№ 810
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 111 от 27.10.2022 г. по т.д. 106/2021 г. по описа на Софийския
окръжен съд /СОС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на И. А. А., ЕГН:
********** сумата от 20 000 (двайсет хиляди) лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 19.03.2020 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до заявения с исковата
молба пълен размер на обезщетението от 26 000 лв. Застрахователното дружество и
ищцовата страна в първата инстанция са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни
разноски и държавна такса в полза на СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 3, 6 и 8 ГПК
съобразно крайния изход на делото (уважена и отхвърлена част на иска), а „Бул Инс” АД е
осъден да плати и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Първоинстанционното решение е обжалвано само от „Бул Инс” АД с оплаквания
за материална незаконосъобразност на този акт относно приложението на чл. 45 ЗЗД, чл. 52
ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излагат се в тази връзка подробни съображения в жалбата. Желае се
отмяна на решението на СОС и отхвърляне на исковете, а алтернативно – намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
От правото да се подаде писмен отговор по чл. 263 ГПК се е възползвала
1
насрещната страна И. А. /чрез адв. П./, с който се оспорва жалбата и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.
Не са събирани нови доказателства пред САС поради липсата на предпоставките
по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Обжалваното решението на СОС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, съдът прецени следното в
настоящия си състав.
Следва да се отговори само на оплакванията на „Бул Инс“ АД във въззивната
жалба /така чл. 269, изр.второ ГПК/, а именно:
Относно наличието или липсата на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД:
Оплакването на застрахователя е неоснователно:
По делото в първата инстанция е изслушана съдебна авто-техническа експертиза
/САТЕ/, която се кредитира от настоящата инстанция като обективна и компетентна.
Съобразно нея се установява, че на 19.03.2020г. към 18,30 часа, в зоната на населено място -
с.Трудовец, община Ботевград, по улица „Цар Освободител”, в посока от село Трудовец,
към гр. Ботевград се е движил мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен номер ***,
управляван от И. А. А., със скорост около 115 километра в час. Асфалтовото покритие, към
този момент било сухо, ясно време, видимостта нормална. Мотоциклетът се приближавал
към „Т” образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при което от дясната страна на
мотоциклета се намирала улица „Поп Нико”, пред кръстовището по която се намирал пътен
знак „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Платното за движение по
улица „Цар Освободител” било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки,
като дясната, по отношение посоката на движение на мотоциклета била с широчина 5,1
метра, а лявата - 5,2 метра, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия
„M3”.
В същото време и условия на движение, от улица „Поп Мико” излязъл лек автомобил
„Пежо 306” с регистрационен номер ***, управляван от П. Д. Р., който навлязъл в платното
за движение по улица „Цар Освободител” и се насочил в посока към гр. Правец, като
разположил автомобила си в дясната лента за движение в тази посока. В момента, в който
лекият автомобил приключил маневрата за ляв завой, в лявата му габаритна част, с предната
си гума се ударил мотоциклет „Кавазаки”. От удара мотоциклетистът изгубил контрол над
управлението на мотоциклета, отделил се от него и се установил около лявата част на лекия
автомобил, който се е установил на място. Мотоциклетът паднал на лявата си страна и
продължил движението си плъзгайки се по асфалтовото покритие, като се установил в
мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Скоростта на мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК № *** в момента на
удара е била 115км/ч. Към момента на възникване на възможност за взаимна видимост
процесиите МПС ще отстоят на 217 метра. Към момента на навлизане на лекият автомобил в
2
платното за движение по ул. „Цар Освободител”, мотоциклетът е бил на 145 метра от
мястото на удара и на около 156 метра от лек автомобил „Пежо” (145 +11м.)
Това показва, че към момента на навлизане на лек автомобил „Пежо” в платното за
движение по ул. „Цар Освободител” е съществувала директна видимост между двамата
водачи.
Причината за настъпването на ПТП следва да се търси, според вещото лице от:
1. Субективните действия на водачът на мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен номер
*** - И. А. А., който при движение в зоната на ПТП, по пътно платно с двупосочно
движение с две ленти за движение, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно
движение, както и в субективните действия на водачът на мотоциклет „Кавазаки” с
регистрационен номер *** - И. А. А., който при възникване на опасност за движението
не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре.
2. Поведението на водача на лекия автомобил „Пежо“, който не е осигурил предимство
на движещия се мотоциклет, въпреки, че е бил длъжен да го стори съобразно
правилата за движение.
Ето защо, деликт от застрахования при „Бул Инс“ АД водач на автомобил, е
осъществен, но при съществен принос и от увредения мотоциклетист. Така или иначе, обаче,
налице е основателност на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ предвид заключението на вещото лице,
прието в първата инстанция.
Второ оплакване във въззивната жалба – относно приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. дали
обезщетението за болки и страдания е справедливо по смисъла на този законов текст.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и по-нова такава (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о.,
Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и др.) е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
3
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
19.03.2020 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие –
на 22 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2020 г.; г) брой, степен
и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и
в дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, приета в първата инстанция, че
от произшествието ищцовата страна И. А. е получил следните увреждания:
Обширно разкъсване на кожата в седалищната област и разкъсване на седалищната
мускулатура вляво е оформянето на тъканен джоб в зоната е размери около 20см., което
увреждане е наложило оперативно лечение. Преценено по своята медикобиологична
характеристика това увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Травматично разкъсване на ануса, което увреждане е причинило на пострадалия постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Множествени разкъсноконтузни рани в областта на тазовото дъно/перинеума/.
Повърхностни рани в лявата половина на гърба е размери около 15-20см.х0,5см., т.е.
мекотъканни увреждания.
Отразената в окончателната диагноза Фрактура на ос кокцигис /фрактура на опашната кост/
не се потвърждава е нищо в приложената по делото медицинска документация. В
епикризата не е отразено на пострадалия да е правено рентгенографско изследване на
костите на таза, чрез което единствено може да бъде доказана такава фрактура.
Следва да се има предвид /съгласно заключението на вещото лице/, че областта на тазовото
дъно и ануса са богато инервирани и всички травми в тази област са изключително силно
болезнени, като пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания за продължителен
период от време повече от 30/тридесет/ дни, като интензитетът на болката постепенно е
намалял.
Анатомичната локализация на травматичните увреждания, както и тяхната морфология
добре отговарят да са получени по механизма на конкретното пътнотранспортно
произшествие.
По повод уврежданията пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, като
продължителността му, предвид тежестта на травмата е около 30 дни.
По делото в СОС е разпитана свидетелката З. К. К., живееща на семейни начала с ищеца и
тя е заявила, че на 19.03.2020 г. ищецът участвал в пътен инцидент с мотор. Той бил на
мотора, но след това щетите били доста големи след този инцидент - и физически, и
4
психически щети. За инцидента научила от сестра му, която карала колата, някъде около
десет минути след него. Сестра му видяла локви кръв по пътя и човека, който се е обадил на
линейката и нищо друго. Тя се обадила по телефона на свидетелката и казала: „Нещо е
станало с бати“. Каза, че ще кара зад линейката, някакъв човек казал, че карат И. към
Спешно отделение – Ботевград, но после станало ясно, че заради това, че бил тежък случай,
щели да го карат към Окръжна болница – София. Лежал в болницата около десетина дни.
Физическото му състояние било доста тежко - първо счупена опашна кост, ожулвания по
целия гръб, от колата се беше забило около 20 см желязо вътре в него и абсолютно целия
анус отзад бил разкъсан. По сведения на докторите разбрала, че са му направили нов анус,
защото абсолютно всичко било разкъсано. Той станал доста по-затворен, като психически
увреждания бил получил, а именно - леки паник атаки, не можел да спи много, както и от
болката след изписването му, не можел да стои, бил постоянно по корем. Не можел да се
храни добре, не можел да спи, не можел да ходи въобще до тоалетна, къпели го.
Свидетелката и майка му го гледали. Близо два месеца, той не можел да ходи въобще,
помагано му било за абсолютно всичко - от хранене до къпане, дори за ходене до тоалетна,
след това започнало леко раздвижване - да опитва да сяда повече, общо взето отнело четири
- пет месеца, докато напълно се възстанови и да може дори да се изкъпе. След инцидента, не
искал да се качва нито на коли, нито на мотори, имал и белези, и като цяло всичко много му
се отразило на самочувствието.
Обсъдените обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да приеме,
че обезщетението е определено от първостепенния съд в справедлив /по смисъла на чл. 52
ЗЗД/ размер. При събраните от окръжния съд гласни показания и данните от СМЕ,
обезщетението от 40 000 лв. е адекватно и в състояние да обезщети болките и страданията,
претърпени от И. А. във връзка с процесното произшествие.
Другият спорен въпрос е относно това дали е приложена правилно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а ако да – дали то е правило определено на 50%.
САС в настоящия си състав намира, че с основание съпричиняването е определено
на 50%, поради еднаквия принос на водача на лекия автомобил и пострадалия.
Мотоциклетистът се е движил с превишена и несъобразена за конкретните пътни условия
скорост и ако не е било това, е можел да спре навреме и да предотврати пътно-
транспортното произшествие. Затова и с основание, е определен такъв принос на
пострадалия, но той не следва да се завишава с по-висока съпричинителна квота.
В обобщение, въззивната жалби е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да се потвърди. При този изход на делото, „Бул Инс“ АД няма право на разноски, а в
полза на адв. П. /процесуален представител на въззиваемия И. А./ следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
5
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 111 от 27.10.2022 г. по т.д. 106/2021 г. по описа на Софийския
окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД с ЕИК: ********* на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата да плати на адв. Т. И. П. сумата от 2200 /две хиляди и двеста/ лева,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред втората
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6