№ 102
гр. Ямбол, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20232300500058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.1, предл.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на "Дия газ" ООД с ЕИК ********* против
Разпореждане №3754/05.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.№3246/2022 г. на ЯРС, с което е
отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, подадено от "Дия газ" ООД против длъжника
"Лозарско стопанство Чалъкови" ООД, в частта му относно искането за присъждане на
сумата 400 лв., представляващи направени в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател намира атакуваното разпореждане за неправилно и моли за
отмяната му. Сочи за неправилен извода на ЯРС, че при липса на доказателства за заплащане
на претендираното адвокатско възнаграждение, искането за присъждане на такова следва да
се отхвърли. Счита, че с оглед нормата на чл.410, ал.2 ГПК, при подаване на заявление по
чл.410 ГПК не е необходимо да бъдат представяни доказателства за твърдяното от
кредитора вземане.
Ответника по частната жалба "Лозарско стопанство Чалъкови" ООД не се е
възползвало от правото да подаде писмен отговор и не е изразило становище по частната
жалба.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка относно допустимостта на производството въззивният съд
съобрази следното: Съгласно разрешенията, дадени в мотивите към т.12 на ТР
№4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, частна жалба по реда на чл.413, ал.1
ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се администрира, съответно се
разглежда от въззивния съд само ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение
1
и при оттегляне на подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Частната жалба се
администрира и разглежда от въззивния съд и ако производството по установителния иск,
предявен в хипотезата на чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, приключи с определение за
прекратяване на исковото производство, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение
влиза в сила.
В конкретния случай заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.12.2022
г., като към настоящия момент срокът по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение срещу
нея е изтекъл и такова не е подадено. С оглед на това частната жалба, като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, се намери за
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията са
следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което
кредиторът "Дия газ" ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника "Лозарско стопанство Чалъкови" ООД за парично вземане в посочен общ
размер на 2263,30 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда, от която сума: 1826,76 лв. - главница по фактура
№**********/22.08.2022 г.; 36,54 лв. – държавна такса за образуване на производството и
400 лв. - възнаграждение за адвокат. В т.12 на заявлението заявителят е отразил, че
вземането произтича от неизплатено парично задължение по фактура.
Със Заповед №1608/05.12.2022 г. съдът е разпоредил длъжника "Лозарско
стопанство Чалъкови" ООД да заплати на кредитора "Дия газ" ООД сумата 1826,76 лв. -
главница по фактура №********** от 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда - 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и
36,54 лв. – държавна такса за образуване на производството.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане ЯРС отхвърлил
заявлението частта му относно искането за присъждане на сумата 400 лв., представляващи
направени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите
е посочено, че искането в тази част не може да бъде уважено, т.к. по делото е приложено
общо пълномощно, с което заявителя е упълномощил мл. адв. И.Б. от АК-Ямбол за
процесуално представителство, без обаче да са приложени доказателства за плащане на
сумата.
Така постановеното разпореждане е правилно.
Съгласно т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В конкретния случай, частния жалбоподател не оспорва, че пред ЯРС не е
2
представил доказателства за заплащане на претендираните разноски за правна защита, като
твърди, че липсвало изискване за посочване на доказателства към заявлението за твърдяното
от кредитора вземане, като се позавава на разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК.
Това позоваване е неправилно и произтича от неразбирането на жалбоподателя и
смесването на понятията "вземания за парични суми" по см. на чл.410, ал.1, т.1 ГПК и
"вземания за разноски", които съставляват направените от страните разходи по водене на
делото и включват заплатената държавна такса и разноските за правна защита. Разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат
(чл.78, ал.1 ГПК), като съответно се удостоверяват чрез договорът за адвокатска услуга,
който се сключва между клиент и адвокат в писмената форма, която е форма за доказване
както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
В конкретния случай, както вече се посочи частния жалбоподател не е представил
не само доказателства удостоверяващи, че претендираната сума от 400 лв. - възнаграждение
за адвокат е заплатена, но дори и че такава изобщо е договорена.
Пропускът да се представят такива доказателства не би могъл да бъде саниран пред
въззивния съд независимо от обстоятелството, че с частната жалба заявителя в заповедното
производство е представил доказателства за договаряне на възнаграждението и за плащането
му по банков път. И това е така с оглед приетото в т.1 и т.11 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК.
Както вече беше посочено по-горе в т.1 е предвидено, че когато е уговорено плащане на
възнаграждението на адвоката по банков път (както е в случая), то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, установяващи плащането. В
т.11 е прието, че искането за присъждане на разноски може да се прави до приключване на
устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция. До приключване на устните състезания се стига,
когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид
при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен
акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Макар и акцесорна, претенцията
за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него,
да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. В т.см. Определение №490/19.12.2017 г. по ч.гр.д.№2474/2017 г. на
ВКС, III г.о.
При изложените до тук разяснения и с оглед безспорните обстоятелства, че пред
първата инстанция не са представени своевременно никакви доказателства както за
договаряне на размера на адв.възнаграждение, така и за плащането му по банков път (което
плащане между впрочем е станало след издаване на атакуваното разпореждане), който
пропуск не може да се санира с по–късното им представяне пред въззивния съд, водят до
извод за неоснователност на частната жалба. Атакуваното разпореждане е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, ЯОС
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3754/05.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№3246/2022 г. на ЯРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, подадено от "Дия газ"
ООД против длъжника "Лозарско стопанство Чалъкови" ООД, в частта му относно
искането за присъждане на сумата 400 лв., представляващи направени в заповедното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4