Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1485 02.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: А. Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на В.В.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Заповед № 20-0769-001169
от 15.06.2020 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуални правила. В нея се сочи, че не са налице фактически
основания за издаване на заповедта. Отбелязано е, че не е индивидуализирано
моторното превозно средство, по отношение на което е прекратена регистрацията,
както и че не е съобразено обстоятелството, че превозното средство е придобито
от жалбоподателя в режим на съсобственост с друго лице, за което няма основание
да търпи принудителна административна мярка. Наред с това се сочи, че е
нарушено изискването за мотивиране на административния акт, като не са изложени
от административния орган мотиви относно продължителността на принудителната
мярка. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя,
редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка,
като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя В.В.С. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Мерцедес“
с рег. № А **** МВ, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта
се сочи, че на 14.06.2020 г. около 04.00 часа на път първи клас № І-6 в посока
от гр. Бургас към гр. Айтос, описаният лек автомобил е управляван от С. и при
извършена полицейска проверка последният отказва да бъде проверен с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената Заповед № 20-0769-001169 от 15.06.2020 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР- Бургас, оправомощен с т. 1.8 от заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г.
на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването и́.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че като
водач на МПС жалбоподателят е отказал проверка за установяване употребата на
наркотични вещества. Ясно е индивидуализирано моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението и чиято регистрация се прекратява с оспорената
заповед. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са
достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на
заповедта.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда; и/или 2) след
употреба на наркотични вещества или техни аналози; 3) при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или
с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или 4) не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози- за срок от 6 месеца до една
година. В случая е налице третата от горните хипотези. От приложените в
преписката писмени доказателства, в т.ч. АУАН, е видно, че на посочената в
заповедта дата В.В.С. е отказал извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписание на контролните
органи за химико-токсилогично лабораторно изследване. С оглед предписаната от
чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липса на
доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган. Не е спорно по делото, че жалбоподателят
С. притежава само идеални части от собствеността върху превозното средство, но
в нормата на чл. 171, т.2а от ЗДвП не е предвидено изискване нарушителят да е
негов едноличен собственик. Като съсобственик, той може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение, а отношенията му с останалите
съсобственици във връзка с произтичащите от заповедта ограничения в ползването
на автомобила, са извън предмета на настоящия спор. Следователно, налице са
законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка, като в случая административният орган е определил минималната установена
в нормата продължителност на същата.
Принудителната административна мярка е с превантивен
характер. Тя е наложена с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване възможността
на нарушителя да извършва други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на
целта на закона.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в
жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалбата на В.В.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, против Заповед № 20-0769-001169 от 15.06.2020 г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за
налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: