№ 608
гр. Благоевград, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Янев
Божана Манасиева
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600947 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК и е образувано по
жалба на адв.Г., в качеството му на защитник на М. А. П.,от гр.Г.Д.-подсъдим
по НЧХД № 346/2022г по описа на РС-Г.Д., насочена срещу Определение №97
от 05.07.2024 г., постановено по същото наказателно производство,с което е
бил решен въпроса за направените от частния тъжител разноски в
производството.
В жалбата срещу това определение процесуалният представител на
подсъдимия М. П. възразява на присъдените разноски в размер на 1600лева,за
които повереникът на частния тъжител твърди,че представляват разноски за
пътни ,на първо място,защото към момента на приключване на съдебното
следствие не са приложени каквито и да било документи,удостоверяващи
направените разноски от тъжителя за гориво и пътни разноски.На второ
място,мотивира това си възражение с нарушаване на основни принципи в
наказателния процес,като посочените доказателства не са събрани по
надлежния ред,преди обявяване на съдебното следствие за приключено и в
този смисъл подсъдимите и защитниците не са запознати с тези доказателства
и им е отнето правото да възразят срещу тях.Застъпва се освен това
становището,че разходите,направени от повереника на частния тъжител за
пътни,гориво и др. не следва да се считат за разходи, извършени от страната
по делото.
1
При тези аргументи ,се иска атакуваното определение да бъде отменено.
С обжалваното определение,районният съд е осъдил тримата подсъдими М. А.
П.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.Д., ул. „Х. К.“ № 7А ,К. К. А.,
ЕГН **********, постоянен адрес в с. М., ул. „А.С.“ № 18 и Т. Г. Б.,ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. М., ул. „Д.Т.“ № 8, да заплатят солидарно
на частния тъжител Л. Р. Т., с ЕГН ********** от гр.Г.Д. сторените от него по
делото разноски общо в размер на 2952 лв., от които за образуване на делото в
размер на 12 лв. ,за изготвените експертизи общо в размер на 650 лв. и
адвокатски разходи в размер на 2300 лв.
В обжалваното определение е прието,че след като с постановената по делото
присъда ,подсъдимите М. А. П. ,К. К. А. и Т. Г. Б. са признати за виновни в и
осъдени,то същите следва да заплатят на частния тъжител направените от него
разноски по делото.
Окръжен съд - Благоевград намира така подадената частна жалба за
допустима, като подадена в законоустановения за това срок (чл. 306, ал. 3 вр.
чл. 342, ал. 2 НПК) от страна с интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт. Осъществена е и процедурата по връчване
преписи от жалбата на заинтересованите страни, като в тази връзка становища
от тях не са представени.
По съществото на оплакването, настоящият съдебен състав намира същото за
основателно, но приемайки го за основателно намира ,че
първоинстанционното определение следва да бъде изменено,но не и
отменено,каквото е искането на защитника,макар и последният да оспорва
само част от направените по делото разноски от частния тъжител.Аргументите
на съда за това са следните:
С присъда №14/18.06.2024г, постановена по НОХД № 346/2022г., РС-Г.Д. е
признал всеки един от подсъдимите М. А. П. ,К. К. А. и Т. Г. Б. за виновни в
извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и
чл.26 от НК.Така постановената присъда е изменена от въззивния съд с
Решение №275 от 15.10.2024г.,засягащо единствено дадената правна
квалификация на деянието.
Районният съд е процедирал правилно ,изхождайки от разпоредбата на
чл.189,ал.3 от НПК,съгласно която,когато подсъдимият е признат за
2
виновен,същият следва да заплати разноските,включително адвокатското
възнаграждение,както и разноските,направени от частния обвинител и
гражданският ищец,ако са направили такова искане.Съответно ,когато
осъдените са няколко ,съдът определя частта ,която всеки от тях трябва да
заплати.В този смисъл подсъдимите следва да понесат направените от частния
тъжител разноски в производството и тъй като и тримата са осъдени,то те ще
следва да заплатят разноските по равно,а не солидарно както е посочил
първият съд.
Същевременно ,основателна се явява жалбата на защитника на подсъдимия
П.,тъй като едва след постановяване на присъдата/на 18.06.2024г/,повереникът
на частния тъжител е депозирал на 26.06.2024г молба да бъдат присъдени
разноските направени от Т.,от които заплатен адвокатски хонорар,съгласно
представен договор за правна защита плюс 1700 лева заплатени пътни
разноски.Към молбата адв.К. А. е представил договор за правна защита и
съдействие,отразяващ заплатени 1700 лева в брой ,представляващи разноски
за пътуване от гр.Благоевград до гр.Г.Д. за заседанията по нчхд №346/2022г по
описа на РС-Г.Д..
По съществото си депозираната жалба от адв.Г. съдържа възражение
единствено по отношение на това искане за присъждане на разноски в размер
на 1700 лева,определени като пътни разноски на адвоката.Не се прави
възражение по отношение на останалите,направени в хода на производството
разноски от частното обвинение.
В този смисъл,въззивният съд също намира за правилен изводът на районният
съд,че подсъдимите следва да заплатят разноските,направени от частния
тъжител,които включват държавна такса в размер на 12 лева,изготвените в
хода на съдебното производство две експертизи в общ размер на 650 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.К. А. съгласно приложен договор
за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева./ лист 34 от делото/.,или
разноски в общ размер от 1662 лева.
Не може да бъде уважена претенцията на повереника адв.А. за присъждане на
поисканите 1700 лева,на първо място,поради късното сезиране на съда с
такова искане,т.е след постановяване на присъдата.В наказателния процес,
доказателствата следва да бъдат представени преди приключване на
съдебното следствие,за да могат страните да бъдат запознати и да изразят
3
становища по тях,както и да бъдат взети предвид от съда,който дължи
произнасяне по тях с присъдата.Фактът,че законодателят е предоставил
възможност на съда да се произнесе с определение по чл.306,ал.1,т.4 от
НПК,касателно разноските по делото,не означа,че страните могат да
представят доказателства за такива постфактум,още повече ,че към момента
на тяхното представяне вече са наясно с резултата от делото.
На следващо място,не може да бъде уважена претенцията на адв.А. и защото е
недопустимо с договор за правна защита и съдействие да бъдат претендирани
пътни разноски.Съгласно Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение,адвокатът има право на възнаграждение за
явяване за всяко следващо съдебно заседание в посочен размер ,но в договора
за правна защита и съдействие следва да бъде отразено заплатено от страната
възнаграждение за конкретно съдебно заседание/я.Посоченото е
регламентирано и в Етичен кодекс на адвоката,където в чл.16 е предвидено,че
„Възнаграждението се заплаща по начин, уговорен между адвоката и
клиента,а когато адвокат поиска предплата срещу възнаграждение и/или
разноски, тя не може да превишава общия размер на договореното
възнаграждение и на вероятните разходи във връзка с възложената работа.В
този смисъл,между частния тъжител и адв.А. е сключен договор за правна
защита и съдействие,с който е уговорено възнаграждение в размер на 1000
лева,този договор е бил представен в хода на съдебното производство и
именно това е възнаграждението,което се дължи на адвоката и именно то
следва да бъде възложено в тежест на подсъдимите.
В този смисъл определението на районния съд следва да бъде изменено като
възложените на подсъдимите разноски по делото в общ размер от 2952 лв
бъдат намалени на 1662 лева,от които държавна такса в размер на 12
лева,изготвените в хода на съдебното производство две експертизи в общ
размер на 650 лева и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.К. А.
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие в размер на 1000
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2 НПК, Окръжен съд -
Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ИЗМЕНЯ Определение №97 от 05.07.2024 г. по НЧХД № 346/2022 г. на
Районен съд – Г.Д., с което М. А. П.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Г.Д., ул. „Х. К.“ № 7А ,К. К. А., ЕГН **********, постоянен адрес в с. М., ул.
„А.С.“ № 18 и Т. Г. Б.,ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., ул. „Д.Т.“ №
8 са осъдени да заплатят солидарно на Л. Р. Т. с ЕГН ********** от гр.Г.Д.
сторените от него по делото разноски общо в размер на 2952 лв., като
НАМАЛЯВА присъдените разноски от 2952 лева на 1662 лева,които
подсъдимите следва да заплатят по равно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5