Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13110/ 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от П.И. срещу Ж.Я. иск с правно основание чл.
109 ЗС за преустановяване действията, с които ответникът пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, чрез премахване на
следните движими вещи: маса със стъклен плот и четири крака от кафяв
алуминий - ръчна изработка с приблизителни размери 20/120 см. и височина около
80 см., кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м., височина
около 80 см., маса изработена от дърво с плот от гетинаск
с приблизителни размери 80/50 см., три стари дървени стола с отрязани
облегалки, един стол с дунапренена възглавница – дървен с облегалка, един
метален стол с ниска облегалка и заоблена форма, два пластмасови бели стола с
облегалки със стандартни размери, два сгъваеми пластмасови бели стола –
сгъваеми /шезлонги/, едно метално бербекю – самоделна
обработка с височина около 1 м., едно дървено „магаре“ за рязане на дърва, една
дървена стълба с височина около 2 м., едно пластмасово черчеве с мрежа като комарник с приблизителни размери 80/120 см., електрически
кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление, закрепени в клоните
на смокиновото дърво, жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки
от бира и други отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея, лист
ламарина с приблизителни размери 50/50см. поставена на земята върху която са
поставени и две метални чинии с остатъци от храна, двойна червена, пластмасова
хранилка за котки и др. пластмасови кутии, пластмасов леген в цвят охра,
дървени греди и рязани и цепени дърва от 1 куб.м., съчки и клони около ½
куб.м. около масата и барбекюто, метални тръби, винкелии синджири поставени на земята, простир
с дължина около 15 м., разположени в Дял I с площ от 117, 70
кв.м., защрихован в зелено на приложената скица проект за разпределение
право на ползване на ПИ № ***по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, при граници: на север – дворното място, на изток
Дял II, Дял III и Дял V и свободна площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № ***по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 382 кв.м., находящ се в гр. Варна, ***при граници: ПИ № ***,
ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***и ПИ № ***.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът П.И. твърди, че в
ПИ № ***, целият с площ от 382 кв.м., находящ се в гр. Варна, ***, е изградена многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***.2,
състояща от три етажа, на които са разположени 6 самостоятелни обекти и
селскостопанска сграда с идентификатор № ***.4 с площ от 15 кв.м., построена и
ползвана от ответника Ж.Я. като гараж.
В изградената многофамилна
жилищна сграда, собствеността върху жилището на партерния етаж принадлежи на В.Д.,
това на първия етаж от Г.З., ведно със 26, 4850 % идеални части от
дворното място, правото на собственост върху жилището на втория етаж принадлежи
на П.И., ведно с 192, 50 кв.м. идеални части, това на третия,
представляващо апартамент № 2 принадлежи на Ж.К.и В.К., които не притежават ид. части от дворното място, а апартамент № 1 на същия
трети етаж на Д. И., която също не разполага с вещно право на собственост върху
ид. части от дворното място, а Т.В.притежава
единствено 11, 5900 % ид. части от имота.
Ответникът Ж.Я. се явява ползвател на жилище
в същата сграда, с което се е разпоредил в полза на децата си С.К.и К.Я., вкл.
и с притежаваните 11, 9250 % ид. части от правото на
собственост върху дворното място с делба- дарение от 02.03.2007г.
Твърди се, че на 05.07.2018г. лицата
притежаващи право на собственост върху дворното място са извършили
разпределение на ползването му. Дял I с площ от 117, 7 кв.м., оцветен със зелен щрих на
приложена скица – проект за разпределение, е предоставен за ползване на П.И.,
Дял II с площ от 49, 60 кв.м. на Г.З., Дял III на Т.В.с площ от 21, 70 кв.м., Дял IV на В.Д. с площ от 8 кв.м., а на С.К.и К.Я. дял V с площ от 22, 40 кв.м.
Поддържа се, че без основание ответникът Ж.Я.
е разположил в имота движими вещи, индивидуализирани в исковата молба, с което
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота, като обработва и озеленява реалната част по одобрен ландшафтен
проект, уточнено в първото по делото съдебно заседание, поради което се
настоява за уважаване на негаторния иск.
Ответникът Ж.Я. е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения иск.
Твърди се, че при разпределение на ползването
на дворното място не са участвали всички собственици и носители на ограничени
вещни права върху чужда вещ, а взетото решение е вредно за общата вещ и
несъобразено в правата на собствениците и ползвателите.
Сочи се, че посочените движими вещи са временно
поставени и се ползват от всички собственици и ползватели в сградата.
Въз основа на изложено се настоява за
отхвърляне на негаторния иск.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ответникът Ж.Я. признава,
че в дял I, е поставил през 2018г. собствената си маса със стъклен
плот с четири крака от алуминий с приблизителни размери 60/120 см. и височина
от около 80 см. и четири стола, които се ползват от всички съсобственици. Двойна
червена пластмасова хранилка, която представлява поилка за котки и дървено
магаре за рязане на дърва се намират също в този дял и се ползват от всички
съсобственици.
Металното барбекю
е разположено в дял I до навеса-гараж в дял V и също се използва от всички съсобственици. Дървената
стълба е разположена перпендикулярно до Дял V
с височина от около 2 метра. Рязаните и цепени дърва, вкл. съчки и клони – 1
куб.м. се намират също на гърба на навеса-гараж до Дял V,
като те са отрязани от ищеца от съществуващия орех, който ги е разположил в
ползвания от нея дял. Подпрени на навеса-гараж стоят винкели, синджири и В и К тръба, поставени след ремонт
на канализацията.
Оспорва
се
в двора, вкл. в Дял I да се намират следните вещи: 1./
кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м. и височина около 80
см.; 2./ един метален стол с ниска облегалка и заоблена форма; 3./ два
пластмасови бели столове с облегалка със стандартни размери и два сгаваеми пластмасови бели столове – сгъваеми /шезлонги/; 4./
електрически кабел с крушка и бяла кръгъл абажур; 5./ жълта пластмасова кофа от
боя от 20 л. и лист ламарина; 6./ простир с дължина
15 метра;
Твърди се, че маса изработена от дърво с
плот от гетинакс и три стари дървени столове, са поставени под навеса – гараж в
Дял V, както и следните движими вещи: 1./ дървен стол с
дунапренена възглавница с облегалка; 2./ пластмасово черчеве с мрежа,
представляващо комарник е поставено на покрива на навеса
– гараж; 3./ пластмасов леген с цвят охра;
Дървените греди принадлежат на наемателя
Диан Костадинов, ползващ жилището на Д. И., а 12 броя метални тръби са
собствени на В.Д..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. на
ВКС по гр.д. № 4/2015г. във всички случаи за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използване на собствения му имот, по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват, че на 25.11.1997г. /л. 8/, С.И. е прехвърлила на своя син Т.Т.с договор
за издръжка и гледане, за който е съставен НА № 95, том LXXIV, дело № 19758/1997г. правото на собственост върху жилище на
втория етаж от сграда, находяща се в
гр. Варна, ***, ведно с ½ идеална част от избен коридор, две избени помещения и тоалет и 202, 50/405 кв.м. идеални части от дворното
място.
На
23.04.2015г. Т.Т.е прехвърлил с договор за продажба, обективиран в НА № 159, том I,
рег. № 2282, дело № 140/2015г. /л. 9/ на В.Д.
самостоятелен обект, представляващ СКЛАД с площ от 51, 39 кв.м., образуван
вследствие извършено преустройство на две избени помещения в сутерена,
прилежащи към втория етаж от процесната сграда, находящ се на сутерена /етаж
едно/ в жилищна сграда 2, съгласно схема на СГКК с адрес: гр. Варна, *** и 10 кв.м. идеални части от дворното място.
На
18.12.2016г. Т.Т.е
починал и е бил наследен от своята сестра П.И., която по наследствено правоприемство, на осн. чл. 8,
ал. 1 ЗН, след смъртта на брат си, е придобила жилище на втория етаж, ведно с 192, 50 /405 кв.м. идеални части от
дворното място.
С
договор за покупко-продажба от 19.02.1999г., изповядана в изискуемата от закона
форма на нотариален акт № 89, том 1,
рег. № 484, дело № 91/1999г., С.В.и съпругата му Н.В.са прехвърлили на Т.В.правото си на собственост върху
жилище с площ от 51, 41 кв.м., находящо се на трети – тавански етаж на
процесната сграда, ведно с 11, 59 % идеални части от дворното място /л. 35/.
В
същия ден, С.В.и Н.В.са продали на Г.З.
правото на собственост върху жилище със застроена площ от 117 кв.м.,
разположено на целия първи етаж от същата жилищна сграда, ведно с 26, 4850 % кв.м. идеални части от дворното
място. За възмездната сделка е съставен НА № 91, том 1, рег. № 486, дело №
93/1999г. /л. 31/.
С
договор за покупко-продажба от 03.09.2003г. по НА № 194, том III, рег. № 3861,
дело № 268/2003г. /л. 33/, Д. И. е
придобила от Т.В.и съпругът й,
придобитият от тях в режим на СИО недвижим имот, представляващ жилище с площ от
51, 41 кв.м., находящо се на трети – тавански етаж на процесната сграда, ведно
с 11, 59 % идеални части от общите части и вещното право на строеж, но без притежаваните от тях 11, 59 % идеални части от дворното място.
С
договор за доброволна делба от 26.07.2007г., съставен в писмена форма, вписан в
СВ – Варна на 27.07.2007г. /л. 34/, Д. И. е получила в дял и изключителна
собственост недвижим имот, представляващ апартамент
№ 1 на третия етаж на сградата, със застроена площ от 51, 90 кв.м., ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, а в дял на Д.Д.и съпругата му И.Д. апартамент № 2 на третия етаж на
сградата, със застроена площ от 50, 60 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж /л. 34/.
На
30.06.2008г. с договор за покупко-продажба, за който е съставен НА № 198, том IV, рег. № 5487, дело № 579 от 2008г., Ж.К.и В.К. придобиват апартамент № 2 на третия етаж на
сградата, със застроена площ от 50, 60 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж /л. 32/.
С
делба – дарение от 02.03.2007г., за който е съставен НА № 59, том I, рег. № 1789, дело № 45/2007г. /л. 13/, Ж.Я. е подарил на
дъщеря си С.К.2/6 идеални части от
притежаваните 4/6 идеални части от жилище
със застроена площ от 52, 89 кв.м., находящо се на партерен етаж на жилищната сграда, ведно с 11, 925 кв.м. идеални части от дворното място, а на сина си
К.Я. останалите 2/6 от притежаваните
4/6 идеални части от същото жилище и идеални части от дворното място, запазвайки си правото на ползване върху подарените
имоти.
Вероятно
останалите 2/6 идеални части са съсобствени на децата
на ответника, придобити по наследяване, след смъртта на тяхната майка и
прекратяване на съпружеската имуществена общност, тъй като при изповядване на
безвъзмездната сделка, е представен пред нотариуса НА № 90, том 1, рег. № 485,
дело № 92 от 19.02.1999г., който не е приложен по делото и удостоверение за
наследници.
Въз
основа на така изложеното, съдът приема, че съсобственици в дворното място,
находящо се в гр. Варна, ***, са П. Николова, притежаваща 40 % идеални части от
дворното място, В.Д. 10 % ид. ч. от същото дворно
място, 11, 59 % ид. части за Т.В.и М.В., 26, 4850 %
кв.м. идеални части от дворното място за Г.З. и 11, 925 % ид.
части за С.К.и К.Я..
В
конкретния случай, Ж.Я. се е разпоредил безвъзмездно с притежаваните към деня
на изповядване на сделката идеални части от самостоятелен обект в посочената
сграда и с притежаваните идеални части от дворното място, в което тя е
изградена, запазвайки правото на ползване за себе си. К.Я. и С.К.са останали
носители на т.нар. „гола собственост”.
Ограниченото
вещно право на ползване е противопоставимо като
абсолютно субективно материално право на всеки, в това число и на собственика
на имота. По съдържание упражняването на вещно право на ползване следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на имота, а като всяка форма на
фактическо и правно използване на вещта като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи за извършване на конкретни
дейности, стопанска дейност и др.
Запазвайки
си ползването, ответникът Ж.Я. има право да постави свои лични вещи, както в
жилището в сградата, така и в цялото дворното
място. С право да постави свои вещи в дворното място разполага и всеки
собственик на идеални части от него.
На
05.07.2018г. е сключено споразумение в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, рег. № 2228/2018г. на нотариус С.К., с което П.И., Г.З., Т.В.и В.Д.
са си разпределили ползване на незастроената част от дворното място.
Ищецът
П.И. е получил Дял I с площ от 117, 70 кв.м., защрихован в зелено на
приложената скица проект при граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна площ.
Дял
II с площ от 49, 60 кв.м. е предоставен на Г.З., Дял III с площ от 21, 70 кв.м. на Т.В., а Дял IV с площ от 8 кв.м. на В.Д..
На
С.К.и К.И.е отреден Дял V с площ от 22,
40 кв.м., оцветен със син щрих на приложената скица – проект, при граници на
частта, разположена в североизточната на имота: на север Дял III, на изток - Дял III и свободна
площ, на юг – свободна площ, на запад – Дял I, а
за частта, разположена в югозападната част на имота при граници: север - Дял I, на изток – свободна площ, на юг – ПИ № *** /”***”/, на
запад - ПИ № ***, в която попада сграда с идентификатор № ***.4 /гараж/ с предназначение селскостопанска сграда.
В
споразумението е обособена свободна площ от 38, 60 кв.м. без щрих на скицата,
която е уговорено да се ползва от всички собственици и носители на вещни права
за достъп до сградата и дяловете за ползване.
Безспорно
е, че в обособения за ползване Дял V, разположен в
югозападната част на имота, е построен от Ж.Я. навес, използван за гараж с
идентификатор № ПИ № ***.4 с
предназначение селскостопанска сграда. Дял V граничи
с Дял I, предоставен за ползване на ищеца П.И..
Безспорно
е, че споразумението не е подписано нито от С.К.и К.Я., в качеството им на
носители на правото на собственост върху идеални части от дворното място, нито
от Ж.Я., явяващ се ползвател. В споразумението не е участвала и В.Д., която
също притежава идеални части от дворното място.
Макар,
в конкретния случай решението за разпределение на ползването да е взето от
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ и то да е
задължително за малцинството, то няма изпълнителна сила и не може да застави
неучаствалия, респ. несъгласния да го изпълни, за разлика от съдебното решение
по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Срещу
взетото решение на мнозинството ответникът, носител на ограничено вещно право
на ползване, се е противопоставил и предявил в срока по чл. 131 ГПК, насрещна
искова молба по чл. 32, ал. 2 ЗС, изтъквайки, че взетото решение е вредно за
общата вещ.
Извън
предмета на настоящия спор остават въпросите относно начина на ползване и целесъобразното
разпределяне на ползването на общата вещ между съсобствениците /ТР № 13/2012г. на ОСГК на ВКС/.
За установяване положителните твърдения на ищеца П.И.,
заявени в исковата молба са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
водените свидетели – Г.З. и Иванка Стефанова.
От показанията на г – жа З., живееща в жилището си от
1995г. в сградата, намираща се в гр. Варна, *** се установява, че след
сключване на договор за разпределение на ползването на дворното място през
лятото на 2018г., в дела на ищеца с площ от 117 кв.м., намиращи се зад гаража
на ответника към деня на заседанието, в което е даден ход на делото, са
разположени следните „отпадъци”: дървени греди, тръби, цепени дървета,
правоъгълна дървена маса, столове, метално барбекю,
дървено „магаре”, чинийки и кофички, тенекия и кофички за храна на улични
котки, за които ответника и негови приятели се грижат, електрически кабел с
крушка, ползвана за осигуряване на електричество. Посочените вещи свидетелят
счита, че принадлежат на Ж.Я., който дори си ги подрежда. А някой от вещите са
предадени на ответника от негови приятели. От 1995г. ответникът трупа вещи в
двора, които към настоящия момент са подредени като в аптека, с изключение на
купичките и кофите. Други лица да поставят вещи не е виждала.
В деля на П.И. е била разположена кръгла бяла
пластмасова маса, която към настоящия момент е премахната, а на нейно място
поставена правоъгълна дървена маса и 3-4 стола без облегалка и един с
облегалка. Пластмасови бели столове не са поставени в Дял I, а сгъваем
шезлонг свидетелят не е виждал. Пластмасово черчеве с мрежа не е разположено в
реалната част. Г – жа З. не е сигурна и дали в Дял I е поставена дървена стълба. Предполага,
че дървата за огрев се използват от наемател, който живее на тавана.
В дял V, отреден на Ж.Я. под навеса е
разположен автомобила му. Възможно е около него са има туби и шишета.
Г – жа З. заявява, че П.И. е искала да обработва
земята и озелени реалната част. Засадила е 9 храсти, вкл. и туя
покрай оградата, както и цветя – зелени и цъфтящи, които към настоящия момент
се намират в Дял I, независимо, че в близост до тях ответникът е палил барбекюто.
Показанията на г – жа С.установяват, че през оградата
на съседния имот, намиращ се в гр. Варна, ул.”***” № ** през телената ограда, свидетелят е
виждал дървена правоъгълна маса, пейка и столове, която ответникът ползва
целодневно – от сутрин до вечер през лятото, а през зимата в топлите дни,
нарушавайки спокойствието на всички в квартала. Виждала е и други боклуци:
наредени дъски, метални колове, които според свидетеля дразнят г – жа И..
Когато тя засади цвете на следващия ден ответникът ги тъпче.
Г – жа С. е сигурна, че боклуците – масата и
столовете, както и дърветата, принадлежат на Ж.Я., защото го е виждала да ги
събира и да ги ползва.
Показанията на свидетеля Ж.К.и В.К., водени от
ответника, явяващи се собственици на апартамент № 2 на трети жилищен етаж,
установяват следните релевантни за делото факти: от закупуване на жилището от
съпрузите Ж.Я. винаги е ползвал навеса, под който е паркирал автомобила си. Г–
жа К.е запозната със съдържанието на скицата – проект за разпределение на
ползването, но фактически не знае с точност къде се намира границата между Дял I и Дял V. Към
настоящия момент, в единия край до навеса-гараж е разположена дървена маса и
столове, както и клони от изрязан от г – жа И. орех, според г-н К. и една
купичка за храна на котките. Там където е разположена масата, съседите са се
събирали, вкл. и П.И.. Един от столовете е свален на двора от г – н К., който
по-късно узнал, че е собствен на Д.З..
Към настоящия момент съпрузите отдават жилището си под
наем, а година и осем месеца преди това, достъпът до собствения им имот е бил
възпрепятстван от П.И., с която не са водили дела.
На неустановена дата през 2018г., ищецът е сезирал
органите на МВР с оплакване, че ответникът не спазва решението на мнозинството,
завземайки около 10 кв.м. от дял I, превръщайки го в нехигиенично и
пожароопасно място, разполагайки в него маса и стари дървени столове, дърва и
боклуци, „квартална градинка” за сбирки с приятели, употребяващи алкохол,
създавайки по този начин неудобства за съседите. Отделно е посочено, че храни
котки с вмирисана храна, създавайки предпоставки за огнище на зарази.
Съвкупният анализ на гласните доказателства, чрез
разпита на всички свидетели, водени и от двете страни установяват по безсъмнен
начин, че в дял I в непосредствена близост до навеса-гараж, намиращ се
в Дял V, ответникът
е поставил собствената си правоъгълна дървена маса със стъклен плот с
четири крака и четири стола през 2018г., който факт се и признава от Ж.Я. и
дървена стълба, подпряна на навеса.
Наред с посочените вещи, на същото място се
намира и един дървен стол с плат, който не е собствен на Ж.Я. и не е поставен
от него, а от В.К.. Този извод на съда се базира на показанията на г – н К.,
плод на преки и непосредствени впечатления от лично възприети факти.
Въз основа на показанията на г – жа Г.З.,
които съдът възприема, като непосредствени и преки, съдът приема още, че в
посочения дял I, се намират и дървени греди, тръби, цепени дървета, метално барбекю, дървено „магаре”, чинийки и кофички, тенекия и
кофички за храна на улични котки, както и електрически кабел с крушка, ползвана
за осигуряване на електричество.
Само част от тези вещи: правоъгълна дървена маса със стъклен плот с
четири крака и четири стола, метално барбекю, дървено „магаре” и дървена
стълба, съдът приема, че са собствени на ответника, изхождайки от презумпцията
на чл. 69 ЗС, че който държи една вещ, се предполага, че владее за себес и, а който владее за себе си, се предполага, че е
собственик. Фактът, че ответникът подрежда посочените вещи и съответно ги
ползва сочи, че същият е установил фактическа власт върху тях, държейки ги
лично като свои.
Не се установява идентичност между вещите, индивидуализирани
в исковата молба с тези, посочени от свидетеля Г.З., а именно: чинийки и
кофички, тенекия и кофички за храна на улични котки.
Двойна червена пластмасова хранилка също се
намира в Дял I, но не се установява тя да е собствена на ответника и
именно той да я е поставил на посоченото място.
Не се установява още, че рязаните и цепени
дърва, вкл. съчки и клони – 1 куб.м. да са собствени на Ж.Я. и да са поставени в
дела на ищеца, именно от него. Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля Г.З. установяват, че дървата за огрев се ползват от наемател на
обект в сградата, а показанията на В.К., че съчките и клоните са изрязани по
настоява на П.И. от съществуващ орех и поставени в нейния дял. Фактът, че
клоните на ореха са изрязани по настояване на ищеца, не се оспорва от г – жа И.
в първото по делото съдебно заседание.
Твърденията на ищеца, че останалите вещи -
кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м. и височина около 80
см., един метален стол с ниска облегалка и заоблена форма, два пластмасови бели
столове с облегалка със стандартни размери и два сгъваеми пластмасови бели
столове – сгъваеми /шезлонги/, електрически кабел с крушка и бяла кръгъл
абажур, жълта пластмасова кофа от боя от 20 л. и лист ламарина, простир с дължина 15 метра, дървен стол с дунапренена
възглавница с облегалка, пластмасово черчеве с мрежа, представляващо комарник е поставено върху навеса – гараж, пластмасов леген
с цвят охра, 12 броя метални тръби, винкели,
синджири и В и К тръба, принадлежат на ищеца, разположените са именно от
него в дял I и се намират в него и към деня на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, остават недоказани, неподкрепени
от никакви доказателства и опровергани от показанията на г – жа З., че такива в
дворното място липсват.
Същественият въпрос за изхода на спора е
дали с поставянето на движимите вещи, както следва: правоъгълна дървена маса със стъклен плот с
четири крака и четири стола, метално барбекю, дървено „магаре” и дървена
стълба в Дял I от дворното
място, ответникът Ж.Я.
създава за П.И. пречки за използване на собствения му имот, по-големи от
обикновените, възпрепятствайки го да обработва и засажда растения.
Както вече беше посочено, в качеството си на
ползвател и без да е обвързан от споразумението на мнозинството, Ж.Я. има право
да постави личните си движими вещи в цялото дворно място, вкл. и в дела на
ищеца.
Ангажираните гласни показания на разпитания
свидетел Г.З. установяват, че г – жа И. е засадила в разпределената и за
ползване площ, както храсти, така и цветя, които не се твърди в исковата молба
и не се доказва ответникът да е премахнал. Фактът, че г – жа С. свидетелства
за обратното, а именно, че засаденото се тъпче от ответника не променя горния
извод на съда, доколкото твърдения за други неправомерно въздействие
препятстващо упражняване правото на собственост, липсват в исковата молба.
Обстоятелство, че в близост до туите /храсти/,
ответникът използва барбекюто, не създава никакви
пречки г – жа И. да полза общата вещ по-големи от обикновените, като продължи
да обработва и засажда дворното място.
Видно от изявлението на г – жа И. пред
органите на МВР, Ж.Я. е „завзел”, т.е. разположил е личните си вещи на площ от
едва 10 кв.м., което само по себе си не би могло да съставлява действие, с
което пречи на ищеца да ползва останалата незастроена част от дворното място.
Изключително влошените междуличностни
отношения между страните по делото, за което свидетелстват изявленията им по
време на разглеждане на делото, предхождащи с години молбата по чл. 109 ЗС,
респ. между свидетелите и страните, създават субективно виждане у ищеца, че
ответникът препятства упражняване правото на собственост върху дворното място.
Създаденото раздразнение у ищеца от цялостното поведение на ответника, за което
свидетелства г – жа Стефанова, не може да обоснове основателност на
претенцията.
Искът по чл. 109 ЗС би бил основателен, в
случай, че след влизане в сила на решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, някой от
собствениците извършва неоснователни действия, с които пречи на друг да ползва
предоставената му реална част и при липса на спор относно правото на
собственост.
Доколкото ищецът П.И. не е установил начина
на ограничаване правото на собственост върху дворното място от поставените от
ответника движимите вещи: правоъгълна дървена маса със стъклен плот с четири крака и четири стола, метално барбекю,
дървено „магаре” и дървена стълба, то съдът приема, че не са налице
предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответника по чл. 109
ЗС, поради което предявеният иск, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага
ответната страна Ж.Я., чиито размер възлиза на сумата от 500 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.И., ЕГН **********,***
срещу Ж.К.Я., ЕГН **********,*** иск за преустановяване действията, с
които ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, чрез премахване на следните движими вещи: маса със стъклен
плот и четири крака от кафяв алуминий - ръчна изработка с приблизителни размери
20/120 см. и височина около 80 см., кръгла бяла пластмасова маса с един крак с
диаметър от 1 м., височина около 80 см., маса изработена от дърво с плот от гетинаск с приблизителни размери 80/50 см., три стари
дървени стола с отрязани облегалки, един стол с дунапренена възглавница –
дървен с облегалка, един метален стол с ниска облегалка и заоблена форма, два
пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери, два сгъваеми
пластмасови бели стола – сгъваеми /шезлонги/, едно метално бербекю
– самоделна обработка с височина около 1 м., едно дървено „магаре“ за рязане на
дърва, една дървена стълба с височина около 2 м., едно пластмасово черчеве с
мрежа като комарник с приблизителни размери 80/120
см., електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление,
закрепени в клоните на смокиновото дърво, жълта пластмасова кофа от боя около
20 л. пълна с бутилки от бира и други отпадъци и др. пластмасови бутилки и
боклуци около нея, лист ламарина с приблизителни размери 50/50см. поставена на
земята върху която са поставени и две метални чинии с остатъци от храна, двойна
червена, пластмасова хранилка за котки и др. пластмасови кутии, пластмасов
леген в цвят охра, дървени греди и рязани и цепени дърва от 1 куб.м., съчки и
клони около ½ куб.м. около масата и барбекюто,
метални тръби, винкелии синджири поставени на земята,
простир с дължина около 15 м., разположени в Дял I с площ от 117, 70 кв.м., защрихован в зелено на
приложената скица проект за разпределение право на ползване на ПИ № ***по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, при граници: на
север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна
площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № ***по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 382
кв.м., находящ се в гр. Варна, ***при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ
№ ***и ПИ № ***, на осн. чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.К.Я., ЕГН **********,***
сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОЕНН СЪДИЯ: