Номер 222331.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело №
20203100501660 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба вх. №
40635/25.06.2020 г., подадена от В. Б. И. и С. Т. И. срещу определение № 7487/16.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 195/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без
уважение искане за освобождаване от такси и разноски в производството по предявен иск с
правно основание чл. 439 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Жалбоподателите поддържат, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй
като В.И. е инвалид с 91 % увреждане. Поддържат, че не разполагат с достатъчно средства
поради изплащането на задължения към ВиК в размер на 180 лева месечно и нямат близки,
които са в състояние да им помогнат финансово. Искането е за отмяна на определението на
ВРС, с което съдът е отказал да ги освободи от държавна такса.
Варненски окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства,
относими към възможността на ищците за внасяне на държавна такса, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирани лица в законоустановения едноседмичен срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от
физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса
се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на
държавна такса.
Жалбоподателят В. Б. И. /род. 1949 год./ не се намира в трудоспособна възраст, като
са налице данни за инвалидност поради общо заболяване с 91 % степен на увреждане
съгласно експертно решение на ТЕЛК от 10.10.2019 г. Не издържа непълнолетни лица.
Декларирал е, че не получава доходи от трудови или служебни правоотношения или от
каквито и да било други източници освен пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
470 лева. Разведен, притежава МПС с регистрация от 1990 г. и къща.
Жалбоподателката С.И. е на 61 годишна възраст, разведена, с месечен доход от 650
лева. Не притежава МПС и недвижими имоти. Декларирала е, че живее под наем, но не е
декларирала размер на наема. Няма данни за намалена трудоспособност и за лица, които
издържа.
При съвкупната преценка на относимите факти, съдът приема, че по отношение на
молителите не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от
задължението им за внасяне на държавна такса. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е създадена с
цел да не се препятства достъпа до правосъдие на социално слаби лица (Определение № 409
от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2010 г., III г. о., ГК).
Дължимата по делото държавна така общо от двамата молители е в размер на 77,60
лева. В.И. получава пенсия в размер на 470 лева, а С.И. – 650 лева месечно или общо 1120
лева. Следователно дължимата по делото държавна такса не е непосилна за ищците и
същите са във възможност да я заплатят.
За пълнота следва да се посочи, че с определение № 2503/13.7.2018г. по ч.т.д. №
1026/2018 г. по описа на ВОС, Варненският окръжен съд е имал случай да се произнесе по
молба на В. Б. И. за освобождаване от съдебни такси и разноски. С цитираното определение
съдът, въпреки невярно декларирани от В.И. данни, в т.ч. общ месечен доход на него и на
съпругата му С.И. в размер на 535 лева при установен при служебната проверка доход от
740 лева, е освободил молителя от такси и разноски, но при дължими такси и разноски в
размер на 476 лева.
Настоящият случай е различен, тъй като доходът на молителите, съпоставен с
размера на дължимата държавна такса не води до извод за невъзможност последната да бъде
заплатена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7487/16.06.2020 г., постановено по гр.д. №
195/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________