Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Първо отделение, Първи
състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с
участието на прокурора…., разгледа докладваното от съдия Йорданова административно
дело № 30 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК
Образувано е по жалба на М.П.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.
„Александровска” № 87, ет.2, чрез адв.П.Х. и адв.Св.К.,***, против Ревизионен
акт № *********/19.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 709/ 28.11.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП”
– Варна, с който на лицето са определени допълнително задължения за данък върху
доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2007
г. в размер на 2526.16 лв. главница и лихви за забава в размер на 1526.23 лв. и
за д.п. 2010 г. в размер на 1463.21 лв. главница и лихва за забава
в размер на 346.88 лв.
Жалбоподателката твърди нищожност на ревизионния акт
поради нарушения на правилата за териториална компетентност.При условията на
евентуалност оспорва изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен по
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че данъчните основи за
ревизираните периоди са определени в нарушение на закона, като към определени
дати са установени отрицателни салда, вместо да се съобразят извършените
разходи и получените приходи за цялата календарна година. Оспорва изготвените
парични баланси като посочва, че неправилно като приходи и разходи в баланса са
включени суми за 2007 г. и 2010 г. от покупката и продажбата на МПС, тъй като
тези сделки били извършвани от съпруга й М*** Д****. и като физическо лице и като ЕТ. Твърди, че всички сделки
по придобиването и продажбата на МПС следва да се считат за извършени от
търговец, поради което за целите на данъчното облагане не е следвало да се
приспада половината от стойностите за жалбоподателката. Оспорва включените в
разходната част средства за разходи за живот. Твърди още, че не са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което липсва основание
за прилагане на чл.122 от ДОПК. Претендира прогласяването на нищожност на
оспорения РА, при условията на евентуалност отмяната му като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата.Претендира присъждането на разноски по делото, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.Представя писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва
жалбата. Счита, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, както и че
в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Спазен е реда за извършване на ревизия по ДОПК и законосъобразно са определени
данъчните задължения. При изследването на имущественото състояние, органите по
приходите са се съобразили изцяло с информацията получена от държавни органи.
При изготвяне на балансите на разполагаемите парични средства правилно са
установени постъпленията и разходите, като по отношение на закупените
автомобили, са съобразени само сделките на жалбоподателката и съпруга й в
качеството им на физически лица. Иска обжалваният РА да бъде оставен в сила
като правилен и законосъобразен.Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството
по издаване на оспорвания РА е започнало въз основа на ЗВР № 1202630/ 23.07.2012г. /л.2-3 от адм.
п-ка/, издадена от компетентен орган,съгласно Заповед № 931/04.07.2011г. на
директора на ТД на НАП – гр.Варна / л. 50-51 от делото/, с която е определен
срок за завършване на ревизията до три
месеца, считано от датата на връчването й -17.10.2012 г. / л.1 от адм. п-ка/ и е с обхват на задълженията за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п.
01.01.2007г. – 31.12.2010 г. Заповедта е изменена със ЗВР № 1300227/ 16.01.2013
г. / л. 4-5 от адм. п-ка/, с която срока за завършване на ревизионното
производство е определен до 17.02.2013 г., издадена от компетентен орган,
съгласно Заповед № Д-1587/01.11.2012г. на директора на ТД на НАП- гр.Варна и
Заповед № Д-1597/01.11.2012г. на
зам.директора на ТД на НАП – Варна, изпълняващ функциите на директор на ТД на
НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010г. и Заповед № 2142/31.10.2012г. на
изпълнителния директор на НАП / л. 24-26, л. 47-49 и л.79-80 от делото/. В срока по чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад № 1300227/04.03.2013г.,връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 22.07.2013 г. Изготвено
е уведомление за съставен РД № У-1300227/04.03.2013 г. В законоустановения срок
не е подадено вържение срещу РД. В срока по чл.119 от ДОПК е издаден РА №
*********/19.08.2013 г., съставен от
компетентен орган съгласно ЗОКО № К-
1300227/04.03.2013г. / л. 490 от адм. п-ка/, издадена от компетентен орган,
съгласно Заповед № Д-1599/01.11.2012 г. зам.директора на ТД на НАП – Варна,
изпълняващ функциите на директор на ТД на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ –
534/04.05.2010г. и Заповед № 2142/31.10.2012г. на изпълнителния директор на
НАП. / л.27, л. 79-80 от делото/.
В хода на
ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е местно физическо
лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, като същото е със семеен статут
през ревизираните периоди – омъжена и формира СИО със съпруга си М.Д.Д, семейството през ревизирания период е
с едно непълнолетно дете.
С ИПДПОЗЛ
№ 57033/13.09.2012г. от ревизираното лице са изискани копия на подадени данъчни
декларации, в т.ч. такива по чл.54 от ЗМДТ, справки относно всички доходи през
периода 2007г.-2010 г., справки относно придобито движимо или недвижимо
имущество през ревизирания период, банкови сметки, получени или предоставени
заемни средства от и на трети лица, активи и дялови участия в търговски дружества,
пътувания в чужбина, дарения, налични парични средства в домашни и банкови
сейфове, писмени обяснения. Искането е връчено по пощата с обатна разписка на
17.10.2012 г. / л.1 и л. 6-11 от адм.
п-ка/. В указания срок не са представени изисканите от ревизираното лице
документи.
С Протокол
№ 1301191/25.01.2013г. / л. 18-80 от адм. п-ка/
по реда на ДОПК са приобщени събрани в хода на извършено ПУФО на М*** Д****., съпруг на ревизираното лице,
приключила с Протокол № 1205825/15.03.2012 г.
към доказателствата, ведно с всички приложения, за извършена проверка
относно имущественото състояние на ревизираното лице за периода 2006г. – 2010г.
При проверката са извършени действия за установяване на имущественото състояние
на лицето, като в тази връзка са събрани данни от: ОД на МВР - за задграничните
пътувания; ОДМВР, сектор
ПП – относно въведените в регионална база данни за бивша и настояща
собственост; Община – Русе, дирекция „МДТ“ – за платени данъци и декларирани
имущества;
Община – Русе, дирекция „Устройство на територията“ – относно издадени
строителни разрешения; Агенция по вписванията – относно извършени вписвания,
отбелязвания и заличавания. С цел установяване на действително извършените
разходи са изпратени искания до трети лица – „Мобилтел“ АД, „Топлофикация –
Русе“ АД, „ Е-ОН България“ , „ВиК“ ООД. Изпратени са искания за представяне на
документи и обяснения до централите на търговски банки в страната, като са
установени сметки на ревизираното лице в „Алфа Банк“, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Прокредит
Банк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Алианц Банк“ АД.
При
извършеното ПУФО относно ревизираното лице М.Д. били констатирани следните
факти и обстоятелства: за периода 2007 г. -2010 г. лицето е омъжено за М***
Д****. и е с едно дете, родено през м.08.2007 г. Д. е имала доходи от трудови и
приравнени на тях правоотношения, доходи от продажба на недвижимо имущество и
доходи от продажба на пътни превозни средства. От органа по приходите била
направена подробна справка на извършените покупки и продажби на МПС от
ревизираното лице и съпруга й, в качеството им на физически лица, подробно
описани в РД на стр.8-13 /л.422-427 от
адм. п-ка/.
На
основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изготвени и изпратени допълнително ИПДПОТЛ до
ОД на МВР- гр.Русе, „Мобилтел” АД, „Топлофикация – Русе” АД, „Е-ОН България” ,
„ВиК” ООД, Община Русе. Изпратени са
искания за представяне на документи и обяснения до централите на търговски
банки – „Банка ДСК”, „Алианц Банк” АД, в отговор на които са получени писма с приложени документи.
Въз основа
на събраните доказателства, ревизиращите органи са установили обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице
са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, и са предприели
задължителни процесуални действия. На ревизираното лице е връчено по реда на чл.32
от ДОПК на 13.02.2013г. Уведомление №
ВхК – 57033-1/13.12.2012г. по чл.124 от ДОПК / л.15 от адм. п-ка/, в което било посочено, че основата за облагане с
данък върху доходите на физ. лица за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2010 г. ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено било ИПДПОЗЛ № № ВхК –
57033-1/13.12.2012г. за представяне на
декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото състояние на лицето /л.13
от адм. п-ка/. В отговор от РЛ не са
представени писмени доказателства и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди.
След
преглед и анализ на представените от ревизираното лице документи,
присъединените такива от данъчно- осигурителното досие на съпруга й, както и на
тези представени от трети лица и други контролни органи, органът по приходите
установил, че ревизираното лице не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г. -
2010 г. Констатирано било, че Д. не е
реализирала доходи от упражняването на
свободна професия и занаятчийска дейност, наем или заемни средства, същата не е
декларирала и не са установени доказателства за налични средства към дата
01.01.2007 г. През ревизираните д.п.
2007 г. и 2010 г. ревизираното лице не е придобило или продало собствено и при условията на СИО
недвижимо имущество. Жилището, в което е живее семейството е придобито от М***
Д****. през 2005 г. преди сключването на брак с ревизираното лице на 04.03.2007
г. Не са констатирани данни Д. да е била абонат на мобилни оператори, „ЕОН Продажби България“ и „ВиК” ООД, липсват доказателства
ревизираното лице през проверяваните данъчни периоди да е осъществило
задгранични пътувания.
От
представените както от данъчното досие на М*** Д****., така и от трети лица
писмени доказателства, органът по приходите констатирал, че ревизираното лице е придобило и продало движимо имущество при условията на СИО –МПС, подробно описани в РА.
Органът по
приходите е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК
и е изготвил паричен поток за всяка от
ревизираните години като в приходната част на потока са отразени получените доходи от ревизираното
лице - получени приходи от обезщетения от НОИ, получено възнаграждение
от трудово правоотношение, получени доходи от извършени продажби на движими
вещи /МПС/. В разходната част – извършените плащания в брой и вноски по
банковите сметки, разходи за извършени покупки на МПС, разходи за извършени
покупки на стоки, както и разходи за издръжка на едно лице, съгласно
статистическите данни от НСИ за 2007 г. С оглед липсата на доказателства за
наличието на разполагаеми суми към дата 01.01.2007 г., органите по приходите
приели за начално салдо 0.00 лв.
Предвид
събраните в хода на ревизията доказателства от органа по приходите е определена
данъчна основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК по отчетни периоди, върху
която на основание чл.48 от ЗДДФЛ е определен дължимия размер на данък върху
дохода, както следва:
За 2007г. –
установено превишение на разходите над приходите в размер на 13375.63 лв., представляващи доходи
с недоказан произход. Дължим данък в
размер на 2526.16 лв.
За 2010г. –
установено превишение на разходите над приходите в размер на 14632.11 лв., представляващи доходи с недоказан
произход. Дължим данък в размер на 1461.21 лв.
В срока по
чл.152 от ДОПК данъчнозадълженото лице е обжалвало РА № *********/19.08.2013г. пред директора на
Дирекция „ОДОП” гр.Варна, който с
Решение № 709/28.11.2013 г. е потвърдил
изцяло същия.
В хода на
съдебното производство е приета ССЕ / л. 61- 77 от делото/, неоспорена от
страните. Вещото лице след запознаване със всички събрани по делото
доказателства е изготвило парични потоци на ревизираното лице в табличен вид, в
няколко варианта, като е изчислило и дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ, ведно с
лихвите за забава, за съответните д.п. По делото е прието и допълнително
заключение към изготвената ССЕ / л. 210-234 от делото/, неоспорено от страните,
в което във варианти вещото лице е преизчислило задълженията на
жалбоподателката, съобразно представени допълнително доказателства по делото.
От
жалбоподателя са представени допълнително писмени доказателства / л. 93-106 и
л. 109, л.124 -162, л.172-184 от делото/. Представени са и доказателства по
които вещото лице е изготвило ССЕ и допълнителното заключение към ССЕ / л.
237-260 от делото/. От ответника са представени допълнително писмени
доказателства за компетнтност на органа, издал оспорвания акт, 2 бр. папки –
извършена проверка на М.Д.Д, и допълнително писмени доказателства / л. 261-266
от дело/.
За
опровергаване на констатациите в РА, в хода на съдебното производство са
разпитани свидетеля М.Д.Д / съпруг на жалбоподателката/ и свидетелката И. Д.Д. / сестра на М*** Д****./. От показанията
на св. Д*** се установява, че през периода 2007 г. -2010 г. същият се е
занимавал с тъговия. През този период единствено той осигурявал средствата в
семейството, тъй като съпругата му не работела. Свидетеля посочва, че през 2007
г. -2008 г. майка му заболяла и се наложило същата да постъпи в болница в гр.София.С
оглед на това се наложило свидетеля да изтегли кредит от Банка ДСК през 2008 г.
в размер на 10000 лв.-11000 лв., който и до момента изплаща. Твърди, че парите
за вноските по кредита се осигуряват от него, а внасянето им се извършва от
съпругата му.Свидетеля заявява също, че през 2008 г. се наложило също така да
продаде наследствен имот в с. Бесарабово за около 70000 лв. като парите от сделката получил изцяло той,
съгласно уговорка между него и сестра му. Свидетелят посочва, че за ревизиите
от НАП- гр.Варна разбрали от счетоводителя на фирмата на майка му, на получени
искания за предстявяне на документи, той представил такива. По отношение на
закупените автомобили през ревизирания период свидетеля е заявил, че лично той
ги е закупил като използвал само името на съпругата си.
От
показанията на свидетелката И. Д. се установява, че същата през 2010 г. е
работила в Гърция, като през този период е изпращала парични средства до
България, които искала да бъдат прехвърлени в сметката и в банка.Парите били
изпращани по банков път и чрез шофьорите на автобусите за България.Тези пари
били получавани от М.Д., която ги превеждала по сметката на И. Д.. Сумите които
изпращала свидетелката били различни от 400 до 1800 евро. Д. посочва още, че
през 2008 г. заедно със брат й продали наследствен имот в с.Бесарабово за около
35000 евро, като сумата получил брат й, тъй като той заплащал лечението на
майка им в болцита в гр.София.Свидетелката посочва, че от 2007 г. до сега
семейството се издържа от брат й, който единствено работи, а снаха й била по
майчинство.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
С оглед установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване
възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена с Решение № № 709/28.11.2013г. на директор на Дирекция „ОДОП” – гр.Варна, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
Жалбоподателят твърди, че възложилите ревизията органи по приходите нямат
компетентност по отношение на субекти със седалище и адрес на управление в гр.
Русе. Това оплакване се преценява от съда като неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по
приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална
дирекция. Според чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал.2 такава може
да се възлага от: 1/органа по приходите, определен от териториалния
директор на компетентната териториална дирекция и 2/ изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник
изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и
отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Съгласно
чл. 112, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването
на заповедта за възлагане на ревизия като ревизията може да се възлага от орган
по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция. В правомощията на директора на съответната компетентна териториална
дирекция е да определи и териториално компетентния орган, който може да възлага
ревизии. Това е с оглед установената законова компететност на териториалния директор да организира и
ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии, съгласно чл.11, ал.3
от ЗНАП. Съгласно тази разпоредба правомощията за възлагането на ревизии могат
да се определят в пълен обем, както и частично
- за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или ЗОКО, за всички данъчни субекти,
обхванати от териториалната компететност на съответната ТД на НАП или за част
от тях, съобразно работното място на органите.
В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП – гр.Варна и
зам. директорът на ТД на НАП- гр.Варна, изпълняващ функциите на директор на ТД на НАП,
съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010г. и Заповед № 2142/31.10.2012г. на
изпълнителния директор на НАП / л.79-80 от делото/ са издали заповеди № Д- 931/04.07.2011г. /
л. 50-51 от делото/, заповед № Д-1587/01.11.2012г. на директора на ТД на НАП-
гр. Варна и Заповед № Д-1597/01.11.2012г. / л. 24-26, л. 47-49 от делото/, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на
НАП – гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършване на
ревизия и за определяне на компетентен орган по чл.119 от ДОПК.
Видно от
съдържанието на същите, Директорът на ТД на НАП гр.Варна е възприел подхода за
индивидуализиране на органите по приходите както с три имена, така и със
заеманата длъжност, като по отношение на част от тях е ограничил правомощията
им в рамките на изрично посочени ИРМ, което е ясно видимо от всички представени
по делото заповеди за оправомощаване
/посочени по-горе в решението/. В посочените заповеди обаче са
определени органи по приходите, а именно: Д*** И.В., А.Ц.Б, М.Т.Г, М.с, М Ц**
М, всичките на длъжност началник на сектор „ Ревизии“, дирекция „ Контрол“ при
ТД на НАП- гр.Варна, за които не е предвиден териториален обхват на
оправомощаването, т.е. същите са оправомощени да издават ЗВР и ЗОКО за всички
данъчни субекти със седалище и адрес на управление на територията на цялата ТД
на НАП- гр.Варна, вкл. и на територията на ИРМ Русе.
От
приложените доказателства в административната преписка е видно, че производството
по издаване на оспорвания РА е започнало въз основа на ЗВР № 1202630/ 23.07.2012г. /л.2-3 от адм.
п-ка/, издадена от А.Ц.Б, на
длъжност началник сектор „ Ревизии“, дирекция „ Контрол“ при ТД на НАП-
гр.Варна, ЗОКО съответно е издадена от М.Т.Г,и.д.
началник сектор „ Ревизии“, дирекция „ Контрол“ при ТД на НАП- гр.Варна,
компетентни органи, съгласно Заповед № Д-
931/04.07.2011г. / л. 50-51 от делото/, на директора на ТД на НАП- гр.Варна
и Заповед № Д-1587/01.11.2012г. на и.д.
директор на ТД на НАП- гр. Варна и Заповед № Д-1597/01.11.2012г. / л. 24-26, л. 47-49 от делото/, съгласно Заповед № ЗЦУ –
534/04.05.2010г. и Заповед № 2142/31.10.2012г. на изпълнителния директор на НАП
/ л.79-80 от делото/, за които не е
предвиден териториален обхват на оправомощаването.
С оглед на
горното, при извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от орган по приходите
определен за компетентен, съгласно ЗОКО № К-1300227/ 04.03.2013г. и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност
на акта:
Въз
основа на установените факти в хода на ревизионното производство органът по
приходите е приел, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са
данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. За да стигне до
тези констатации органът по приходите е приел, че са налице средства с недоказан произход, представляващи превишение на
разходите над размера на установените доходи.С оглед на което, органът по приходите е определил
данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п. 2007г. и 2010г.
по реда на чл.122 от ДОПК. Върху тази данъчна основа е изчислен данъкът
на ЗЛ за посочените данъчни периоди.
Жалбоподателят
оспорва констатациите на органа по приходите и
твърди, че не е налице превишение на разходите над приходите и не са
налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. Посочва, че неправилно са изготвени паричните баланси на касовата
наличност както в приходната, така и в разходната част. Твърди, че паричните баланси не са изготвени на годишна
база. Оспорва включените в приходната и
в разходната част на баланса суми от покупки и продажби на МПС, тъй като
твърди, че същите са закупувани от съпруга й, в качеството му на търговец. Оспорва
включените в разходната част суми за
разходи за живот, тъй като не са приспаднати в СИО платени суми за данъци,
телефони, вода и ел.енергия.
Възраженията
на жалбоподателката са частично основателни.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретният случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за периода 2007г. и 2010г. вкл., по отношение на ревизираното лице е констатирано превишение на разходите над приходите, прието за доход с недоказан произход и подлежащ на облагане.
До ревизираното лице е изготвено уведомление по чл.124 от ДОПК с изх. №
ВхК- 57033-1/13.12.2012г. по чл.124 от ДОПК / л.15 от адм. п-ка/, в което било
посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физ. лица за
периода 01.01.2007 г. – 31.12.2010 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК,
както и ИПДПОЗЛ № № ВхК –
57033-1/13.12.2012г. за представяне на
декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото състояние на лицето /л.13
от адм. п-ка/.Уведомлението и искането са връчени по
реда на чл.32 от ДОПК, като видно от съставените протоколи за посещение
№ 1300709/16.01.2013г. и № 1301191/25.01.2013г., лицето не е открито на адреса
по чл.8 от ДОПК. Изготвеното писмо по чл.32, ал.5 от ДОПК се е върнало с отбелязване
„непотърсен“. От страна на лицето не са
постъпили писмени обяснения и не са
подадени декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК. С
оглед на което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за
преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена.
Съдът намира, че е налице несъответствие между констатираните
обстоятелства, мотивирали органите по приходите да преминат към облагане по
аналог и основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Видно от
уведомлението, извършването на ревизията по особения ред е обосновано с това,
че лицето не е представило изисканите документи, справки и обяснения с Искане №
ВхК – 57034/13.09.2012г. Действително с т.4 от посоченото искане е изискана
справка относно източниците и общия размер на получените доходи за периода 2007г.
– 2010г. Непредставянето им обаче не е основание за презюмиране на основанията
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото законът изисква да са установени
конкретни данни за укрити приходи или доходи. Независимо от това, съдът
преценява допуснатото нарушение като несъществено. От материалите по данъчната
преписка е видно, че органите по приходите са извършили редица процесуални
действия за установяване на имущественото състояние на лицето, като
констатациите им са обосновани с приобщените доказателства, събрани при ПУФО на М*** Д****., съпруг на
ревизираното лице, както и извършено ПУФО на жалбоподателката, договори, по които ревизираното лице е страна, данните за
паричните потоци по банковите му сметки, данните от системата VАТ досежно
разходите за услуги, официална информация относно платени данъци и т.н. От
всички доказателства по данъчната преписка безспорно се установява
несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателката, поради което
основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК са доказани.
В отговор на твърденията в жалбата за незаконосъобразност на ревизионния
акт, поради допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията следва да се
посочи, че процесуалните нарушения в установителното производство не могат да
са основание за отмяна на ревизионния акт, тъй като по арг. от чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по същество – т.е. следва да определи данъчната
основа за облагане, размера на данъка и на съответните лихви.В изпълнение на
задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК, по конкретните оплаквания на
жалбоподателя и изготвените баланси на разполагаемите парични средства, съдът намира
следното:
1./ Съдът констатира, че правилно е определено
началното салдо при изготвянето на паричния баланс на жалбподателката към
01.01.2007г. Доказателства, които да опровергаят изводите на органа по
приходите в тази насока не са представени нито в хода на ревизионното
производство, нито в съдебното
производство. Следва да се отбележи, че самата жалбоподателка не е подала декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК
и не е декларирала разполагаеми средства
към дата 01.01.2007 г.
2./ Относно установените сделки с МПС през периода
04.03.2007 г. - 31.12.2010 г., по които страна е физическото лице в лично
качество и в СИО със съпруга си, жалбоподателката поддържа, че органите по
приходите не са съобразили вида и характера на извършваната от съпруга й
дейност. Според жалбоподателката, касае се за търговска дейност, която се
извършва по занятие, поради което неправилно покупките и продажбите на
автомобили не са разгледани в контекста на извършваната от съпруга и дейност в качеството му на ЕТ.
Не е
спорно между страните, че жалбоподателката Д. и съпруга и са сключили брак през
2007г. Съгласно чл.19, ал.1 от СК /
отм./ Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният
принос на съпрузите може да се изрази
във влагането на средства и труд в грижа за децата и работа в
домакинството като същият се предполага до доказване на противното. Пак при
действието на отменения СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат общо от съпрузите, а отговорността за поетите задължения за
удовлетворяване на такива нужди е солидарна / чл.25 от СК/.
С
приемането на новия СК / в сила от 01.10.2009 г./ са определени три вида режими
на имуществените отношения между съпрузите – законов режим на общност, законов
режим на разделност и договорен режим. Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СМ изрично е
предвидено, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове, а ал.2 на нормата
посочва, че съпрузите по заварените бракове могат да изберат законов режим на
разделност или да сключат брачен договор по реда на новия СК. В конкретния случай
обаче от жалбоподателката нито в хода на ревизионното производство и
административното обжалване на РА, нито в хода на съдебното производство са
представени доказателства които безспорно да установяват, че тя и съпруга й са
избрали законов режим на разделност или са сключили брачен договор по реда на
новия СК. Т.е. същите са в законов режим на общност и по отношение на тях са приложими разпоредбите
на чл.19, ал.1 от СК / отм./, съответно
чл.21, ал.1 -3, във вр. с чл.18, ал.2 от СК. С оглед на горното
неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, че разходите за
покупка и продажба на МПС са включени в размер на ½ в паричния баланс на
касовата наличност за 2007 г. и 2010 г.
Действително
в случая е налице индиция за извършване на търговска дейност, тъй като броят и
интензитета на сключване на установените при ревизията сделки с автомобили,
изключва придобиването им за лично ползване. В ревизионния акт обаче липсват
констатации в този контекст. Договорите за покупко-продажба на МПС са съобразявани
единствено за целите на изготвените от органите по приходите парични баланси. В
тази връзка органите по приходите изцяло са се съобразили с датите и сумите по
договорите /които жалбоподателката не
оспорва като размер/, като благоприятно за жалбоподателката и в съответствие с
чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е съобразен режима на СИО за сделките, осъществени
след сключване на брака с М. Д.. Предвид
гореизложено съдът не кредитира свидетелските показания на М*** Д****. / съпруг
на жалбоподателката/ с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
3/ При изследване на имущественото състояние на лицето,
правилно са съобразявани и разходите за издръжка по данни на НСИ, като за
ревизираното лице е призната само ½ от разходите за издръжка на
домакинство, за годините, в които лицето е семейно. Неправилно обаче за
периодите, в които има събрани доказателства за платени разходи за съобщения и
данъци / л.52-98 от допълнително представени доказателства от ревизионно
производство на съпруга М*** Д****./, тези пера не са приспаднати от групите
разходи, формиращи общия разход за издръжка. Разходите за живот по данни от НСИ
за 2007 г. средно за домакинство са в размер на 6843.00 лв. от тях следва да бъдат приспаднати разходите
за съобщения в размер на 335.00 лв. като остатакът след приспадането е в размер
на 6508.00 лв. като ½ част за М.Д.
е в размер на 3254.00 лв. или месечен размер от 271.17 лв. При съпоставка на така определения размер от
съда, със посоченият в паричния баланс в
РД се установява, че неправилно в същия е участвала сумата от 185.13 лв., тъй
като при определяне на разходите в
размер от ½ от сумата 6843.00 лв., за Д. тази сума ще е 3421.50 лв. или
285.13 лв. месечно. С оглед на горното при изготвяне на баланса за периода,
следва отражение да намери действителния паричен разход за издръжка, както е
установен от съда с настоящото съдебно решение.
Разходите
за живот по данни от НСИ за 2010 г. средно за домакинство са в размер на
7924.00 лв. от тях следва да бъдат
приспаднати разходите за съобщения в размер на 378.00 лв. като остатака след
приспадането е в размер на 7546.00 лв. като
½ част за М.Д. е в размер на 3773.00 лв. или месечен размер от 314.42
лв. С оглед на горното при изготвяне
на баланса за периода, следва отражение да намери действителния паричен разход
за издръжка, както е установен от съда с настоящото съдебно решение.
4./ Относно сумите теглени и
внасяни по банковите сметки на ревизираното лице, съдът преценява принципният
подход на органите по приходите като правилен. Целта на изготвянето на
балансите на разполагаемите парични средства е да се установи дали е налице
съответствие в имущественото състояние на лицето. Ето защо за целта трябва да
се установят наличните и разходваните суми. При теглене на суми от банкова
сметка, *** отразят в приходната част на баланса. Това неправилно се
интерпретира от жалбоподателя като приход за облагане, тъй като такива
констатации в РА няма. Сумите, които се внасят в банкови сметки спират да са
разполагаеми за лицето и правилно са отразени от органите по приходите в
разходната част на баланса. По този начин се постига обективност и противно на
твърдението на жалбоподателя, не води до двойно облагане. На облагане подлежи
само превишението на разходите над приходите, но в годишен аспект.
Неправилно
обаче органът по приходите в приходната част на балансите на касовата наличност
на жалбоподателката през периода 2007 -2010г. е включил
получаваните от нея обезщетения за временна неработоспособност, бременност
и раждане, както и тези за отглеждане на дете до 2 г. и плащания за
семейни добавки за дете. От заключението
по приетата по делото ССЕ / л. 62 от
делото/, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено в т.1.1.2 е видно, че вещото лице след подробен анализ на
приложените по делото извлечения от банкови сметки на лицето е установило, че
тези средства са получавани по банков път, а не в брой както е посочено в РД и
РА. Това се установява безспорно и от представените от жалбоподателя
допълнително писмени доказателства – извлечения от банкови сметки за
ревизираните периоди, неоспорени от ответника / л. 124-145 от делото/. С оглед
на горното съдът намира, че при определяне на приходната част от баланса на касовата
наличност неправилно от органите по приходите са включени парични средства
получени от жалбоподателката по банков път - обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и
раждане, както и тези за отглеждане на дете до 2 г. и плащания за семейни
добавки за дете, тъй като не се установява
същите да са изтеглени и да са били разполагаеми към съответните дати на
получаването им.
Видно от
представените извлечения по банкови сметки на жалбоподателката/ л. 124-145 от
делото/ през 2010 г. Д. е получила по
банков път парични суми от лицето И. Д.Д. / сестра на М*** Д****.
– съпруг на жалбоподателката/. Видно от тези банкови извлечения тези суми са превеждани отново по банков път по сметка на самото лице И. Д.. Тези суми са
конкретно посочени и от вещото лице в приетото по делото допълнително
заключение към ССЕ в т.1.1.1. С оглед на горното съдът намира, че правилно
същите не са били включени в разходната и приходната част на паричния баланс на жалбоподателката, изготвен
от органът по приходите. В този смисъл съдът
кредитира показанията на свидетелката Д., които се подкрепят и от
писмените доказателства по делото.
5./ Относно метода, по който е определена данъчната
основа по чл.122 от ДОПК, съдът намира, че подходът на органите по приходите да
формират моментни отрицателни салда е в противоречие на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.17 от ЗДДФЛ данъчната основа за облагане с данък върху доходите е
годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната
календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане по
смисъла на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над
приходите следва да е на годишна база. Незаконосъобразно е третирането на превишението
на извършените разходи над получените доходи/ приходи за отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. Органът по
приходите е игнорирал разпоредбите на ЗДДФЛ, които предвиждат облагането на
доходите да се извършва на годишна база. Следва да се посочи, че волята на
законодателя е достатъчно ясна. Данъчното законодателство не следва да бъде
тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно
определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е
съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република
България, принцип за законоустановеност на данъците. В този смисъл се е
произнесъл и Върховният административен съд на Република
България, който в Тълкувателно решение
№ 3 от 06.06.2008 г., постановено по тълк. дело № 2/2008 год. изрично посочва,
че „данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните
закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по
аналогия“. Нещо повече, в свое Решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к.д. №
2/1996 г. Конституционният съд на Република България приема, че „принципът за
законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи,
определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа и данъчна ставка.
Независимо, че облагането се
извършва по реда на чл.122 от ДОПК, изчисляването на данъка е следвало да се
извърши от органа по приходите в съответствие с материалния закон, в който е
предвиден, което в конкретния случай не е сторено. Тоест, при формиране на
баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите е следвало да установят общия размер на всички
получени суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за
годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали
получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В този
смисъл е и практиката на ВАС.
С оглед
изложените мотиви по-горе, в изпълнение на задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК и след като съобрази: датите на договорите за покупко-продажба на леки
автомобили и посочените в тях суми, обстоятелството, че сделките са извършени в
режим на СИО, паричния разход за издръжка средно на домакинство по данни от НСИ
след приспадане на платените разходи за данъци и услуги, данните за движенията
по банковите сметки на жалбоподателя и гореустановените несъответствия с
изготвените баланси, както и
констатациите на вещото лице по приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните,
в т. 1.1.2, т.1.1.3, т. 1.1.4, както и изготвения паричен баланс на годишна
база във вариант № 1, съдът определя балансите на разполагаемите парични
средства, съответно данъчната основа и размера на дължимия данък и лихви, както
следва:
1. Баланс на касовата наличност на
жалбоподателката за 2007г.
|
Дата |
Приходи/ лв./ |
Разходи /лв./ |
основание |
|
01.01.2007 |
0.00 |
|
начално
салдо |
|
31.07.2007 |
179.52 |
|
заплата за януари 2007 |
|
31.07.2007 |
|
271,17 |
средства за живот |
|
28.02.2007 |
98.75 |
|
Заплата м.02 |
|
16.02.2007 |
|
180.00 |
платена сума в Община Русе |
|
28.02.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
12.03.2007 |
|
488.96 |
½ покупка Опел Астра |
|
19.03.2007 |
|
488.96 |
½ покупка Фолксваген комби |
|
31.03.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
16.4.2007 |
|
1662.45 |
½ покупка Форд Мондео |
|
30.04.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
6.5.2007 |
|
195.59 |
½ покупка Опел Астра |
|
31.05.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
08.06.2007 |
|
537.85 |
½ покупка Опел Астра |
|
08.06.2007 |
|
1075.70 |
½ покупка БМВ 318 |
|
28.06.2007 |
|
3.60 |
платена сума на нотариус |
|
30.06.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
01.07.2007 |
|
195.83 |
½ покупка Опел Астра |
|
01.07.2007 |
|
1075.70 |
½ покупка Фолксваген Пасат |
|
02.07.2007 |
|
488.96 |
½ покупка Опел Астра |
|
02.07.2007 |
|
293.38 |
½ покупка Форд Фиеста |
|
18.07.2007 |
350.00 |
|
½ продажба БМВ 318 |
|
31.07.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
07.08.2007 |
|
195.59 |
½ покупка Форд Ескорд |
|
07.08.2007 |
|
293.38 |
½ покупка Форд Фиеста |
|
07.08.2007 |
|
97.79 |
½ покупка Форд Фиеста |
|
08.08.2007 |
|
635.95 |
½ покупка Фиат Пунто |
|
08.08.2007 |
|
488.96 |
½ покупка Опел Астра |
|
09.08.2007 |
|
18 |
платена сума на нотариус |
|
13.08.2007 |
300.00 |
|
½ продажба Опел Астра |
|
16.08.2007 |
400.00 |
|
½ продажба Опел Астра |
|
20.08.2007 |
|
250.00 |
½ покупка Фолксваген
Транспор |
|
23.08.2007 |
|
391.16 |
½ покупка Пежо Тур |
|
31.08.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
18.09.2007 |
|
390.19 |
½ покупка Ауди 80 |
|
18.09.2007 |
|
342.27 |
½ покупка РЕНО 19 |
|
19.09.2007 |
|
586.75 |
½ покупка Опел Астра Карав |
|
19.09.2007 |
|
469.40 |
½ покупка Опел Астра |
|
19.09.2007 |
|
146.68 |
½ покупка Дайфацу |
|
20.09.2007 |
|
977.91 |
½ покупка Нисан |
|
20.09.2007 |
|
146.68 |
½ покупка Опел Омега |
|
30.09.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
08.10.2007 |
250.00 |
|
½ продажба Фиат Пунто |
|
12.10.2007 |
|
880.12 |
½ покупка Рено 19 |
|
12.10.2007 |
|
586.75 |
½ покупка Пежо 306 |
|
12.10.2007 |
|
488.96 |
½ покупка Форд Ескорд |
|
17.10.2007 |
|
293.37 |
½ покупка Форд Фиеста |
|
31.10.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
02.11.2007 |
500.00 |
|
½ продажба Форд мондео |
|
03.11.2007 |
400.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
05.11.2007 |
150.00 |
|
½ продажба Дайхацу |
|
15.11.2007 |
70.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
16.11.2007 |
20.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
19.11.2007 |
200.00 |
|
½ продажба Форд Фиеста |
|
23.11.2007 |
|
537.85 |
½ покупка Рено 19 |
|
29.11.2007 |
|
537.85 |
½ покупка Опел Астра |
|
30.11.2007 |
|
440.06 |
½ покупка Дайхатсу Аплаус |
|
30.10.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
03.12.2007 |
10.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
10.12.2007 |
300.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
02.12.2007 |
|
195.58 |
½ покупка Форд Ескорд |
|
18.12.2007 |
250.00 |
|
½ продажба Форд Ескорт |
|
24.12.2007 |
20.00 |
|
изтеглена сума от банкова сметка |
|
31.12.2007 |
|
271.17 |
средства за живот |
|
|
3498.27 |
19332.27 |
|
|
|
|
|
|
При гореустановените парични потоци е налице
превишение на разходите над приходите 19332.27лв. – 3428.27лв. = 15834.00лв., което следва да се приеме
за основа за облагане по чл.122 от ДОПК. Така определената от съда основа е
по-голяма от установената при ревизията – 13375.63лв., като сбор от
отрицателните салда, поради което съобразно забраната по чл.156, ал.5 от ДОПК,
следва да остане основата по чл.122 от ДОПК, установена с РА, съответно
определения върху тази основа дължим данък в размер на 2526.16 лв. главница и
лихви за периода 01.05.2008 г. – 19.08.2013 г. в размер на 1526.23 лв. В тази
част оспорваният РА се явява
законосъобразен и следва да се потвърди.
2./ Баланс на касовата наличност на
жалбоподателката за 2010г.
Видно от
заключение по ССЕ,неоспорено от страните, което съдът кредитира в частта на
изготвения паричен баланс за 2010 г. – Вариант
1, вещото лице се е съобразило с поставената от съда задача. Установените
от вещото лице постъпили и разходвани суми, кореспондират с документите по
преписката, с изключение на констатираните от съда несъответствия между посочените резходи за живот в месечен размер
на 330.16 лв. / за година в размер на 3961.92 лв./ и установените с настоящото решение такива в месечен размер на 314. 42 лв. / за година
в размер на 3773.04 лв./. Разликата от 188.88 лв. следва да се приспадне от
общия размер на разходите на годишна база: 85024.60 лв. – 188.88 лв. = 84835.72 лв. При съпоставка
между приходите и разходите за периода
се установява превишение на разходите над приходите в размер
на 84835.72 лв. – 72621.31лв. = 12214.41лв.,
което следва да се приеме за основа за облагане по чл.122 от ДОПК. Дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ е в размер на 1221.44 лв. Дължимата лихва
за периода 01.05.2011 г. -19.08.2013 г., изчислена от съда с помощта на http://www.calculator.bg, са в размер на 289.59 лв./ съгласно лихвен
лист, неразделна част от настоящото решение/.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че обжалваният РА е законосъобразен до размера на така определените с
настоящото решение суми за д.п. 2010 г., поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. В останалата част над тези суми РА следва да се отмени.
Искане за присъждане на
разноски в процеса е направено и от двете страни, поради което такива следва да
бъдат определени по компенсация. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 1470.00 лева /10 лева д. т.; 960.00 лева – адвокатско възнаграждение и 500.00 лв. деп. за
в.л. /. Жалбата се уважава в
размер на 299.06 лв. , поради което на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 74.99 лв. Жалбата се отхвърля за
размер от 5563.42 лв., поради което на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ Изм и
доп., ДВ,бр.28 от 28.03.2014г. съобразно обжалвания материален интерес/
главница и лихви/ общо в размер на 608.17 лв. След компенсация
жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата от 533.18 лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/19.08.2013г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 709/
28.11.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, с който на М.П.Д., ЕГН **********,***,са
определени задължения за данък върху
доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010
г. в размер над 1221.44 лв. главница и следващите се
лихви върху дължимия данък в размер над 289.59
лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Д., ЕГН **********,***, против
Ревизионен акт № *********/19.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 709/ 28.11.2013г. на директора на
Дирекция „ОДОП” – Варна, с който на лицето са определени допълнително
задължения за данък върху доходите по
чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2007 г. в
размер на 2526.16 лв. главница и лихви за забава в размер на 1526.23 лв, както
и допълнително задължения за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. за д.п. 2010 г. в размер до 1221.44
лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер до 289.59 лв.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметката
на Дирекция „ ОДОП“ – гр.Варна, сумата в
размер на 533.18 лв. , представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: