№ 267
гр. София , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000255 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Арслан 2008“ ООД срещу
решение № 904114 от 23.10.2020г. по т.д. 24/2020г. по описа на Окръжен съд
- Благоевград, с което е отхвърлен предявения срещу ответника „Юни – В“
ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата 41 524,20 лв. –
претендираната неустойка по чл. 3.7. от договор за наем от 29.07.2016г. за
неизпълнение на задължението на наемодателя „Юни – В“ ЕООД да предаде
на наемателя „Арслан 2008“ ООД наетия имот в периода от 01.08.2016г. до
24.10.2019г., ведно със законните лихви върху главницата считано от
04.11.2019г. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 13.11.2019г. по ч.гр.д. 1243/2019г. по описа на Районен съд – Разлог.
Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид
постановяването му при допуснати процесуални нарушения и с оглед
неговата необоснованост. Излага в противоречие на процесуалния закон
съдът да е разгледал и уважил заявеното след срока за депозиране на писмен
1
отговор възражение на ответника, че е изпълнил точно задължението си да
предаде на ищеца държането на наетия имот. Поддържа при настъпила
процесуална преклузия да са събрани и ценени представените едва в първото
по делото съдебно заседание писмени доказателства при пропуснат срок за
депозиране на писмен отговор по делото и след даден доклад от съда.
Жалбоподателят излага и решението да е необосновано като несъответно на
събраните по делото писмени доказателства. Сочи видно от представения
договор за наем страните да са договорили отдаването под наем на идеални
части от недвижим имот на три нива, първото от които е под земята. При
липса на друга договорка между страните, поддържа наемодателят ответник
да е бил длъжен да му предаде идеални части и от трите нива на обекта, но
вместо това му е предал само идеални части от първо и второ ниво. Сочи
първото да е под земята, по която причина и не може да служи за
договорената цел да бъде използвано за магазин. По тези доводи поддържа по
делото да се установява твърдяното неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да предаде отдадения под наем имот съобразно
договореното, по която причина и ответникът дължи на ищеца обезщетение
за неизпълнението в договорения обем на неустойката по т. 3.7. от договора.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковете му да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна, „Юни - В” ЕООД, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага да не са налице допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалния закон като съдът е събрал всички относими към
очертания от ищеца предмет на спора доказателства. Поддържа пропускането
на срока за писмен отговор на исковата молба да не лишава ответника въобще
от право на защита, като същият има правата да оспорва иска и поддържаните
от ищеца като релевантни факти в случая на твърдяното неизпълнение на
договора за наем. Излага обратното тълкуване, предлагано от ищеца, да би
означавало само по причина пропускането на срока за писмен отговор от
ответника ищецът да бъде освободен от установената в закона
доказателствена тежест да установи въведените от него и изгодни за него
факти. Поддържа допустимо в първото по делото съдебно заседание да са
събрани представените от ответника и относими към твърденията на ищеца
2
писмени доказателства – протоколи за въвод, от които се установява
договорът да е изпълнен точно от ответника като на ищеца е предадено
държането на договорения имот – второ ниво от обекта, съобразно скица на
АГКК. По тези доводи излага да не е налице неизпълнение на договора от
негова страна и претенцията на ищеца за присъждане на неустойка за
неизпълнение правилно да е отхвърлена с обжалваното решение. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и претендира
присъждане на разноски по делото.
Депозирана е от ищеца „Арслан 2008“ ООД частна жалба срещу
определение № 904461/18.12.2020г. по т.д. 24/2020г. по описа на ОС –
Благоевград, с което е допълнено решение № 904114 от 23.10.2020г. по т.д.
24/2020г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта за разноските и
„Арслан 2008“ ООД е осъден да заплати на „Юни – В“ ЕООД сумата 1 800 лв.
– разноски по делото. Жалбоподателят поддържа с обжалвания съдебен акт
неправилно да не е уважено възражението му за прекомерност на присъдения
разход за адвокатски хонорар като излага делото да не се отличава с
фактическа и правна сложност, а процесуалното представителство на
ответника да се изразява в явяване в две съдебни заседания, без дори да е
изготвен писмен отговор на исковата молба. Поддържа и с оглед
депозираната въззивна жалба и при уважаване на предявения иск разноски да
не се дължат на ответника. По тези доводи моли обжалваното определение да
бъде отменено като неправилно, при условията на евентуалност адвокатският
хонорар да бъде намален като прекомерен.
Ответникът по частната жалба, „Юни – В“ ЕООД, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК право на разноски по делото да има ответникът. С обжалваното
определение са му присъдени правилно доказаните и своевременно поискани
разноски при спазване на чл. 78, ал. 3 ГПК като адвокатският хонорар е
определен съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
с оглед цената на иска и правилно възражението на ответника за неговата
прекомерност не е уважено като неоснователно. По изложените доводи моли
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба ще бъде разгледана заедно с въззивната жалба с
настоящото решение при зачитане на установената трайна съдебна практика в
3
този смисъл.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Не са налице твърдените в жалбата на ищеца допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
незачитане на настъпили процесуални преклузии по чл. 133 ГПК. Последната
законова разпоредба е обект на тълкуване в съдебната практика, както и с
решение 4/16.06.2009г. по к.д. 4/2009г. на КС е извършена преценка за
нейната противоконституционност. Както приема и Конституционият съд с
цитираното решение, разпоредбата на чл. 133 ГПК следва да се разглежда не
изолирано, а като част от общия исков процес, като само този подход може да
разкрие нейния смисъл. В този смисъл са и разрешенията, дадени с
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 310 от 30.07.2010г. по гр.д.
1086/2009г. по описа на ВКС, с което при преценка преклузията за сочене на
доказателства по делото е зачетена разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК като
приложим закон, наред с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК.
Аналогично е и разрешението, дадено с решение № 358 от 18.06.2010г. по
гр.д. 1183/2009г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, с което се приема, че трябва да
се прави разлика между възраженията по смисъла на чл. 133 ГПК и направени
от ответника правни или фактически доводи въз основа на обстоятелствата по
делото и по основателността на иска.
При зачитане на горецитираната практика на съдилищата, която и
изцяло се споделя от настоящия състав на съда, съдът приема, че
неподаването на отговор от ответника в установения в закона срок, не лишава
последната страна от правото на защита въобще и същата разполага с правото
да оспорва като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца в по-
късен етап на производството, както и във връзка с дадения доклад на делото
4
в първото съдебно заседание при изпълнение от съда на задължението по му
по чл. 146, ал. 2 ГПК в същото съдебно заседание, или преди него във връзка
с дадения проект на доклад на делото, да изрази своята позиция по въведените
от ищеца и посочени от съда с доклада му като релевантни факти,
включително да оспори тяхното осъществяване съобразно твърдения на
ищеца и сама да посочи относими във връзка с поддържаните от нея
оспорвания и доводи писмени доказателства. Именно последното допустимо
от закона процесуално поведение е имал и ответникът по спора, който преди
даване ход на първото по делото съдебно заседание и преди четен доклад в
последното от съда е депозирал по делото писмено становище, с което е
оспорил предявения иск, както и фактическите твърдения на ищеца, че не му
е предал държането на отдадения с процесния договор за наем недвижим
имот съобразно договореното между страните. Със същото становище и във
връзка със заявените с него оспорвания ответникът е представил писмени
доказателства, които правилно са приети от съда при точно приложение на
чл. 146, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК.
Решението не е и необосновано, а е постановено въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства и при точната им преценка във
връзка с очертаните от ищеца като релевантни по спора факти.
Видно от представения по делото писмен договор за наем от
29.07.2016г. с нотариална заверка на подписите от 02.08.2016г. страните по
спора са постигнали съгласие ответникът като наемодател да предостави на
ищеца като наемател за временно възмездно ползване описания в т.1.1. от
договора недвижим имот за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. срещу
наемна цена в размер на 4 500 евро с ДДС.
Отдаваният под наем имот е индивидуализиран от страните в договора
като 367,50 кв.м., представляващи идеални части от офис с идентификатор
10135.1504.27.11.43, находящ се в сграда в гр. ***, ул. ***, бл. *, и
представляващ обект на три нива с площ на първото ниво – 123,50 кв.м., на
второто ниво – 367,50 кв.м., и на третото ниво – 470,50 кв.м. След описанието
на съседите на имота в т.1.1. от договора, изрично е записана волята на
страните - „които идеални части съставляват второ ниво, съгласно схема от
АГКК…“. Горната ясно изразена воля на страните настоящият състав приема
да сочи на постигнато съгласие между страните за отдаване под наем от
5
ответника на ищеца на обособеното второ ниво на обекта, съобразно
приложените и представляващи неразделна част от договора схеми на обекта,
издадени от АГКК, с площ на нивото 367,50 кв.м., а не както поддържа
ищецът на 367,50 кв.м. идеални части от трите нива на обекта. Последното
предложено от ищеца тълкуване на договора не съответства, както на
постигната ясна воля в т.1.1. от договора, така и на останалото му съдържание
и в частност на това по клаузата на т.7.4. от договора, с която страните са се
съгласили наемателят да изгради за сметка на наемодателя преградна стена и
врата между първи и втори етаж/които се явяват второ и трето ниво от
обекта/, и която клауза свидетелства за желанието на страните нивата да
бъдат ползвани разделно, а не общо от един наемател. Следва да бъде
добавено и че самият ищец не въвежда никакви конкретни факти как според
него реално може да бъде извършено ползването на обекта в идеални части и
от трите нива, без реално последният да бъде разделен на части по нива, така
както са се съгласили страните с процесния договор. За пълнота следва да
бъде посочено и че отреденото за ползване второ ниво на обекта е надземно
такова – представлява първи етаж от сградата, и не е налице общо изложената
в исковата молба теза на ищеца, че обектът било невъзможно да бъде ползван
по договорения начин за магазин.
Видно и от допустимо събрания по горните мотиви на съда протокол –
опис от 29.07.2016г. ответникът „Юни – В“ ЕООД точно е изпълнил
задължението си да предаде на ищеца „Арслан 2008“ ООД държането на
отдадения под наем имот като страните отново изрично са изразили волята
си, че отдаваният под наем имот е именно второто ниво от обекта с
идентификатор 10135.1504.27.11.43 с площ на нивото от 367,50 кв.м., който
обект и е предаден на наемателя ведно с описаните със същия протокол
електрически уреди и обзавеждане, така както са се договорили страните с т.
4,1, а) от договора.
Наемателят и е ползвал отдадения му под наем имот за целия срок на
действие на договора видно от представения по делото протокол за въвод във
владение от 08.08.2019г., съставен от ЧСИ Л. С. по изп. дело 20198950401399,
с който се удостоверява извършеното принудително изпълнение по връщане
на държането на отдадения под наем имот от наемателя „Арслан 2008“ ООД
на наемодателя „Юни – В“ ЕООД – взискател по изпълнението. Протоколът е
6
подписан, както от съдебния – изпълнител, така и от представителя на
длъжника – управителят Кълдиш, без възражения и отразява волята на
последния доброволно да предава процесните 367,50 кв.м., представляващи
второ ниво от обект с идентификатор 10135.1504.27.11.43, и находящи се на
първи етаж от жилищна сграда на ул. ***, в гр. ***.
Предвид горната безспорно установена по делото фактическа
обстановка поддържаните от ищеца твърдения, на които основава
претенцията си за неустойка по т.3.7. от договора, а именно неизпълнение от
ответника на задължението му да му предаде на 01.08.2016г. държането на
отдадения под наем недвижим имот, не се установяват по делото, и напротив,
при условията на насрещно доказване се установява наемодателят „Юни – В“
ЕООД да е изпълнил точно задължението си за предаване държането на
наетия имот съобразно уговореното – ниво второ от обект с идентификатор
10135.1504.27.11.43, находящо се на първо етаж от жилищна сграда на ул.
***, в гр. ***, преди договорената дата 01.08.2016г., и е осигурил
безпрепятственото му ползване от наемателя „Арслан 2008“ ООД за целия
срок на договора, предвид на което и не дължи претендираната неустойка за
неизпълнение.
По изложените доводи изводите на двете инстанции съвпадат и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание
чл. 272 ГПК.
Предвид изхода на спора право на разноски пред въззивния съд на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът „Юни – В“ ЕООД съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК за сумата 1800 лв. – заплатен адвокатски
хонорар по договор за правна помощ и съдействие пред САС, приложен на л.
52 от преписката пред САС.
Като допустима следва да бъде разгледана подадената частна жалба на
ищеца „Арслан 2008“ ООД срещу определение № 904461/18.12.2020г. по т.д.
24/2020г. по описа на ОС – Благоевград, с което е допълнено решение №
904114 от 23.10.2020г. по т.д. 24/2020г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград, в частта за разноските и „Арслан 2008“ ООД е осъден да заплати
на „Юни – В“ ЕООД сумата 1 800 лв.
Жалбата е неоснователна.
7
Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
сторените от него разноски при отхвърляне на иска.
Искане за присъждане на разноски е заявено от ответника „Юни – В“
ЕООД в проведеното на 14.10.2020г. о.с.з. по делото като страната е
изпълнила и задължението си за представяне на списък на разноските по чл.
80 ГПК с претендиран разход за адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лв.
От насрещната страна е заявено немотивирано възражение за
прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.
Съдът с решението си е приел претендираните разноски от ответника да
му се дължат, да са доказани и да не следва да бъдат намалени като
прекомерни. При условията на очевидна фактическа грешка, обаче,
последната воля по мотивите на съдебния акт не е намерила изражение в
диспозитива на съдебното решение.
С обжалваното определение съдът е постановил да допълва решението
като осъжда ищеца „Арслан 2008“ ООД да заплати на ответника „Юни – В“
ЕООД сумата 1 800 лв. – разноски по делото.
Определението е правилно. С него съдът е отстранил допусната грешка
да не отрази в диспозитива на съдебния акт решаващата си дейност за
дължимост на разноски в полза на ответника предвид изхода на спора в
размер на сумата 1800лв. По вече изложените доводи на съда и с оглед изхода
на спора ответникът „Юни – В“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
право на сторените от него разноски. Доказва извършването на такива за
представляването му от адвокат за сумата 1800 лв. – заплатен разход по
договор за правна защита и съдействие за пълно процесуално
представителство по делото, видно от приложения договор на л. 55 от
преписката. Неоснователно е немотивираното възражение на ответника, че
уговореното и платено възнаграждение е прекомерно, като същото е
съобразено с предмета на делото и цената на иска – сумата 41 524,20 лв.,
както и неговата фактическа и правна сложност, като съдът намира
последните да не са толкова ниски, че да оправдават намаляване на хонорара
на осъществилият представителството адвокат, като съобразява нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК да брани насрещната страна от евентуални недобросъвестни
8
действия по явно несъответно уговаряни възнаграждения, каквото не е
процесното. Изводите на съда не се променят от факта, че по делото не е
подаден писмен отговор на исковата молба, като възнаграждението е
договорено за цялостно процесуално представителство по спора, а подаването
на отговор е само едно от възможните и незадължителни процесуални
действия на ответника. По тези доводи и жалбата на ответника срещу
определението от 18.19.2020г. следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904114 от 23.10.2020г. по т.д. 24/2020г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба на ищеца „Арслан
2008“ ООД срещу определение № 904461/18.12.2020г. по т.д. 24/2020г. по
описа на ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Юни – В“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
1 800 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9