№ 66
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
юни през ** хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20235200900140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД
и чл.52 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. А. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.П., ул.
„П.“ № **, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр. С., ул. “Ц.С.” № **, п., ап.*, адв. В. О., срещу
ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление бул.„Симеоновско
шосе" № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори М.С.М. - Г. и П.В.Д. по
реда на чл.432 от КЗ.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 10.03.2023г., около 14:55 часа, на път
**, км. 69+300, в района на разклона за село Г., с посока на движение от град М., към град
В., А.Л.М. управлявал тежкотоварен автомобил марка „***“, модел „****, с peг. №****. По
същото време, на път **, км. 69+300, в района на разклона за село Г., с посока на движение
от град В., към град М., D. D.Н. V. G. - б. гражданин, управлявал лек автомобил марка „М.“,
модел „***“, с peг. №****. В автомобила управляван от D. G., с правилно поставен
обезопасителен колан, на предна дясна седалка пътувал ищеца М. А. А.. Пътното платно на
път **, км. 69+300, се състояло от ** пътни ленти, разделени с пътна маркировка,
предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока имало по
една пътна лента. В района на разклона за село Г., водачът на тежкотоварен автомобил
марка „***“, модел „****, с peг. № **** А.М., без да се увери, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението, предприел маневра изпреварване на друг попътно
движещ се пред него автомобил, като навлязъл в насрещното платно за движение, в момент,
в който по него преминавал насрещно движещия се лек автомобил марка „М.“, модел „***“,
с peг. № ****, управляван от D. G.. Вследствие на противоправното поведение на водача М.
1
настъпил челен удар между управлявания от него тежкотоварен автомобил и лек автомобил
марка „М.“, модел „***“, с рег. № ****, в който пътувал ищецът.
Твърди се, че водачът А.Л.М. нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца М. А. А.
следните ***************: ******** на *************; ******** на
в************************; ******* на *********************, с ********* на
************; ****** на ***********; ******************** в областта на ************;
************************************ по ************, *************;
*************** на **************************************; *************** на
**************; *********** на **********.
Сочи се, че след пътнотранспортното произшествие ищецът бил транспортиран от
екип на ЦСМП в МБАЛ „Д-р С.И.“ АД - град М., където след извършени образни
изследвания и проведени консултативни прегледи при лекари специалисти били поставени
следните диагнози: ******** на *************; ******** на друга метакарпална кост. На
същия била предложена хоспитализация в болничното заведение, но същият отказал, като
се е насочил към друго болнично заведение.
Сочи се, че след като ищецът напуснал болничното заведение в град М., бил
транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - град С., където били извършени повторни
образни изследвания и прегледи при лекари специалисти били поставени следните
диагнози: ******** на друга метакарпална кост, закрито; ******* на ***** става; ****** на
***********. На ищеца била поставена гипсова *** на ****, както и на ********** на р.,
като когато бил освободен от болничното заведение му дали указания за оперативно
лечение. Същият бил насочен за хоспитализация на 13.03.2023г.
На 14.03.2023г., на ищеца било извършено МРТ изследване на *********** –
нативно, както и МРТ изследване на т************* - нативно.
Сочи се, че на 19.03.2023г., поради нестихваща ********* и ограничени движения в
областта на дланта на лява р., ищецът бил приет и настанен за лечение в МБАЛ „Света
Анна“ АД - град С.. След извършени изследвания и направени консултативни прегледи при
лекари специалисти, на ищеца била поставена окончателна диагноза: *************** на
************************************** като било взето решение за оперативно
лечение, чрез остеосинтеза с плака и тендорафия.
На 20.03.2023г., на ищеца била извършена открита репозиция и фиксация на
фрактурата, посредством плака и винтове, както и тендорафия. След извършената
оперативна интервенция била поставена гипсова *******. Ищецът бил освободен от
болничното заведение на 22.03.2023г., с указания за продължаване лечението на същия в
амбулаторни условия и използване на помощни средства, с цел ненатоварване на
оперирания крайник. На ищеца били назначени контролни прегледи и медикаментозна
терапия.
След дехоспитализиране от болничното заведение, се твърди лечението на ищеца да е
2
продължило в домашни условия и под наблюдение от личен лекар. Причинените
*************** били довели до **** в различни области по цялото тяло, най-интензивно
изразени в областта на ************, ***********, областта на т************ и ***
крайник.
Сочи се, че след пътнотранспортното произшествие ищецът бил в ********
физическо и здравословно състояние. Изпитвал **** в областта на *** крайник,
************, областта на т************ и ***********. Тези ******** на ищеца били
продължили дълго време, като през възстановителния период имал **** в увредените
области. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът не се бил възстановил напълно,
същият продължавал да изпитва **** и ограничени движения в увредения горен крайник и в
областта на т************. Възстановителният период бил съпроводен от непрестанни ****
и ********. При ищеца се наблюдавало и периодично силно ***, което водело от своя
страна до бърза уморяемост и непълноценност. Ищецът бил в невъзможност да извършва
обичайните си *****, нуждаел се от помощ в ежедневните си дейности.
Претърпените от ищеца **** и ******** по време на ПТП и ежедневните ****ия в
бита, които понасял от 10.03.2023г., и негативното отражение, което тези **** давали в
продължителния процес на оздравяване довели до ***********. Твърди се, че същият
изключително трудно преодолявал ****, предизвикан от ПТП. ********* да излиза навън и
да пътува в автомобил, ******* след инцидента, станал много **, изпаднал в състояние на
******* - симптоми, които не се наблюдавали преди това при него.
Във връзка с горепосоченото ПТП било образувано досъдебно производство №
2423М-92/2023г. по описа на РУ - Б., пр. пр. № ***/2023г. по описа на Районна прокуратура
- В..
Сочи се, че било видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
3/20.03.2023г. и направена справка в информационната система на Гаранционен фонд,
управляваният от А.Л.М. тежкотоварен автомобил марка „***“, модел „****, с peг. №****,
да е имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП, сключен със ЗК „Лев Ине“ АД, с полица № ******, валидна от 14.08.2022г.,
до 13.08.2023г.
С молба, с вх. №3524/05.04.2023г. било сезирано ответното дружество за изплащане
на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди - ****, ******** и
****, като с молби, с вх. №3887/18.04.2023г. и вх. №4135/25.04.2023г., били представили до
ответното дружество допълнително медицински документи на ищеца, удостоверяващи
здравословното състояние на същия, след претърпяното пътнотранспортно произшествие, а
с молба, с вх. № 5346/01.06.2023г., представили и банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение на ищеца, но до настоящия момент не било
изплатено такова.
Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответното дружество ЗК „Лев Ине“ АД в качеството му на застраховател по
3
застраховка „Гражданска отговорност” относно тежкотоварен автомобил марка „***“, модел
„****, с peг. № ****, чийто водач имал вина за настъпилото на 10.03.2023г.
пътнотранспортно произшествие, да заплати на ищеца М. А. А., с ЕГН ********** -
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за причинените му неимуществени вреди -
претърпените ****, ******** и **** от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество - 05.04.2023г.,
до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски, както и
разноските за адвокат.
В законния срок е постъпил отговор на така подадената искова молба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. ’’Симеоновско шосе”
№67А, представлявана заедно от В.И. - и.д. и П.Д. - и.д., чрез пълномощника юрисконсулт
Л. С., с който се оспорва исковата претенция за неимуществени вреди, в размер на 50 000лв.
/петдесет хиляди лева/.
Твърди се, че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от М. А. А. за причинени неимуществени и имуществени
вреди вследствие на ПТП от 10.03.2023г., във връзка с което била образувана
застрахователна преписка № ***** от 05.04.2023г.
Посочената застрахователна преписка била разгледана, като представените при
образуване на преписката документи били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата,
при които се осъществил транспортния инцидент и по причина от действията на кой от
участниците в произшествието се е реализирал неговия механизъм, във връзка с което
застрахователят уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от представяне на
допълнителни документи с писмо с изх.№5803/23.06.2023г.
Твърди се, че поисканите от ищеца М. А. А. допълнителни документи не били
представени пред застрахователя, вследствие на което не била изпълнена императивна
правна норма на чл.380 от КЗ.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по
основание и по размер.Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени
вреди - по основание и по размер.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача А.М. при управлението на автомобил „***“
с peг. № ****. В тази връзка се оспорват твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същия се е
осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача М.. Сочи
се образувано ДП №***/2023 по описа на РП-В., по описа на РУ - Б., пр.пр.№***/2023 по
описа на РП- В., което все още не било приключило.
Оспорват се твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 10.03.2023г., за ищеца А. да са настъпили описаните в исковата молба
телесни **** и здравословни състояния.
Оспорват се твърденията, че е в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищеца А. са настъпили телесни **** и здравословни състояния като
4
посочените в исковата молба, като оспорват и твърденията за техния морфологичен
характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорват се твърденията, че и към момента е **** нормалния начин на живот на
ищеца поради ****те, настъпили при произшествието. С оглед представената медицинска
документация ищеца е следвало да се е възстановил за период от около 5-6 месеца.
Оспорват се всички твърдения за медико - биологичен характер на ****те на ищеца,
тъй като от представената с исковата молба Епикриза №***/14.03.2023г. на МДЛЯМРД- „Р.”
ЕООД С. било видно, че при извършените параклинични изследвания - рентгенографско
изследване на гръбначния стълб било установено наличието на ****** на **************
тип, без данни за ***************** промени. С оглед на установеното посредством
извършените изследвания състояние, на ищеца била поставена диагноза - ***********, без
данни за *************************, поради което се оспорва твърдението поради
настъпване на ПТП, ищеца да е получил травматична *********** (******* в областта на
гръбначния стълб) на **********.
Оспорва се твърдението, за настъпили ****** последици от инцидента, доколкото в
първичната медицинска документация нямало данни за търпени такива от ищцата, както и
за проведено лечение.
Изцяло се оспорват твърденията, че възстановителния период от ****те, настъпили
за ищецът от процесния инцидент не бил завършил, тъй като не били налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл.
към настоящия момент. Съобразно представените медицински документи, установяващи
здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение изхода бил с подобрение и
не били налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили
неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за
незавършено лечение.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени.
Твърди се изключителен принос на пострадалия за настъпване на **** при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като пътник в лек автомобил
„М.“, правилата установени от ЗДвП, респ. твърди се липса на обезопасяване чрез поставяне
на обезопасителен колан по време на превоза и нарушаване на разпоредбата на чл.137А от
ЗДвП.
Поддържа се и възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
****те. Излагат се доводи, че при използване на предпазния колан от пострадалия, той не би
получил **** като възникналите, а други по - леки по медикобиологичен характер.
Оспорва се и размерът на обезщетението, като считат същия за изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52
от ЗЗД.
5
Исковата сума била изключително завишена и не съответствала на обективните
критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от ВКС и
определени като елементи за обезвреда. Поддържа се, че претендираната от името на
ищеца парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на
вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва но претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Сочи се, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане
срока по чл.496 ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като
рекламационен и който срок се поддържа, че не е започнал да тече предвид недоказаното
основание на извънсъдебно предявената претенция.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по
делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на
държавна такса за производството.
Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК, като се оспорва
и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В законния срок е постъпила и допълнителна искова молба от М. А. А., с която се
твърди че била изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ и от страна на ответника била
образувана щета във връзка с процесното ПТП. С молба от 01.06.2023г. ищецът бил посочил
банкова сметка. Срокът за доброволно плащане на претендираните вреди бил три месеца
или до представяне на лична банкова сметка на пострадалото лице. След тази дата се
твърди, че застрахователят изпадал в забава за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. В настоящият случай се сочи, че банковата сметка е представена на
01.06.2023г., т.е. от страна на ищеца били изпълнени всички законови действия по
доброволното уреждане на спора с ответното дружество преди да подаде настоящата
претенция.
Относно изложените доводи на ответника за оспорването на механизма на пътно-
транспортното произшествие, както и наличието на вина и противоправност на водача А.М.
и причинно-следствената връзка, както и възражението за съпричиняване от негова
страна се излагат твърдения, че същите са неоснователни и немотивирани. Твърди се, че с
молба с вх.№ 110/05.01.2024г. ищецът е представил протокол №352/04.12.2023г. по АНД №
272/2023г. по описа на РС - Б., в което било обективирано споразумение с което А.М. е
признат за виновен за настъпилото на 10.03.2023г. на главен път ** (***) при км. 69+300
(Община Р., обл. В.) ПТП, при управлението на товарен автомобил марка *** с рег. № ****
и ремарке марка К. с рег.№ ****, от което е причинил на М. А. А. три средни телесни
повреди. Цитира се разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
6
Относно твърдението на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, счита се възражението за неоснователно. Причина за
настъпилото ПТП се твърди да са субективните действия на водача А.М., като ищеца с нищо
не бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, същият не е нарушил
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
Относно твърдението на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД за оспорване на настъпилите
телесни **** и здравословни състояния, техния морфологичен характер и
продължителност на лечение, счита се същото са неоснователно като се твърди, че за всички
описани в исковата молба *************** били представили съответни медицински
документи и продължителност на лечебния период. Относно изложените доводи на
ответника за завишен размер на претендираното обезщетение се твърди, че търсената сума
в посочения размер е справедлива и ще репарира в максимална степен неимуществените
вреди - **** и ********, настъпили в патримониума му, предвид и на обстоятелството, че
възстановяването на ищеца било изключително продължително.Търсената от ищеца сума
била съобразена с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, и
изобщо с видът и характерът на получените увреждания и претърпените по време на
инцидента и след това по време на продължителното лечение -**** и ********.
Постъпил е и допълнителен отговор на исковата молба от ответника в който се твърди,
че се поддържат всички оспорвания и възражения направени в първоначалния отговор на
исковата молба.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432
7
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните
разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Установява се от представените доказателства, че е налице застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника „Лев инс“ АД и деликвента А.Л.М. с
адрес гр. В., обл.П., с ЕГН ********** ш. при „Томекс транс“ ЕООД към момента на
процесното ПТП, по полица № ********/26.07.2022, валидна от 14.08.2022г. до
13.08.2023г. /видно от постигнато споразумение №** по а.н.д. №272/23 г.
материализирано в протоколно определение №352/4.12.2023г./.
Установява се също, че са изпълнени изискванията на чл.380 от КЗ и ищецът е
уведомил ответника още на 5.04.2023 година за настъпилото ПТП.
В резултат на което е последвала кореспонденция в която ответника е изискал да
се представят писмени доказателства.
Като в заключение ответникът ЗК „Лев инс“ АД, с писмо с изх.
№3986/27.04.2023г. е поискал да бъдат представени заключително постановление по
образуваното наказателно производство срещу водача, заварен препис на влязла в сила
присъда, СавтЕ ако е била изготвена такава и подробна мед.документация.
Безспорно в отношенията между страните е, че плащане до датата на обявяване на
делото за решаване не е постъпило.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецът
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от него в какъв размер да е
обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху
обезщетението и от кога.
Представено е споразумение №** по а.н.д. №272/23г. по описа на Районен съд гр.Б., по
силата на което А.Л.М. с адрес гр. В., обл.П., с ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 10.03.2023г., на главен път ** (***) при км. 69+300 (Община Р., обл.В.), при
управление на товарна композиция, състояща се от товарен автомобил, марка „***" с peг. №
**** и ремарке, марка „К." с peг. № *****, собственост на фирма „Томекс Транс" ЕООД -
гр. П., с посока на движение от гр.М. към гр.В., нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл.25, ал.2, предл. първо от ЗДвП - при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства които се движат по нея, като
участник в движението, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП - водач, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или
да изменя посоката на движение и чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП - водач, който изпреварва, е
8
длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за
кратко време, вследствие на което при предприемане на маневра изпреварване на
неустановена по делото товарна композиция /влекач с прикачено полуремарке/, навлязъл в
лявата пътна лента за движение, предназначена за насрещното движение, при което
последвал челен сблъсък между управляваната от него товарна композиция и движещия се в
посока от гр. В. към гр. М. лек автомобил, марка „М.", модел „***" с ф. peг. № ***,
управляван от б.я гражданин В.Г., с което по непредпазливост е причинил на М. А. А. от
гр.П., пътуващ като пътник на предната дясна седалка в лекия автомобил, три средни
телесни повреди, а именно: средна телесна повреда изразяваща се в ******** на ****, с
налична *** (***) на *****, причиняваща **********, довело до ************, неопасно за
живота; средна телесна повреда, изразяваща се в ******** на ************** и
*******************************, довело до **************** и средна телесна повреда,
******** на ************** и *******************************, довело до
**************** и средна телесна повреда, изразяваща се в *************** на
*****************************, довело до трайно ****ие на ********************** -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б", във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 25, ал. 2,
предл. първо, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, т.2 и т.З от ЗДвП.
Постановената присъда, а според препратката на чл.383 НПК- и одобреното
от наказателния съд споразумение, са задължителни за гражданския съд на
основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.В тази връзка всички оспорвания на
ответника са несъстоятелни, тъй като описаният механизъм в исковата молба е
установен и фактите, се припокриват изцяло относно деянието, противоправността и
виновността на дееца.
По отношение на настъпилите неимуществени вреди са разпитани свидетели и е
изслушана СМЕ.
От разпита на свидетелката М.А. с. на ищеца се установява, че след получено
обаждане за настъпилото ПТП, тръгнала към гр.М., където заварила с. си в
***************************************************************.Установява
за претърпяната о. на р..Установява, че в болница „Св.Анна“ гр.С. първоначално
считали, че трябвало да го оперират, но впоследствие, поставили тампони и лекарите
казали, че **** сам ще си заздравее.Свидетелката установява, че в момента бил
зараснал, но ищецът все още не можел да *******, имал *** и *********.След
болничния престой той не можел да се *********** през цялото време, бил целият ***
и тялото го ****о.В този период се налагало тя да го ****, да **********************
и всичко това продължило 3 месеца.След третият месец започнал сам да движи, да
раздвижва и р., която била с ***.Свидетелката установява, че им било *** като с.,
9
защото имали и * м. д., ** от които били на по * година, а тя не **** от никого.
Установява, че преди това той се занимавал с ****, които ****, но когато се
случил инцидента, прекратил всякаква дейност и след 8-9 месеца започнал работа в
един ****.Установява, че ****** ищецът се **** от престоя в къщи, тъй като бил ****
започнал да си служи само с **** след инцидента.Било им трудно да се справят *****,
но имали малко **** и с тях успели.След 9-тият месец започнал работа в ****, но не
бил *********.По време на престоя в къщи се ***************, дори и от престоя на
**** около него, като често ги *****, защото го ****.
Установява, че от към 2-3 месеца, т.е след депозиране исковата молба т.е. от
м.март 2024г. се оплаквал от *** в ****.Освен това имала съмнения дали о.та на р.
била сполучлива, тъй като продължавала да се **** и *** поставената п..
От допуснатата СМЕ и приетата като доказателство медицинска документация се
установява,че М. А. А. е пострадал при пътно-транспортно произшествие на 10.03.2023г.,
около 14:55 часа, на път **, км. 69+300, в района на разклона за село Г., като пътник в лек
автомобил марка „М.", модел ***.
След пътнотранспортното произшествие пострадалият е транспортиран от екип на
ЦСМП в Спешно отделение на областната болница в град М., където бил приет, изследван и
диагностициран. Била предложена хоспитализация, която пострадалият отказал. В град С.
той извършил прегледи, консултации и изследвания в болнични заведения и
специализирани медико-диагностични лаборатории, резултатите от които са приети като
доказателства по делото делото.
При внимателен анализ на тези резултати, според експерта д-р М. можело
категорично да се твърди, че при процесното ПТП ищецът по делото е получил:
****** на л********************* и ******** на ****, ************.
****** в областта на *********************************
****** на ***********.
****** на ********************************.
******** на д********************************************
********************************.
Описаните *************** са в резултат от действието на твърди тъпи предмети като
общ механизъм. Уврежданията в областта на ******** са получени от удар при разгъването
на въздушната възглавница от обезопасителната система на автомобила и ***, които е носил
ищеца.
Уврежданията в областта на **************************** са получени от директен
удар в ***** при странично движение на тялото на ляво в елементи на купето- облегалката
на седалката на водача.
********то на ************* е получено при ******** при защитно притискане към
10
таблото на автомобила.
Уврежданията по ******* са получени от съудрянето им в елементи на купето на
автомобила при погасяване на инерционни сили на удара и деформация на купето.
Според д-р М. всички изброени *************** са получени при процесното ПТП по
механизма „Травма в автомобила“.
Лечението, което е предприето е луксацията на ************** с ************** за
елевация на ***** за период от 35 дни и раздвижване след това.
********то на ************** на **** е лекувано първоначално с *******, като при
повторна хоспитализация е извършено о****************************, както и
************************е. Наложена гипсова ******* за 25 дни.
Провеждано е консервативно медикаментозно лечение.
Според СМЕ ***********************я водела до трайно затрудняване на
движенията на *** крайник. Оздравителният и възстановителен период при това увреждане
продължавало около 3 месеца.
********то на ************** на **** с ************, лекувани оперативно водело
до затрудняване на движенията на р. за период от около 2-2,5 месеца, при правилно
протичащ оздравителен процес. Необходима била повторна хоспитализация за премахване
на ********* и възстановяване след това за 2-3 седмици.
********то на **** затруднявало в.д. за период от около 10-12 дни и оздравявало след
3 до 4 седмици.
**** на л.г.с. оздравявала за период от около 4 седмици.
************************************ оздравявали без трайни последици за
здравето за период от 2-3 седмици.
В целия оздравителен и възстановителен период ищецът е изпитвал **** с
постепенно намаляваща интензивност. Той е изпитвал **** и при проведените
медицински интервенции.
От заключението се установява също след преглед, че сегашното състояние на ищеца е
добро. Не се наблюдавали усложнения от понесените ****. Налице било леко ограничено
отвеждане на **** в р.с.- около 20 градуса. Необходимо било провеждане на физиотерапия.
Установено е, че не са премахнати остеоситезните средства на ********то на
************** на л.р.. След премахването им е уместно провеждането на физиотерапия за
л.р.- същинска р. и р.с..
Переспективата в здравно отношение за ищеца е добра.
При прегледа от вещото лице, ищецът съобщавал за периодични **** при интензивно
физическо натоварване в областта на ***** в ляво.
Установява се още от СМЕ, че при освидетелстване на ищецът са били описани ******
в поясната област, корема и гърдите които можело да бъдат получени от лентите на
11
обезопасителен колан. При обсъждането на всички получени от ищеца увреждания, можело
убедено да се твърди, че при настъпилото ПТП той е бил с поставен обезопасителен колан.
Наблюдаваната при ищеца ***********, представлявала р. на фиброзния пръстен на
м.д., без *********то му, дължащо се на промяна в свойствата на пулпозното ядро на диска.
Това бил първият етап на д.х.. Причините за развитието на това състояние според д-р М., са
изцяло дегенеративни и травматични.В проведеното о.с.з. на 14.05.2024г., вещото лице
подробно е обяснило, защо те не са травматични.
Вещото лице е установило, че при ищеца се верифицирани начални
****************************.
Според експертизата на д-р М. изолираното травматично увреждане на м.д. се среща
твърде рядко. Обикновено се съчетава с травма на ********** или *******************,
които не са установени при ищеца. Поради това не можело да се приеме травматична генеза
на тази находка.
Лечението на д.п. зависело от степента на клиничните проявления. Провеждало се
консервативно лечение в периоди на обостряне на р., озонотерапия, лазертерапия,
физиотерапия и балнеолечение и при неуспех - хирургично лечение. По делото нямало
данни за провеждано лечение.
При изслушването му в о.с.з. на 14.05.2024 година /стр.7 от протокола/ вещото лице д-
р М. е пояснил защо не приема ******** на **** по медикобиологичен признак, като
************, неопасно за живота.Установява, че в случая при ищеца няма ******** довело
дивиация на *****, с трайно ********, което да е наложило и оперативно лечение.Никъде в
медицинската документация д-р има апаратурни изследвания и мед.данни за да се твърди
подобно увреждане.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице д-р П.М. и не приема
направеното възражение от проц.представител на ищеца адв.О., в тази част на заключението
относно ********то на ****.
Поради така установеното, съдът приема за несъстоятелни доводите на ответника
за съпричиняване на вредоносният резултат от страна ищеца, тъй като от СМЕ и
представената мед.документация безспорно се установи, че ищецът е бил с предпазен
колан.
Предявеният иск е частично основателен.
В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата установени в
ЗДвП от водача на товарен автомобил, марка „***" с peг. № **** и ремарке, марка „К."
с peг. № *****, собственост на фирма „Томекс Транс" ЕООД - гр. П.- А.Л.М. с ЕГН
********** признат за виновен в това, че на 10.03.2023г., на главен път ** (***) при
км. 69+300 (Община Р., обл.В.), при управление на товарна композиция, с посока на
движение от гр.М. към гр.В., нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в ЗДвП, по силата на споразумение №** по а.н.д. №272/23г. по описа на Районен съд
12
гр.Б. и е причинил вреди на ищецът М. А. А..
Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на
водача А.Л.М. за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на произшествието както и наличие на
застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Необходимо е да се изследва въпросът какво е справедливото
обезщетение за тези неимуществени вреди, които е търпял ищецът А..
Направените от ответника възражения за съпричиняване, съдът намира за
недоказани, както изложи и по-горе в мотивите си.
Ответникът не установи и А. да е управлявал без поставен предпазен колан.
Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени
вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера
на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални ******** и
пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените ******я,
продължителността и интензитета им и други ******** и неудобства за здравето - в
този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
Съдът намира, че в конкретния случай при определяне на справедливия размер
на обезщетение, следва да се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалият А., времето за възстановяване,
изпитаните **** при възникване на ПТП, на лечението жизнеспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании,
социално икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези
критерии, справедлив размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 45 000
лв., като се имат предвид причинените увреждания продължителността на
интензивните **** от около 3 месеца /следва да се отчете и съдебната практика при
сходни случаи. /В т.см. решение по в.т.д.№668/21 година по описа на Апелативен съд
гр.Пловдив/.Причинената телесна увреда, продължилото от около три месеца
възстановяване, интензивните **** и ********та на А. през тези три месеца,
установени както от свидетелските показания така и от СМЕ, следва да бъдат
обезщетени със сумата от 45 000 лева, като за разликата над този размер до размера от
50 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва.
Съгласно чл.429 ал.1 ал.2 т.2 от КЗ застрахователното обезщетение по ал.1 се включват
13
лихви за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3. Съгласно ал.3 от текста лихвите за забава на застрахования
по ал.2 т.2 се дължат от застрахователя, считано от датата на уведомяването.
В този смисъл константната практика на ВКС и решение №167/30.01.2020 година на ІІ
т.о. на ВКС- „Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. …., дължи се
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ от датата
на уведомяването.“
Респ. в настоящият случай, законна лихва се дължи от датата на отправяне на
поканата по чл.380 от КЗ – 5.04.2023г./както е поискана от ищеца/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в
размер на 1800 лева и 141.86 лева за възнагражденията на вещо лице М. или общо
1941.86 лева, както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото адвокатът на ищцовата страна В. В. О. е осъществила
безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и
съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата/“роднини, близки или на друг юрист“/, в
размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част
от материалния интерес 45 000 лева, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищецът А. – адв.В. В. О. сумата от 4250 лева.
Постъпила е молба от адв.О. в която моли към определният размер да бъде
начислен и ДДС, тъй като имал регистрация по ЗДДС и прилага документ за това.
Съдебната практика приема, че при доказана регистрация по ЗДДС на адвоката,
определеното адв.възнагр. трябва да включва и дължимият данък, ето защо размерът
на възнаграждението което ответника, следва да заплати е 5100 лева с ДДС.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е направил разноски,съобразно представен списък
14
от юрк.Л. С. по чл.80 от ГПК в размер на общо 550 лева.
От този размер с оглед размера на отхвърлената част от претенцията на ответника
се полагат разноски в размер на 55 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, с адрес гр.С.
бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от П.Д. и В.И. –
изп.директори, чрез юрк.Л. С., да заплати на М. А. А., с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.П., ул. „П.“ № **, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр.С., ул.
“Ц.С.” № **, п., ап.*, адв. В. О., сумата от 45 000 лева - обезщетение за
причинените неимуществени вреди - **** и ******** в резултат на ПТП,
настъпило на 10.03.2023г., на главен път ** (***) при км. 69+300 (Община Р.,
обл.В.), установено, че при управление на товарна композиция, състояща се
от товарен автомобил, марка „***" с peг. № **** и ремарке, марка „К." с peг.
№ *****, собственост на фирма „Томекс Транс" ЕООД - гр. П., с посока на
движение от гр.М. към гр.В., управляван от А.Л.М. с адрес гр.В., обл.П., с
ЕГН **********, при челен сблъсък с движещия се в посока от гр. В. към гр.
М. лек автомобил, марка „М.", модел „***" с ф. peг. № ***, управляван от б.я
гражданин В.Г., ищецът М. А. А. е получил ***************, за което има
влязло в сила споразумение №** по а.н.д. №272/23г. по описа на Районен съд
гр.Б., ведно със законната лихва, считано от 5.04.2023г. /датата на
отправяне на писмена покана до застрахователя/, до окончателното
изплащане, като за разликата над уважения размер от 45 000лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, с адрес гр.С.
бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от П.Д. и В.И. –
изп.директори, юрк.Л. С., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик
на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и заплатени възнагр. на вещи
лица общо - 1941.86 лева, както и на основание чл.11 от Тарифата ГПК д.т. в
размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
15
на управление гр.С. бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от П.Д.
и В.И. –изп.директори, да заплати на адвокат В. В. О. от САК, с адрес гр.С.
ул.“И.“ №**, ет. * ап.*,като пълномощник на ищцовата страна, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК,във вр. с чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/
в размер на 5100 лева с ДДС /съобразно уваженият иск/.
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.П., ул. „П.“
№ **, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр.С., ул. “Ц.С.” № **, п., ап.*, адв. В. О.,
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от П.Д. и
В.И. –изп.директори, разноски в размер на 55 лева,/съобразно отхвърлената
част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16