Р Е Ш
Е Н И Е
№ 751 гр.Пловдив, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 09.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №1675/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно
постановление №19-1030-001136 от 26.02.2019г.
издадено от началник група в с-р Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, с
което на И.Д.Т.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.5
от ЗДВП за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП, както административно
наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2/два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП за
нарушение на 123, ал.1, т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателя моли наказателното постановление
да бъде отменено.Оспорва НП тъй като било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и тъй като не е извършил вмененото му деяние.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира доказателства, нито становище по същество за законосъобразност на
атакувания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с представител-адв.Х.,
който подържа жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя е наказан за това, че на 20.12.2018 година, около 7:30часа
в община Родопи на път втори клас номер II-86- КМ 14+700, управлявал л.а. „БМВ”
с рег. номер ***, негова собственост при изпреварване не оставил достатъчно
място странично разстояние с л.а. Хонда с рег номер ***, като застъргал в
предната част-ПТП с мат. щети и не останал на мястото на произшествието.
Нарушението било установено от св.Д.-***, за което бил съставен АУАН с
бл. номер 917322/07.02.2019г.Въз основа на АУАН било съставено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства: оригинал на АУАН и на Наказателно постановление; Заповед за
оправомощаване, докладни записки, справка за нарушител, обеснения, схема на ПТП.Съда
кредитира писмените доказателства по делото, както и гласните такива на св.Д.,
които изцяло кореспондират с писмените.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Видно от приложената Заповед Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма.
При издаване на АУАН са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН и формално съдържат всички
реквизити.
В случая обаче са налице съществени процесуални нарушения които водят до
опорочаване на административно наказателното производство изразяващи се в
следното.
На първо място в АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДВП и за пръв път с наказателното постановление му е вменено
нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП.Това разминаване на нарушените норми е
съществено, само по себе си е основание за отмяна на НП.Още повече че словом
нарушението е описано като такова по т.1 , но цифром е изписано по т.2.Ето защо
в тази част именно поради неправилна и неясна квалификация на деянието в
наказателното постановление същото следва да бъде отменено.
Що се
касае до нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП съда констатира следното.Въпреки
наличието на всички белези на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, съдът прие,
че ангажираната административна отговорност спрямо наказаното лице следва да
отпадне като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и относно това нарушение. Като основание за този извод на
настоящата инстанция са допуснатите в хода на административното производство
нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на
жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на административно –
наказващ орган по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
– да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за
преценката за съставомерност, които са част от състава на деянието като
административно нарушение в случая по см. на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП "Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието; ". Част от обективната
страна на състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, видно от
цитираната норма, е дължимото от страна на адресата поведение, да е изпълнимо
при условие - без да се създава опасност за движението по пътя. Никъде нито в
АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено
административно нарушение съответно актосъставител и административно – наказващ
орган са изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да
допълват задължението за спиране при условието за дееца да стори това без да се
създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето нарушител се
вменява с наказателното постановление извършването на определено
административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и
субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната
отговорност се явява ограничен в правото си на защита – поставен в положение да
не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено
административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде
ограничено това право съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо
наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно и
относно това нарушение.
С
оглед така изложеното съда е становище, че жалбата следва да бъде уважена, а
наказателното постановление отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1030-001136 от
26.02.2019г. издадено от началник група в с-р Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, с
което на И.Д.Т.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.5
от ЗДВП за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП, както административно
наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2/два/месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП за
нарушение на 123, ал.1, т.1 от ЗДВП. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала : И.П.