№ 2010
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20223110115609 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Н. К. Д. иск с правно основание чл.45
ЗЗД за осъждане ответника В. Г. Д. да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесени на 23.11.2017г. увреждания представляващи средна
телесна повреда, за което В. Г. Д. е признат за виновен въз основа на влязло в сила
споразумение по НОХД № 5749/2018, на ВРС, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането - 23.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.11.2017 г. около 21.30 часа в град Варна, ответника В. Г. Д.,
управлявайки лек автомобил марка "Рено Шамад-19" с pег. № ******** по ул." Хр.
Смирненски" на кръстовището срещу МБАЛ "Света Марина", губи контрол върху същия и
се блъска в стълба на светофарната уредба. В. Д. е шофирал с 1.72 промила алкохол в
кръвта и без задължителна застраховка гражданска отговорност. Сочи, че в резултат на това
ПТП ищецът е пострадал като пътник в процесното МПС- лек автомобил марка "Рено
Шамад-19" с рег.№********.
Твърди се, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №3124/23.11.2017г., образувано е ДП №485/2017 по описа на Сектор ДШ"
при ОД на МВР-Варна, повдигнато е обвинение на В. Г. Д. и е образувано НОХД 5749/2018
г. по описа на ВРС 4-ти приключило със споразумение, с което ответника е признат за
виновен и му е наложено наказание, като по непредпазливост водача е причинил на Н. К. Д.
средна Телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1,2 леви и десни ребра, обусловило
трайно затруднение в движенията на снагата за период около 2 месеца и отворено счупване
на големия пищял на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на
лявия долен крайник за период от около 3-4 месеца и счупване на големия пищял на дясната
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период от около 3 месеца.
Ищецът твърди, че след претърпяното ПТП е изпаднал в безсъзнание и съм откаран в
болница с множество физически травми, изразяваща се в счупване на 1-во, 2-ро ляво и дясно
ребра, отворено счупване на големия пищял на лява подбедрица, счупване на големия
1
пищял на дясната подбедрица и комоциум. На 26.11.2017г. е приет в клиника по ортопедия
и травматология МБАЛ "Света Анна-Варна" АД гр.Варна, направена му е операция. В
следствие на травмите ищецът е останал неподвижен на легло за период от около 3 месеца.
Не можел да става, да се движи и да се обслужва сам. Пострадалия сочи, че за да се
придвижва е ползвал инвалидна количка. Не е могъл да удовлетворява обичайните си
ежедневни хигиенни и битови нужди нормално и сам. Нуждаел се от помощта на близките
си, като всичко това било придружено с непрестанни и силни болки. Не могъл да спи
нормално. Наложило се да ползва антидекубитален дюшек и възглавница заради дългото
залежаване. Ищецът излага, че бил подложен на физиотерапия за 6 месеца, за да проходи
отново.
На 26.02.2019 г. му е направена операция за отстраняване от костта на имплантирани
уреди от тибия и фибула в ляво. На 06.11.2019 г. му е направена още една операция за
отстраняване на заключваща плака от проксимална тибия в ляво, като му предстои отново
оперативна намеса за премахване на плаки от десния крайник. Сочи, че всяка последваща
оперативна намеса води нови болки, страдания и невъзможност да се движи свободно. С
експертно решение на ТЕЛК УМБАЛ "Света Анна-Варна" АД гр.Варна № 764 от заседание
№36 от 06.03.2019 г. му е определена 50% ТНР за срок от 3 години.
Ищецът счита, че с неправомерното поведение на ответника е довело до
настъпването на пътно-транспортното произшествие в следствие, на което са му причинени
вредите, поради което предявява претенцията си пред съда. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявения иск. Оспорва иска по
размер. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. Възразява, че е полагал
преки грижи за възстановяването на ищеца след инцидента. Заявява, че изцяло е заплатил
лечението на пострадалия, осигурил му е инвалидна количка. Сочи, че му е изплатил общо
сумата от 7 000 лева, която счита, че следва да се приспадне при определяне обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със споразумение по НОХД №5749/2018 г. по описа на ВРС, 4-ти състав, а именно:
В. Г. Д. се признава за виновен в това, че: на 23.11.2017 г. в гр.Варна, при управление на
МПС- л.а. "РеноШамад-19" с peг. № ********, нарушил правилата за движение на ЗДвП-
чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скорост за движение на водача на пътното превозно
средство от категория „В" е забранено да превишава 50 км/ч за населено място" и чл. 20, ал.1
от ЗДвП : „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват", и по непредпазливост причинил на Н. К. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 1,2 леви и десни ребра, обусловило трайно затруднение в
движенията на снагата за период около 2 месеца и отворено счупване на големия пищял на
лява подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на лявия долен крайник за
период от около 3-4 месеца и счупване на големия пищял на дясната подбедрица,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3
месеца, като Д.ието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.З, б. "а" вр.ал.1, б. "а", вр.
чл.342, ал. 1 и чл. 54 от НК е наложено наказание.
По делото са представени Епикриза от МБАЛ Св.Анна – Варна АД от 11.2017г.,
Епикриза от МБАЛ Еврохоспитал ЕООД от 02.2019г., Епикриза от МБАЛ Св.Анна – Варна
АД от 11.2019г. и Експертно решение № 0764 от 036/06.03.2019г.
За доказване на извършени разходи по лечението на ищеца са представени фактура
№ **********/30.11.2017г., талон за медицинско изделие, разписка от 04.12.2017г. ,
2
разписка от 24.05.2018г., разписка от 11.12.2018г., фактура № 36/22.12.2017г. , талон за
платена такса от 12.12.2017г. и талон за платена такса от 26.11.2017г.
От заключението на вещото лице д-р Д. Д. по СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че от представената по ГД №
15609/2022год. медицинска документация и проведения клиничен преглед се установява, че
на 23.11.2017год. в резултат на ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил
св. Н. К. Д. е получил отворено счупване на лявата подбедрица в горна и долна трета,
счупване на дясната подбедрица в средна трета, контузия на гръден кош, счупване на първо
и второ десни и леви ребра, ограничен подкожен емфизем в дясната гръдна половина,
ограничен десностранен пневмоторакс, мозъчно сътресение. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
областта на главата, гръдния кош и долните крайници. При получаване на такива тежки
травматични увреждания в областта на двете подбедрици е налице невъзможност за
извършване на движение, болезненост, като същите водят до трайно затруднение в
движенията на долните крайници за един значителен период от време. Несъмнено след
провеждане на оперативното лечение и започване на обезболяваща и антибиотична терапия
болките постепенно намаляват в рамките на около 1 месец. Счупването на леви десни ребра
обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 2 месеца.
Всяко едно от описаните счупвания на долните крайници обуславя трайно затруднение в
движенията им за период не по-малък от 4 месеца. Останалите описани травматични
увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Несъмнено след провеждане на
оперативно лечение за отстраняване на металната фиксация е налице известно затруднение в
движенията на крайниците за около месец. По време на извършения клиничен преглед се
установи, че към настоящия момент е налице дефицит в сгъването на лявата колянна става и
гръбното сгъване на лявата глезенна става. Изхождайки от значителния период между
травмата и настоящия момент, считам, че тези затруднения ще останат завинаги.
По делото е разпитан свидетеля В. Д., брат на ищеца за установяване на преживените
болки и страдания от пострадалия.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът като взе
предвид, че с влязлото в сила решение със сила на пресъдено нещо се решават въпросите по
извършване на Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца, намира, че същата
следва да бъде зачетена при настоящото производство относно гражданските последици от
престъпното Д.ие.
Направеното от ответника възражение, че е покрил на ищеца всичките му лекарства,
консумативи, мед.изделия и престой и заплатената сума общо от 7000лв., за която представя
разписки е за неимуществени вреди е неоснователно. Видно в представените по делото
разписки от 04.12.17г. за сумата от 3 500 лв., разписка от 24.05.2019г. за сумата от 2000 лв.
и разписка от 11.12.2018г. за сумата от 1500 лв. /л.26-27 от делото/ е посочено, че сумите са
получени от ищеца Н. Д. за имуществени и неимуществени вреди. Получаването на тези
суми не се оспорва от ищеца, като се потвърждава от изложеното от брата на пострадалия,
разпитан като свидетел В. Д.. Доколкото липсва разграничение каква част от получените
суми е за имуществени и каква част за неимуществени вреди вследствие на ПТП, то съдът
приема, че частите са равни, като за неимуществени вреди ответникът е заплатил на ищеца
общо сумата от 3 500 лв. Твърденията на ответника за заплащане на други суми за
неимуществени вреди на ищеца останаха недоказани.
С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение на ответника, в
резултат на което ищецът е претърпял телесни увреждания, обусловили трайно затруднение
3
на движението, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, поради което предявеният иск за
обезщететяването им по справедливост, следва да бъде уважен.
По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази тежестта на
претърпените болки и страдания от пострадалия, вида, характера и броя на уврежданията,
квалифицирани като средна телесна повреда, значителния период на проявяване на
последиците, засягането на части от човешкото тяло, което е довело до последици,
затрудняващи предвижването и неудобство при обслужването. Всички тези обстоятелства
обосновават извод за продължителни и значителни болки и страдания, претърпени от
ищеца, поради което с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната
съдебна практика, съдът по справедливост определя размера на обезщетението за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. С оглед
гореизложеното от сумата от 15 000 лева следва да се приспадне вече заплатената от
ответника сума за неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. Поради което иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се уважи за
сумата от 11 500 лв. и отхвърли за горницата над 11 500 лв. до претендираните 15 000 лв.
С оглед основателността на предявения иск и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважената главница.
Съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност.
Давността при деликтните обезщетения е пет годишна и започва да тече от
причиняване на вредите – в случая от 23.11.2017г.
Съобразно разпоредбата на параграф 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето относно
спирането на давността по време на обявеното извънредно положение за времето от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и възобновяване на всички срокове, вкл. давностните.
Съответно, с оглед на обявеното извънредно положение, спирането и възобновяването на
започналите да текат давностни срокове, срока на погасителната давност е продължен общо
с 69 дни, при което към момента на предявяване на иска погасителната давност относно
главното вземане не е изтекла. Следователно давностният срок по претенцията за
неимуществени вреди не е изтекъл към 23.11.2022 г., а исковата молба е депозирана в съда
на 25.11.2022 г., с което давността е прекъсната и спряна по силата на чл. 116 б. "б" и чл.
115 б. "ж" от ЗЗД.
Следователно, вземането на ищеца за неимуществени вреди е дължимото и
непогасено по давност. Относно претендираното обезщетение за забава, считано от датата
на увреждане-23.11.2017г., претенцията за заплащане на мораторни лихви е погасена
съгласно чл. 111, т. "в" ЗЗД за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2019 г. Съответно следва да
се присъди обезщетение за забава върху уважения иск за сумата от 11 500 лв., считано от
24.11.2019г. до окончателното заплащане.
Разноски: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответника следва да заплати такса върху
уважения размер в размер на 460 лв. за иска с пр. основание чл.45 от ЗЗД , както и
направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лв. за СМЕ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
4
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7, ал. 2, т.3 от Наредба №1/04г., в минимален размер
е 1750 лв. без ДДС. Предвид размера но предаявения иск, фактическа и правна сложност на
делото и броя проведени съд. заседания, заплатеното адв.възнаграждение от 2000 лв. е към
минималния размер и не следва да се намаля поради прекомерност. Съответно на ищеца да
се присъди сумата от 1533,33 лв. за заплатено адв. възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част, на поради липсата на ангажирани доказателства за извършването им,
такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Д., ЕГН **********,
сумата от 11 500 лева (единадесет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
нанесена на 23.11.2017 г. средна телесна повреда, за което В. Г. Д. е признат за виновен въз
основа на влязло в сила споразумение по НОХД № 5749/2018, на ВРС, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 24.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.45 от ЗЗД, като отхвърля иска за горницата над 11 500 лв.
до претендираните 15 000 лв., като неоснователен и отхвърля искането за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2019г., като
погасено по давност.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 460 лв.
(четиристотин и шестдесет лева), представляваща държавна такса и сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) представляваща направените от бюджета на ВРС разноски, на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Д., ЕГН **********
сумата от 1533,33 лв. (хиляда петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени от ищеца разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5