Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 16.02.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил Крушовски от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 9 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от адв.Я.П.А. от АК – Бургас като пълномощник на С.Т.С.,
ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** срещу решение №256/10.11.2022г. по
а.н.д.№483/2022г. по описа на РС – Кюстендил. Релевира се касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се свързва с нечетливост на АУАН, което се определя
като съществено процесуално нарушение, ограничаващо упражняване правото на
защита на наказаното лице в досъдебната фаза на административнонаказателното
производство. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции, като представя списък.
В
с.з. пълномощникът на ответния началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Евентуално прави възражение за
прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което моли за оставяне
в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване e НП №21-1139-001152/02.09.2021г.
на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на С.Т.С.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 16.08.2021г. лек
автомобил Б.с рег.№СВ****РА,
управляван от жалбоподателя, се движел по ПП I-6
в посока ГКПП – Гюешево, като при км.6+600 в с.Раненци посредством АТС Трафик
радар TFR-1М 523 в 11.23 часа е установено движение на автомобила с
превишена скорост – 104км/ч при ограничение от 50км/ч за населено място. АТС е
преминало метрологичен преглед /последваща проверка/.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, редовно проведено производство за
административно наказване и доказано противоправно деяние. Съдът е приел за
неоснователно възражението на дееца за нечетливо копие на АУАН поради
запознаване с неговото съдържание, липсата на възражения в съдържанието на АУАН
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
НП и е осъдил С. да заплати на ОДМВР 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
В рамките на въззивното производство
районният съд е събрал всички относими, допустими и достатъчни доказателства за
разкриване на обективната истина по спора.
Неправилна обаче е преценката на съда за
спазване на процедурата за административно наказване по ЗАНН.
По фактите:
Оригиналът на АУАН, приложен в административнонаказателната
преписка по делото на районния съд съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН
във вр. с препращането от чл.189, ал.14 от ЗДвП, съставен е в четлив вид и е
предявен на нарушителя. Не така обаче стои въпроса с връченото на нарушителя
копие на АУАН. Копието е приложено на л.35 от делото на районния съд. От
съдържанието на копието трудно четими са датата на издаване на АУАН,
актосъставителя, свидетеля по АУАН и самоличността на нарушителя. Ясно четима е
само датата на връчване на АУАН на дееца. Останалите реквизити на акта,
свързани с описание на деянието с конкретните негови характеристики относно
време, място, начин на извършване, обстоятелства и нарушена правна норма са
напълно нечетливи.
По приложението на закона:
От фактите по делото е видно, че правилото
по чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на нарушителя на оригинала на АУАН за
запознаване с неговото съдържание и за подписване е спазено. Нарушено обаче е
правилото на чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на АУАН на нарушителя да се
връчи препис от акта, което предполага този препис да е ясно четим. Възможността
на нарушителя за възражения при съставяне на АУАН е във връзка със задължението
на актосъставителя по чл.43, ал.1 от ЗАНН да предяви акта, а възможността на нарушителя
за писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е във връзка както със
задължението на актосъставителя да предяви акта, така и да връчи четлив препис
от този акт. Това е така, т.к. четливият препис от акта гарантира ясно
обвинение. Касае се за задължения на актосъставителя по отношение на
обвинителната функция на АУАН, засягащи по еднакъв начин правото на защита на
дееца. Предявяването на АУАН по чл.43, ал.1 от ЗАНН, в рамките но което се
реализира правото на дееца да впише възраженията си в съдържанието на АУАН е в
корелация с правилото по чл.52, ал.2 от ЗАНН за връщане на акта на
актосъставителя при отсъствие на предявяването му на дееца. Връчването на
нечетлив препис от АУАН на нарушителя е извън полезрението на АНО, но отново е във
връзка с обвинителната функция на акта, а от тук и с правото на защита на деца,
т.к. това право може да се реализира в рамките на цялото производство до
издаване на НП посредством предявяване на възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и евентуалното събиране на посочените от дееца писмени или веществени
доказателства. Гаранции за спазване на правото на защита са двете негови
времеви проявления - при предявяване на АУАН и след връчване на преписа от него.
Двете правомощия на органа се отнасят по еднакъв начин и с еднаква тежест към начина
на реализиране на правото на защита на дееца срещу повдигнатото обвинение.
Неясното обвинение в оригинала на акта или във връчения на дееца препис засяга
по еднакъв начин правото на защита на нарушителя. Административнонаказателното
производство е строго формално и допуснатото нарушение на процедурата по
връчване на АУАН е основание за незаконосъобразност на издаденото НП, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
решението на районния съд ще се отмени и вместо него, решавайки спора по
същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени
процесното НП.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР
- Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 800лв., от които 360лв. пред районния съд и
440лв. пред касационния съд за адвокатски възнаграждения, съгласно представените
списъци за разноски с доказателствата към тях /2бр. фактури и 2бр. вносни
бележки/. Адвокатските възнаграждения са съобразени с правилата на чл.18, ал.2
и ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не подлежат на намаляване по възражението на пълномощника
на ответника. Разноските на надлежно поискани във всяка една от съдебните
инстанции по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №256/10.11.2022г. по а.н.д.№483/2022г. на РС – Кюстендил
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №21-1139-001152/02.09.2021г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на С.Т.С. за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.Т.С. деловодни разноски в размер на 800лв. /осемстотин лева/ за адвокатски
възнаграждения пред районния и касационния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.