Решение по дело №198/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 248
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20237240700198
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта

 

Logo copy                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 248

                    21.11.2023 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:   

                                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

                       

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №198 по описа на съда за 2023 година.

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение № 259 от 23.06.2023 г., постановено по АНД № 921/2023 г., Районен съд  Стара Загора отменил като наказателно постановление /НП/ НП-16/01.03.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА "Медицински одит", с което на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Рамус"" ООД - клон Стара Загора, с ЕИК на клон 0263, рег. № **********, със седалище и адрес на управление на клона гр.Стара Загора, ул. „Кенали“ № 4,  била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание  чл. 115, ал.3, връзка с чл. 3, ал.4 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), както и осъдил ИА "Медицински одит" да заплати разноски в размер на 500 лева.

 

 Обстоятелства по обжалването

 

 Недоволен от решението останал АНО, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", който с допустима жалба претендира отмяна на въззивния съдебен акт. В същата се развиват доводи, че районният съд постановил акта си в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1  от НПК. Счита, че неправилно съдът приел, че НП било издадено срещу клона на ЮЛ, а не срещу юридическото лице СМДЛ „Рамус„ гр. София. АНО бил индивидуализирал нарушителя в достатъчна степен. В титулната страница на акта било посочено лицето нарушител и едва след това бил индивидуализиран конкретен клон на същото. В НП изрично било посочено се издавано против СМДЛ „Рамус“ ООД и че на това лице се налагала санкцията, като с тире била допълнена индивидуализацията на въпросния клон, извършил нарушението. Допълнително мотивира, че НП било изпратено именно на СМДЛ „Рамус“ ООД, в качеството му на наказано лице и то подало й жалбата.

            Относно вторият довод на РС, обосновал извода му за отмяна на НП, същият отново се възприема за неоснователен и напълно грешно изграден. Нарушението било такова на просто извършване и според съдебната практика се считало за извършено на датата, на която длъжностното лице от наказващия орган установяло противоправното деяние.

            Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. П., който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи в подкрепа на тези от касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави в условия на евентуалност възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение, уговорено от противната страна.

Ответникът по касационната жалба - Самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Рамус", със седалище в град София, редовно призован в с.з., се представлява от адв. М., която оспорва жалбата и мотивира доводи за правилността на въззивното решение по изложените в него доводи.

 Представителят на ОП Стара Загора, дава становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

За да отмени процесното НП, РС приел от фактическа страна на установено следното: на 28.09.2022г. при извършена проверка относно подадените за регистрация манипулационни със заявление от 04.07.2022г., вкл. и за обект на място в обекта, находящ се на адрес гр. Стара Загора , ул. "Иван Пашинов" № 15, било установено, че този обект функционира като манипулационна, в която лечебното заведение осъществявало дейност като манипулационна с начална дата от 06.07.2022 г., видно от представена тетрадка/книга за регистрация на пациентите. Допълнително било установено, че за деня на проверката имало регистрирани девет пациента. Така било прието, че в обекта се извършвала, като манипулационна. Съдът се позовал на св. показанията на разпитаните от него свидетели, като приел, че към момента на проверката и от представено удостоверение за дейност на лаборатория СМДЛ „Рамус“ ООД, не бил вписан адресът на манипулационната в град Стара Загора, в която наказаният субект извършвал дейност.

            В АУАН и в НП горните факти били описани, като същите били възприети от органа като неправомерно извършване на дейност от СМДЛ „Рамус“ ООД, клон Стара Загора, рег. № **********, в нерегистрирани манипулационни за периода м.07, м.08 и м. 09 2022г., като до приключване на проверката в ИА МН не бил представен документ от лечебното заведение, доказващ право да се осъществява дейност от въпросния обект. РС още възприел, че в акта било посочено, че лечебното заведение СМДЛ „Рамус“ ООД с ЕИК ********* 0 СМДЛ Рамус ООД, клон Стара Загора с ЕИК на клон 0263 осъществявало дейност като манипулационна за периода 25.07. – 29.08.2022г. в обект, находящ се на в град Стара Загора, ул. Иван Пашинов 15, без дейността да бъде регистрирана по реда на чл. 40 и чл. 41 от ЗЛЗ и че нарушението било извършено на 28.09.2022г., деяние определено като нарушение на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ и наказуемо на осн. чл.115, ал.3 от ЗЛЗ.

            От правна страна районният съд приел, че НП подлежало на отмяна като незаконосъобразно, тъй като не били спазени императивните изисквания на чл.42, т.3 и  на  чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН и в частност относно датата на нарушението. Съдът приел, че в конкретният случай имало неяснота относно това коя била датата на нарушението и това било съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушавало правото на защита на засегнатото лице и не способствало преценката за правилно приложение на закона. Конкретните доводи на съда се свеждат до това, че в от една страна в административно-наказателното обвинение се претендира в посочения клон 0263 се осъществявала нерегистрираната дейност за времето от 25.07.2022г. до 28.09.2022г., а в акта се сочела като дата на нарушението – 28.09.2022г.

            Вторият довод на РС, с който той обосновал извода си за незаконосъобразност на НП се свежда до това, че нямало яснота кой бил нарушителя, тъй като от една страна се сочел като такъв клонът на СМДЛ в град Стара Загора  0263, рег. № ********** и нему била наложена санкцията, а от друга страна в НП се сочело, че то се издавало против СМДЛ Рамус ООД, град София.

            Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

            Изцяло съответни на данните от делото са изводите на въззивния съд, че е налице неяснота /дори противоречие/ относно това, против кой субект е образувано АНП за нарушение на ЗЛЗ. В АУАН са индивидуализирани както СМДЛ Рамус ООД, седалище град София, така и клонът в град Стара Загора 0263 и с рег. № ********** и то за нарушение на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ. В НП, макар да е написано, че то се издава против СМДЛ Рамус ООД, седалище град София, то в разпоредителна му част вече се визират СМДЛ Рамус ООД, клон Стара Загора с ЕИК на клон 0263, рег. № **********. В този смисъл напълно правилно и съответно на данните от писмените доказателства е коментираният и оспорен извод на РС, че няма яснота против кого е образувано АНП и кой е наказаният субект.

            Освен това, изхождайки от ясната разпоредителна воля на АНО /вж. диспозитива/, че се наказва клонът в град Стара Загора /СМДЛ Рамус ООД, не се индивидуализира там чрез неговия ЕИК/, то следва да се посочи и следното – клонът няма самостоятелна правосубектност на ЮЛ, съответно не може да бъде и субект на административно-наказателна отговорност по арг. на разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗАНН, която установява, че в предвидените от закона случаи на юридическите лица и едноличните търговци  се налага имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата и общината при осъществяване на тяхната дейност. Клонът е само част от търговското предприятие на търговеца - ЮЛ. Съобразно разпоредбите на чл.17-20 от ТЗ, клонът по своята правна същност не представлява самостоятелен правен субект, не е юридическо лице, с оглед на което не може да носи самостоятелна административно-наказателна отговорност. Ето защо, ако е извършено нарушение на клона, имуществена санкция следва да се наложи на ЮЛ, а това не е разпоредено с процесното НП, както правилно приема и РС.

 Изцяло се споделя и изводът на районния за допуснато нарушение на императивите на ЗАНН относно датата на нарушението, поради които се е стигнало да неяснота в административно наказателното обвинение относно елемент от ФС на деянието - датата на извършване на нарушението, поради което същите не следва да се преповтарят в настоящото решение. Визираното касационно основание не е налице, а жаленото решение е валидно, допустимо и съответно на приложения закон, поради което същото следва да бъде оставено в законна сила.

При извод за неоснователност на касационната жалба, то искането на ответника по нея за присъждане на разноските за един адвокат пред тази инстанция, съобразни приложения списък на същите се явява основателно. Представителят на касатора прави възражение за неговата прекомерност, но съдът като съобрази новелата на чл.18, ал.4 от наредба №1/2004г. и съобрази конкретно уговореното възнаграждение, което е в законово предвидения минимума, намира, че същото не е прекомерно, съотв. възражението е неоснователно.

Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2, предложение първо от АПК, Съдът

 

Р     Е     Ш     И :

   ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 259 от 23.06.2023 г., постановено по АНД № 921/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ София да заплати на СМДЛ „Рамус“ ООД, град София, ЕИК ********* разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева.          

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                                             2.