен иск/ с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността. Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците
същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня
на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на
общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго.
Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата
вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото
на собственост в определен обем – Решение
№516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, II г.о.
Ищецът
трябва да докаже: че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена
покана, че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността (достатъчно е да докаже, че
ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата) и
ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия
пазарен наем. Ответникът може да се брани с възражение: че е предоставил
достъп, че е платил обезщетение, че не е налице съсобственост. Не може да се
брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с
пропуснатата, тъй като по този иск е без правно значение дали използващият
съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква
полза – Решение №94/18.04.2012 г. по гр.
д. № 1562/2010 г., ВКС, IV г.о.
В хода на производството Д. е доказал, че спорният имот - самостоятелен обект /първи етаж/ с идентификатор ******, намиращ се в сграда с идентификатор ******/ е бил съсобствен. За прекратяване на съсобствеността на този имот, както и на имот с идентификатор ****** е водено гр.д. 2077/2016г. по описа на ДРС, влязло в сила на 03.09.2018г. Личното ползване на имота, представляващ първи етаж от масивна сграда в процесния парцел се установява от свидетелските показания на Б. и Ц.. Като и двамата безпротиворечиво сочат, че С. живее на първия етаж. Това обстоятелство не се оспорва от нея. Също така личното ползване от Д. на двете стаички в двора - имот с идентификатор ******, също се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели. Действително, Б. от една страна твърди, че всяка от страните ползва по една от двете стаички за съхраняване на свой багаж, но на следващо място коментира, че С., мъжът й и синът й разбили стена от стаичките, за да могат да ползват стаичките. Това вътрешно противоречие води на извод, че твърденията на Ц. относно обстоятелството, че Д. фактически ползва и двете стаички в двора са верни. В този смисъл не се доказва твърдението на въззивника, че ответницата по първоначалния иск е имала достъп по стаичките /т.е. имот с идентификатор ******/. За уважаване по основание /макар и частично/ на двата иска е била налице и следващата предпоставка – лично ползващият съсобственик да е бил поканен писмено да заплаща стойност за ползването на съсобствената вещ над размера на идеалните части. Това се установява от цитираните по-горе две писмени покани, като всяка от страните по споровете е изпратила такаша и съответно е получила. Следва да се отбележи, че веднъж отправено писменото искане се разпространява неограничено във времето, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В този смисъл първоначалният иск е основателен за периода 01.08.2017г. – до 18.11.2019г. /включително/. Началната дата на периода е изведена от обективните предели на Решение 583 от 14.11.2017г., постановено по гр.д. №2077/2016г. по описа на ДРС, влязло в сила на 03.09.2018г., с чийто диспозитив С. е била осъдена да заплати на Д. сума в размер на 2240 лв. – обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения им първи етаж от сграда с идентификатор ****** за периода до 31.07.2017г. Крайната дата на периода - 19.11.2019г. е меродавната в случая, изхождайки от нормата на чл.349, ал.6 от ГПК, която определя, че съделителят в чийто дял е поставен имотът става негов собственик след като изплати определеното парично уравнение. Per argumentum a contrario до момента на плащането на уравнението той е ползвател на все още чуждия дял. Това ще доведе до частична отмяна на решението в отхвърлителната му част. Погрешно съдът на основание чл.162 от ГПК е приел, че дължимият месечен наем с аргументи от гр.д. №2077/2016г. по описа на ДРС е в размер на 70 лв., като в същото се сочи, че възприетата пазарна наемна цена е 80 лв. месечно. Настоящата съдебна инстанция, макар да не е назначавала нова оценителна експертиза за имота нито служебно, нито по искане на някоя от страните, счита за икономически меродавна приетата стойност по гр.д. №2077/2016г. по описа на ДРС. Следователно обогатяването на въззивницата С. за ползването на чуждата ½ ид. ч. /т.е. на Д./ от имот с идентификатор ****** за периода 01.08.2017г. – до 18.11.2019г. /като втората дата е денят, предхождащ датата на плащането/ е в размер на общо 1104 лв. Това от своя страна ще доведе до изменение на размера на разноските, което ще бъде обсъдено по-нататък. В този смисъл частично основателно е оплакването на въззивника относно периода, за който следва да се определи обезщетението и размера на месечния наем, което трябва да получи от С.. Неоснователно е оплакването на Д. относно начина на определяне на месечния наем, с мотив, че невъзприемането на стойността от мотивите на гр.д. №2077/2016г. по описа на ДРС ще бъде в колизия с нормата на чл. 297 от ГПК. Тази стойност не се обхваща нито от обективните, нито от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, тъй като макар да касае същия имот, то решението, както и диспозитивът му релевират друг спорен период относно претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно 07.04.2015г. – 31.07.2017г., който е различен от разглеждания понастоящем. На следващо място, неоснователно е оплакването на Д., че в получената от него писмена покана имотите в същата не били ясно индивидуализирани. Видно от същата на л.13 от гр.д. 466/2019г. по описа на ДРС, имотите в нея са посочени като „построените в УПИ IX -1231, в квартал 54 по регулационния план на град Дупница масивен гараж, масивна сграда и полумасивна сграда, построени в имота, откъм УПИ Х-1230”. Така даденото описание е без разлика с основните индивидуализиращи данни, съдържащи се за същите сгради и парцели в скица на поземлен имот номер 15-442988-09.09.2016г., находяща се на л.4 от гр.д. 2077/2016г. по описа на ДРС. Поради това, съдът не може да се съгласи с този довод за липса на конкретизация. Д. излага оплакване и в насока на кредитиране на свидетелските показания, досежно кредитирането на тези, дадени от свидетеля Ц., за сметка на устните обяснения от Б.. От съвместния им прочит и анализ, не би могъл да се направи друг извод, освен този, че имот с идентификатор ******* е ползван лично и само от Д.. От една страна показанията на Ц. не съдържат вътрешно противоречие, за разлика от тези на Б., която от една страна сочи, че двете стаички, представляващи сочения имот не се заключват и всяка от страните ползвала по една от тях, а в последствие, че Б., заедно със сина й и мъжа си разбили една стена от стаичките, за да сложат багаж. В този смисъл показанията на Б. не са пренебрегнати изцяло, а са ценени като подкрепящи тези на Ц..
По отношение на насрещния иск, с който Д. е
осъден да плати на С. за ползването на нейните ½ ид.ч. от сграда с
идентификатор ****** с площ 23 кв.м. и предназначение хангар/депо, построена в
поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Д., ул. „П."
№ **, за периода от 16.04.2015г. до 03.09.2018г. По делото бе доказано, че Д. е получил на
първата дата писмена покана за заплащане на обезщетение относно имоти,
включващи описания по-горе. Изпълнена е оценителна експертиза и същата е приета
по делото, тя сочи, че общият месечен наем по пазарни цени възлиза на 35 лв.
Това ще рече, че С. се е обогатявала със 17,50 месечно за претендирания период
/за който се доказа, че Д. го е ползвал лично и практически е възпрепятствал
нейния достъп до имота/. Периодът е с продължителност 40 месеца и 17 дни и
определената от Районен съд – Дупница обща стойност на дължимото на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение в размер на 708, 75 лв. е коректно определено. По отношение на оплакването за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която
въззивника е осъден да заплати на С. разноски в размер на 99 лв. настоящата
съдебна инстанция намира, че решението в тази част е правилна. Съотношението
между уважената част от насрещния иск спрямо цялата претендирана сума 708,75/
2400 лв. е същата както осъдителната част
в левова стойност спрямо направените от С. разноски – 96 лв. държавна
такса по насрещния иск и 240 лв. платено
възнаграждение на вещото лице по оценителната експертиза, т.е. 99/336 лв. това
оплакване се явява неоснователно.
С оглед на изложеното КОС ще потвърди решението на ДРС в частта, с която С. е осъдена да плати на Д. обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 910 лв.; ще отмени отхвърлителната му част за размера от 910 лв. до 1104лв. и ще остави без уважение претенцията за разликата от 1104 лв. до пълния претендиран размер от 1260 лв. Ще бъде потвърден изцяло и насрещния иск, както и решението в частта за разноските, които Д. да заплати на С. в размер на 99 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, приложеният списък
за разноските и представения договор за правна защита на въззивника, в които
изрично е посочено, че за въззивната инстанция е заплатил на процесуалния си
представител – адв. И., сума в размер на 350 лв., както и 50 лв. държавна
такса. В настоящия случай въззивникът обжалва отхвърлителната част от неговия
иск, която е в размер на 350 лв. /1260лв. до уважената част в размер на 910
лв./, също така и уважената част от насрещния иск – 708,75 лв., и още 99 лв. – разноски по първоинстанционното
производство. Или общата претенция на Д. е в размер на 1157,75 лв. уважената
част от нея е 194 лв. /разликата от 1104 лв. и 910 лв./ при това развитие на
делото и на основание чл. 78 от ГПК, С. следва да заплати на Д. разноски за
въззивната инстанция сума в размер на 67, 03 лв./ шестдесет и седем лева и три
стотинки/. Наред с това с оглед увеличения размер на уважената част от
първоначалния иск на Д. срещу С. – 1104 лв., вместо първоначално определените
910 лв., то следва да С. да бъде осъдена за разликата в разноските в
първоинстационното производство, съгласно чл. 78 от ГПК, съразмерно с уважената
част от първоначалния иск. Тази сума е в
размер на 40, 10 лв. /четиридесет лева и десет стотинки/. Съдът отчита, че
присъждането на разноските, направени пред ДРС е поискано от ищеца и е
представен списък за това, съгласно чл.80 от ГПК.
По
обжалваемостта:
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като
размерът на гражданския иск е под 5000 лв.
Воден
от горните съображения, настоящият състав на Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 546 от 26.09.2019г., постановено по
гр.д. №466/2019г. по описа на Районен съд – Дупница в частта, с която e отхвърлен иска на Д.П.Д.,
ЕГН:**********, против В.П.С., ЕГН:**********, за сумата над 910 лв. до 1104 лв., представляваща обезщетение за
ползването на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ******,
намиращ се в сграда с идентификатор ******, със застроена площ от 83 кв.м.,
брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед
300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, целият с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
метра/, с административен адрес: гр. Д., ул. „П.” ** за периода 04.09.2019г. – 18.11.2019г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН:**********, да
заплати на Д.П.Д., ЕГН:**********, още 194 лв. /или сума в общ размер 1104 лв./, представляваща обезщетение за ползването на
½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *******, намиращ се в
сграда с идентификатор *******, със застроена площ от 83 кв.м., брой етажи 3,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед
300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, целият с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
метра/, с административен адрес: гр. Д., ул. „П.” ** за периода 04.09.2019г. – 18.11.2019г.
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН:**********, да
заплати на Д.П.Д., ЕГН:**********, за разноски във въззивното производство сума в размер на 67, 03 лв./шестдесет и седем лева и три
стотинки/, както и сума в размер на 40,
10 лв. /четиридесет лева и десет стотинки/ - разноски в първоинстанционното
производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.