О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Гр.София, 07.08.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Костова
ВНЧД № 395 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.345 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.
С
протоколно определение от 28.07.2020 г. по НОХД № 2597/2019 г., постановено в
производство по реда на чл.270, ал.1 от НПК, Специализираният наказателен съд, е оставил без уважение искането на подсъдимия Н.Й.Б. и неговата защита за промяна на
изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под стража”
в по-лека.
Против
определението са постъпили жалби от адв.К. и от адв.Б., защитници на подс.Б., с
оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност и
необоснованост. В жалбите се твърди, че изводът за процесуалната принуда е
направен на база бланкетни доводи за наличие на предпоставките за продължаване
на задържането, без да бъде съобразено оспорването на обоснованото
предположение за авторство, както и отсъствието на реална опасност от
извършване на престъпление. Що се отнася до риска от укриване, се прави
сравнение с поведението на подс.Е.Б., за която се изтъква, че по делото няма
доказателства да е нарушавала мярката си „домашен арест”, при идентични условия,
свързани с издирването на подсъдимите Б. и осигуряването им по делото чрез ЕЗА.
Акцентира се на големия брой свидетели, които предстои да бъдат разпитани и
съответно на очакваната по-голяма продължителност на първоинстанционното
производство, предполагаща удължаване на процесуалната рестрикция, като според
защитата, няма доказателства, от които да се съди, че подс.Б. би въздействал
върху някой от свидетелите. Възразява се, че СНС не е коментирал изходящи от
НАП писмени доказателства, че данъчните задължения са погасени, което неминуемо
влияело на правната квалификация на деянието, ако имало извършено такова.
Отделно, в жалбите се съдържа и особено искане – за назначаване на комплексна
съдебномедицинска експертиза, за изследване на актуалното здравословно
състояние на жалбоподателя, неговата съвместимост с условията на следствения
арест, възможността за влошаване, както и възможностите за лечение, респ. за
възстановяване след оперативно лечение в същите условия.
Въззивният съд, след като се запозна с жалбите и с
материалите по делото, счита, че първите са процесуално допустими.
Заявеното
в тях особено искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото събирането
на доказателства и провеждане на открито съдебно заседание в рамките на
настоящата процедура пред въззивния съд, се допуска по-скоро по изключение,
когато това се налага при възникването на особени обстоятелства, каквито в
случая не са налице. Пристъпване към изключението, диктува съответно забавяне
на първоинстанционното разглеждане по делото, което в случая не е оправдано,
защото следващото редовно съдебно
заседание в СНС е насрочено за след три дни – на 10.08.2020 г., освен това
първата инстанция нито е отказвала уважаване на подобно искане (каквото не е и
поставяно), нито се правят твърдения за внезапно настъпване на такова сериозно
влошаване на здравословния статус, което да налага незабавна експертна оценка в
рамките на обжалването по глава 22 от НПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
За да
остави без уважение претенцията за изменение на изпълняваната мярка за
неотклонение на подс.Н.Б., СНС в атакуваното определение, макар и с лаконични
мотиви, но в крайна сметка правилно, е приел, че продължават да съществуват в
кумулативна даденост законовите предпоставки, обуславящи най-тежкото
процесуално ограничение, като по отношение на новопредставените медицински
документи за здравословни проблеми, се е аргументирал, че медицински грижи
могат да бъдат оказани и в здравни заведения извън местата за лишаване от свобода.
Без да
повтаря в подробности правните квалификации на вменените на жалбоподателя
престъпни деяния, настоящият съдебен състав само ще маркира, че предмет на
повдигнатото на Н.Б. обвинение по делото, са пет престъпления, насочени към
различни обществени отношения (по чл.321, ал.3 вр. с ал.1 от НК, две
продължавани данъчни престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1 вр. с чл.26 от НК,
изпиране на пари по чл.253, ал.5 вр. с ал.4 от НК и по чл.339 от НК). Всяко от
тях е наказуемо с лишаване от свобода и дефинитивно позволява определяне на
мярка за неотклонение, а освен това всяко е и тежко умишлено по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Предпазливото и в обобщен вид произнасяне на първата
инстанция по обоснованото предположение е съвсем резонно, предвид фазата на
която се намира делото и изискването за запазване на безпристрастност до
постановяване на крайния акт по същество, а оплакванията в тази връзка
въззивният състав намира за несъстоятелни. Възраженията в жалбата за фактически
положения, които според защитата обуславяли субективна несъставомерност, респ.
за погасяване на задължения, налагащо възможна преквалификация, не са в
състояние да ревизират становището за разумно подозрение за съпричастност на Б.
към вменените му престъпления, особено като се има предвид, че тези възражения
са относими само към някои от инкриминираните деяния, а тяхното споделяне или
отхвърляне изисква провеждане на задълбочено и пълноценно съдебно следствие.
Неоснователни са доводите в
жалбата на адв.К., че опасността от извършване на престъпление била с нисък
интензитет, както и тези в жалбата на адв.Б., че в не едно определение на АСНС
до момента се посочвало, че с оглед изминалия период от време, в който
подсъдимият пребивавал в ареста, тази опасност била отпаднала. Действително,
времето на изпълнение на най-тежката мярка принципно се третира като фактор
намаляващ правнорелеватните рискове от укриване и криминогенна активност, но
подходящата и пропорционална продължителност на задържането, се преценява
индивидуално за всеки конкретен случай. И при предходното си произнасяне, АСНС
е застъпил виждането за неотпаднала опасност от извършване на престъпление,
аргументирайки я не само с тежестта на обвиненията, но и с техния брой, с
разнородния характер на деянията, с дългия общ инкриминиран период (над 10
години), с териториалния им обхват, с предполагаемия много сериозен финансов
резултат на някои от тях, както и с броя на противоправните актове, включени
във вменените продължавани престъпления. Отделно, на съда е служебно известно,
че срещу подс.Б. се води и друго наказателно производство за присвоявания. При
този комплекс от фактори, рискът от криминогенно поведение продължава да се
третира за наличен и достатъчно интензивен, за да формулира необходимост от
продължаване на социалната изолация. Няма как да се счита за намаляла и
опасността от укриване, като ситуацията с подс.Е.Б., при която е установено
несъвместимо с арестните условия заболяване, е съвсем различна от тази при
нейния съпруг, особено като се има предвид и изпълнението от нея на
родителските задължения. Следва да се подчертае, че по делото са налице
документирани данни за опити на жалбоподателя да организира напускане на
страната (на себе си и на семейството си), които са били предприети именно докато
е бил задържан и с цел избягване на наказателното преследване.
Разглеждането на делото в
СНС се извършва ритмично и с нужното усърдие, като не е допуснато неоправдано
забавяне, налагащо на собствено основание ревизия в становището по мярката.
Разумността на срока на задържане се преценява на база обема и сложността на
разглеждания казус и необходимите за доказването му процесуално-следствени
действия.
Що се касае до
здравословното състояние на жалбоподателя, част от проблематиката е намерила
разрешение, като подлагането на планова оперативна интервенция на
диагностицирания липом (мастен тумор – доброкачествен), зависи преимуществено
от желанието на лицето да се подложи на такава.
Като ново обстоятелство,
защитата е формулирала пред СНС невъзможността на СБАЛЛС при затвора гр.София
за провеждане на оперативно лечение – микроневрохирургия, както и за последваща
рехабилитация, препоръчани във връзка с поставената на задържания диагноза
„херния дискалис – Л-4-Л-5, Л-5-С-1” и удостоверени в актуална медицинска
справка, издадена от Директора МЦ при затвора София на 23.07.2020 г. От така
ангажираното пред първата инстанция писмено доказателство, придружено и с
медицинската документация за последно проведените на Н.Б. прегледи и
изследвания (в периода май-юли 2020 г.), е видно, че през последните три месеца
задържаният е бил с оплаквания за поява на силни болки в кръста и изтръпвания
на долните крайници, а от около месец и с подуване на ляво коляно, болки в
същото, оток и леко затруднение на движенията, както и с оплаквания за тежест и
оток на левия крак, довели до поставяне и на диагноза „варикозни вени на ляв
долен крайник”, „частично разкъсване на задния рог на медиален мениск и на
дясно и на ляво коляно”. По повод на тях, според справката, на подсъдимия са
осъществени пет различни магнитно-резонансни изследвания в УМБАЛ първа „СВ.ЙОАН
КРЪСТИТЕЛ” и едно ехокардиографско изследване в Клиниката по спешна кардиология
„Пирогов”, както и консултации с външни специалисти. Пак от текста на
разглеждания документ става ясно, че на жалбоподателя е препоръчана
медикаментозна терапия и последваща физиотерапия по повод дисковата болест,
като при евентуално неповлияване, е предложено обмисляне на възможност за
микрохирургия, чието провеждане е от планов порядък. Директорът на МЦ е
отбелязал, че препоръчаното консервативно лечение (медикаментозно плюс
физиотерапия) е било изпълнено без ефект, като терапевтичните възможности на
СБАЛЛС са изчерпани. При влошаване състоянието на лявото коляно, единствената
алтернатива е оперативна намеса във външна клиника по ортопедия, което важи и
за разширените вени на левия крак.
Ангажираните от защитата
писмени доказателства установяват обаче и адекватна и своевременна реакция за
констатиране на съответните здравословни проблеми, както и вземането на мерки
за преодоляването им. Декларираното изчерпване на терапевтичните опции на
СБАЛЛС, съвсем не означава тотална невъзможност за полагане на дължимите
медицински грижи за лицата с ограничено право на свободно придвижване, нито за несъвместимост
със задържането, в какъвто смисъл е и атакуваното определение. Ето защо, същото
следва да бъде потвърдено, а жалбите оставени без уважение.
Отразеното по-горе становище
на въззивната инстанция в рамките на сегашната процедура, не създава пречки за
отправяне на претенция (по преценка на някоя от страните) за ново
съдебномедицинско експертно проучване пред СНС, както и за преразглеждане на
изпълняваната мярка.
Ето защо, Апелативният
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.07.2020 г. по НОХД № 2597/2019
г. на СНС, XX състав, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия Н.Й.Б. и неговата защита за промяна на изпълняваната спрямо същия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.