Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 05.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7761 по описа за 2014 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.
В исковата молба ищецът “О.Б.Б.” АД, ЕИК*********, твърди,
че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, 24
състав, и изпълнителен лист,
ответникът “В.-Р.З.- К.” АД с ЕИК********(кредитополучател), и ответниците съдлъжници - “Б.И.Б.” ЕАД (с предишно наименование “М.Х.”
АД) с ЕИК********, И.И.З. с ЕГН ********** и П.И.З. с ЕГН **********, са
осъдени солидарно да заплатят на Б.та
ищец сумата от 245 626,39 евро - частично неплатена главница,
представляваща месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от
30.04.2013 г. до 30.07.2014 г. от главница, цялата в размер на
1 100 000 евро, дължими на основание Договор за банков кредит №
221/22.08.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/10.10.2008 г., Анекс №
2/27.05.2009 г., Анекс № 3/15.12.2009 г., Анекс №
4/15.12.2010 г., Анекс № 5/16.05.2011 г. и Анекс № 6/26.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.08.2014 г. (датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК) до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 94 423,85 евро за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г.,
наказателна лихва в размер на 25 835,94
евро за периода от 30.04.2013 г.
до 24.07.2014 г., както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит № 221/22.08.2007 г., сключен между “О.Б.Б.” АД, от една страна, и от друга страна - кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД и съдлъжника “М.” ЕООД с ЕИК ********, Б.та е предоставила на кредитополучателя кредит в размер до 1 100 000 евро. Твърди, че кредитът е предоставен за оборотни средства в режим на кредитна линия, като се допуска с първо усвояване на суми по кредита да бъде извършено пълно погасяване на всички задължения на кредитополучателя към Б.та по Договор за банков кредит от 15.12.2005 г. Твърди, че е уговорено главницата по кредита да се олихвява с лихвен процент в размер на тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 3,75 пункта годишно (чл.5, ал. 1 от Договора за кредит). При просрочие в плащанията по кредита е предвидено, че лихвеният процент се увеличава с надбавка от 2 пункта годишно. Твърди, че в чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено, че при просрочие в плащанията на дължими суми по главницата и по лихвите просрочените суми се олихвяват с наказателна лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка от 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.
Ищецът твърди, че след сключването
на договора за кредит и на основание чл.264 от ТЗ “М.”
ЕООД е преобразувано чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно
дружество с наименование “М.Х.” ЕАД, което към момента е с променено наименование - “Б.И.Б.” АД.
Ищецът твърди, че с Анекс № 1/10.10.2008 г. към договора крайният срок за погасяване на предоставения кредит е удължен до 29.10.2009 г. и е намален размерът на договорената лихвена надбавка от 3,75 пункта годишно на 3,25 пункта годишно.
Твърди, че с Анекс № 2/27.05.2009 г. към договора страните са изменили начина и методиката за определяне на лихвата по кредита, като считано от 27.05.2009 г. дългът по кредита се олихвява с базисен лихвен процент на Б.та за EUR плюс надбавка от 2,25 пункта годишно.
Твърди, че с Анекс № 3/15.12.2009 г. към договора крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 29.10.2010 г. и са уговорени допълнителни условия и задължения на длъжниците по кредита.
Ищецът твърди, че с Анекс №
4/15.12.2010 г. към договора страните са уговорили, че считано от 29.09.2010 г.
режимът и видът на кредита се трансформират в кредит за оборотни средства без
револвиране, като считано от 28.09.2010 г. се погасява правото на
кредитополучателя да усвоява нови суми по кредита, както и се погасява
задължението на Б.та да предоставя за усвояване нови суми, различни от
усвоените към 28.09.2010 г. Договорено е също, че крайният срок
за погасяване на кредита се удължава до 29.07.2011 г.
Ищецът твърди, че с Анекс № 5/16.05.2011 г. към договора крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 30.04.2012 г. и е договорена промяна в лихвата по кредита в случай на неизпълнение на задълженията, посочени в § 3 от анекса.
Ищецът твърди,
че с Анекс
№ 6/26.11.2012 г. като съдлъжници за всички задължения на
кредитополучателя по кредита са встъпили И.И.З. и П.И.З.. Със същия анекс страните са договорили, че главницата
по кредита ще бъде погасева в срок до 30.09.2014 г. съгласно погасителен план.
Договерени са и други промени в условията по кредита.
Ищецът твърди, че кредитът е изцяло усвоен до максималния разрешен размер от 1 100 000 евро. Твърди, че поради неплащане на дължимите по договора суми при настъпване на падежа, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и съдлъжниците, което е уважено и на 19.08.2014 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Срещу издадената заповед са подадени възражения по чл. 414 от ГПК от длъжниците, с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
Всеки от ответниците оспорва предявените искове. Ответниците правят възражение
за нищожност на договора за встъпване в дълг, обективиран в чл. 2, ал. 2 от
договора за банков кредит, съгласно който ответникът “Б.И.Б.” АД встъпва в дълга на кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД, поради противоречие със закона, тъй
като към датата на подписване на договора не е налице дълг на кредитополучателя,
а нормата на чл. 101 от ЗЗД изисквала наличието на дълг. Ответниците сочат, че по
силата на Анекс № 4/15.12.2010 г. към договора е новирано задължението на
кредитополучателя, доколкото са променени режимът и видът на договора за кредит
от кредитна линия срещу представяне на разходнооправдателни документи в кредит
за оборотни средства без револвиране.
Ответниците правят възражение, че
поради нищожност на договора за кредит по отношение на съдлъжника “Б.И.Б.” АД, то и договорът за новация бил
нищожен.
Сочат, че изложеното за встъпването
в дълг и новацията се отнася и за ответниците И.И.З. и П.И.З., които са
встъпили в дълга с Анекс № 6 към договора, като навеждат доводи, че към датата
на встъпването им същите не са запознати с размера на общото задължение и
размера на всяко отделно задължение.
Ответниците правят възражение, че
клаузите на чл. 10, ал. 1 и 2 от договора са нищожни, поради накървяване на
добрите нрави. Недопустимо се начислявала лихва (неустойка) върху лихви,
доколокото просрочените суми включват главница и лихва. Правят възражение, че
клаузата на чл. 13 от договора е нищожна по посочените по-горе съображения.
Сочат, че Б.та не е изпълнила задължението си по чл. 6, ал. 4 от договора да
предоставя на кредитополучателя информация по кредита, чрез изготвяне на
извлечения от разплащателната сметка по реда и условията на договора за
разплащателна сметка. Оспорват твърдението на ищеца, че в случая не е нужно
изпращане на покана до длъжника, доколкото Б.та не се е възползвала от правото
си да направи кредита предсрочно изискуем, а е поискала издаване на заповед за
изпълнение само по отношение на отделни погасителни вноски по кредита. Сочат,
че при липса на покана до длъжника, то същият е бил лишен от възможността да
плати доброволно неизплатените вноски по кредита. Оспроват редовността от
външна страна на извлечението от счетоводните книги на Б.та от 13.08.2014 г.,
тъй като не съдържало информация относно началното състояние на сметката на
длъжника, движението на парични средства по нея за съответния период и
плащанията, направени от длъжника в изпълнение на задълженията му по кредита.
Оспорват, че нито в извлечението от счетоводните книги, нито в заявлението,
нито в исковата молба е посочено от настоящия ищец от какво произтича
солидарната отговорност на ответниците. Оспроват извлечението от счетоводните
книги на Б.та като противоречиво, неясно и неточно. Оспорват, че извлечението
не е подписано от отговорни длъжностни лица на Б.та и не съдържа данни за
кредита, за просрочената главница и дължимите лихви, за кредитополучателя.
Оспорват разноските на ищеца в заповедното производство.
В
допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответниците. Сочи,
че договорът е действителен, доколкото е сключен между кредитора, длъжника и
съдлъжника. Сочи, че реструктурирането (предоговарянето) на дълга по
съществуващ банков кредит не води до новиране на задълженията, без изрично
страните да са заявили воля за подновяване. Твърди, че са променени режимът на
ползване и условията за погасяване на кредита. Сочи, че ответниците не могат да
въвеждат възражения за нищожност на договора от името на другите ответници.
Оспорва довода на ответниците, че е следвало да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение, тъй като Б.та претендира само вноските с настъпил падеж.
Оспорва довода на ответниците за нередовност на извлечението от счетоводните
книги на Б.та.
В
допълнителния отговор всеки от ответниците поддържа направените възражения и
оспорвания на предявените искове.
С Определение № 72/09.01.2017 г. по гр.д. № 5877/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено определение № 4468/19.08.2016 г. по настоящото дело, с което е прекратено производството по делото по отношение на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените от САС указания.
С определение от 20.01.2017 г. на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ е конституиран синдика на на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) – Д.Г. в производството по исковете, предявени срещу този ответник.
Синдикът Д.Г. изразява становище,
че исковете на Б.та са основателни и доказани.
С определение, обективирано в протокол
от съдебно заседание по делото, проведено на 05.12.2017 г., не е прието за
съвместно разглеждане възражение за прихващане, заявено от ответниците в
съдебното заседание от 05.12.2017 г., тъй като възражението е направено след
срока по чл. 367 от ГПК и изявлението от името на ответника “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) е
подписано за дружеството от адв. П., а не от синдика съгласно разпоредбите на
Част ІV от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, е видно, че по заявление с вх. № 3141534/13.08.2014 г., подадено от “О.Б.Б.” АД, е издадена на 19.08.2014 г. заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
въз основа на нея изпълнителен лист, като ответниците “В.-Р.З.- К.” АД (кредитополучател) и “Б.И.Б.” АД, И.И.З. и П.И.З. (съдлъжници) са
осъдени да заплатят солидарно на Б.та сумата от 245 626,39 евро,
частично неплатена главница, представляваща месечни погасителни вноски с
настъпил падеж за периода от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г., от главница,
цялата в размер на 1 100 000 евро, дължими на основание Договор за
банков кредит № 221/22.08.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/10.10.2008
г., Анекс № 2/27.05.2009 г., Анекс № 3/15.12.2009 г., Анекс № 4/15.12.2010 г., Анекс № 5/16.05.2011 г. и Анекс №
6/26.11.2012 г., ведно със законната лихва от 13.08.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 94423,85 евро за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г.,
наказателна лихва в размер на 25 835,94
евро за периода от 30.04.2013 г.
до 24.07.2014 г., както и сумата от 25311,34 лева - разноски по делото, а именно: 14 312,22 лева - държавна такса и 10999,12
лева - възнаграждение на юрисконсулт.
Срещу издадената заповед са подадени от ответниците на 24.09.2014 г. възражения по чл. 414 от ГПК, като същите са подадени в двуседмичен срок, считано от датата на поканите за доброволно изпълнение (от 10.09.2014 г.). Поради това възраженията са надлежно направени в законоустановения двуседмичен срок.
С разпореждане от 06.10.2014 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “О.Б.Б.” АД, че предвид подадените възражения в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците. Разпореждането е връчено от ищеца на 16.10.2014 г.
По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства Договор
за банков кредит № 221/22.08.2007 г., сключен между Б.та като кредитор, от една
страна, и от друга страна - “В.-Р.З.- К.”
АД като кредитополучател, и “М.” ЕООД
(преобразувано чрез промяна на правната форма в “М.Х.”
АД, с настоящо наименование - “Б.И.Б.”
ЕАД) като съдлъжник. Представени са също анекси към договора – Анекс №
1/10.10.2008 г., Анекс № 2/27.05.2009 г., Анекс № 3/15.12.2009 г., Анекс № 4/15.12.2010 г., Анекс №
5/16.05.2011 г. и Анекс № 6/26.11.2012 г.
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно, че ищецът “О.Б.Б.” АД предоставя на кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД кредит под формата на кредитна линия в размер до 1 100 000 евро, с цел – за оборотни средства, като се допуска при първо усвояване на суми по кредита да бъде извършено пълно погасяване на всички задължения на кредитополучателя към Б.та по сключения между тях договор за банков кредит от 15.12.2005 г.
В чл. 2, ал. 2 от договора е уговорено, че съдлъжникът “М.” ЕООД встъпва по смисъла на чл. 101 от ЗЗД във всички парични и допълнителни задължения на кредитополучателя към Б.та по този договор, с изключение на тези, които по естеството си се отнасят изключително за кредитополучателя. В ал. 3 от същата разпоредба е договорено, че кредитополучателят и съдлъжникът отговарят еднакво пред Б.та за плащане на дължимите суми на всеки от договорените падежи.
В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че дългът по кредита се олихвява с тримесемен EURIBOR плюс надбавка 3,75 пункта годишно, като към датата на подписване на договора общият размер на лихвения процент по кредита се определя на 8,01 % годишно.
В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорен начинът на издължаване на предоставения кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, при забава на плащането на главницата от страна на кредитополучателя, Б.та олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща съответния договорен лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, при забава на плащанията на лихвите кредитополучателят дължи на Б.та неустойка в размер на съответния договорен лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора за банков кредит, дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, се начисляват на база 360/360 дни, представляващи 12 равни месечни лихвени периоди по 30 дни всеки, на всяко 25-то число от съответнтия месец.
В чл. 9, ал. 5 от договора страните безусловно приемат погасяването на кредита да се извършва по предвидената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност, а именно – разноски, лихви, главница.
С анекси към договора страните
приемат промени в размера на лихвата по кредита, начина на изчисляването й,
срокът за издължаване на кредита и други условия по договора.
С Анекс №
6/26.11.2012 г. към договора И.И.З. и П.И.З. встъпват като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя
и първоначалния съдлъжник към Б.та по кредита в размер на 1 100 000 евро
и всички лихви и неустойки по кредита.
В раздел ІІ,
§ 1 от Анекс № 6/26.11.2012
г. страните се съгласяват, че издължаването на главницата по предоставения
кредит в размер към датата на сключването на анекса от 1 100 000 евро
следва да се извърши в срок до 30.09.2014 г., с гратисен период от 30.04.2012
г. до 30.04.2013 г., и уговарят погасителен план за издължаването й на месечни
вноски от 30.04.2013 г. до 30.09.2014 г.
Съгласно
раздел ІІ, § 2 от Анекс № 6/26.11.2012
г., страните променят лихвата за редовна главница по кредита в размер на
базисен лихвен процент на Б.та за евро плюс надбавка от 2,75 пункта годишно,
считано от датата на подписване на анекса.
По делото е представено от ищеца и прието като доказателства извлечение
от счетоводните книги на Б.та ищец към 13.08.2014 г., от което е видно, че
изискуемата главница по кредита е в размер на 245 626,39 евро за периода от 30.04.2013
г. до 30.07.2014 г., неплатени договорни лихви в размер на 94 423,85
евро за периода от 25.04.2013
г. до 24.07.2014 г. включително,
наказателни лихви в размер на 25 835,94 евро,
включително неустойки, дължими на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора
за кредита, за периода от 30.04.2013 г. до 24.07.2014 г. включително.
Представени са също декларации за потвърждаване действията на пълномощника,
подписал извлечението.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С. се установява, че по процесния договор за кредит на 25.09.2007 г. е усвоена от кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД главница в размер на 1 100 000 евро.
Вещото лице дава заключение, че неплатеният остатък по главницата е в размер на 1 095 227,19 евро, нпелатена договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 94423,85 евро за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г., неплатена наказателна лихва и наказателна надбавка съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит в общ размер на 28 031,54 евро, от които 20 191,22 евро върху просрочените вноски за главница (включваща наказателна лихва – 12 149,49 евро и наказателна надбавка - 8 041,73 евро) и 7 840,32 евро върху просрочените вноски за договорна лихва (включваща наказателна лихва – 4 735,35 евро и наказателна надбавка – 3 104,97 евро).
Вещото лице е изчислило начислените лихви по кредита, платените такива и неплатените суми.
Вещото лице дава заключение, че неплатените и просрочени 16 броя месечни вноски за главница за периода от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г. вкл. са в общ размер на 245 626,39 евро. Неплатените и просрочени 16 броя месечни вноски за договорна лихва, с падежи от 25.04.2013 г. до 30.07.2014 г. вкл., са в общ размер на 94 423,85 евро. Посочва, че ищецът е извършвал текущо начисляване на дължимите вноски за договорна лихва на 25-то число на месеца и за главница на 30-то число на месеца, считано от 30.04.2013 г. за главницата съгласно договореното в процесния договор за кредит и анексите към него.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което към 13.08.2014 г. неплатена главница по падежиралите месечни вноски по погасителния план в Анекс № 6 към договора е в общ размер на 245 626,39 евро, а неплатеният остатък за договорна (възнаградителна) лихва е в общ размер на 94 423,85 евро за периода от 25.04.2013 г. до 25.07.2014 г.
Вещото лице дава заключение, че от предоставените счетоводни данни за кредитополучателя се констатира, че общият размер на осчетоводените суми за погасяване на главница е 86 666,39 евро, представляващи платени суми за наказателна лихва и наказателна надбавка от разплащателните сметки на кредитополучателя. Изчислените суми, които ответникът “В.-Р.З.- К.” АД е осчетоводил за погасяване на главница, които са платени от сметките му за наказателна лихва и наказателна надбавка - до 04.12.2012 г. вкл., са в общ размер на 14930,41 евро. От извършения от вещото лице анализ на счетоводните записвания по справките на кредитополучателя се констатира, че на дата 04.12.2012 г. кредитополучателят е осчетоводил просрочена главница в размер на 1 100 000 евро, след което усвоена главница - 1 100 000 евро, с което записване от просрочен кредитът е преосчетоводен в редовен.
Вещото лице дава заключение по поставени от ответниците задачи да отнесе сумите, с които са погасени наказателна лихва и наказателна надбавка, за погасяването на главницата и договорната лихва по кредита. Вещото лице дава отговор, че изчисленият общ размер на погасената наказателна лихва и наказателна надбавка от сметките на “В.-Р.З.- К.” АД и от сметката на “М.Х.” АД до 30.04.2013 г. възлиза на 148 677,29 евро. При този вариант на изчисляване, неплатените остатъци от задълженията за просрочена главница и просрочена възнаградителна лихва, след погасяване на същите с общия размер на платените суми за наказателна лихва и наказателна надбавка, са в общ размер на 191 372,95 евро.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането на “О.Б.Б.” АД против ответника кредитополучател “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) и ответниците съдлъжници “Б.И.Б.” АД, И.И.З. и П.И.З., в размер на 245 626,39 евро, представляваща неплатена главница за месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г., от главница, цялата в размер на 1 100 000 евро, дължими на основание Договор за банков кредит № 221/22.08.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/10.10.2008 г., Анекс № 2/27.05.2009 г., Анекс № 3/15.12.2009 г., Анекс № 4/15.12.2010 г., Анекс № 5/16.05.2011 г. и Анекс № 6/26.11.2012 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на Б.та, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 13.08.2014 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 94 423,85 евро - договорна лихва за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г., сумата в размер на 25 835,94 евро - наказателна лихва за периода от 30.04.2013 г. до 24.07.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
От представените покани за доброволно изпълнение от дата 10.09.2014 г. по изпълнително дело № 20148410409545 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, се установява и за това не се спори между страните, че поканите за доброволно изпълнение с приложената заповед за изпълнение са връчени на всеки от ответниците. За да се посочи крайният срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК е предвидено, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В случая възраженията са подадени от ответниците на 24.09.2014 г., т.е. в рамките на законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта за изпълнение от страна на длъжника.
Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че предвид подадените от длъжниците възражения в едномесечен срок от връчване на разпореждането заявителят “О.Б.Б.” АД може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от настоящия ищец на 06.10.2014 г.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана пред Софийски градски съд на 14.11.2014 г. от “О.Б.Б.” АД против възразилите длъжници - “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност), “Б.И.Б.” АД, И.И.З. и П.И.З.. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна – заявителя против възразилите длъжници.
С оглед на горното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен от кредитора иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийския районен съд.
По отношение на ответника “В.-Р.З.- К.”
АД (в несъстоятелност), за който в хода на процеса е открито производство по
несъстоятелност, делото следва да продължи. От събраните по делото
доказателства се установява, че вземането на Б.та ищец по процесния договор за
кредит и анексите към него е включено от синдика в списъка на приетите вземания
на кредиторите на дружеството, длъжникът “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) е подал
възражение срещу вземането в срока по чл. 690 от ТЗ и същото е оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с Определение от 29.03.2016 г. по т.д. №
5112/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20
състав.
В Определение № 6/05.01.2017 г. по
ч.т.д. № 2551/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и Определение №
714/27.11.2017 г. по ч.т.д. № 2723/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е
прието, че от значение за прекратяването на исковото производство срещу
длъжника на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ, респективно за възобновяване на производството,
е фактът дали включеното от синдика вземане в списъка на приетите вземания,
което е предмет на установяване по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, е било
оспорено от длъжника пред съда по несъстоятелността чрез възражение в срока по
чл.690, ал. 1 от ТЗ или не. Ако вземането бъде оспорено, след изчерпване на
процедурата по чл. 692 от ТЗ, спряното производство се възстановява и
продължава с участието на синдика и кредитора по смисъла на чл. 637, ал. 3, т.
1 от ТЗ.
Поради горното съдът намира, че
производството срещу ответника “В.-Р.З.-
К.” АД (в несъстоятелност) следва да продължи с участието на синдика на това
дружество, който е конституиран по делото.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
В това производство, което е установително
по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането
си. За да бъде уважен предявеният по реда на чл.
422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото
доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича
претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. В случая се твърди
от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на Договор за банков кредит №
221/22.08.2007 г., изменян и допълван с анекси.
Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест
в процеса, ищецът следва да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение, неговата изискуемост и размер, включително
предоставянето на банковия кредит. В тежест на ответниците е да
установят направените срещу иска възражения и да докажат погасяването или плащането
на претендираната от ищеца сума.
Договорът за банков кредит е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ, като с него Б.та се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с Б.та. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Следователно договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, срочен. За да възникне правото на Б.та да иска връщане на сумата по кредита, следва на първо място сумата да е предоставена на кредитополучателя и усвоена от него, както и да е настъпил падежа на главницата/лихвата по кредита, респ. да са обявени задълженията по кредита за предсрочно изискуеми съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или при неизпълнение на задължения по договора от страна на кредитополучателя.
В разглеждания случай от приетите като доказателство по делото договор за банков кредит и анексите към него, както и от изслушаните, неоспорени от страните и приети заключения (основно и допълнително) на съдебно-счетоводната експертиза, се установява усвояването на предоставената заемна сума, възлизаща на 1 100 000 евро. Задълженията по кредита са отразени и в счетоводството на кредитополучателя, както посочва вещото лице. Признаване на размера на усвоената и дължима главница по кредита е заявена от ищеца и ответниците в Анекс № 6/26.11.2012 г. С оглед на горното се установява, че ответното дружество кредитополучател “В.-Р.З.- К.” АД е усвоило сумата по кредита, предоставен му от ищцовата Б..
В случая от приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че страните са приели, че Анекс № 6 е влязъл в сила, съгласно раздел ІІ, § 6 от същия. Кредитът е осчетоводен съгласно същия при Б.та, ползван е уговорения в анекса гратисен период. Кредитът е осчетоводен съгласно анекса и при кредитополучателя “В.-Р.З.- К.” АД, като на дата 04.12.2012 г. (т.е. след подписването на анекса) кредитополучателят е осчетоводил просрочена главница в размер на 1 100 000 евро, след което усвоена главница - 1100000 евро, с което записване от просрочен кредитът е преосчетоводен в редовен при кредитополучателя.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неплатената главница за месечни погасителни вноски с настъпил падеж за процесния период от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г., възлиза на 245 626,89 евро към 13.08.2014 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение). Същият е размера за процесния период и към датата на изготвяне на заключението.
Ирелевантни
за настоящото производство са оспорванията на ответниците относно редовността
на представеното от Б.та в заповедното производство извлечение от счетоводните
книги на Б.та – документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, доколкото в настоящото
производство са изслушани и приети заключения на експертизата относно
вземанията на ищеца по процесния кредит. Ответниците са упражнили правото си на
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК, като
същото е потвърдено с Определение № 3621/17.02.2015 г. по ч.гр.д. № 18685/2014
г. по описа на СГС, което дело е приложено към заповедното производство. Това
определение на СГС не подлежи на косвен контрол в настоящото производство.
Съдът не споделя довода на ответниците, че поради липса на покана до длъжника, последният е бил лишен от възможността да плати доброволно неплатените вноски по кредита. В случая на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ Б.та е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК за неплатените месечни вноски по кредита с настъпил падеж за периода от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г. Уговореният падеж на месечните вноски е съгласно погасителен план, договорен от страните в раздел ІІ, § 1 на Анекс № 6/26.11.2012 г. към договора. Падежът кани длъжника (кредитополучател и съответно съдлъжници) да плати, с оглед на което не е необходимо нарочно уведомление до ответниците за настъпването на падежа на съответното задължение по уговорения от страните погасителен план. Доколкото се претендират вноски с настъпил падеж са неприложими разрешенията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да бъдат разгледани направените от ответниците възражения за
нищожност на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора за банков кредит
поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, доколкото уговорените наказателни лихви
(извън възнаградителната такава) и наказателни надбавки (неустойки) се
начислявали лихви върху лихви, съответно неустойки върху лихви, и е уговорена
без краен предел или срок.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и
ал. 2 от договора за банков кредит определят,
че при неизпълнение в срок на задължението на кредитополучателя да погаси
главницата или договорната лихва се начислява върху просрочената (дължима)
главница, съотвенто върху лихвата, наказателна лихва (неустойка) в размер на
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 5
пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума. Наказателната лихва, предвидена в чл.10 от процесния
договор, по своята правна същност представлява неустойка за забавено
изпълнение.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Правилата на
добрите нрави са морална категория,
относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като същите са приложими и в отношенията между търговците. Накърняване на добрите
нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената
представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
Настоящият състав намира, че не противоречи на
добрите нрави уговорената неустоечна клауза под формата на наказателна лихва,
която се начислява единствено и само върху просрочената изискуема сума
(главница и/или лихва) по договора за банков кредит. Същата представлява
мораторна неустойка по характер, уговорена за забавено изпълнение на парично
задължение за заплащане на дължимите суми по кредита. Договореният размер от договорения
лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 пункта на годишна база съответства
на обезпечителната функция на неустойката, която цели да стимулира точното
изпълнение на задължението. Същата съответства и на вменената санкционна
функция на неустойката, която следва да санкционира длъжника за неизпълнението
на договорено задължение – в случая забава за плащане на изискуемите суми по
кредита. Прекомерността не води автоматично до нищожност на неустоечната клауза
поради накърняване на добрите нрави. В случая размерът на претендираната от
ищеца неустойка не се дължи на уговорения от страните размер на същата, а на
продължителния период на неизпълнение на задължението от страна на ответника да
се върне усвоената по кредита главница и заплати начислените лихви – повече от една
година (от 30.04.2013 г. до 24.07.2014 г.), съгласно
представеното от кредитора извлечение от сметка към 13.08.2014 г.
С
оглед на горното съдът не приема, че разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
процесния договор са уговорени в противоречие с добрите нрави. Цитираните
разпоредби не излизат извън пределите на нравствената допустимост, поради което
възражението на ответниците по чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е
неоснователно.
Доколкото в случая не се претендира от
ищеца неустойка по чл. 13 от договора за банков кредит, направеното от
ответниците възражение за нищожност на тази разпоредба поради накърняване на
добрите нрави е ирелевантно и не се разглежда от съда.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установяват вземанията на ищеца за договорна лихва и наказателна лихва в претендираните размери за процесния период. Не кореспондира с процесния договор заявеният от ответниците довод, че с платените суми от общо 148 677,29 евро до 30.04.2013 г. следвало да се погасява главница и договорна лихва, а не наказателна лихва и наказателна надбавка. Това е така, тъй като страните са приели в чл. 9, ал. 5 от договора за банков кредит, че погасяването на кредита се извършва по предвидената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност (разноски, лихви, главница), т.е. главницата се погасява след погасяването на останалите задължения по кредита.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че с Анекс № 4/15.12.2010 г. е договорено новиране на задълженията
по процесния кредит. Преструктурирането на кредита в рамките на общия размер на
дълга от 1 100 000 евро, промяната на режима на ползването му (без
револвиране) и договорянето на погасителен план не водят до новиране на
задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, доколкото в случая не е изразена от
страните ясна и недвусмислена воля за погасяване на породените от договора
задължения и за поемане на ново задължение с различно основание и предмет (така
в Решение № 210/22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., Решение № 175/25.02.2016 г. по т.д. №
2602/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.
и Решение № 69/30.03.2017 г. по т.д. № 602/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
След като не се установява да е
налице сключен между страните договор за новация, съдът не разглежда възражението
на ответниците за нищожност на договора за новация.
Ответниците “Б.И.Б.” АД, И.И.З. и П.И.З., които са встъпили в
дълга на кредитополучателя по договора за кредит и анексите към него, отговарят
към кредитора като солидарни длъжници, съгласно чл. 101, изр. последно от ЗЗД.
Всеки от съдлъжниците може да въвежда
възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг, с който самият
съдлъжник е поел пред Б.та задължение по процесния кредит, но не и възраженията
на останалите съдлъжници. Поради това съдът разглежда въведеното от всеки от съдлъжниците
възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг, с което този съдлъжник
е обвързан към Б.та за задълженията по процесния договор за кредит и анексите
към него.
Ответникът “Б.И.Б.” АД релевира възражение за нищожност на договора за встъпване в дълг, обективиран в чл. 2, ал. 2 от договора за банков кредит, поради противоречие със закона, като сочи, че разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД изисквала наличието на дълг при сключването на договора за встъпване в дълг, а в случая такъв не е бил наличен към датата на подписване на договора.
Съдът не споделя така изложените доводи. Разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД не изисква съществуването на дълга към датата на сключване на договора за встъпване със съдлъжника. Задължението на първоначалния длъжник може да е съществуващо или бъдещо, като в последния случай действието на встъпването ще се породи след пораждане на правните последици на главната сделка (така в Решение № 378/30.12.2014 г. по гр.д. № 3020/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
В случая се установява от събраните по делото доказателства, че е налице задължение по главната сделка (договора за кредит и анексите към него), същото е валидно възникнало и е дължимо, поради което договорът за встъпване в дълг, обективиран в чл. 2 от договора за кредит, е породил правните си последици. С оглед на това въведеното от “Б.И.Б.” ЕАД възражение за нищожност е неоснователно и този ответник отговоря солидарно с кредитополучателя за задълженията към Б.та.
Неоснователни са също възраженията на ответниците
И.И.З. и П.И.З. за нищожност на договора за встъпване в дълг, обективиран в
Анекс № 6/26.11.2012 г. В случая съдържанието на задължението по договора за
кредит е достатъчно ясно - дължи се определена сума в рамките на уговорения от
страните срок, съобразно уговорения погасителен план и при договорената лихва и
други условия по кредита. При просрочие на сумите се начисляват неустойки. С
оглед на това доводите на ответниците И.И.З. и П.И.З., че към датата на
встъпването им същите не са запознати с размера на общото задължение и размера
на всяко отделно задължение, са неоснователни. Аргумент за извода, че същите са
били запознати с договора за кредит и анексите към него, следва и от
обстоятелството, че те са били членове на управителния орган на ответника “В.-Р.З.- К.” АД, а ответникът И.И.З. като
представляващ кредитополучателя е подписал договора за банков кредит и анексите
към него.
Доколкото ответниците физически
лица са били в тесни професионални връзки с дружеството кредитополучател, то те
не може да се считат за потребители по смисъла на ЗЗП и не се ползват със
защитата, установено в Глава шеста на ЗЗП (така в Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. по
описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Ответниците, които носят доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване/плащане на претендираните вземания по делото, не представят доказателства в тази насока. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми по процесния кредит не са платени.
По изложените съображения съдът намира, че с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, ищецът доказа съществуването на вземанията си и техния размер, за които вземания му е издадена и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Предявените установителни искове са основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени.
Искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което се установява в настоящия случай, поради което следва да се признае дължимостта и на
претендираната законна лихва върху претендираната главница от 245 626,39 евро, считано от датата
на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК на 13.08.2014 г.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в заповедното производство и в производството пред СГС. В заповедното производство претендира разноски в общ размер на 25 311,34 лева, от които 14 312,22 лева – държавна такса и 10 999,12 лева - възнаграждение на юрисконсулт. В исковото производство пред СГС ищецът претендира разноски в ощб размер на 37 060,56 лева, от които 14 312,22 лева – държавна такса, 750 лева – депозити за вещо лице и 21 998,34 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разноските в
заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство настоящият ищец е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, като заповедният съд е присъдил такова възнаграждение в размер на 10 999,12 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждението се определя от съда до максималния размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че цитираната процесуална норма по чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима в случая, като базата за изчисляване на юрисконсултското възнаграждение се определя от материално правни норми – Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, респ. Наредбата за заплащане на правната помощ. Заповедното производство е приключило с издаването на заповедта за изпълнение на 19.08.2014 г., с оглед на което при изчисляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе предвид размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, действащ към датата на приключване на заповедното производство с краен съдебен акт, и юрисконсултското възнаграждение възлиза на 10 999,12 лева.
В случая с
оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 25 311,34 лева
– разноски в заповедното производство, от които 14 312,22 лева - държавна такса и 10 999,12 лева – юрисконсултско
възнаграждение,
които разноски са включени в издадената по
ч.гр.д. №
44514/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, 24 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.
417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Разноските в исковото производство:
С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 998,34 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал. 2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по настоящото дело.
Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, надвишаващ 10 000 лева, и броя на проведените съдебни заседания, настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на Б.та за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за горницата над 450 лева до 21 998,34 лева не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора и по изложените по-горе съображения, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца разноски в исковото производство в размер на 15 512,22 лева, от които 14 312,22 лева – държавна такса, 750 лева – депозити за вещо лице и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, съществуването на вземането на “О.Б.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, против ответниците “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, “Б.И.Б.” ЕАД, (с предишно наименование “М.Х.” АД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, И.И.З., ЕГН **********, с адрес: с. Б., в.з. “****************и П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 245 626,39 евро (двеста четиридесет и пет хиляди шестстотин двадесет и шест евро и тридесет и девет евроцента), частично неплатена главница, представляваща месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 30.04.2013 г. до 30.07.2014 г., от главница, цялата в размер на 1 100 000 евро, дължими на основание Договор за банков кредит № 221/22.08.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/10.10.2008 г., Анекс № 2/27.05.2009 г., Анекс № 3/15.12.2009 г., Анекс № 4/15.12.2010 г., Анекс № 5/16.05.2011 г. и Анекс № 6/26.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 245 626,39 евро за периода от 13.08.2014 г. до изплащане на вземането, в размер на 94 423,85 евро (деветдесет и четири хиляди четиристотин двадесет и три евро и осемдесет и пет евроцента) - договорна лихва за периода от 25.04.2013 г. до 24.07.2014 г., в размер на 25 835,94 евро (двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и пет евро и деветдесет и четири евроцента) - наказателна лихва за периода от 30.04.2013 г. до 24.07.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “В.-Р.З.-
К.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, “Б.И.Б.”
ЕАД, (с предишно наименование “М.Х.” АД), ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, И.И.З., ЕГН **********, с адрес: с. Б., в.з. “****************и П.И.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно
на “О.Б.Б.” АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 25 311,34 лева (двадесет и пет хиляди триста и единадесет лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща разноски
в заповедното производство, от които 14 312,22 лева - държавна такса и 10 999,12 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 44514/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24
състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.
417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, “Б.И.Б.” ЕАД, (с предишно наименование “М.Х.” АД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, И.И.З., ЕГН **********, с адрес: с. Б., в.з. “****************и П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на “О.Б.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 15 512,22 лева (петнадесет хиляди петстотин и дванадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща разноски в производството пред СГС, от които: 14 312,22 лева – държавна такса в производството пред СГС, 750 лева – депозити за вещо лице и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на синдика на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност) и на
основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително действие по отношение на
всички лица в производството по несъстоятелност на “В.-Р.З.- К.” АД (в несъстоятелност).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :