Решение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото пред настоящата инстанция е образувано по въззивната жалба на адвокат Г. Б. в качеството му на защитник на подсъдимия Ч. Ч. от с.Б. за проверка на присъда №608/7.12.2009 год.,постановена по нохд №882/2007 год. по описа на РС Г. Д. В жалбата се сочи,че атакуваната присъда е необоснована и почива на анализ на гласните доказателства-показанията на Б.,С. и Г.,които в същото производство в определен момент са имали и качество на подсъдими по делото.Твърди се също така,че обвинението на Ч. не е конкретизирано,не са посочени обективните му действия,с които е участвал в извършването на престъплението,с оглед факта,че той е обвинен в подбудителство.Излагат се съображения,свързани с допуснато съществено процесуално нарушение според защитата,изразяващо се в постигане на споразумение с част от подсъдимите,без съгласието на всички участници в наказателният процес.Излагатн се и доводи свързани с явна несправедливост на наложеното наказание,поради факта,че не е приложена разпоредбата на чл.55 от НК,което според защитата е “наложително” поради обстоятелството,че от извършването на деянието до постановяване на присъдата са изминали 10 години. Прави се искане да се отмени атакуваната присъда и въззивният съд да постанови нова оправдателна такава или алтернативно се иска да се намали размера на наложеното наказание.Не сочат нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият Ч. се явява лично и със защитника си-адв.Б..Подържа жалбата си по изложените в нея съображения.Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание представителя на О. П. счита жалбата за неоснователна,а атакуваната присъда-за правилна и законосъобразна.Твърди,че обвинението е доказано по несъмнен начин.Също няма искания за събиране на доказателства. Моли присъдата на РС Г. Д. да бъде потвърдена.

С присъдата първоинстанционният съд е признал въззиваемия Ч. Ч. за виновен в това, че на 09.03.2000г. в района на гр. Г. Д., с. Д. и с. К. в съучастие, като подбудител и помагач със З. Г., когото подбудил и на когото помогнал ,последният-извършител в гр. Г.Д.и с. К.заедно с подсъдимите К. Б. и Ч. С. тримата като помагачи е участвал в опит да се преведат през границата на страната с Р Г група от хора- Р. А., С. И. от с.М. и две неустановени по делото лица, без разрешението на надлежните органи на властта, като на основание чл. 280 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 3 и 4 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК му е наложил наказание 1 г. и 4 м. Лишаване от свобода при първоначален общ затворнически режим и глоба в размер на 600 лв. С присъдата е активирано изтърпяването на наложеното с Присъда № 43/1997г. по НОХД № 446/1996г. по описа на ГДРС наказание и е отнето в полза на държавата 1/2 от лек автомобил марка ВАЗ ДКН Е 50 22 А негова собственост.

Съдът след като извърши проверка на атакуваната присъда по изложените доводите,изложени от пълномощниците на подсъдимите и тези на прокурора,както и след цялостна проверка на присъдата по реда на чл.31 и 314 от НПК,намира следното:

Първоначално делото е образувано по внесен от РП обвинителен акт срещу четирима подсъдими-Ч.,К. Б.,Ч. С. и З. Г. за престъпление по чл.280,ал.І от НК, и чл.20,ал.ІV от НК,като Ч. е обвинен в подбудителство на извършителя З. Г. и в помагачество заедно с подсъдимите-Б. и С.Производството по делото е приключило с присъда,която е отменена по реда на въззивният контрол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Преобразувано е в нохд №882/2007 год. В хода на това производство е допуснато съкратено съдебно следствие по отношение на извършителя З. Г. и има постановена и влязла в сила присъда №520/13.11.2007 год.В хода на същото дело на 31.01.2008 год. е одобрено от съда постигнато между прокуратурата и подсъдимите-К. Б. и Ч. С. споразумение.Производството по делото е продължило само по отношение на жалбоподателя във въззивната инстанция.

При изготвяне на мотивите към атакуваната присъда ,настоящият състав намира,че е допуснато нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липсата мотиви. В мотивите си, след изясняване на фактическата обстановка, РС е приел, че тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Отразил е също така, че между показанията на свидетелите, без да посочи кои от тях, са се констатирали противоречия и неточности относно определени детайли, които пак не е отразил кои са, но е счел, че следва да даде вяра на тези показания, които са дадени както на предварителното производство, така и пред други състави на съда по н.о.х. дела №504 и №1019, при разглеждането на които показанията на свидетелите са били по-близки във времето към датата на извършване на деянието. Въз основа само на тези си констатации съдът е приел, че престъплението е доказано както от субективна, така и от обективна страна. Настоящият състав намира, че така изложените съображения на съда са приравнени на липса на мотиви, поради обстоятелството, че същите са формални и не съдържат никакви конкретни данни. Задължение на съда е при изготвяне на мотивите към присъдата съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК в мотивите си съдът да посочи установените обстоятелства, въз основа на които доказателствени материали са установени те, и какви са правните съображения за взетото решение, още повече, че при противоречие на доказателствените материали задължение на съда е да изложи съображения защо един от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от мотивите към атакуваната присъда е че РС е счел, че между показанията на свидетелите, без да става ясно между кои от тях, са констатира противоречи, без да става ясно в какво се изразяват тези противоречия съдът само е декларирал това, а не е изложил никакви съображения за това на кои показания дава вяра и защо това е така. Когато съдът не е изложил съображения за наличието на противоречия между различните източници на доказателства той винаги допуска процесуално нарушение, което е толкова съществено, че води до липса на мотиви, като последица от което е необоснованост на атакуваният акт – решение №75/23.05.1996 година на н.д. №508/96 година І-во н.о. на ВКС. В своята практика Върховният съд е имал много поводи да приеме, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях която се отнася до основните въпроси на които следва да се даде отговор с присъдата. Настоящата въззивна инстанция намира, че мотивите на РС имат декларативен характер, не съдържат никакъв анализ на доказателствения материал, нито на противоречията констатирани от РС в събраните гласни доказателства. Задължение на съда е след като изложи фактическа обстановка, което РС е сторил, да направи анализ на доказателствата и да изложи убедителни и логични съображения приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти. РС също така не е извършил анализ на доказателствата, за да обоснове приетото от него от обективна страна за обстоятелствата, че подсъдимият е подбудил извършителя, както и че е подпомогнал същия при извършване на престъплението. Отново само е декларирал, че подсъдимият Ч. е предложил заплащане на извършителите, което е счел, че е достатъчно да приеме че ги е подбудил. Не е обсъдил и другите събрани по делото обективни данни за действията на Ч. във връзка с извършеното подбудителство. С оглед на гореизложеното и констатираното от настоящия състав на обсъждане на доводите за авторството на деянието, доказателствата по делото се свежда до липса на мотиви – решение №83/23.02.2001 година на ВКС по н.д. №4/2001 година ІІІ н.о. и решение №98/19.04.1995 година по н.д.№18/95 ІІІ н.о. на ВКС.

По възраженията на защитата:

Първото от тя е ,че съда е дал вяра на показанията на свидетелите-Б.,С. и Г. /което пък съда не го сочи в мотивите си/,които преди това са имали друго процесуално качество-били са подсъдими по същото дело и по отношение на двама от тях-Б. и С., производството е било прекратено със споразумение,а по третия Г.-делото е приключило с влязла в сила присъда,поради което и според защитата техните обяснения дадени в това им качеството/на подсъдими/ не могат да бъдат четени от съда по реда на чл.281 от НПК.Това възражение е неоснователно.Процесуалната възможност да бъдат четени обясненията на подсъдим по който наказателното производство е било прекратено или е постановена влязла в сила присъда е изрично нормативно уреден в хипотезата на чл.281,ал.ІІ във вр. с чл.118,ал.І т.1 от НПК.

Неоснователно е и възражението,че е недопустимо подписване на споразумение между прокурора и част от подсъдимите по делото-в казуса-Б. и С..Тъй като това споразумение е постигнато между двамата подсъдими и прокурора в съдебното производство,то законовите изисквания са това да стане са- преди приключване на съдебното следствие и със съгласието на всички страни. Изискването на посочената разпоредба за съгласие на конституираните страни при одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса, не се отнася до всички подсъдими при обвинение в съучастническа дейност. Кръгът на заинтересованите от споразумението страни, се определя от внесеното в съда обвинение и от реализацията на правата на пострадалия като частен обвинители граждански ищец. Поради това, процесуалното задължение по чл. 384, ал. 3 НПК, е свързано преди всичко с изискване на съгласие на конституираните страни, които могат да бъдат засегнати от постигнатото споразумение - подсъдимия, неговия защитник, прокурора и конституирания като частен обвинител и граждански ищец пострадал. Липсва императив за необходимост от подобно съгласие на съучастник на споразумяващия се, в качеството му на съподсъдим, защото той би могъл в продължаващия за него наказателен процес да докаже както невинността си, така и да отхвърли гражданско правна претенция на пострадалия.Последното възражение на защитата е свързано с явната несправедливост от наложеното наказание.Основателността на това възражение не следва да се обсъжда ,поради посоченото по-горе-съществено процесуално нарушение,представляващо основание за връщане на делото.

По аргумент на констатираното и изложено дотук въззивният съд приема, че обжалваната присъда е постановена при допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и делото следва да се върне на същият съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 335 ал. ІІ от НПК във вр. с чл.348,ал.ІІІ т.2 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 608/ 07.12.2009г. постановена по нохд № 882/2007 г. по описа на ГДРС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на РСГД за отстраняване на допуснатите в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила .

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: